„Победата не е в това да убиеш злото, а в

„ Победата не е в това да убиеш злото, а в това да го превърнеш в положително “.

„ Аз поддържам всичко, което е брандирано с флага, герба или държавните решения, тъй като съм ПАТРИОТ, без значение дали са добри/верни, тъй като аз одобрявам автоматизирано, че са. Забравям, че решенията се вземат от хора, подвластни на недостатъци, като: неумение, краткотрайна загуба на разсъдъка, жадност за власт, лакомия, непросветеност “.

Резултат: страната, която настоявам, че обичам, отива по дяволите и аз оказвам помощ това да се случи, тъй като сляпо поддържам, в никакъв случай не подлагам на критика. Аз я заличавам, само че съм родолюбец.

Еквивалент на това е:

1. Bomb for peace;
2. Бия те, тъй като те обичам.

Мнозина в България си фантазират, че да пазят родния бизнес по морето, да вземем за пример – е национализъм, нищо, че и на тях им „ смъкват по две кожи “ „ предприемачите “.

Други пък, в други страни, си фантазират, че каквото и да каже президентът им, то е наложително правилно и никой няма право да го подлага на критика. Дори когато е цялостна тъпота. Те не могат да проумеят, че можеш да уважаваш институцията, без наложително да уважаваш личността, която я съставлява в дадения миг. Това извънредно доста важи за крайно-десните в Америка.

Но… четете деликатно, аз ще се престоря, че пиша това за онази страна, само че вие внимавайте—може нещо да ви се стори познато и да го откриете и в тази държава…

Така… да разгледаме тъпотията, която стои зад дадените нагоре образци.

Моделът за поддържане на всичко, което е брандирано с флага или герба, или изобщо е „ на страната “ и би трябвало да го одобрявам и (най-вече!) пазя, се базира на същото нещо, което кара футболните почитатели да се бият за името/флага/цветовете/честта на техния футболен тим. Принадлежността. Няма значение дали тимът (представете си, че в действителност приказваме за страната, а не отбор) е в действителност добър, той се пази все едно е „ най-хубавият “ и не се позволява никаква рецензия.

Критиката се приема за нападателна офанзива и би трябвало да ѝ се отговори с по-агресивна офанзива, с цел да се „ убие “. Нещо като „ ти ли ще ми кажеш на мене бе! Къв си ти бе, дръвник! “ Принадлежността изисква да защитаваш групата, към която принадлежиш. Липсата на каквито и да е други умения, с изключение на крещенето и вероятно сбиването, лишават индивида, както и тълпата от други ходове, освен… ами с изключение на да се скарат или сбият с някой. Искат да пазят и да са потребни, само че по какъв начин да го създадат? Като измислят и патентоват мотор, като основат първообраз на галактическа ракета, напишат книга, ария, нарисуват картина или измислят потребен политически модел? Като основат нещо огромно, с което да оказват помощ на обществото си и популяризират страната си? Те не могат да го създадат.

На процедура, дано не се заблуждаваме, те са безполезни и някак си надълбоко в себе си, го осъзнават. Те са като котка, която ти носи мъртва птица и си мисли, че прави нещо положително за теб. С викове и „ отбраняване “ на страната, РОДИНАТА и всичко обвързвано с нея, те си мислят, че вършат нещо потребно.

Плюс това (и това не е за подценяване!) те изразходват насъбраната си сила и фрустрация. Две в едно. Събрани в група, усещат приток на храброст и в случай че съумеят да набият някого, се усещат по-малко зле, по-малко страдат от комплексите си, повече усещат прилив на превъзходство. Това им балансира мозъка. Или каквото там употребяват вместо мозък.

Първо: те желаят да те набият, тъй като желаят да набият някого, с цел да се почувстват по-добре. Тъпотията, вероятно бедността им, неналичието им на умения, чарът им на дъска за гладене и общото им лъчение на чугунен нагревател ще наподобяват малко по-приемливи за известно време, тъй като ще са получили прилив на позитивна сила от пребиването на даден човек, което ги кара да се усещат превъзхождащи.

