Християнството е и възпитание
По време на една от полемиките на първия квалификационен семинар за публицисти, които отразяват и църковните въпроси, ловчанският митрополит Гавриил посочи значимостта за подготовката и подбора на експертите, които биха преподавали вероучение. Преподавателите би трябвало да са освен професионално готови, само че и нравствени, стана ясно от думите му. Дядо Гавриил е началник на работната група по религиозното обучение към Светия синод, а с него беседва Весела Веселинова.
Ваше Високопреосвещенство, какво е мнението Ви за ситуацията на Македонската черква - какво да се прави?Македонската черква е в схизма, в ерес. Българската черква не може да смъкна от нея тази схизма, тъй като и ние ще изпаднем в схизма (разделение - б.р.). Това, което можем и го вършим - да ходатайстваме. И аз, и други духовници сме разговаряли. В момента или Сръбската черква може да даде автокефалия или всеправославен събор да й даде автокефалия. Няма различен метод тя да получи автокефалия. Да създадем едното или другото.
Подготвяте православно учебно заведение в Ловеч - какво ще бъде особеното на православното учебно заведение и другите учебни заведения? Ще има ли нещо, което децата ще учат повече или по-малко?
Началното общообразователно учебно заведение в Ловеч отваря порти на 15 септември с паралелка за първи и предварителен клас. Догодина ще има втори клас. Искаме да наблегнем на християнското образование и на положителното обучение на децата. Ще изпълняваме програмата на Министерството на образованието и науката. Ще се стараем да възпитаваме децата по християнски.
Програмата ще е същата, само че ще прибавим и вероучение. Най-вече атмосферата - всички учители да дават образец на децата - освен на думи, само че и на дело. Сложили сме една минимална такса от 50 лв. месечно. Парите, които ще получаваме от страната, няма да са задоволително, ще допълним и пари от митрополията. Тръгваме с паралелка от 15 възпитаници, в случай че има интерес - ще разширяваме.
Защо е належащо толкоз години след края на комунизма да вършим първите стъпки в просвещението за Християнството, да не знаем нищо като общество за основите на православието и за Църквата?
По времето на комунизма се нанесе дълбока рана в съзнанието на българите. Толкова години се отхвърляше съществуването на Бога. Децата и учениците се възпитаваха в дух на атеизъм. Тези хора пораснаха, станаха персони с тези внедрени разбирания. Много мъчно е в този момент тези хора внезапно, по този начин бързо да схванат истината. Това е една от главните аргументи.
Но и в западните страни, където не е имало комунизъм, не може да кажем, че духовният живот е на по-високо равнище, дори считам, че не е, само че там няма православие, а има вяра, отстъпила от същинската религия. Това е битка против духовния живот, против спасението на хората. Говорим за духа на злобата - дяволът, той съществува и употребява всички благоприятни условия да попречи на хората да живеят вярно, да имат вяра вярно и след този живот да наследят безконечния, същинския, от където той е изпаднал. Той не желае да е самичък от страната на мъчението. Прави всичко допустимо колкото хора може да заблуди, да ги вкара в неправилния път. Това е битка.
Една подвижница споделяше, че в случай че българският народ в своята история не е имал опция да доближи огромни духовни висоти, то Господ в бъдеще ще му даде тази опция. Вярвам, че това да стане, със старанието на всички нас, на духовенството.
Коя е същността на вярата? Дали е ходенето на Църква, паленето на свещи се показва християнството? Какво е належащо да знаем - елементарните неща.Когато самарянката попитала Иисус къде би трябвало да се покланяме, Той споделил, че Бог е дух и истина и би трябвало да Му се покланяме с дух и истина (Евангелие от Йоан 4:5-42). Християнинът не може без да върви на църква. В Църквата има свещенодействие - Светата Литургия, свето Причастие. Но и да вървиш единствено на църква, без да се съсредоточаваш, без да се молиш, да преживяваш службата - изгодата може да бъде доста дребна. Понякога човек по независещи от него аргументи не може да посещава църковните служби, само че да се моли концентрирано в дома си и Бог да му въздаде. Най-важното е да се стараем да се покланяме с дух и истина. Не можем да останем и без светите тайнства, които дават берекет на индивида и му отварят вратите към духовния живот и към същинската молитва. Тайнствата са в самата Църква.
