Последно интервю на покосения от К-19 писател Пламен Григоров пред БЛИЦ: Сирийски полковник предсказа III световна война още през 1966 г.
Почина нашият сътрудник и публицист Пламен Григоров, оповестиха от Съюза на българските публицисти.
„ От мрежата долетя черна новина – напуснал е този свят Пламен Григоров (в. „ Нощен Труд “, „ Десант “, и др.) ", написа админът на фб групата „ Труд Плюс “ Свилен Мишляков.
"Адашът Григоров си е отишъл от COVID-19. Имал е негативен тест, след това се влошил, влезнал в болница и след 6 часа към този момент го нямало. А беше крепък мъж, офицер-ракетчик, Бог да го елементарни! Пазете се, другари... ", написаха още в групата.
Пламен Григоров работеше във Военния отдел на в. „ Нощен Труд “ и неговите репортажи и следствия бяха измежду най-четените. Роден е на 16.05.1956 година в град Горна Оряховица.
Поет, публицист и журналист. Автор на десетки книги, сред които: “Червените барети - тайните на Враня”, “Българските спецсили”, “Командоси против терора”, “Свръхчовекът от подземната академия на КГБ”, “Афганистан - войната на командосите”, “Алкайда”, “Непобедимият СПЕЦНАЗ”, “Железният пестник на САЩ”, “АЛФА - най-секретното поделение на КГБ”, “Нибиру и психотронната война”, “Параграф 33?, “Диверсантите от ВИМПЕЛ”, “Как да стана легионер”, “Командосите от СБТ” и други Издал е 6 книги с лирика (”Не късай мрака”, “Адвента”, “Небесен корен”, “Омагьосано пладне”, “Полудяло небе”, “Подпис в небето”) и романа “Мирис на враг” - 2010 година Член на Съюза на българските писатели.
Както е известно видният публицист още преди да бъде покосен от ковид имаше доста тежко приключение и беше съвсем в оня свят. Вижте какво споделя за прекарването си и други много странни паранормални феномени и явления в последното изявление пред БЛИЦ.
Замърсена обезболяваща инжекция, сепсис и...”Днес е петък. Един от вас ще би трябвало да почине, споделя докторът, който влиза в реанимацията на „ Пирогов”.
Докторът не е екстрасенс. Ако беше, щеше да заподозре, че измежду претендент мъртъвците се намира и писателят Пламен Григоров.
Вече сред живота и гибелта. Ако беше ясновидец, докторът щеше да забележи, че определеният труп е точно писателят, който след 30 дни в кома ще напише книгата си „ До оня свят и обратно”. А след време ще сътвори и „ Ясновидците и техните пророчества”.
Уви, докторът, който доста пъти е патрулирал на границата сред живота и гибелта, не е нито екстрасенс, нито ясновидец.
Той е един от анонимните явления, разказани в бъдещата книга на умиращия публицист, в която ги няма нито Ванга, нито Нострадамус.
Днес прескочилият трапа Пламен Григоров към този момент е издал своите „ Ясновидци...”, само че не раздава присъди и не разяснява. Започва от пророчествата и завършва с технологията на ясновидството.
В признание пред „ ШОУ” писателят признава, че е дилетант по тематиката. Добросъвестен дилетант.
Всичко стартира при започване на демокрацията, когато бях публицист в „ Българска армия”, споделя Пламен Григоров.
Имаше взрив на екстрасенси и врачки. Разни кикита-микита тропаха по порти и под легла. Журналистиката ми разреши да се докосна до хора с същински свръх качества.
Срещнах над 100 души, представящи се като екстрасенси, врачки или гадателки. Преди да избродя феномените от А до Я, т.е. от Нострадамус до Ванга се срещнах с доста забавни хора сред А и Я.
За страдание над 500 стр. емпиричен материал изчезна от редакцията на „ Народна армия”. Нямаше по какъв начин да възстановя всички изявленията.
Остана концепцията да напиша такава книга, която да сложи нещата на твърди основи, въпреки и осведомително.
За мен към този момент беше ясно, че същинският ясновидец е като същинския стихотворец, талант, събитие, които не се срещат всеки ден.
Днес може да напише гениално стихотворение, само че на следващия ден няма да може да сътвори и ред. Същото става и с ясновидците. И при тях има дни, в които приказват с боговете, условно казано, или с извънземните или с който и да е. Или общото осведомително пространство им споделя нещо значимо...
