Научен проект на ЕС ни пази от повторна финансова криза
Почти 10 години след старта на финансовата рецесия 2007-2008 г ., която обхвана целия свят, принуждавайки няколко страни да потърсят финансова помощ и заплашвайки да разпокъса Еврозоната, някои елементи на Европа към момента не са се възстановили.
Днес основни въпроси остават без отговор - къде бяха икономистите, когато рецесията удари? Защо капиталовите банкери, регулаторните органи, университетските среди и кредиторите останаха " слепи " за задаващата се икономическа злополука? Какво може да се направи, с цел да се предотврати това да се случи още веднъж?
Едно нещо, което стана ясно, е че финансовите модели - процесите, по които финансовите прогнози се сформират и употребяват, с цел да се плануват евентуалните последствия за действителната стопанска система - не съумяха да обзет цялостния мащаб на наближаващата рецесия . Отчасти това може да се отдаде на обстоятелството, че икономистите използваха опростени модели и процеси. Макар по-бързи и по-опростени, данните, които те съдържат, са приблизителни, а не точни. В резултат на това, финансовите прогнози претърпяха големи промени. Развиването на ноу-хау за потреблението и усъвършенстването на тези техники стимулира основаването на плана Novel Methods in Computational Finance ( " Нови способи в компютърните финанси " ).
Известен още с акронима STRIKE , планът протича от януари 2013 година до декември 2016 година и е финансиран по програмата " Мария Склодовска-Кюри ". STRIKE образува мрежа от откриватели от девет страни, в това число България, и ги свързва с интернационално приети учени и водещи финансови анализатори. Един от откривателите е проф. Любен Георгиев Вълков от Русенския университет, приет за едно от най-хубавите висши образователни заведения в България.
Въпреки че България избегна най-лошите последствия от рецесията, най-малко спрямо Гърция, надеждното прогнозиране е от значително значение за отбраната на стопанската система й от бъдещи разтърсвания. Използвайки действителни данни, предоставени от финансовите институции, STRIKE изследва резултатите на " заразяване " и на " разгръщане " на европейската рецесия , като да вземем за пример по какъв начин гръцката дългова рецесия би могла да се популяризира в Испания и Португалия. " Това ни разреши да съпоставим резултатите от симулацията с действителни данни от историята ", изясни проф. Матиас Ерхард, един от координаторите на плана.
Напредъкът на STRIKE може да се окаже извънредно значим за България . Българският лев бе прикован към еврото през 1999 година и от този момент насам страната се приготвя да стане двадесетата нация, която приема еврото. " България е подготвена [за участие в Еврозоната]. И в случай че България кандидатства, аз сърдечно поддържам това ", неотдавна съобщи ръководителят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.
Преди България да може да одобри единната валута, е нужно първо да се причисли към формалния механизъм на обменните курсове ERM II, който всъщност е двегодишна " чакалня " преди формалното приемане на еврото. Надеждното прогнозиране, като това, което предлага STRIKE, би могло да бъде основно в поддръжката на този развой през идващите години. Инструментът на STRIKE - Computational Finance Toolbox, който събира и проучва логаритми, данни и тестови образци, би могъл да подкрепи подобен развой.
" Computational Finance Toolbox е резултат от нуждата от създаване на елементарен за прилагане софтуерен инструмент, който да помогне на хората да употребяват съвременни математически модели ", изясни Даниел Севковик, един от откривателите от STRIKE.
Особено значимо е, че Computational Finance Toolbox регистрира факторите, които други налични принадлежности не регистрират, да вземем за пример незавършеност на финансовите пазари, транзакционните разноски, рисковете от незащитени портфейли или съмненията в цените. " Нещо повече, това е артикул с отворен код, който всеки може да употребява, с цел да вижда и ревизира надеждността на моделите и цифровите кодове ", добави Севковик.
" Подобна техника може да се употребява и когато дадена страна напуща Европейски Съюз или отделя своята валута от еврото ", посочи Матиас Ерхард.
Днес основни въпроси остават без отговор - къде бяха икономистите, когато рецесията удари? Защо капиталовите банкери, регулаторните органи, университетските среди и кредиторите останаха " слепи " за задаващата се икономическа злополука? Какво може да се направи, с цел да се предотврати това да се случи още веднъж?
Едно нещо, което стана ясно, е че финансовите модели - процесите, по които финансовите прогнози се сформират и употребяват, с цел да се плануват евентуалните последствия за действителната стопанска система - не съумяха да обзет цялостния мащаб на наближаващата рецесия . Отчасти това може да се отдаде на обстоятелството, че икономистите използваха опростени модели и процеси. Макар по-бързи и по-опростени, данните, които те съдържат, са приблизителни, а не точни. В резултат на това, финансовите прогнози претърпяха големи промени. Развиването на ноу-хау за потреблението и усъвършенстването на тези техники стимулира основаването на плана Novel Methods in Computational Finance ( " Нови способи в компютърните финанси " ).
Известен още с акронима STRIKE , планът протича от януари 2013 година до декември 2016 година и е финансиран по програмата " Мария Склодовска-Кюри ". STRIKE образува мрежа от откриватели от девет страни, в това число България, и ги свързва с интернационално приети учени и водещи финансови анализатори. Един от откривателите е проф. Любен Георгиев Вълков от Русенския университет, приет за едно от най-хубавите висши образователни заведения в България.
Въпреки че България избегна най-лошите последствия от рецесията, най-малко спрямо Гърция, надеждното прогнозиране е от значително значение за отбраната на стопанската система й от бъдещи разтърсвания. Използвайки действителни данни, предоставени от финансовите институции, STRIKE изследва резултатите на " заразяване " и на " разгръщане " на европейската рецесия , като да вземем за пример по какъв начин гръцката дългова рецесия би могла да се популяризира в Испания и Португалия. " Това ни разреши да съпоставим резултатите от симулацията с действителни данни от историята ", изясни проф. Матиас Ерхард, един от координаторите на плана.
Напредъкът на STRIKE може да се окаже извънредно значим за България . Българският лев бе прикован към еврото през 1999 година и от този момент насам страната се приготвя да стане двадесетата нация, която приема еврото. " България е подготвена [за участие в Еврозоната]. И в случай че България кандидатства, аз сърдечно поддържам това ", неотдавна съобщи ръководителят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.
Преди България да може да одобри единната валута, е нужно първо да се причисли към формалния механизъм на обменните курсове ERM II, който всъщност е двегодишна " чакалня " преди формалното приемане на еврото. Надеждното прогнозиране, като това, което предлага STRIKE, би могло да бъде основно в поддръжката на този развой през идващите години. Инструментът на STRIKE - Computational Finance Toolbox, който събира и проучва логаритми, данни и тестови образци, би могъл да подкрепи подобен развой.
" Computational Finance Toolbox е резултат от нуждата от създаване на елементарен за прилагане софтуерен инструмент, който да помогне на хората да употребяват съвременни математически модели ", изясни Даниел Севковик, един от откривателите от STRIKE.
Особено значимо е, че Computational Finance Toolbox регистрира факторите, които други налични принадлежности не регистрират, да вземем за пример незавършеност на финансовите пазари, транзакционните разноски, рисковете от незащитени портфейли или съмненията в цените. " Нещо повече, това е артикул с отворен код, който всеки може да употребява, с цел да вижда и ревизира надеждността на моделите и цифровите кодове ", добави Севковик.
" Подобна техника може да се употребява и когато дадена страна напуща Европейски Съюз или отделя своята валута от еврото ", посочи Матиас Ерхард.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