По тясната пътека предпазливо, но все пак чевръсто вървяха двама.

По тясната пътека внимателно, само че въпреки всичко чевръсто вървяха двама. Единият бе с вълнен каскет, явно създаден в Китай, другият самичък по себе си имаше тип на произведение от тамошно мазе. Носеха по две найлонови торбички от верига магазини, чието название не се различаваше не толкоз заради тъмнината, колкото заради изтърканата от приложимост багра на надписите.
- Игнате, стой да си поемем мирис! - изхъхри мъченически недоизмайстореният.
- Няма време! - отсече другият. - Кога ще храним прасетата, по кое време ще се връщаме назад преди изгрев!
- Трети курс вършим! Тази мръсотия все едно е оловна!...
- Глезиш се, Киро! Хляб е това, огризки, нещо там плод-зеленчук! Колко да тежи?!
Все отново стопираха. Печеният деликатно подпря до краката си торбите и засмука електронна цигара, като криеше светлинката й в шепа. Спътникът му тръшна тил о най-близкото дърво, но продължи да стиска торбите си с настървението на човек, който доста е разлял по нехайство в този живот.
Мълчаха. Изведнъж нещо прелетя, избуха. Киро подскочи, страдалчески изпъшка:
- Докога, Игнате?! Писна ми! Ще стана вегетарианец! Веган ще стана и ще прокълна целия свят!...
Печеният го прекъсна с глас като от кремък:
- Излагаш се! И това ще отмине!
- Друго ще пристигна!
- Но това ще отмине! Поеми си мирис в този момент, че път ни чака!
Полуфабрикатестият сякаш замълча, само че отново едвам чуто замърморясва:
- Три свине в двор! Как ги измисляте тия неща, бе?! Къде сте ги учили?! За четвърто - три бона санкция! А че то може да ми е като дете - не ви интересува! Вземете, та разстрелвайте за четвърто прасе, да не се мъчим!
- Стига, Киро... - опита да го спре другият, само че като че ли хвърли поничка в мравуняк.
- Нали сме в Европа?! - надигна децибели нещастникът. - Разказвали са ми - в Европа не четвърто, четиресто прасе можеш да си туриш в двора! Не в двора, на балкона го гледай - никой " копче " не ти споделя! Град, феодален, катедрали, асфалт, обаче и свине колкото ти душа желае! А тук режат живо месо, фино прошарено със сланина!...
- Млък! Нощем се чува далеко!
Онзи засрамено млъкна, но животинското страдалчество в очите му пронизваше мрака. Игнат сподели меко:
- Търпение. Ще мъкнем мръсотия в гората и ще чакаме.
- Обаче каква незаконна кочина измайсторихме с тебе, а! - мечтателно се усмихна Киро. - Чак ще ми е жалост да я скапвам...
- Те дано да анулират наредбата, пък тогава ще му мислим.
- А ние по този начин ли ще чакаме?!
Игнат го погледна безверен, а Киро продължи все по-разпалено:
- Да не сме свине?! Ще се борим! Ще крещим да ни чуят!...
- Но не в този момент... - Игнат присви очи. - А по какъв начин ще се борим? Крещяли сме - не ни чуват?
Киро неумело се замисли. Другарят му се усмихна:
- Ще ти кажа, очевидно си узрял! Трябва да разбием заклинанието " Вие сте елементарни и аз съм елементарен, пасваме си ".
- Да го разбием, само че по какъв начин?! На хората им харесва?
- Протестни писма...
- Дреме им за митингите, Игнате! По табиет ще си го реалокират от единия мерцедес в другия!
- Ами в случай че протестните писма им ги пишат прасетата? " Това е геноцид! Имаме права! Ще сигнализираме в Брюксел! "
- Казаци пишат писмо на султана... - замечтано прошепна Киро. После трепна. - Но по какъв начин?! Прасета? Пишат?!
- Ние ще ги напишем! Нали сме им стопани, настойници един тип! Отдолу автограф с кално копитце! А да забележим по какъв начин ще потвърдят, че не стачкуват прасетата! В Европа доста държат на всевъзможни права на всевъзможни животни! Като заявим " Ние сме свине ", той какво ще каже този път, а?! Не успяхме като хора, белки успеем около прасетата...
Двамата се спогледаха с вяра. А в близост бе мрачно като пред разсъмване...