Как една убита мечка стана национален въпрос в Румъния
По здрач Ойдула влиза в изключително състояние. Децата към този момент не трябва да играят на открито, хората заключват стопанските постройки и излизат от домовете си единствено в краен случай. В трансилванското село е настъпил " мечешкият сезон ". Почти всяка нощ кафяви мечки слизат от Карпатите и чак до сутринта обикалят из селото. Понякога събарят огради, върлуват из оборите, ядат кокошки, а атакуват и овцете.
Арпад Керекеш ревизира на сутринта какви са вредите, нанесени в неговия икономически двор. Всъщност, вреди е меко казано - същинска кланица е. Арпад гледа птици и доскоро е имал 120 расови кокошки, патици и гълъби, за които се грижел с доста обич, усърдие и пари. След последната нощ от тях са оживели едвам половината. Разкъсаните птици се търкалят из двора и по тревата, по от следите проличава, че в двора е вилняла мечка с две дребни мечета. 59-годишният мъж е изпълнен с обезсърчение и яд. " Че те на следващия ден могат да посегнат и на децата ни! И никой нищо не прави. "
Селото, придобило международна популярност
В Ойдула живеят близо 3000 души, множеството от унгарското малцинство в Румъния. Селото влезе в международните вести преди няколко месеца, когато австрийският принц Емануел декор унд цу Лихтенщайн отстреля в покрайнината голяма кафява мечка - въпреки те в Румъния да са под закрилата на закона. Природозащитниците подвигнаха доста звук - съгласно тях принцът е можел да простреля една женска мечка, създавала проблеми на селата в близост, само че вместо това умъртвил огромния мечок, подвизаващ се надалеч от селата - единствено тъй като бил по-ценен като трофей. Те настояват, че корумпираните служители в лесничейството са улеснили принца в нарушаване на закона да простреля мечока Артур, считан за най-големия в Европа.
Бурната полемика, избухнала тогава, продължава и до през днешния ден. Но нещата надалеч не са еднопосочни. От една страна кафявите мечки в Карпатите основават от ден на ден проблеми, тъй като навлизат в селата, търсейки храна. Нерядко даже атакуват хора, като има случаи и с тежко ранени. Нещо повече: единствено през тази години трима души бяха убити от мечки.
От друга страна в полемиката става дума за отбрана на природата, за отношението към екоресурсите и за корупцията на държавните служители, за взелото големи размери овцевъдство, за на практика нерегулирания туризъм в Карпатите и за връзките сред централната и локалната власт. Понякога се чува и обвиняването, че богати чужденци изкупували локалните земи, спори се още за връзките с Европейски Съюз и за така наречен " национално достолепие и горделивост ".
С две думи: починалият мечок Артур вади на показ дълбокия разлом в страната. Както написа публицистката Магда Градинару: " Половината Румъния е на страната на мечката, другата половина - на страната на индивида. Двата лагера въобще не могат да се схванат ".
От времената на Чаушеску, та до през днешния ден
В Румъния живее най-голямата популация на кафяви мечки в Европа, в случай че не се брои Русия. Според Министерството на околната среда, броят им е сред 6000 и 7000. Още по времето на диктатурата на Чаушеску отстрелването на кафяви мечки бе привилегия на властващия хайлайф. Българският деспот Тодор Живков също ловуваше дружно с Николае Чаушеску - както се вижда от достоверните фотоси от 1976-а година.
След като Румъния влезе в Европейски Съюз, ловът на мечки беше първо мощно стеснен, а през 2016 - и неразрешен. Румънските еколози считат, че ловджиите съзнателно завишават числеността на популацията, с цел да отстрелват повече животни. След 2016-а година ловните дружинки и редица локални политици непрестанно настояват, че заради възбраната популацията пораства и мечките все по-често основават проблеми.
