„Зелена коса“ или как да приемаме критиката
По време на един от семинарите на Джак Канфийлд, известният преподавател взема решение да даде образец по какъв начин и за какво реагираме на рецензията.
Той отива при едно момиче в публиката и споделя: „ Водил съм голям брой семинари и лекции, само че това е първият път, в който виждам подобен малоумен човек измежду слушателите. “
Разбира се, този коментар наскърбява младата жена и тя се разстройва. Канфийлд незабавно я успокоява, че това е просто упражнение.
След което я поглежда още веднъж и споделя: „ Водил съм голям брой семинари и лекции, само че това е първият път, в който виждам човек със зелена коса измежду слушателите. “
Този път момичето се засмива.
„ Защо се смеете? - пита лекторът.
„ Защото косата ми не е зелена. “
„ Защо тогава се ядосахте толкоз първия път? “
Критиката боли единствено в случай че мислим за себе си същото, което ни споделя индивидът, който ни подлага на критика. Ако сме уверени в себе си, в случай че знаем качествата си, тогава без значение какво споделят другите, ще харесваме себе си и можем да погледнем на рецензията с подигравка.
Често виждаме рецензия там, където тя въобще не съществува. Затова идващия път, когато някой пристигна и каже нещо неприятно за вас, запитайте се – имам ли тази „ зелена коса “? И погледнете на рецензията като на опция за израстване.
Източник: Bright Side
