По времето на Деций и Валериан в град Мелитин, в

...
По времето на Деций и Валериан в град Мелитин, в
Коментари Харесай

Св. мчк Полиевкт. Св. Петър, еп. Севастийски. Преп. Евстратий. Св. пророк Самей

По времето на Деций и Валериан в град Мелитин, в арменската земя, живели двама уважавани бойци, Неарх и Полиевкт, които по този начин се обичали един различен, както рядко се случва и сред едноутробни братя: те били един за различен живот и дихание. Неарх бил християнин, корав във вярата, правилен реализатор на закона Господен, а Полиевкт - богохулник, още необразован от светлината на същинската религия. Но живеел съгласно християнските традиции и се подвизавал в разнообразни добродетели, бил така да се каже плодовита маслина. Оставало единствено да се приобщи към Христовата Църква. Неарх се стараел да го обърне към християнската религия, постоянно му четял Божествените трудове и му говорел за Единия истинен Бог, като в това време му показвал суетата и мерзостта на идолопоклонството. Но още не бил настъпил часът за обръщането и спасението му, избран от Бога. Един ден по улиците и борсите почнали да разгласяват безбожна заповед на нечестивите царе, които призовавали всички да се поклонят на мерзките богове и заплашвали с страдания и смъртно наказване ония, които не се подчинят. Неарх, като правилен Христов раб, почнал да се готви за гибел, само че скърбял за другаря си Полиевкт, който все се надявал да види като християнин. Скърбял, тъй като мислел, че от боязън пред заканите на царя той ще си остане безверен и по този начин ще се лиши от постоянно избавление. Скръбта и плачът наложили своя отпечатък върху лицето на Неарх, чийто тип издавал душевно разстройване. Като го видял толкоз обезпокоен, Полиевкт почнал да го разпитва за какво скърби и тъй като не му отговарял, и той се натъжил от състрадание към страданието на приятеля си. Накрая почнал настоятелно да го разпитва:

- Да не съм те обидил с нещо? В какво съм отговорен? Какво извънредно нещо направих, че не искаш да простиш на приятеля си?

Тогава Неарх заплакал, въздъхнал надълбоко и споделил:

- Щом си помисля, приятелю, че идва краят на нашата любов и дружба, посървам и душата ми се изпълва със тъга.

Като чул това, Полиевкт се огорчил доста и споделил:

- Как по този начин, приятелю? Защо приказваш невъзможни неща? Какво може да прекъсне нашата любов, когато и гибелта не е в положение да ни раздели?

- Скъпи друже, изтерзан съм до дън душа, че нашата разлъка може да стане от нещо по-лошо от естествената гибел.

Полиевкт не схванал думите му, прегърнал мощно приятеля си и още по-настойчиво взел да го моли:

- Кажи, Неарх, изясни ми какво искаш да кажеш за нашата разлъка? Не мога да претърпявам повече мълчанието ти. Ако продължаваш да мълчиш и не ми кажеш, веднага ще ме видиш мъртъв.

Тогава Неарх му рекъл:

- Скъпи Полиевкт, ще ни раздели указът на царя, който разгласят на всички места, тъй като аз числя се на християнската религия, а ти - на езическата. И когато ме поведат на гибел, ти ще се откажеш от мен и ще ме изоставиш.

Като чул това, благоразумният Полиевкт незабавно схванал какво желае Неарх и тъй като бил образован от Божията берекет, мозъкът му се насочил към божественото. Спомнил си видението, което имал преди няколко дни и споделил:

- Не пердах се, скъпи друже! Не ще се разделим с теб, тъй като видях насън Христа, на Когото ти служиш и Който се приближи до мен, сне остарялата ми дреха и ме облече в друга, нова, прелестна и драгоценна, със златна декорация. Даде ми и хвъркат кон.

Като чул това, Неарх се зарадвал и му обяснил, че събличането на остарялата дреха и обличането на новата значи смяна в живота към по-добро.

- Предстои ти да изоставиш езическото непочтеност и да се облечеш в Христа посредством същинската религия. Крилатият кон значи скорошно прекосяване на небето.

После промълвил:

- Ето, ти към този момент позна Христа, Истинския Бог!

Полиевкт отвърнал:

- А по кое време не съм го познавал? Не гореше ли сърцето ми, когато ми разказваше за Него? Не се ли чудех на словата Му, когато ми четеше Светото Евангелие? Нямах единствено християнско име, само че вътрешно бях към този момент християнин, тъй като все мислех по какъв начин да оставя суетните идоли и да стана раб на Господа Иисуса Христа. Защо се бавим, Неарх? Да потвърдим на дело нашата лоялност към Христа!

Неарх се наслаждавал на думите му и се радвал, само че тъй като се страхувал да не би приятелят му да стартира да съжалява за парцел, жена и деца, както и за живота си, почнал да му приказва за суетността на този свят и да му разказва незримите богатства и небесната популярност.