За да не влизат мечките в хладилниците
Междувременно в някои райони в Карпатите ситуацията в действителност е толкоз съществено, че държавното управление издаде изключително предписание - с цел да могат в бъдеще по-лесно да бъдат изолирани или отстрелвани тези мечки, които основават съществени проблеми по селата, като решението по въпроса се взима от локална комисия.
Разпореждането беше признато по самодейност на министъра на екологията Барна Танцос, който споделя в изявление за Дъждовни води следното: " Проблемът с мечките в Румъния е резултат от дългогодишна безнаказаност. След 2016-а година Министерството на околната среда напълно приключи ограниченията за регулация на популацията на кафявите мечки, в следствие от което мечешките набези се трансфораха в сериозен проблем в някои райони ". Министърът изрично отхвърля обвиняванията на природозащитниците, че е лобист на ловните дружинки.
Местният политик Чаба Борболи е по-умерен. Той приканва селяните, ловджиите, лесничеите, природозащитниците и локалните политици дружно да изработят идея, която слага в центъра предварителната защита и планува убиването на мечки единствено в краен случай. " Трябва да се погрижим за това към този момент да няма мечки, които влизат из дворовете на хората и даже им отварят хладилниците ", споделя той в изявление за Дъждовни води.
В село Ойдула хората явно симпатизират повече на министъра. Кметът Агостон Пензеш пита за какво пък таман Румъния би трябвало да има най-голямата популация на кафяви мечки в Европейски Съюз. " Това е огромно задължение за хората в тези села ", споделя кметът и иронично предлага Румъния да подари част от мечките на други страни в Европейски Съюз. Почти същото мислят и множеството селяни. Те описват за вредите, нанесени от мечките, демонстрират мазетата, където са принудени нощем да затварят кокошките, а една жена споделя по какъв начин видяла мечка пред портата таман когато водела сина си на учебно заведение. Възрастно семейство, хора над 80-те, се оплакват, че мечка задушила всичките им 10 кокошки.
Арпад Керекеш през целия ден разчиства двора от останките на домашните си птици. Мъжът обезверено клати глава и единствено саркастично цъка в отговор на въпроса дали чака някакво обезщетение от страната. " Най-много пестник да получа, вместо обезщетение ", споделя той. " В Румъния е по този начин. "
Автор: Кено Ферзек
Арпад Керекеш ревизира на сутринта какви са вредите, нанесени в неговия икономически двор. Всъщност, вреди е меко казано - същинска кланица е. Арпад гледа птици и доскоро е имал 120 расови кокошки, патици и гълъби, за които се грижел с доста обич, усърдие и пари. След последната нощ от тях са оживели едвам половината. Разкъсаните птици се търкалят из двора и по тревата, по от следите проличава, че в двора е вилняла мечка с две дребни мечета. 59-годишният мъж е изпълнен с обезсърчение и яд. " Че те на следващия ден могат да посегнат и на децата ни! И никой нищо не прави. "
Селото, придобило международна популярност
В Ойдула живеят близо 3000 души, множеството от унгарското малцинство в Румъния. Селото влезе в международните вести преди няколко месеца, когато австрийският принц Емануел декор унд цу Лихтенщайн отстреля в покрайнината голяма кафява мечка - въпреки те в Румъния да са под закрилата на закона. Природозащитниците подвигнаха доста звук - съгласно тях принцът е можел да простреля една женска мечка, създавала проблеми на селата в близост, само че вместо това умъртвил огромния мечок, подвизаващ се надалеч от селата - единствено тъй като бил по-ценен като трофей. Те настояват, че корумпираните служители в лесничейството са улеснили принца в нарушаване на закона да простреля мечока Артур, считан за най-големия в Европа.
Бурната полемика, избухнала тогава, продължава и до през днешния ден. Но нещата надалеч не са еднопосочни. От една страна кафявите мечки в Карпатите основават от ден на ден проблеми, тъй като навлизат в селата, търсейки храна. Нерядко даже атакуват хора, като има случаи и с тежко ранени. Нещо повече: единствено през тази години трима души бяха убити от мечки.