Имаме ли неправилна визия за християните в обществото - че християните би трябвало да поносим всичко?Не. Трябва да сме мъдри и разсъдителни - там, където би трябвало да се трансформират нещата и това зависи от нас (да ги променим). Където не зависи от нас, да се молим Бог да помогне. Някои неща, които Господ е позволил и ние не можем да променим, би трябвало да приемем като Божие допущение, като Божия воля - да приемем като наш кръст. Това не значи всичко да одобряваме и нищо да не вършим, в противен случай - с цялостно усърдие да вършим това, което зависи от нас - и с персонални старания, и със усърдие за молитва да го променим. Което не можем да променим, да приемем. /news.bg
Ваше Високопреосвещенство, какво е мнението Ви за ситуацията на Македонската черква - какво да се прави?Македонската черква е в схизма, в ерес. Българската черква не може да смъкна от нея тази схизма, тъй като и ние ще изпаднем в схизма (разделение - б.р.). Това, което можем и го вършим - да ходатайстваме. И аз, и други духовници сме разговаряли. В момента или Сръбската черква може да даде автокефалия или всеправославен събор да й даде автокефалия. Няма различен метод тя да получи автокефалия. Да създадем едното или другото.
Подготвяте православно учебно заведение в Ловеч - какво ще бъде особеното на православното учебно заведение и другите учебни заведения? Ще има ли нещо, което децата ще учат повече или по-малко?
Началното общообразователно учебно заведение в Ловеч отваря порти на 15 септември с паралелка за първи и предварителен клас. Догодина ще има втори клас. Искаме да наблегнем на християнското образование и на положителното обучение на децата. Ще изпълняваме програмата на Министерството на образованието и науката. Ще се стараем да възпитаваме децата по християнски.
Програмата ще е същата, само че ще прибавим и вероучение. Най-вече атмосферата - всички учители да дават образец на децата - освен на думи, само че и на дело. Сложили сме една минимална такса от 50 лв. месечно. Парите, които ще получаваме от страната, няма да са задоволително, ще допълним и пари от митрополията. Тръгваме с паралелка от 15 възпитаници, в случай че има интерес - ще разширяваме.
Защо е належащо толкоз години след края на комунизма да вършим първите стъпки в просвещението за Християнството, да не знаем нищо като общество за основите на православието и за Църквата?
По времето на комунизма се нанесе дълбока рана в съзнанието на българите. Толкова години се отхвърляше съществуването на Бога. Децата и учениците се възпитаваха в дух на атеизъм. Тези хора пораснаха, станаха персони с тези внедрени разбирания. Много мъчно е в този момент тези хора внезапно, по този начин бързо да схванат истината. Това е една от главните аргументи.
Но и в западните страни, където не е имало комунизъм, не може да кажем, че духовният живот е на по-високо равнище, дори считам, че не е, само че там няма православие, а има вяра, отстъпила от същинската религия. Това е битка против духовния живот, против спасението на хората. Говорим за духа на злобата - дяволът, той съществува и употребява всички благоприятни условия да попречи на хората да живеят вярно, да имат вяра вярно и след този живот да наследят безконечния, същинския, от където той е изпаднал. Той не желае да е самичък от страната на мъчението. Прави всичко допустимо колкото хора може да заблуди, да ги вкара в неправилния път. Това е битка.
Една подвижница споделяше, че в случай че българският народ в своята история не е имал опция да доближи огромни духовни висоти, то Господ в бъдеще ще му даде тази опция. Вярвам, че това да стане, със старанието на всички нас, на духовенството.
Коя е същността на вярата? Дали е ходенето на Църква, паленето на свещи се показва християнството? Какво е належащо да знаем - елементарните неща.Когато самарянката попитала Иисус къде би трябвало да се покланяме, Той споделил, че Бог е дух и истина и би трябвало да Му се покланяме с дух и истина (Евангелие от Йоан 4:5-42). Християнинът не може без да върви на църква. В Църквата има свещенодействие - Светата Литургия, свето Причастие. Но и да вървиш единствено на църква, без да се съсредоточаваш, без да се молиш, да преживяваш службата - изгодата може да бъде доста дребна. Понякога човек по независещи от него аргументи не може да посещава църковните служби, само че да се моли концентрирано в дома си и Бог да му въздаде. Най-важното е да се стараем да се покланяме с дух и истина. Не можем да останем и без светите тайнства, които дават берекет на индивида и му отварят вратите към духовния живот и към същинската молитва. Тайнствата са в самата Църква.
Имаме ли неправилна визия за християните в обществото - че християните би трябвало да поносим всичко?Не. Трябва да сме мъдри и разсъдителни - там, където би трябвало да се трансформират нещата и това зависи от нас (да ги променим). Където не зависи от нас, да се молим Бог да помогне. Някои неща, които Господ е позволил и ние не можем да променим, би трябвало да приемем като Божие допущение, като Божия воля - да приемем като наш кръст. Това не значи всичко да одобряваме и нищо да не вършим, в противен случай - с цялостно усърдие да вършим това, което зависи от нас - и с персонални старания, и със усърдие за молитва да го променим. Което не можем да променим, да приемем. /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