Познавам много ясновидци в България. Повечето от тях са незнайни. Не приказвам за мошениците по малките екрани – те са 100 % идиоти.
Кои са българските явления, които не отстъпват, а превъзхождат, Нострадамус, Ванга или Севрюкова?
Има една жена от Стражица, и до през днешния ден не знам името й, само че е жива и доста добър човек и вещател. Как се срещнах с нея?
Писах материал във връзка писмото на един турчин за златото на Вълчан челник. Страхотен излезе. Реших още веднъж да намина. Бях му запомнил къщата в източната част на Стражица.
Вървя натам и внезапно една женичка, закръглена, бяла, седнала на пейката пред портата на родната си къща, ме заговаря: „ Онези, които те ограбиха, ги познаваш.
А аз към този момент бях турил пепел на грабежа в жилището ми в „ Овча купел”. Тя обаче отново поръси сол в раната. Всеки ден се разминаваш с тях по стълбите. Няма да им споделям имената. Само ще се смразиш с тях и нищо няма да върнеш.
Сетих се, за кои става въпрос. Но това, както и да е.
Жената продължава. Искам да ти кажа, че майка ти е доста зле. И да знаеш, нейната недоразвитост на мозъка е вследствие на удар, някой я е блъснал в главата...
Майка ми живее в едно село. Къде е София, къде е Стражица, а това нещо в действителност се беше случило.
Тази жена ми занареди и други неща, отговори ми на ред въпроси, които таях в себе си. Всичко беше тъкмо. Настръхнах. Говори и за предишното, и за бъдещето.
Позна за брат ми, който беше шеф на завода за велпапе и всичко му беше цялостно и равно, само че го чакало нещо неприятно.
И в действителност: случиха му се проблеми с приватизацията, няколко месеца по-късно жена му получи тежък инсулт. И ден-днешен е парализирана.
Ходих още един или два пъти при нея и постоянно се убеждавах, че е от българите, които в действителност имат качества.
Разказа ми и необикновен случай, когато полковник от сирийското разузнаване предсказал събитията, които стават в Сирия през днешния ден.
Може да ти стори неистина или сензация, само че имам и фотоси с полковника, споделя ми дамата.
Тогава съм десетгодишна. Беше 1966 година Тогава разузнавачът полковник избягал у нас, само че непрестанно се връщаше в Сирия.
Беше човек на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и руснаците. В социалистическа България двете му дъщери учеха в Икономическия колеж във Велико Търново.
Още тогава той говореше, че бъдещата международна война ще стартира от Сирия. Казваше го без искания за някакво знамение. На фотографията бяхме щракнати той, едната му щерка и аз.
Значи още през 1966 година мъжът сподели, че краят на света и на човечеството, третата международна война, ще стартира от Сирия.
Този човек след това почина. Ако питате мен, това, неговото, не е информация, а знамение.
Нито Нострадамус, нито Ванга са правили сходни безпределно съответни предвиждания. И ето всичко се сбъдва...
Но да продължим с българските пророци. Тези дни един мой другар ме свърза с една врачка и лечителка от Мало Конаре.
Таня Маврова се споделя. Обаждам й се по телефона и единствено по рождената ми дата и двете ми имена ми сподели изумителни неща. Беше доста точна и доста правилна, за жалост тъй като предсказанията й бяха не изключително приятни.
Най-невероятният ми конфликт с пророчества беше с Ванга, при която персонално в никакъв случай не съм ходил. Задочно стана.
Имах един сержант Жабов, Петър Жабов. Нямаше деца, само че имаше доста хубава жена. Брат му беше граничар в Петрич. Урежда му среща с Ванга.
Както си му е редът с бучка захар, чакат там на огромната опашка и по едно време тя се провикнала – я да влязат ония двамата, дето нямат деца, бе. И Жабов като потегли, аз го инструктирах всичко: какво да каже, какво да направи, всичко.
Връща се Жабов, смее се. Какво се хилиш, бе, докачих се аз. Ами, тръгнахме към нея, споделя, а тя излезе, посрещна ни на някаква тясна пътечка с плочки и се развика: „ Като ви виждам какви сте млади, какви сте хубави, що сте пристигнали при мене, бе, тя тая работа не става с гаданье, тя става с ебанье.
