„Ал Джазира“: Русия е в задънена улица в Сирия
Победата на Доналд Тръмп на президентските избори в Америка през ноември усили очакванията на съветското управление за възстановяване на руско-американските връзки като цяло и, в частност, реализиране на компромис за Сирия. Сега, пет месеца след идването на Тръмп на власт, възможностите това да се случи наподобяват нищожни, разяснява Леонид Исаев за „ Ал Джазира “, представена от БГНЕС.
Неотдавнашните събития в Сирия, изключително случаите, които се случиха в региона Ракка и покрай град Танф на сирийско-иракската граница, вършат руско-американското съдействие все по-илюзорно. Това на собствен ред прави съветското евакуиране от Сирия доста по-труден.
Хазартът на Кремъл да употребява спора в Сирия за нормализиране на връзките със Запада след бедствието в Украйна не се получи. Москва наподобява се заби в Сирия, заплетена в обезверените затговори на Дамаск и Техеран. В момента главният проблем за Москва е фактът, че наличието й в Сирия става все по-изгодно за Вашингтон.
Парадоксът е, че под ръководството на Тръмп Съединените щати и техните съдружници ще положат старания, с цел да задържат Москва в сирийския спор, до момента в който съветското управление от ден на ден ще търси способи да излезе от сирийската рецесия. Русия усилва разполагането на свои войски в Близкия изток, което безспорно визира нейния непрекъснато намиращ се в недостиг бюджет, както и вътрешната политика.
Най-добрият сюжет за Русия би бил бързото излизане от сирийския спор, при изискване че достиженията, реализирани от него, ще бъдат сменени със Запада в подмяна на нормализиране на връзките с него. От своя страна Съединени американски щати, както и Европейският съюз, неведнъж демонстрираха, че не са подготвени да обвържат премахването на антируските наказания с напредъка по сирийския въпрос.
От тази позиция, колкото по-дълго продължава съветското наличие в Сирия, толкоз по-голяма е вероятността разноските по това наличие да надвишават облагите, които мъчно биха се трансформирали в отстъпки от Запада. Освен това наличните за съветското управление активи стават все по-малко привлекателни за Съединени американски щати, ръководени от Тръмп.
Най-добрият образец е изказванието, че посланикът на Съединени американски щати в Организация на обединените нации Ники Хейли и държавният секретар Рекс Тилърсън направиха в края на март новите американски цели в Сирия. Според тях отстраняването на Башар Асад към този момент не е главен приоритет. Въпреки обстоятелството, че в Москва имаше опит да се показват тези изказвания като " победа на съветската дипломация ", на процедура това значи, че Вашингтон става все по-малко заинтригуван от договорка с Кремъл за Сирия при условия, удобни за Русия.
Основният актив на Москва - Асад - става все по-малко значим за Запада. Основната заплаха за Москва се крие във обстоятелството, че Тръмп, за разлика от неговия предходник Барак Обама, няма ясна тактика във връзка с Сирия. Той няма правила и общо схващане за това, което би желал да реализира в средносрочен проект.
Решенията, които администрацията постоянно подхваща, не способстват за стратегически открит проект, а нормално дават отговор на външни провокации, като да вземем за пример химическата офанзива в Хан Шейхун, неотдавнашните произшествия в град Танф или офанзивите на проправителствените сили против позиции на американски съдружници.
Съществуваха клюки, че Иран може да стане чип за договаряне в опитите на Русия да възстановява връзките си със Съединени американски щати. По време на визитата си в Рияд през май, Тръмп предложи да се сътвори районна коалиция за сигурност, която в допълнение ще ускори антииранската изразителност на Вашингтон. Но е малко евентуално Кремъл да продаде Иран поради шанса за рестартиране на връзките сред Русия и Съединени американски щати.
В постсъветския интервал Русия се опита най-малко два пъти да направи тъкмо това, само че с дребен триумф. Първо, през 1995 година, по време на визитата на президента Бил Клинтън в Москва, Русия даде обещание да довърши авансово всички авансово подписани контракти с Иран за доставки на военни артикули и да не подписва нови военни съглашения с Техеран. Официалното сключване на тези съглашения беше Меморандумът на Гор-Черномирдин от 30 юни 1995 година, а общите загуби на Русия, дължащи се на този ход, бяха оценени от специалисти на стойност 4 милиарда $.
