Починал през 1983 г., сенаторът-демократ Хенри Скуп Джаксън, вдъхновител на

Починал през 1983 година, сенаторът-демократ Хенри Скуп Джаксън, подстрекател на американското неоконсервативно придвижване, би трябвало да се е обърнал в гроба си при типа на жалкия афганистански погром на администрацията на Байдън. Той в никакъв случай не би могъл да си показа, че неговият някогашен сътрудник в Сената, в този момент президент, ще възпроизведе в Кабул позора на изоставянето на Сайгон през 1975 година Във Виетнам Америка отиде да се бори с експанзията на комунизма и експанзията към Южен Виетнам от северния му комшия, въоръжен от Съветския съюз и национален Китай. В Афганистан Америка, дружно с НАТО, се впусна в необятна военна интервенция за " създаване на нация " (national building), както го изисква неоконсервативната теория, формирала образа на американския политико-медиен хайлайф в края на XX и началото на XXI век. Това написа за френския вестник Le Figaro интернационалният анализатор и боен сътрудник Рено Жирар. Важно е да се разбере, че в Афганистан имаше две американски войни, първата - извоювана, втората - изгубена. Първата стартира на 7 октомври 2001 година против ислямското емирство на талибаните, което отхвърляше да съобщи своя саудитски хазаин Осама бин Ладен, който въодушеви офанзивите на 11 септември в Ню Йорк и Вашингтон. Американските въздушни бомбардировки бяха ориентирани към военните позиции на талибаните северно и източно от Кабул, с цел да улеснят настъплението на таджикските и узбекските бойци от Северния алианс. Финансиран и въоръжен от Централно разузнавателно управление на САЩ, последният изгони талибаните от Кабул на 13 ноември 2001 година Афганистанската столица отпразнува освобождението си с тържествуване. Лоялните на молла Омар също напуснаха другите афганистански градове и краткотрайно се скриха в Пакистан. Американските специфични сили унищожиха всички арабски бойци интернационалисти, които завариха на афганистанска земя. Първата американска война в Афганистан беше ослепително извоювана. Точно в този миг администрацията на Буш можеше да постави завършек на афганистанското си премеждие. Но опиянени от тази толкоз бърза победа, авторитетните неоконсервативни чиновници в Белия дом Дик Чейни, Доналд Ръмсфелд, Ричард Пърл и Пол Улфовиц, убедиха президента Джордж У. Буш в нуждата от втора американска военна случка, замислена в дълготраен проект и приплъзната в границите на НАТО, с цел да се " възвърне, демократизира, развие " Афганистан. Това беше записано на конференцията в Бон на 5 декември 2001 година На тези неоконсерватори (чийто интервенционизъм по това време се поддържаше от сенатор Джо Байдън) въобще не им мина през мозъка, че концепцията да поверяват развиването на въоръжени мъже (сред които прословутите PRT - Провиницални екипи за възстановяване) може би не беше най-хубавата концепция в планините и долините на Афганистан, исторически прочут с омразата си към въоръжените задгранични гости. Неоконсерваторите са идеолози, които имат вяра, че тяхната идея за народна власт би трябвало да надделее над концепцията за мир. Петнадесет месеца след конференцията в Бон и влизането на НАТО в Кабул, те вкараха Америка в Ирак, в друга война, ориентирана към установяването на народна власт със мощ. Но американците бяха нетърпеливи да останат в Ирак и Афганистан, до момента в който не последва мечтаният резултат. Те изоставиха своите територии на политически опити толкоз ненадейно, колкото ги бяха завладели. Без никакво вземане предвид със засегнатото население. Като провежда изтеглянето на войските си от Афганистан, преди да обмисли ориста на цивилните, Джо Байдън докара американския неоконсерватизъм до позорна гибел. В тази графа постоянно сме подлагали на критика западните военни интервенции в ислямските земи като отговор на толкоз доста непризнати неоколониални импулси. Има ли обаче различен метод на водене на дипломация на Изток? Да, има голистки избор да правиш политика, отчитайки само действителностите. Да се ​​откажеш от проектирането на личните си мечти - даже и да са най -добрата демократична вода - към непознати територии, чиято просвета не владееш. Като съпредседател с иракския министър председател на срещата на върха за съдействие и партньорство на съседите на Ирак в Багдад на 28 август 2021 година Еманюел Макрон реализира триумф на реалистичната дипломация в Близкия изток. Около масата се събраха водачите или външните министри на толкоз разнообразни една от друга страни като Иран, Саудитска Арабия, Турция, Йордания, Египет, Обединените арабски емирства, Катар. Без да се стреми да постанова персоналните си политически хрумвания на никого, френският президент реализира прогрес в шиитско-сунитското помиряване и връщането на Месопотамия към непоклатимост. Този френски дипломатически интервенционизъм не е мълниеносен. Но има заслугата да е ефикасен.