Я да ми се махате оттука, ще идете в София при един лекар да ви прегледа, да ви такова, след това може да отидете на на санаториум в Поморие и ще имате деца. Това е всичко, дето им е споделила.
Какво става след това? После те си осиновиха едно детенце, което го отгледа Жабов. И доколкото знам в този момент това дете е станало моряк. И е направило параклис. Но няколко години, откакто го осиновиха, Жабов се разведе с жена си, тя се омъжи за някакъв лекар и си роди лично дете от него.
Не от Жабов. Нямат нищо общо. Той пък си отгледа осиновеното дете и тъй като беше пияч, за жалост, разбрах, че е умрял. И да ти кажа нещо друго. При всички мои разказани 101 случая на явления, всички до един бяха минали през някакво рисково прекарване.
Ако Ванга е предходна през буря, различен беше претърпял кома, трети беше получил своя подарък след менингит или друго тежко заболяване, или пък прекарване, четвърти...
А, да си напомня още един разказан случай. Нали съм боен, в Сливен имах едно момче, доста добър боец беше. Стоян Марков се споделяше. Аз го открих и посредством военачалник Люцканов пристигна в „ моето” отделение преди време.
Този боец, като влезеше в строя получаваше припадъци. Неговите пояснения са, че ги получава под въздействието на мозъчното поле на тия, които са към този момент в строя.
Иначе този Стоян Марков от с. Тополчане не симулираше и не беше никакъв епилептик. И аз като публицист в „ Народна армия” при визитата ми в това отделение съумях да се срещна с него и прекарахме една нощ във военния хотел в Дома на Народната войска.
Той ми направи цялостен здравен обзор. Направи по този начин – обгърна ме с ръцете от косата до петите. Каза ми, че не „ вижда” единствено кожата. Сканира ме, жестоко казано. Той самият ми изясни всичко по този начин: „ От очите ми излизат два лъча и като скенер работят, с тях виждам всичко.”
Мислех си, че ме лъже. Но след това...след един месец, отидох да ревизира неговата диагностика във Военномедицинска академия. И всичко се потвърди. Най-трудно на учените от академията беше да обяснят двата кръвоизлива на язвата на дванайсетопръстника. А съм лежал два пъти преди „ сканирането” на Стоян Марков в болничното заведение за кръвоизлив. Но Марков „ видя”, че имам калцирана язва на дванайсетопръстника, която тука, във ВМА не можаха да я видят.
И се наложи рентген, трудно бъркане на два пъти със сонда, доста тежко проучване, та чак тогава откриха тая калцираност. Марков видя и друго недиагностицирано.
Видя срастванията ми на белия дроб. Абсолютно всичко видя този човек и по едно време разбрах, че отишъл в лабораторията на проф. Връбка Орбецова и беше избавил сума ти хора. Всеки човек в даден случай е ясновидец, екстрасенс или Бог знае какво. Влиза по отношение на „ ония” или това, което аз назовавам осведомителни полета.
Нека ти опиша случаи, в които аз съм напълно директен очевидец, участник и пострадал...Имахме един опел кадет. Пътуваме от Велико Търново към София. Преди Севлиево стопираме да пием кафе, да ядем от прословутото им шкембе и жена ми споделя: „ Сънувам нощес един сън, яхвам един бял кон, обаче стопираме да пием кафе в едно заведение.
На потегляне една жена тича след мен, държи чантата ми в лявата си ръка, вика „ госпожо, госпожооо, забравихте си я.”Допиваме кафето, изяждаме чорбата, запалвам колата, тръгваме си, а след нас една задъхана жена тича, държи чантата на жена ми в лявата си ръка и вика „ госпожооо, забравихте си чантата...” Набих спирачки на процедура всичко се бе случило като в съня.
Всеки човек може да пророкува Бях офицер в Стара Загора в радиолокацията, само че желаех да отида в Горна Оряховица, където имаше отделение за електронна радиоборба.
Бях си уредил всичко, пристигна и заповедта, оставаше единствено да почерпя, само че една заран жена ми изяснява, че сънувала по какъв начин ме местят в отделение в Сливенския Балкан. Бе крещя, какъв е тоя балкан бе, то там няма радиолокация. Сънят на жена ми обаче се оказа оракулски.