Второ: мислят си, че имат идея. Така е доста по-лесно, в сравнение с да им се наложи да се изправят пред голата истина, че са чукундури, които просто си търсят мотив да се сбият с някого.

Комплексът за непълноценност може да бъде забелязан и в друго равнище, на друго място и проявяване на феномена с пресиления кьорав национализъм. Дори да няма класическа експанзия, набези, викове, побой и така нататък, даже индивидът единствено да… да кажем—започне да те отбягва, тъй като си си разрешил да критикуваш нещо „ родно “. Той/тя ще те жигосах в съзнанието си, ще те назова НЕпатриот или предател и ти си завършил за него/нея. Край. Ти си един от „ ония “… и в този момент тук има разновидност на „ ония “—те са „ платени “ от външни сили (Сорос е доста мощен облик тук); или са заблудени; или са тъпанари, които би трябвало да бъдат игнорирани; или са рискови врагове, изпратени от… и тук стартира да става ужасно, тъй като на празното място може да сложиш: „ рептилите “, „ извънземни сили “, „ сили на злото “ и т.н…. и няма да сбъркаш. Тези неща им се въртят в главите, да.

Но не забравяй, че те си мислят, че родината им е под офанзива от външни или вътрешни сили. Те считат, че страната е саботирана и има скрит план, чието откриване е тяхно обвързване. Рядко ще излязат отвън рамките на Facebook спор или кръчмарско заяждане, само че фактът, че го имат вяра, ги прави уязвими за популисти, които ги манипулират. Те считат, че проблемите, корупцията, презастрояването, бедността и неприятните неща са: 1. Преекспонирани и не чак толкоз сериозни; 2. Измислица; 3. Дори да съществуват, не би трябвало да се приказва за тях, тъй като скапват имиджа; 4. Абсолютно 100 000% не са ти работа на теб да коментираш и даже да ги споменаваш. Имай шанса пък да си им малко подозрителен в очите и да не изглеждаш като един от тях… да си „ непознат “! Дори не е нужно да си същински чужденец, просто да си „ непознат “ на тяхната група – в облекла, културни разбирания, ползи, или просто да нямаш тяхното чаровно лъчение на дънер. Тогава пък хептен нямаш право да си отваряш устата по тематиката. Просто. Нямаш. Право.

Не… не считам, че всички те са наложително неприятни и водени от проклетия. От завист – да. Но не изначално от проклетия. Просто, имайки поради ограничеността им, те са чудесна храна за тези, които се възползват от тях. Глупостта и незнанието им се употребява от съответни кръгове. Както за бактериите е нужна хранителна среда, по този начин и тези нещастни, озлобени простаци дават хранителна среда на популисти и некадърни политици и „ водачи “, които да ги употребяват – било за електорат, било за войска за заплашване, било за финансови донори на акции, било всичко изброено.

Та, както споделих: не, не считам, че всички тези слепи патриоти са наложително неприятни. Злобни – да. Озлобили са ги, с цел да станат по-слепи. Гневът те заслепява и ставаш по-лесен за манипулиране.

Но някои (не мога да преценява каква част) от тях не са неприятни хора; и, в случай че им се отворят очите, в случай че получат и другата позиция, ще се успокоят и ще трансформират позицията си. Именно те са повода за войната – спечелването им на страната на здравия разсъдък. За тях се води борбата, тъй като един по един идвайки на страната на естественото, те могат да наклонят везните. Виждате за какво тогава пропагандата е толкоз мощна и за какво нелепите истории за нахъсване са ежечасни и ежеминутни и за какво уеб страниците за агитация се множат. Те не могат да си разрешат да ги изгубят.

Но, несъмнено, не забравяй, че измежду слепите патриоти въпреки всичко си е цялостно и с елементарни за**ици. Истински зли хора, които са съвсем изгубена идея. Научи се да ги разпознаваш и си пробирай борбите.

Не забравяй това, с което започнахме: „ Победата не е в това да убиеш злото, а в това да го превърнеш в положително “.