Пригответе въжето – излитаме
По време на Студената война под Арктическата ледена шапка Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики си играят на криеница. Една от по-добре познатите технологии, употребени в това преследване, е „ изследователските станции “, които на процедура са скривалища за хидрофони за следене на подводници. Обаче има проблем. Нищо не може да закара и откара хора до тези станции – те са прекомерно неуместни за самолети и хеликоптери и прекомерно надалеч за ледоразбивачи.
C-47 Skytrain
През 1950 стартират (много необходими) усъвършенствания по тази система, ръководени от Робърт Фултън. Той работи като откривател за Централно разузнавателно управление на САЩ и самичък се учи да ръководи аероплан. До 1958 към този момент има стабилен способ за събиране на товар от земята по гореописания метод, както и всички нужни аксесоари за тази цел. Той назовава системата Скайхук.
По-късно, през 1958, старши сержант Леви У. Уудс е първият човек, който ще тества системата. Когато полита зад самолета, той разперва ръце и крайници, с цел да не се завърти сходно на прасето. Шест минути след закачането, Уудс скоропостижно е на борда на P2V Neptune. След този сполучлив тест, през 1961 Скайхук получава и първата си публична задача – Операция Студени крайници.
Целта е изоставената руска ледена станция NP 9, в която американците желаят да надникнат, с цел да прегледат играчките на руснаците. Докато екипажът бъде подготвен обаче, проектите пропадат. На идната година друга станция, NP 8, бива изоставена и Съединени американски щати съумява да изпрати хора там. Парашутирането минава елементарно, само че прибирането им е малко по-трудно поради времето. Въпреки това и двамата сътрудници се прибират сполучливо.
…
Скайхук става непотребен с появяването на по-далеколетящи хеликоптери. През 1996 армията на Съединени американски щати стопира напълно тренировките за тази маневра, което е малко тъжно, тъй като тя наподобява много радостна.