Пренасочиха ме до второ разпореждане в отделение в Чумерна, където строихме ракетна база. Та и елементарният човек от време на време има оракулски сънища. И в този момент за себе си.
Годината е 1986-а. Съпругата ми бременна със сина, щерката спи. Месецът е декември. Изведнъж виждам нескрито, не насън, по какъв начин нашата къща на село почва да пада, падат тухлите, и там една жена...помислих, че е майка ми.
Скочих и почнах да крещя: Къщата падна. Жена ми и тя рипна, каква къща бе, ти си сънуваш.
И тъкмо в този миг се усети трусът - на 6 декември 1986 година Епицентърът в действителност беше в Стражица. Скачам, тичам, свързвам се по телефоните, само че най-необяснимото беше, това, което твърди моят племенник: че ме е видял, тъкмо в този миг да виждам към стълбището на къщата.
Сега, в случай че приказваме за ясновидство и за какво Бог ни е пратил пророчествата, ще се върна още веднъж на оная гледачка от Стражица, за която загатнах първоначално. След време, един път жена ми върви с етърва си при нея. Влязоха, нищо не й позна, само че след една седмица получи инсулт. Явно не беше във форма.
Забелязал съм, че при врачки би трябвало да се върви заран рано, когато сетивата им са свежи, както се споделя, или въобще да не се върви. Все отново гадателите, ясновидците и всевъзможни врачки не са биороботи.
Знам, че очаквахте да ви приказвам за Ванга, Слава Севрюкова, Петър Дънов, Любомир Лулчев или Нострадамус. И тях ги има в книгата ми „ Ясновидците и техните пророчества”.
Но би трябвало да знаете, че кардинална разлика сред другите пророци няма. Нещо повече – всеки човек в даден рисков миг може да получи ясновидско привидение. Всичко се крие в настройката на мозъка в даден миг.
В този миг при другите хора в рисково положение мозъкът им се пренастройва на друга периодичност съгласно обстановката.
Световното осведомително поле работи с разнообразни честоти. Според честотата, на която се пренастройва мозъкът на индивида, повече или по-малко стабилно, той може да се свърже с най-различни мрежи или полета от международния информативен поток.
Тогава се реализира контактът и пророческите или ясновидските видения са единствено резултат от този контакт.
Симон Боливар печели борба благодарение на астралното си тяло „ Има един малко прочут случай, който може да бъде пояснен точно с този феномен, разкрива Пламен Григоров.
Легендарният началник на боливийската гражданска война Симон Боливар в даден миг изпада в сериозно състояние на фронта.
Войските му са блокирани. И в бункера, намиращ се в едно подземие, управлението на бунтовническата войска се оказва изолирано от бойните дейности, блокирано в бункера, в едно подземие. Нямат връзка с фронта, с бойните дейности, с нищо.
Това го споделя, т.е. записва го и го документира, неговият шеф щаб. В този миг Симон Боливар споделя: „ Сега ще изпадна в едно необичайно положение и може да ме помислите за починал. Не ме пипайте, не ме докосвайте, аз ще се върна.
Сега за малко ще напусна тялото си и ще се върна след известно време. Ще ви рапортувам какво е ситуацията на фронта и от кое място могат да минат нашите войски, от кое място да пробием и да помогнем на нашите”. Началник-щаба му разказал, че по-късно Симон Боливар изпаднал в сън.
„ Пребледня като труп, в един миг не се стърпях и го пипнах, беше ледено леден. След известно време руменината му стартира да се възстановява, той постепенно отвори клепачите си, някак си се изтръска и се разсъни дефинитивно.
Каза ни: „ Да, бях на фронта, срещнах се с полковник еди-кой си – командващият им, ситуацията е такова и такова. Нашите войски могат да минат само оттова и там”. Войските минават точно през указаното място и печелят борбата. Началник щаба се срещнал с пленения командващ противниковата войска и го попитал:
„ Искам да ви задам един въпрос: Преди офанзивата нашия Симон Боливар идва ли при вас?” – Оня отвърнал: „ Да, видях го от плът и кръв. Дори приказвах с него” – А не се ли запитахте по какъв начин се появи във вашия бункер?..” – „ Да, запитах се, само че не можах да си обясня...”
