По време на вечерята ний тихичко ще се изнижем, бързо

" По време на вечерята ний тихичко ще се изнижем, бързо вкъщи ще се маскираме и отново назад "... Тези думи на Лоренцо от четвъртата сцена на " Венецианския търговец " на Шекспир, разказват Венецианското премеждие на българската правосъдна система през седмицата, погледната от юристите, които заседават в 7-вековна постройка в красивия италиански град.

Антонио Марио Ла Пергола, първият ръководител на тази комисия, бил нормално момче от Катания. Израснал във втория по величина град в област Сицилия, той се трансформира в брилянтен правист, който се издига до главен-прокурор на цяла Италия. Той е бащата на теорията, че постоянните демокрации могат да се построяват единствено върху здравия пиедестал на конституционни рамки, основани на върховенството на закона.

Неговата концепция в действителност основава Венецианската комисия. В нея влизат персони, най-често конституционни съдии, безпорно потвърдили се адвокати, професори, изготвят рекомендации, които се приближават до най-голяма степен до словосъчетанието " господство на закона ".

Венецианската комисия е правилен асистент и консултант, който дава направления, изготвя рекомендации за конституционни промени или на законодателство, което има връзка с към този момент съществуващи конституционни текстове, даже изборни правила и закони.

В края на седмицата, тези хора, измежду които конституционни съдии от Германия и Австрия, преподаватели в Харвард и " Сорбоната ", изпратиха обръщение, че повече фигурата на основния прокурор на България не може да бъде безконтролна и недосегаема.

Няколко часа по-късно, в събота сутринта, кабинетът в София се събра на незабавно съвещание по искане на премиера. Беше решено да се избира " контролиращ основния прокурор " - прокурор, чийто избор обаче директно или индиректно ще зависи от основния прокурор, който специфичният прокурор ще би трябвало да управлява.

За процедура и закони занапред ще се приказва доста. Аз персонално не разбирам ще има ли публично разискване кой да е този нов специфичен прокурор или непосредствено ще бъде спуснат отнякъде?

Ще могат ли и съдиите да оферират начало на следствие или процедура против основния прокурор, както предлага Венецианската комисия или или това ще са единствено прокурорите?

Защо единствено прокурорите да избират и основния прокурор и прокурорът, който ще бъде предназначен да го управлява?

Ще бъде ли свален прагът на болшинството, с което при гласоподаване за премахване на основния прокурор?

Ако " специфичният прокурор " си затвори очите пред вероятно закононарушение на главния-прокурор и каже, че закононарушение няма, ще може ли съдът да има право да преразгледа това решение?

Реформа ли се назовава единствено частичното осъществяване на рекомендациите на юристите във Венеция?

Това са въпроси, за които една събота не стига. И едва ли звучат безапелационно за уважаваните адвокати, които формулираха рекомендациите във Венеция. В този смисъл, не инцидентно след юридическата част на рекомендациите е подложен и директния намек за потребността от " еволюция на професионалната нравственос и на политическата просвета ".

Без това, никакви промени не могат да ни донесат повече правдивост.

Всичко друго е като тези думи на Лоренцо във " Венецианския търговец ": " Приятели, гответе своите маски! ".