Почина папата на френската гастрономия Пол Бокюз
Почина „ папата на френската гастрономия “ и най-обичаният готвач в света Пол Бокюз, оповестиха ферските медии с обширни и тъжни публикации.
Мосю Пол, както го назовават всички, е умрял през днешния ден на 91 година годишна възраст след десетилетия звездна кариера в кухнята. През последните години той страдаше от заболяването на Паоркинсон.
Вътрешният министър Жерар Коломб и някогашен кмет на Лион, кулинарната столица на Франция, където е роден Бокюз, заяви за гибелта му в Twitter: „ Мосю Пол беше Франция. Простота и благотворителност. Съвършенство и искуството да живееш. Папата на гастрономията ни напуща. Дано нашите готвачи в Лион, както и по четирите края на света, да отглеждат дълго плодовете на неговата пристрастеност ".
Мосю Пол дебютира в огромната кухнята 20-годишен, откакто още 9--годишен е научил от татко си по какъв начин се готвят телешки бъбреци. Но открива гордостта от специалността с великия Фернан Поан (1897 - 1955), бащата на актуалната френска кухня. Поан беснеел всякога, когато мине около ресторант с дървена фигура на готвач с огромно шкембе отпред…
С него научава учредените на изкуството – реабилитацията на храната, дружно с чашите, покривките, декорацията и изключително посрещането в залата.
Първата звезда на Мишлен идва през 1958 година, когато ресторантът му Auberge du Pont de Collonges, на 4 км от кулинарната столица на Франция Лион още е на хартиени салфетки. Печели втората звезда през 1960, през 1965 – третата.
Без интернет и обществени мрежи, масю Пол основава личния си имидж и имиджа на френската кухня с чувство за връзка и с комизъм, които нямат равни. Някои от репликите му са се трансформирали паметни.
Работохолик, той основава империя от заведения за хранене и бирарии по света, комплекса Орландо във Флорида, кулинарния институт в Екюйи, фондация, международния конкурс Бокуз д’ор, написа книги…
Любител на наклонността „ мачо “, Бокюз е единственият французин оповестил се публично за тригамен.
На лявата му рамо имаше галски петел, татуиран от американци по време на Втората международна война, насмешка с нацисткия орел.
Концепцията му за кухнята включва гърне, масло, сметана и кости и най-много артикули с съвършено качество, които обича да избира самичък рано заран на пазара. Създава международно известни ястия с всевъзможни артикули – от сьомга и птици до шоколад.
Вдига паметни кавги в кухнята, само че има и екип от помощници, които са до него в продължение на няколко десетилетия.
Създал е стотици готвачи, захласнат през целия си живот от концепцията да споделя и предава любовта си към храната.
В школата му се образоват кулинари от целия свят.
За него „ Смелостта е честност. Вярност към усета, аромата, положителната кухня, приятелите. Вярност към себе си “.
Името на Бокюз е знак на втората Френска гражданска война – кулинарната. През 1960-те и 1970-те години оглавява придвижване, станало известно като „ Новата кухня “ (Nouvelle cuisine).
Мосю Пол е първият готвач, награден с ордена на Почетния легион (от президента Валери Жискар Д’Естен през 1975 г.) През 2011 американска кулинарна школа Culinary Institute of America го афишира за „ майстор-готвач на века “.
Негови са думите: Работя по този начин, все едно ще пребивавам 100 години и вкусвам живота по този начин, все едно всеки ден е последният.
Мосю Пол, както го назовават всички, е умрял през днешния ден на 91 година годишна възраст след десетилетия звездна кариера в кухнята. През последните години той страдаше от заболяването на Паоркинсон.
Вътрешният министър Жерар Коломб и някогашен кмет на Лион, кулинарната столица на Франция, където е роден Бокюз, заяви за гибелта му в Twitter: „ Мосю Пол беше Франция. Простота и благотворителност. Съвършенство и искуството да живееш. Папата на гастрономията ни напуща. Дано нашите готвачи в Лион, както и по четирите края на света, да отглеждат дълго плодовете на неговата пристрастеност ".
Мосю Пол дебютира в огромната кухнята 20-годишен, откакто още 9--годишен е научил от татко си по какъв начин се готвят телешки бъбреци. Но открива гордостта от специалността с великия Фернан Поан (1897 - 1955), бащата на актуалната френска кухня. Поан беснеел всякога, когато мине около ресторант с дървена фигура на готвач с огромно шкембе отпред…
С него научава учредените на изкуството – реабилитацията на храната, дружно с чашите, покривките, декорацията и изключително посрещането в залата.
Първата звезда на Мишлен идва през 1958 година, когато ресторантът му Auberge du Pont de Collonges, на 4 км от кулинарната столица на Франция Лион още е на хартиени салфетки. Печели втората звезда през 1960, през 1965 – третата.
Без интернет и обществени мрежи, масю Пол основава личния си имидж и имиджа на френската кухня с чувство за връзка и с комизъм, които нямат равни. Някои от репликите му са се трансформирали паметни.
Работохолик, той основава империя от заведения за хранене и бирарии по света, комплекса Орландо във Флорида, кулинарния институт в Екюйи, фондация, международния конкурс Бокуз д’ор, написа книги…
Любител на наклонността „ мачо “, Бокюз е единственият французин оповестил се публично за тригамен.
На лявата му рамо имаше галски петел, татуиран от американци по време на Втората международна война, насмешка с нацисткия орел.
Концепцията му за кухнята включва гърне, масло, сметана и кости и най-много артикули с съвършено качество, които обича да избира самичък рано заран на пазара. Създава международно известни ястия с всевъзможни артикули – от сьомга и птици до шоколад.
Вдига паметни кавги в кухнята, само че има и екип от помощници, които са до него в продължение на няколко десетилетия.
Създал е стотици готвачи, захласнат през целия си живот от концепцията да споделя и предава любовта си към храната.
В школата му се образоват кулинари от целия свят.
За него „ Смелостта е честност. Вярност към усета, аромата, положителната кухня, приятелите. Вярност към себе си “.
Името на Бокюз е знак на втората Френска гражданска война – кулинарната. През 1960-те и 1970-те години оглавява придвижване, станало известно като „ Новата кухня “ (Nouvelle cuisine).
Мосю Пол е първият готвач, награден с ордена на Почетния легион (от президента Валери Жискар Д’Естен през 1975 г.) През 2011 американска кулинарна школа Culinary Institute of America го афишира за „ майстор-готвач на века “.
Негови са думите: Работя по този начин, все едно ще пребивавам 100 години и вкусвам живота по този начин, все едно всеки ден е последният.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