Ето това е документиран случай с историческа персона, която е употребила астралното си тяло в екстремален миг, споделя нашият събеседник Пламен Григоров и добавя: „ И такива случаи има доста!”
„ От мрежата долетя черна новина – напуснал е този свят Пламен Григоров (в. „ Нощен Труд “, „ Десант “, и др.) ", написа админът на фб групата „ Труд Плюс “ Свилен Мишляков.
"Адашът Григоров си е отишъл от COVID-19. Имал е негативен тест, след това се влошил, влезнал в болница и след 6 часа към този момент го нямало. А беше крепък мъж, офицер-ракетчик, Бог да го елементарни! Пазете се, другари... ", написаха още в групата.
Пламен Григоров работеше във Военния отдел на в. „ Нощен Труд “ и неговите репортажи и следствия бяха измежду най-четените. Роден е на 16.05.1956 година в град Горна Оряховица.
Поет, публицист и журналист. Автор на десетки книги, сред които: “Червените барети - тайните на Враня”, “Българските спецсили”, “Командоси против терора”, “Свръхчовекът от подземната академия на КГБ”, “Афганистан - войната на командосите”, “Алкайда”, “Непобедимият СПЕЦНАЗ”, “Железният пестник на САЩ”, “АЛФА - най-секретното поделение на КГБ”, “Нибиру и психотронната война”, “Параграф 33?, “Диверсантите от ВИМПЕЛ”, “Как да стана легионер”, “Командосите от СБТ” и други Издал е 6 книги с лирика (”Не късай мрака”, “Адвента”, “Небесен корен”, “Омагьосано пладне”, “Полудяло небе”, “Подпис в небето”) и романа “Мирис на враг” - 2010 година Член на Съюза на българските писатели.
Както е известно видният публицист още преди да бъде покосен от ковид имаше доста тежко приключение и беше съвсем в оня свят. Вижте какво споделя за прекарването си и други много странни паранормални феномени и явления в последното изявление пред БЛИЦ.
Замърсена обезболяваща инжекция, сепсис и...”Днес е петък. Един от вас ще би трябвало да почине, споделя докторът, който влиза в реанимацията на „ Пирогов”.
Докторът не е екстрасенс. Ако беше, щеше да заподозре, че измежду претендент мъртъвците се намира и писателят Пламен Григоров.
Вече сред живота и гибелта. Ако беше ясновидец, докторът щеше да забележи, че определеният труп е точно писателят, който след 30 дни в кома ще напише книгата си „ До оня свят и обратно”. А след време ще сътвори и „ Ясновидците и техните пророчества”.
Уви, докторът, който доста пъти е патрулирал на границата сред живота и гибелта, не е нито екстрасенс, нито ясновидец.
Той е един от анонимните явления, разказани в бъдещата книга на умиращия публицист, в която ги няма нито Ванга, нито Нострадамус.
Днес прескочилият трапа Пламен Григоров към този момент е издал своите „ Ясновидци...”, само че не раздава присъди и не разяснява. Започва от пророчествата и завършва с технологията на ясновидството.
В признание пред „ ШОУ” писателят признава, че е дилетант по тематиката. Добросъвестен дилетант.
Всичко стартира при започване на демокрацията, когато бях публицист в „ Българска армия”, споделя Пламен Григоров.
Имаше взрив на екстрасенси и врачки. Разни кикита-микита тропаха по порти и под легла. Журналистиката ми разреши да се докосна до хора с същински свръх качества.
Срещнах над 100 души, представящи се като екстрасенси, врачки или гадателки. Преди да избродя феномените от А до Я, т.е. от Нострадамус до Ванга се срещнах с доста забавни хора сред А и Я.
За страдание над 500 стр. емпиричен материал изчезна от редакцията на „ Народна армия”. Нямаше по какъв начин да възстановя всички изявленията.
Остана концепцията да напиша такава книга, която да сложи нещата на твърди основи, въпреки и осведомително.
За мен към този момент беше ясно, че същинският ясновидец е като същинския стихотворец, талант, събитие, които не се срещат всеки ден.
Днес може да напише гениално стихотворение, само че на следващия ден няма да може да сътвори и ред. Същото става и с ясновидците. И при тях има дни, в които приказват с боговете, условно казано, или с извънземните или с който и да е. Или общото осведомително пространство им споделя нещо значимо...
