Почина проф. Пенка Караиванова
Почина проф. доктор Пенка Караиванова, учител във Факултета по публицистика и всеобща връзка в Софийския университет, оповестиха от университета.
Проф. Караиванова е умряла на 24 февруари, а опелото бе през днешния ден в храма " Възнесение Господне ".
Проф. доктор Пенка Караиванова е родена на 16 август 1931 година в село Александрово, Ловешко, в учителско семейство. Завършва главно обучение в родното си място, след което продължава да учи в Американския лицей в гр. Ловеч до закриването на непознатите учебни заведения в България. През 1955 година приключва компетентност „ Журналистика ” в Софийския университет и стартира работа във вестник „ Народна юноша ”, където прекарва студентския си стаж.
Първо работи като областен сътрудник в Шумен, след това в отделите „ Учащи ”, „ Работническа юноша ” и „ Външна политика ”. „ Международни връзки ” се трансформира в нейна трайна компетентност и по-късно в дисциплинираност за научни проучвания, с която продължава да се занимава цялостен живот. Продължава професионалната си кариера в сп. „ Ново време ” като завеждащ интернационалния отдел и член на редколегията и по едно и също време с това е съвместител в Института по интернационалните връзки.
По време на ректорския мандат на проф. Николай Генчев проф. Караиванова постъпва в Софийския университет като учител по интернационалните връзки. Защитава две дисертации: с първата става претендент на науките и старши теоретичен помощник втора степен, а с втората - лекар на науките и старши теоретичен помощник първа степен.
Проф. доктор Пенка Караиванова интензивно сътрудничи с изявления на интернационална тема на вестници, списания, в Националното радио и Националната телевизия. Автор е на дванадесет книги с пътеписи от пътувания в Съединени американски щати, Англия и редица латиноамерикански страни, сред които Бразилия, Аржентина, Венецуела, Боливия, Колумбия и Чили. Автор е на редица монографии, резултат от научни проучвания като „ Златният мираж ”, (1970), „ Около планетата Албион ”, (1971), „ Съединени американски щати – парализа на оптимизма ” (1978), „ Кой изтърва Патагония ” (1981), „ Американизъм и антиамериканизъм ” (1988), „ Съединени американски щати – външнополитически раздвоения: „ Разведряване в идеологията и политиката на Съединени американски щати през седемдесетте години ” (1980), „ Идеологическият фактор в интернационалните връзки ”, (1986), „ С последната каравела ”(1987) и други
Академичната общественост загуби почитан сътрудник и ерудиран учител, се споделя още в известието на СУ.
Проф. Караиванова е умряла на 24 февруари, а опелото бе през днешния ден в храма " Възнесение Господне ".
Проф. доктор Пенка Караиванова е родена на 16 август 1931 година в село Александрово, Ловешко, в учителско семейство. Завършва главно обучение в родното си място, след което продължава да учи в Американския лицей в гр. Ловеч до закриването на непознатите учебни заведения в България. През 1955 година приключва компетентност „ Журналистика ” в Софийския университет и стартира работа във вестник „ Народна юноша ”, където прекарва студентския си стаж.
Първо работи като областен сътрудник в Шумен, след това в отделите „ Учащи ”, „ Работническа юноша ” и „ Външна политика ”. „ Международни връзки ” се трансформира в нейна трайна компетентност и по-късно в дисциплинираност за научни проучвания, с която продължава да се занимава цялостен живот. Продължава професионалната си кариера в сп. „ Ново време ” като завеждащ интернационалния отдел и член на редколегията и по едно и също време с това е съвместител в Института по интернационалните връзки.
По време на ректорския мандат на проф. Николай Генчев проф. Караиванова постъпва в Софийския университет като учител по интернационалните връзки. Защитава две дисертации: с първата става претендент на науките и старши теоретичен помощник втора степен, а с втората - лекар на науките и старши теоретичен помощник първа степен.
Проф. доктор Пенка Караиванова интензивно сътрудничи с изявления на интернационална тема на вестници, списания, в Националното радио и Националната телевизия. Автор е на дванадесет книги с пътеписи от пътувания в Съединени американски щати, Англия и редица латиноамерикански страни, сред които Бразилия, Аржентина, Венецуела, Боливия, Колумбия и Чили. Автор е на редица монографии, резултат от научни проучвания като „ Златният мираж ”, (1970), „ Около планетата Албион ”, (1971), „ Съединени американски щати – парализа на оптимизма ” (1978), „ Кой изтърва Патагония ” (1981), „ Американизъм и антиамериканизъм ” (1988), „ Съединени американски щати – външнополитически раздвоения: „ Разведряване в идеологията и политиката на Съединени американски щати през седемдесетте години ” (1980), „ Идеологическият фактор в интернационалните връзки ”, (1986), „ С последната каравела ”(1987) и други
Академичната общественост загуби почитан сътрудник и ерудиран учител, се споделя още в известието на СУ.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