Това обаче не докара до пробив в връзките с Вашингтон и към 2000 година Москва още веднъж стартира военното съдействие с Иран. През 2010 година президентът Дмитрий Медведев приключи доставката на ракети за въздушна защита S-300 в Иран в сходство с Резолюция 1929 на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, ограничаваща доставките на съвременни оръжия за Иран заради нуклеарната му стратегия.
Това решение беше един от най-важните съставни елементи на по този начин наречената самодейност за " нулиране " на американско-руските връзки, която беше подета от държавния секретар Хилари Клинтън и външния министър Сергей Лавров през 2009 година Но даже и политиката на " бутона за нулиране " на Клинтън не реализира доста, а Москва приключи с развалени връзки с Иран и още веднъж не реализира прогрес в доближаването със Съединени американски щати.
След два несполучливи опита е мъчно да се чака, че Кремъл още веднъж ще бъде подготвен да заплаши връзките с Иран поради краткотрайните обещания на Съединени американски щати. Освен това, поради продължаващите следствия против администрацията на Тръмп, политическият хайлайф в Съединени американски щати даже и неясно не е в въодушевление за нормализиране на диалозите с Русия.
Две десетилетия на доста нестабилни руско-ирански връзки, когато Москва и Техеран от време на време се предаваха един различен за възстановяване на връзките с трета страна, сътвориха мощно съмнение към Русия измежду иранците. В резултат на това, до момента в който си сътрудничат с Москва в Сирия, иранците непрекъснато се опасяват, че Русия ще ги съобщи в името на нормализирането на връзките със Съединени американски щати.
имическата офанзива в Хан Шейхун се пробва да сътвори " шиитски кулоар " в югоизточната част на Сирия - където Русия и Съединени американски щати разискват основаването на друга зона на деескалация - както и сваленият аероплан на сирийските Военновъздушни сили, целеустремено атакуващ Силите на Сирийските демократични сили в региона на Ракка, сигурно посяха различия в диалозите в разговора сред Москва и Вашингтон, изключвайки (както беше осъществено от иранците) опцията за " изменничество " на Москва на нейните съдружници в Дамаск и Техеран. В този смисъл Москва от ден на ден рискува да бъде пленник на Дамаск и Техеран, които ще продължат да провокират Вашингтон, принуждавайки Кремъл да реагира и да предприеме ограничения против Съединени американски щати.
Неотдавнашните събития в Сирия, изключително случаите, които се случиха в региона Ракка и покрай град Танф на сирийско-иракската граница, вършат руско-американското съдействие все по-илюзорно. Това на собствен ред прави съветското евакуиране от Сирия доста по-труден.
Хазартът на Кремъл да употребява спора в Сирия за нормализиране на връзките със Запада след бедствието в Украйна не се получи. Москва наподобява се заби в Сирия, заплетена в обезверените затговори на Дамаск и Техеран. В момента главният проблем за Москва е фактът, че наличието й в Сирия става все по-изгодно за Вашингтон.
Парадоксът е, че под ръководството на Тръмп Съединените щати и техните съдружници ще положат старания, с цел да задържат Москва в сирийския спор, до момента в който съветското управление от ден на ден ще търси способи да излезе от сирийската рецесия. Русия усилва разполагането на свои войски в Близкия изток, което безспорно визира нейния непрекъснато намиращ се в недостиг бюджет, както и вътрешната политика.
Най-добрият сюжет за Русия би бил бързото излизане от сирийския спор, при изискване че достиженията, реализирани от него, ще бъдат сменени със Запада в подмяна на нормализиране на връзките с него. От своя страна Съединени американски щати, както и Европейският съюз, неведнъж демонстрираха, че не са подготвени да обвържат премахването на антируските наказания с напредъка по сирийския въпрос.
От тази позиция, колкото по-дълго продължава съветското наличие в Сирия, толкоз по-голяма е вероятността разноските по това наличие да надвишават облагите, които мъчно биха се трансформирали в отстъпки от Запада. Освен това наличните за съветското управление активи стават все по-малко привлекателни за Съединени американски щати, ръководени от Тръмп.