Познавам много ясновидци в България. Повечето от тях са незнайни. Не приказвам за мошениците по малките екрани – те са 100 % идиоти.
Кои са българските явления, които не отстъпват, а превъзхождат, Нострадамус, Ванга или Севрюкова?
Има една жена от Стражица, и до през днешния ден не знам името й, само че е жива и доста добър човек и вещател. Как се срещнах с нея?
Писах материал във връзка писмото на един турчин за златото на Вълчан челник. Страхотен излезе. Реших още веднъж да намина. Бях му запомнил къщата в източната част на Стражица.
Вървя натам и внезапно една женичка, закръглена, бяла, седнала на пейката пред портата на родната си къща, ме заговаря: „ Онези, които те ограбиха, ги познаваш.
А аз към този момент бях турил пепел на грабежа в жилището ми в „ Овча купел”. Тя обаче отново поръси сол в раната. Всеки ден се разминаваш с тях по стълбите. Няма да им споделям имената. Само ще се смразиш с тях и нищо няма да върнеш.
Сетих се, за кои става въпрос. Но това, както и да е.
Жената продължава. Искам да ти кажа, че майка ти е доста зле. И да знаеш, нейната недоразвитост на мозъка е вследствие на удар, някой я е блъснал в главата...
Майка ми живее в едно село. Къде е София, къде е Стражица, а това нещо в действителност се беше случило.
Тази жена ми занареди и други неща, отговори ми на ред въпроси, които таях в себе си. Всичко беше тъкмо. Настръхнах. Говори и за предишното, и за бъдещето.
Позна за брат ми, който беше шеф на завода за велпапе и всичко му беше цялостно и равно, само че го чакало нещо неприятно.
И в действителност: случиха му се проблеми с приватизацията, няколко месеца по-късно жена му получи тежък инсулт. И ден-днешен е парализирана.
Ходих още един или два пъти при нея и постоянно се убеждавах, че е от българите, които в действителност имат качества.
Разказа ми и необикновен случай, когато полковник от сирийското разузнаване предсказал събитията, които стават в Сирия през днешния ден.
Може да ти стори неистина или сензация, само че имам и фотоси с полковника, споделя ми дамата.
Тогава съм десетгодишна. Беше 1966 година Тогава разузнавачът полковник избягал у нас, само че непрестанно се връщаше в Сирия.
Беше човек на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и руснаците. В социалистическа България двете му дъщери учеха в Икономическия колеж във Велико Търново.
Още тогава той говореше, че бъдещата международна война ще стартира от Сирия. Казваше го без искания за някакво знамение. На фотографията бяхме щракнати той, едната му щерка и аз.
Значи още през 1966 година мъжът сподели, че краят на света и на човечеството, третата международна война, ще стартира от Сирия.
Този човек след това почина. Ако питате мен, това, неговото, не е информация, а знамение.
Нито Нострадамус, нито Ванга са правили сходни безпределно съответни предвиждания. И ето всичко се сбъдва...
Но да продължим с българските пророци. Тези дни един мой другар ме свърза с една врачка и лечителка от Мало Конаре.
Таня Маврова се споделя. Обаждам й се по телефона и единствено по рождената ми дата и двете ми имена ми сподели изумителни неща. Беше доста точна и доста правилна, за жалост тъй като предсказанията й бяха не изключително приятни.
Най-невероятният ми конфликт с пророчества беше с Ванга, при която персонално в никакъв случай не съм ходил. Задочно стана.
Имах един сержант Жабов, Петър Жабов. Нямаше деца, само че имаше доста хубава жена. Брат му беше граничар в Петрич. Урежда му среща с Ванга.
Както си му е редът с бучка захар, чакат там на огромната опашка и по едно време тя се провикнала – я да влязат ония двамата, дето нямат деца, бе. И Жабов като потегли, аз го инструктирах всичко: какво да каже, какво да направи, всичко.
Връща се Жабов, смее се. Какво се хилиш, бе, докачих се аз. Ами, тръгнахме към нея, споделя, а тя излезе, посрещна ни на някаква тясна пътечка с плочки и се развика: „ Като ви виждам какви сте млади, какви сте хубави, що сте пристигнали при мене, бе, тя тая работа не става с гаданье, тя става с ебанье.