От друга страна в полемиката става дума за отбрана на природата, за отношението към екоресурсите и за корупцията на държавните служители, за взелото големи размери овцевъдство, за на практика нерегулирания туризъм в Карпатите и за връзките сред централната и локалната власт. Понякога се чува и обвиняването, че богати чужденци изкупували локалните земи, спори се още за връзките с Европейски Съюз и за така наречен " национално достолепие и горделивост ".
С две думи: починалият мечок Артур вади на показ дълбокия разлом в страната. Както написа публицистката Магда Градинару: " Половината Румъния е на страната на мечката, другата половина - на страната на индивида. Двата лагера въобще не могат да се схванат ".
От времената на Чаушеску, та до през днешния ден
В Румъния живее най-голямата популация на кафяви мечки в Европа, в случай че не се брои Русия. Според Министерството на околната среда, броят им е сред 6000 и 7000. Още по времето на диктатурата на Чаушеску отстрелването на кафяви мечки бе привилегия на властващия хайлайф. Българският деспот Тодор Живков също ловуваше дружно с Николае Чаушеску - както се вижда от достоверните фотоси от 1976-а година.
След като Румъния влезе в Европейски Съюз, ловът на мечки беше първо мощно стеснен, а през 2016 - и неразрешен. Румънските еколози считат, че ловджиите съзнателно завишават числеността на популацията, с цел да отстрелват повече животни. След 2016-а година ловните дружинки и редица локални политици непрестанно настояват, че заради възбраната популацията пораства и мечките все по-често основават проблеми.
За да не влизат мечките в хладилниците
Междувременно в някои райони в Карпатите ситуацията в действителност е толкоз съществено, че държавното управление издаде изключително предписание - с цел да могат в бъдеще по-лесно да бъдат изолирани или отстрелвани тези мечки, които основават съществени проблеми по селата, като решението по въпроса се взима от локална комисия.
Разпореждането беше признато по самодейност на министъра на екологията Барна Танцос, който споделя в изявление за Дъждовни води следното: " Проблемът с мечките в Румъния е резултат от дългогодишна безнаказаност. След 2016-а година Министерството на околната среда напълно приключи ограниченията за регулация на популацията на кафявите мечки, в следствие от което мечешките набези се трансфораха в сериозен проблем в някои райони ". Министърът изрично отхвърля обвиняванията на природозащитниците, че е лобист на ловните дружинки.
Местният политик Чаба Борболи е по-умерен. Той приканва селяните, ловджиите, лесничеите, природозащитниците и локалните политици дружно да изработят идея, която слага в центъра предварителната защита и планува убиването на мечки единствено в краен случай. " Трябва да се погрижим за това към този момент да няма мечки, които влизат из дворовете на хората и даже им отварят хладилниците ", споделя той в изявление за Дъждовни води.
В село Ойдула хората явно симпатизират повече на министъра. Кметът Агостон Пензеш пита за какво пък таман Румъния би трябвало да има най-голямата популация на кафяви мечки в Европейски Съюз. " Това е огромно задължение за хората в тези села ", споделя кметът и иронично предлага Румъния да подари част от мечките на други страни в Европейски Съюз. Почти същото мислят и множеството селяни. Те описват за вредите, нанесени от мечките, демонстрират мазетата, където са принудени нощем да затварят кокошките, а една жена споделя по какъв начин видяла мечка пред портата таман когато водела сина си на учебно заведение. Възрастно семейство, хора над 80-те, се оплакват, че мечка задушила всичките им 10 кокошки.
Арпад Керекеш през целия ден разчиства двора от останките на домашните си птици. Мъжът обезверено клати глава и единствено саркастично цъка в отговор на въпроса дали чака някакво обезщетение от страната. " Най-много пестник да получа, вместо обезщетение ", споделя той. " В Румъния е по този начин. "
Автор: Кено Ферзек
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