Най-добрият образец е изказванието, че посланикът на Съединени американски щати в Организация на обединените нации Ники Хейли и държавният секретар Рекс Тилърсън направиха в края на март новите американски цели в Сирия. Според тях отстраняването на Башар Асад към този момент не е главен приоритет. Въпреки обстоятелството, че в Москва имаше опит да се показват тези изказвания като " победа на съветската дипломация ", на процедура това значи, че Вашингтон става все по-малко заинтригуван от договорка с Кремъл за Сирия при условия, удобни за Русия.
Основният актив на Москва - Асад - става все по-малко значим за Запада. Основната заплаха за Москва се крие във обстоятелството, че Тръмп, за разлика от неговия предходник Барак Обама, няма ясна тактика във връзка с Сирия. Той няма правила и общо схващане за това, което би желал да реализира в средносрочен проект.
Решенията, които администрацията постоянно подхваща, не способстват за стратегически открит проект, а нормално дават отговор на външни провокации, като да вземем за пример химическата офанзива в Хан Шейхун, неотдавнашните произшествия в град Танф или офанзивите на проправителствените сили против позиции на американски съдружници.
Съществуваха клюки, че Иран може да стане чип за договаряне в опитите на Русия да възстановява връзките си със Съединени американски щати. По време на визитата си в Рияд през май, Тръмп предложи да се сътвори районна коалиция за сигурност, която в допълнение ще ускори антииранската изразителност на Вашингтон. Но е малко евентуално Кремъл да продаде Иран поради шанса за рестартиране на връзките сред Русия и Съединени американски щати.
В постсъветския интервал Русия се опита най-малко два пъти да направи тъкмо това, само че с дребен триумф. Първо, през 1995 година, по време на визитата на президента Бил Клинтън в Москва, Русия даде обещание да довърши авансово всички авансово подписани контракти с Иран за доставки на военни артикули и да не подписва нови военни съглашения с Техеран. Официалното сключване на тези съглашения беше Меморандумът на Гор-Черномирдин от 30 юни 1995 година, а общите загуби на Русия, дължащи се на този ход, бяха оценени от специалисти на стойност 4 милиарда $.
Това обаче не докара до пробив в връзките с Вашингтон и към 2000 година Москва още веднъж стартира военното съдействие с Иран. През 2010 година президентът Дмитрий Медведев приключи доставката на ракети за въздушна защита S-300 в Иран в сходство с Резолюция 1929 на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, ограничаваща доставките на съвременни оръжия за Иран заради нуклеарната му стратегия.
Това решение беше един от най-важните съставни елементи на по този начин наречената самодейност за " нулиране " на американско-руските връзки, която беше подета от държавния секретар Хилари Клинтън и външния министър Сергей Лавров през 2009 година Но даже и политиката на " бутона за нулиране " на Клинтън не реализира доста, а Москва приключи с развалени връзки с Иран и още веднъж не реализира прогрес в доближаването със Съединени американски щати.
След два несполучливи опита е мъчно да се чака, че Кремъл още веднъж ще бъде подготвен да заплаши връзките с Иран поради краткотрайните обещания на Съединени американски щати. Освен това, поради продължаващите следствия против администрацията на Тръмп, политическият хайлайф в Съединени американски щати даже и неясно не е в въодушевление за нормализиране на диалозите с Русия.
Две десетилетия на доста нестабилни руско-ирански връзки, когато Москва и Техеран от време на време се предаваха един различен за възстановяване на връзките с трета страна, сътвориха мощно съмнение към Русия измежду иранците. В резултат на това, до момента в който си сътрудничат с Москва в Сирия, иранците непрекъснато се опасяват, че Русия ще ги съобщи в името на нормализирането на връзките със Съединени американски щати.
имическата офанзива в Хан Шейхун се пробва да сътвори " шиитски кулоар " в югоизточната част на Сирия - където Русия и Съединени американски щати разискват основаването на друга зона на деескалация - както и сваленият аероплан на сирийските Военновъздушни сили, целеустремено атакуващ Силите на Сирийските демократични сили в региона на Ракка, сигурно посяха различия в диалозите в разговора сред Москва и Вашингтон, изключвайки (както беше осъществено от иранците) опцията за " изменничество " на Москва на нейните съдружници в Дамаск и Техеран. В този смисъл Москва от ден на ден рискува да бъде пленник на Дамаск и Техеран, които ще продължат да провокират Вашингтон, принуждавайки Кремъл да реагира и да предприеме ограничения против Съединени американски щати.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