Я да ми се махате оттука, ще идете в София при един лекар да ви прегледа, да ви такова, след това може да отидете на на санаториум в Поморие и ще имате деца. Това е всичко, дето им е споделила.
Какво става след това? После те си осиновиха едно детенце, което го отгледа Жабов. И доколкото знам в този момент това дете е станало моряк. И е направило параклис. Но няколко години, откакто го осиновиха, Жабов се разведе с жена си, тя се омъжи за някакъв лекар и си роди лично дете от него.
Не от Жабов. Нямат нищо общо. Той пък си отгледа осиновеното дете и тъй като беше пияч, за жалост, разбрах, че е умрял. И да ти кажа нещо друго. При всички мои разказани 101 случая на явления, всички до един бяха минали през някакво рисково прекарване.
Ако Ванга е предходна през буря, различен беше претърпял кома, трети беше получил своя подарък след менингит или друго тежко заболяване, или пък прекарване, четвърти...
А, да си напомня още един разказан случай. Нали съм боен, в Сливен имах едно момче, доста добър боец беше. Стоян Марков се споделяше. Аз го открих и посредством военачалник Люцканов пристигна в „ моето” отделение преди време.
Този боец, като влезеше в строя получаваше припадъци. Неговите пояснения са, че ги получава под въздействието на мозъчното поле на тия, които са към този момент в строя.
Иначе този Стоян Марков от с. Тополчане не симулираше и не беше никакъв епилептик. И аз като публицист в „ Народна армия” при визитата ми в това отделение съумях да се срещна с него и прекарахме една нощ във военния хотел в Дома на Народната войска.
Той ми направи цялостен здравен обзор. Направи по този начин – обгърна ме с ръцете от косата до петите. Каза ми, че не „ вижда” единствено кожата. Сканира ме, жестоко казано. Той самият ми изясни всичко по този начин: „ От очите ми излизат два лъча и като скенер работят, с тях виждам всичко.”
Мислех си, че ме лъже. Но след това...след един месец, отидох да ревизира неговата диагностика във Военномедицинска академия. И всичко се потвърди. Най-трудно на учените от академията беше да обяснят двата кръвоизлива на язвата на дванайсетопръстника. А съм лежал два пъти преди „ сканирането” на Стоян Марков в болничното заведение за кръвоизлив. Но Марков „ видя”, че имам калцирана язва на дванайсетопръстника, която тука, във ВМА не можаха да я видят.
И се наложи рентген, трудно бъркане на два пъти със сонда, доста тежко проучване, та чак тогава откриха тая калцираност. Марков видя и друго недиагностицирано.
Видя срастванията ми на белия дроб. Абсолютно всичко видя този човек и по едно време разбрах, че отишъл в лабораторията на проф. Връбка Орбецова и беше избавил сума ти хора. Всеки човек в даден случай е ясновидец, екстрасенс или Бог знае какво. Влиза по отношение на „ ония” или това, което аз назовавам осведомителни полета.
Нека ти опиша случаи, в които аз съм напълно директен очевидец, участник и пострадал...Имахме един опел кадет. Пътуваме от Велико Търново към София. Преди Севлиево стопираме да пием кафе, да ядем от прословутото им шкембе и жена ми споделя: „ Сънувам нощес един сън, яхвам един бял кон, обаче стопираме да пием кафе в едно заведение.
На потегляне една жена тича след мен, държи чантата ми в лявата си ръка, вика „ госпожо, госпожооо, забравихте си я.”Допиваме кафето, изяждаме чорбата, запалвам колата, тръгваме си, а след нас една задъхана жена тича, държи чантата на жена ми в лявата си ръка и вика „ госпожооо, забравихте си чантата...” Набих спирачки на процедура всичко се бе случило като в съня.
Всеки човек може да пророкува Бях офицер в Стара Загора в радиолокацията, само че желаех да отида в Горна Оряховица, където имаше отделение за електронна радиоборба.
Бях си уредил всичко, пристигна и заповедта, оставаше единствено да почерпя, само че една заран жена ми изяснява, че сънувала по какъв начин ме местят в отделение в Сливенския Балкан. Бе крещя, какъв е тоя балкан бе, то там няма радиолокация. Сънят на жена ми обаче се оказа оракулски.
Пренасочиха ме до второ разпореждане в отделение в Чумерна, където строихме ракетна база. Та и елементарният човек от време на време има оракулски сънища. И в този момент за себе си.
Годината е 1986-а. Съпругата ми бременна със сина, щерката спи. Месецът е декември. Изведнъж виждам нескрито, не насън, по какъв начин нашата къща на село почва да пада, падат тухлите, и там една жена...помислих, че е майка ми.
Скочих и почнах да крещя: Къщата падна. Жена ми и тя рипна, каква къща бе, ти си сънуваш.
И тъкмо в този миг се усети трусът - на 6 декември 1986 година Епицентърът в действителност беше в Стражица. Скачам, тичам, свързвам се по телефоните, само че най-необяснимото беше, това, което твърди моят племенник: че ме е видял, тъкмо в този миг да виждам към стълбището на къщата.
Сега, в случай че приказваме за ясновидство и за какво Бог ни е пратил пророчествата, ще се върна още веднъж на оная гледачка от Стражица, за която загатнах първоначално. След време, един път жена ми върви с етърва си при нея. Влязоха, нищо не й позна, само че след една седмица получи инсулт. Явно не беше във форма.
Забелязал съм, че при врачки би трябвало да се върви заран рано, когато сетивата им са свежи, както се споделя, или въобще да не се върви. Все отново гадателите, ясновидците и всевъзможни врачки не са биороботи.
Знам, че очаквахте да ви приказвам за Ванга, Слава Севрюкова, Петър Дънов, Любомир Лулчев или Нострадамус. И тях ги има в книгата ми „ Ясновидците и техните пророчества”.
Но би трябвало да знаете, че кардинална разлика сред другите пророци няма. Нещо повече – всеки човек в даден рисков миг може да получи ясновидско привидение. Всичко се крие в настройката на мозъка в даден миг.
В този миг при другите хора в рисково положение мозъкът им се пренастройва на друга периодичност съгласно обстановката.
Световното осведомително поле работи с разнообразни честоти. Според честотата, на която се пренастройва мозъкът на индивида, повече или по-малко стабилно, той може да се свърже с най-различни мрежи или полета от международния информативен поток.
Тогава се реализира контактът и пророческите или ясновидските видения са единствено резултат от този контакт.
Симон Боливар печели борба благодарение на астралното си тяло „ Има един малко прочут случай, който може да бъде пояснен точно с този феномен, разкрива Пламен Григоров.
Легендарният началник на боливийската гражданска война Симон Боливар в даден миг изпада в сериозно състояние на фронта.
Войските му са блокирани. И в бункера, намиращ се в едно подземие, управлението на бунтовническата войска се оказва изолирано от бойните дейности, блокирано в бункера, в едно подземие. Нямат връзка с фронта, с бойните дейности, с нищо.
Това го споделя, т.е. записва го и го документира, неговият шеф щаб. В този миг Симон Боливар споделя: „ Сега ще изпадна в едно необичайно положение и може да ме помислите за починал. Не ме пипайте, не ме докосвайте, аз ще се върна.
Сега за малко ще напусна тялото си и ще се върна след известно време. Ще ви рапортувам какво е ситуацията на фронта и от кое място могат да минат нашите войски, от кое място да пробием и да помогнем на нашите”. Началник-щаба му разказал, че по-късно Симон Боливар изпаднал в сън.
„ Пребледня като труп, в един миг не се стърпях и го пипнах, беше ледено леден. След известно време руменината му стартира да се възстановява, той постепенно отвори клепачите си, някак си се изтръска и се разсъни дефинитивно.
Каза ни: „ Да, бях на фронта, срещнах се с полковник еди-кой си – командващият им, ситуацията е такова и такова. Нашите войски могат да минат само оттова и там”. Войските минават точно през указаното място и печелят борбата. Началник щаба се срещнал с пленения командващ противниковата войска и го попитал:
„ Искам да ви задам един въпрос: Преди офанзивата нашия Симон Боливар идва ли при вас?” – Оня отвърнал: „ Да, видях го от плът и кръв. Дори приказвах с него” – А не се ли запитахте по какъв начин се появи във вашия бункер?..” – „ Да, запитах се, само че не можах да си обясня...”
Ето това е документиран случай с историческа персона, която е употребила астралното си тяло в екстремален миг, споделя нашият събеседник Пламен Григоров и добавя: „ И такива случаи има доста!”
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