- За мен, Полиевкт, нито благосъстояние, ни популярност, нито воинска чест, нищо мирско не ми е така скъпо и мечтано, като живота в Иисус Христос: единствено него искам и всичко друго ми се коства незначително.

Полиевкт като че ли да го изпита, споделил:

- Нима не са ти скъпи почестите на воинското звание?

Неарх отвърнал:

- Ти, Полиевкт, може би още не можеш да си представиш същинската чест, популярност и безконечното самодоволство, които Господ е приготвил за рабите Си.

- Защо смяташ, че нямам разбиране за славата, достойнството и блаженството, които Христос ни е приготвил на небето? Мисля, че съм те изпреварил в това отношение, тъй като към този момент получих, както ти споделих, във видението царско покривало. Искам обаче да те попитам нещо: може ли човек, който не е приел християнските тайнства, да пристъпи към Христа и да бъде Негов боец?

- Не се съмнявай, правилни друже, тъй като " Бог може от... камъни да въздигне рожби Аврааму " (Мат. 3:9). Той отваря вратите на милосърдието Си пред всеки, който Го търси, и на служащите, пристигнали в последния час на лозето, заплаща толкоз, колкото и на ония, които са се трудили през целия ден (ср. притчата за служащите на лозето, Еванг. от Матея, 20:1-16, бел.ред.). По същия метод Той отворил парадайса за разбойника, разпнат на кръста, и след късото изповедничество на вярата му дал такава премия, за която други е трябвало да се потрудят доста.

Като чул това, Полиевкт споделил:

- Слава на Христа, Истинския Бог! От този миг напущам мирската суетност и изповядвам, че съм раб Христов, на Когото ще послужвам, както Той ми заповяда. Ще ида да прочета царския декрет, публикуван срещу християните и срещу моя Господ и Бог, Иисус Христос.

С тези думи Полиевкт отишъл на площада и откакто прочел царския декрет, го заплюл и го накъсал пред народа. После, като видял, че носят в капището идоли, пред които хората се кланяли, изначало взел да се смее на езическото безумство, след това като се престорил, че желае да се поклони, почнал да ги чупи в земята като глинени съдове. Разбил на части дванадесет езически идола. В това време пристигнал тъстът на Полиевкт - Феликс, който царят натоварил да преследва християните. Като видял отломките от боговете си, той се опечалил доста и споделил със вопъл:

- Горко ми! Сега се лиших най-неочаквано от чадата си, тъй като ни боговете, нито хората ще помилват Полиевкт, който извърши това.

А Полиевкт, като се радвал за съкрушението на бездушните идоли, споделил на тъста си:

- Защо се смущаваш, баща? Аз ти демонстрирах на дело какъв брой са безсилни вашите богове. Ако имаш и други, дано ги донесат и ще видиш по какъв начин Христовите раби ще ги съкрушат.

- Нашите всемогъщи царе са заповядали такива като теб да бъдат наказвани незабавно и те чака гибел, иначе не може да бъде, тъй като царската заповед е неотменна. Но ще проявя към теб състрадание - можеш да си отидеш у дома и да се простиш с жена си и с децата.

- Как мога да скърбя за жена и деца - възразил светецът, - когато подцених земното и диря небесното, когато мисля за вечността? Ако щерка ти желае да ме последва, ще бъде блажена, в случай че ли не, ще погине дружно с вашите богове.

Като чул това, Феликс заплакал за шурей си и му споделил:

- Горко ми, обичани мой сине, Полиевкт! И тебе е подмамила омагьосващата мощ на Христа.

- Не укривам, че Христос ме прикани да позная истината. С божествената Си всесилна десница Той ме изведе от мрак на светлина, от гибел към живот, изведе ме от заблудата на правия път и ме удостои да бъда присъединен към войнството Му.

Щом споделил това, мъчителите го хванали и почнали да го бият през устата, само че той не им обръщал внимание. Тогава пристигнала и жена му и почнала да го оплаква дружно с татко си. А светецът споделил на тъста си:

- О, незаконен служителю на скверните идоли, за какво с твоите сълзи и със сълзите на щерка си искаш да ме прелъстиш и да отпадна от Христовата религия? Защо плачеш за Полиевкт, когато би трябвало да плачеш доста повече за себе си, тъй като, като служиш на земните царе, се обричаш на безконечен огън.

Жена му, Павлина, му споделила, ридаейки:

- Какво е станало с теб, обичани мой съпруже? Какво те накара да разбиеш нашите дванадесет бога?

Светецът отвърнал ухилен:

- Ако аз самичък победих и разруших твоите дванадесет бога, тогава към кого ще прибегнеш за помощ - ти към този момент нямаш богове. Послушай ме, Павлина, и се обърни към Единия истинен Бог, Който живее на небесата. Поклони му се и размени земния живот за безконечен.

Като слушали думите на светеца към жена му, мнозина от езичниците, които ги били наобиколили, се услаждали от тях, проумявали истината, душите им се изпълвали с трогване и те се обръщали към Христа. Градските съдии и съветниците се събрали и изправили на съд свети Полиевкт. И с положително, и с неприятно се опитвали да го извърнат отново към идолите. Опитите им не съумели и го осъдили на гибел посредством посичане.

