Почина родна легенда на художествената гимнастика
Почина геленда на художествената гимнастика - Емилия Бонева. Новината заяви синът й Любомир в обществените мрежи, оповестява Лупа.бг.
Българската школа на художествената гимнастика от дълго време е прекрачила границите на страната. И принос за това имат десетките наши треньори, които поставиха основите на този спорт освен в Европа, само че и в Канада, Нова Зеландия. Една от тях даже печели олимпийска купа със своите задгранични възпитанички. През 1982 година Емилия Бонева отпътува за Испания, сякаш за малко, само че остава там 15 години отпред на националния тим. Въпреки терзанията девойките на Бонева се показват забележително добре - две четвърти места. На върха са българките. На идващото европейско във Виена през 1984-та испанките към този момент печелят първото си отличие - бронз на ансамбъла. И от този момент не слизали от подиума, до момента в който пристигнаха първата международна и европейска купа на ансамбъла - надлежно през 1991 и 1992 година. А на олимпийските игри " Барселона 1992 " испанките печелят първия си орден от олимпийски игри - Каролина Паскуал взима сребро, а Кармен Аседо е четвърта.
Най-големият връх обаче в кариерата на Емилия Бонева е олимпийското злато за Испания от игрите в Атланта през 1996 година Тогава тя поема и най-големия риск в живота си. До конкуренцията остават единствено 2-3 месеца, а една от опитните гимнастички в ансамбъла отхвърля да играе съчетанието с 5 обръча. Въпреки десетките диалози и убежденията момичето не може да преодолее психозата. Тогава българката взима съществено решение - да я остави запаса, а на нейно място да включи 15-годишната Лорена. А първият, който поздравява нашата треньорка, е министър председателят Хосе-Мария Аснар.
За 15 година работа с Бонева нейните възпитанички печелят 51 медала от огромни шампионати. Успехите са оценени на най-високо равнище. През 1994-та крал Хуан Карлос връчва сребърен орден за заслуги към испанския спорт - отличие, което не е давано на различен български състезател или треньор до момента.
Поклон пред паметта й!
Българската школа на художествената гимнастика от дълго време е прекрачила границите на страната. И принос за това имат десетките наши треньори, които поставиха основите на този спорт освен в Европа, само че и в Канада, Нова Зеландия. Една от тях даже печели олимпийска купа със своите задгранични възпитанички. През 1982 година Емилия Бонева отпътува за Испания, сякаш за малко, само че остава там 15 години отпред на националния тим. Въпреки терзанията девойките на Бонева се показват забележително добре - две четвърти места. На върха са българките. На идващото европейско във Виена през 1984-та испанките към този момент печелят първото си отличие - бронз на ансамбъла. И от този момент не слизали от подиума, до момента в който пристигнаха първата международна и европейска купа на ансамбъла - надлежно през 1991 и 1992 година. А на олимпийските игри " Барселона 1992 " испанките печелят първия си орден от олимпийски игри - Каролина Паскуал взима сребро, а Кармен Аседо е четвърта.
Най-големият връх обаче в кариерата на Емилия Бонева е олимпийското злато за Испания от игрите в Атланта през 1996 година Тогава тя поема и най-големия риск в живота си. До конкуренцията остават единствено 2-3 месеца, а една от опитните гимнастички в ансамбъла отхвърля да играе съчетанието с 5 обръча. Въпреки десетките диалози и убежденията момичето не може да преодолее психозата. Тогава българката взима съществено решение - да я остави запаса, а на нейно място да включи 15-годишната Лорена. А първият, който поздравява нашата треньорка, е министър председателят Хосе-Мария Аснар.
За 15 година работа с Бонева нейните възпитанички печелят 51 медала от огромни шампионати. Успехите са оценени на най-високо равнище. През 1994-та крал Хуан Карлос връчва сребърен орден за заслуги към испанския спорт - отличие, което не е давано на различен български състезател или треньор до момента.
Поклон пред паметта й!
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