Той тръгнал на гибел с неизказана наслада. Обяснявал на народа, който го съпровождал, че един сияен младеж го наставлява и му приказва да не помни всичко земно. Но с изключение на него никой различен не го виждал. Като съзрял измежду тълпата блажения Неарх, своя другар и отец във вярата, той му извикал:

- Прощавай, скъпи друже, и не забравяй нашия съюз на любовта!

Като споделил това, склонил святата си глава под меча и се кръстил в личната си кръв, умирайки за Иисуса Христа (това станало през 295 година, бел. ред.).

Свети Полиевкт бил първият страдалец в арменския град Мелитин и гибелта му спомогнала за умножението на воинствуващата Църква и за попълване на тържествуващата за популярност и чест на Христа Бога, Който е Глава и на едната, и на другата, на Когото дружно с Отца и Светия Дух прилича всяка чест и популярност във безконечни епохи. Амин.

Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски

Свети Петър бил брат на Василий Велики, десети и финален наследник на родителите си. Особено огромно присъединяване във възпитанието му взела по-голямата му сестра Макрина. Тя му дала най-възвишеното знание, като от ранна възраст насочвала мозъка му към проучване на Божието Слово. Благодарение на грижите на Макрина, юношата станал толкоз благодетелен, че по думите на брат си, Григорий Нисийски, " в живота си по-късно бил, коства ми се, не по-долу от Василий Велики по добродетели. "

Когато Петър станал на възраст, свети Василий, който бил свещеник на Кесария Кападокийска, го ръкоположил за презвитер. Впоследствие свети Петър бил подложен за свещеник на Севастия Арменска. Като свещеник той присъствувал на II Вселенски събор срещу Македоний* през 381 година в Константинопол. Починал в края на IV век.

* Македоний бил патриарх на Константинопол с спиране от 341 до 360 година Той бил учредител на разкол, която изопачавала учението за Светия Дух. Той не признавал Светия Дух за Бог, а Го считал за създание, което не взема присъединяване в Божеството и славата на Отца и Сина. II Вселенски събор през 381 година осъдил тази разкол и удостоверил православното обучение за Светия Дух като за Истински Бог. Освен това на този събор бил преразгледан никейският Символ на вярата. Като прибавил към него пет нови члена (8-12), където е изложено учението за Светия Дух, за Църквата и тайнствата, за вярата във възкресението на мъртвите и за живота в бъдещия век, съборът му придал типа, в който се е съхранил до през днешния ден. Бел.ред.

Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски

Светият Божий оракул Самей се родил в Силом* по време на царуването на Соломон (oт 1020 до 980 година прочие Р. Хр.). При неговия наследник и правоприемник Ровоам (oт 980 година до 963 година прочие Р. Хр.) еврейското царство се разделило, като Иудиното и Вениаминовото коляно останали правилни на Ровоам, а останалите 10 колена се оповестили за цар Иеровоам, наследник на Нават.

* Силом - град в земите на Ефремовото коляно в Палестина. Тук се намирала скинията, направена от Моисей. Бел.ред.

Ровоам събрал многочислена армия с желание да си върне със мощ откъснатите от Иеровоам израилеви колена. Тогава Самей, Божият човек, получил признание от Господа:

- Кажи на Ровоам, Соломоновия наследник, цар Иудейски, и на целия Иудин и Вениаминов дом, и на останалия народ. Така споделя Господ: не отивайте и не започвайте война с братята си, с израилевите синове. Всеки да се върне вкъщи си, тъй като това беше от Мен.

Царят и народът се подчинили на Господнята заръка и братоубийствената война била предотвратена (3Цар. 12:21-24. 2Паралип. 11:1-4).

На петата година от царуването на Ровоам заради това, че той отстъпил от Господа, иудейското царство било нападнато от Сусаким, цар на Египет. Многобройната армия на фараона превзела всички иудейски замъци и се насочила към Иерусалим. Тогава оракул Самей отишъл при Ровоам и иудейските князе, които се били скрили от неприятеля зад стените на столицата, и им рекъл:

- Тъй споделя Господ: вие Ме изоставихте, по тази причина и Аз ви оставям в ръцете на Сусаким.

Като чули това, царят и вождовете се смирили и промълвили:

- Праведен е Господ!

След това Самей, Божият човек, получил ново признание и Господ му споделил:

- Те се смириха. Няма да ги изтребя и скоро ще ги избавя. Гневът Ми няма да се излее върху Иерусалим посредством ръката на Сусаким. Те обаче ще му бъдат прислужници, с цел да знаят какво е да служат на Мен и какво е да служат на земни царства.

Пророческите думи се изпълнили. Сусаким разорил Иерусалим и се отдръпнал в Египет, а Ровоам царувал още дванадесет години и гневът Господен (2Паралип. 12) отстъпил от него. Свети оракул Самей водел и записи за царуването на Ровоам.

Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски

Източник: cross.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР