Зелени коридори, стратегии и джипки
По традиция от март насам, всяка въведена ограничаваща мярка вбесява или развеселява популацията, което постоянно е упреквано в безконтролно държание по време на пандемия. Или не си носим маските както би трябвало, или не се самоизолираме, или пазарим в час, който е неразрешен за възрастовата ни група. Погледнато действително, мъчно може да се откри какъв брой сме неверни, поради честата промяна на заповеди и очевидната липса на логичност в доста от тях. Последно нервите ни бяха тествани със зелените коридори. Тази мярка, с изключение на унизителни подиуми пред магазините, роди и фейсбук фолклор като предлагането хората над 65 година да пазарят и след 10,30, в случай че са съпроводени от родителите си. Това е съвсем толкоз безвкусно, колкото видеокоментарите на премиера, в директни предавания от всяка точка на следващата му обиколка.
За два дни часовете за извършване на покупки на възрастните се трансформираха два пъти, и все със противоречив резултат. Вероятно опитите ще продължат, само че не пречи да си напомним по какъв начин беше първоначално и какви бяха реакциите тогава.
Сигурно множеството хора са позабравили, само че сигнал за въвеждането на зелени коридори подаде на първо време министър председателят, както му наподобява. По това време той сновеше по предприятия, с цел да види с очите си по какъв начин можем сами да си осигурим защитни дрехи и да даде подтик на съответното произвеждане. Това и в Европа го схванаха. На едно такова посещаване през март, той заръча да се фиксира време за извършване на покупки на възрастните: " Да създадем магазините - заран примерно от пет до осем, да работят единствено за възрастни хора. Тогава да излизат и да се прибират. Така че в този момент я пиша заповедта и към този момент да се извършва ".
От 5 до 8 е забавно предложение, добре че тогава към момента в щаба имаше някаква опозиция на безумните му хрумвания и тази не се въплъти в действителна мярка. Не че щеше да има кой знае какъв отпор - по този начин се бяхме наплашили от " невижданата гняв " на ковид, че и да бяха затворили магазините за хранителни артикули, щяхме да решим, че е за наше положително.
Е, не стана от 5 до 8, само че сред 8,30 и 10,30 хората под 65-годишна възраст не бяха допускани в магазините.
Само че този път номерът не мина. И все по-трудно ще минава, тъй като практиката сподели безспорната безполезност на щаба, който беше основан, с цел да управлява здравната рецесия и да овладява етапите й със съответни ограничения.
По негативен рейтинг този стратегически орган може да си съперничи с Народното събрание (една също толкоз безполезна конструкция в изискванията на пандемия, както се оказа).
Ако проследим работата му от март до наши дни, ще установим, че като се изключи първите месец-два, когато всички бяхме блокирани и следяхме напоителните брифинги 24 часа в денонощието, той е все по-неадекватен в решенията си. И това е по този начин, тъй като тези решения нямат съвсем никаква действителна стойност, откакто най-малко половината от тях се ревизират под натиска на публичното или браншово неодобрение.
Прословутите " меки " ограничения, които непрестанно ни навират в очите, в действителност са цялостна липса на надзор върху действително настоящите ограничавания. Сигурно, тъй като с цел да се съблюдават, би трябвало да бъдат огласявани от институция, която има някакъв престиж.
Това за нашия действен щаб не може да се твърди. Последният гвоздей в ковчега му заби още веднъж премиера, който вкара в него най-отявления критик на спешната ни тактика - доцент Мангъров и то в миг, когато и заболеваемостта, и смъртността от COVID-19 катерят невиждани до момента у нас небеса.
Неговото наличие е тест за самоуважението на специалистите, които от началото на пандемията играят ролята на боксова круша. Вероятно някъде другаде по света, сътрудниците им от дълго време щяха да са си подали оставката, с цел да спасят професионалния си престиж и достолепие, само че нашите смирено се возят в джипа на Борисов и преглеждат автомагистрали, до момента в който изнемощелите им сътрудници се пробват да удържат напора от пациенти и да ги запазят живи.
Иначе няма по какъв начин да си разбираем безусловно нелепата екскурзия на здравния министър и шефа на " Пирогов ", които бяха въвлечени в следващия видео рейд на Борисов по пътищата. Още по-нелепо е мълчанието им пред фрапантното тъпчене на противоепидемични ограничения със " свиждането " на пловдивския кмет, който напусна коронавирус отделението, в което лежи, с цел да посрещне началника си и да чуе, че му е време да излиза да работи.
Изобщо, колкото и да ни убеждава здравният министър, че сме навлезли в четвърти стадий от тактиката за справяне с коронакризата (не че разбрахме кои са били предходните три) към този момент и децата знаят, че значимите решения се вземат от водача на джипката.
Сега, както стана ясно, няма смисъл хората да лежат по лечебни заведения - " като създадат антитела ", както умело се изрази Борисов, е време да излизат. Защото " като се върнат на работа, производството няма да спре и брутния вътрешен артикул ще се вдигне ". При тази оптимистична картина да се чуди човек за какво народът под паника изкупи медикаментите в аптеките, та се наложи и по този мотив да ни убеждават, че лекарства има, всеки миг ще пуснат още по аптеките, пък и вирус с антибиотици не се лекува. Включи се дори и прокуратурата, която заподозря реекспорт и подхвана инспекции по складовете.
От друга страна доцент Мангъров го сподели - от медикаменти няма потребност - супички, чайчета, на места някой парацетамол и най-много грижи в домашна среда. Стига с тия скафандри, една маска е задоволителна, пък и като си мием по-често ръцете напълно няма ужасно. Той посегна и на " свещената крава " измежду ограниченията - карантината. Още на първото си съвещание, оправданият инфекционист съобщи, че е време за разхлабване на това ограничаване, защото е безсмислено поради обстоятелството, че всеки трети към този момент е инфектиран. При това разпространяване, отсече " младият началник " на коронавирус поделение, няма по какъв начин карантината да спре вируса. След това светотатствено предложение шефът на " Пирогов " подскочи и опонира, че тъкмо поради безсимптомните случаи и неконтролираното придвижване на контактни лица, в ръководената от него болница още не могат да овладеят болестта измежду медиците. Кратка искра в изпадналия в заспалост щаб.
Последното му съвещание удиви с още един фрапантен факт - купуваме " 12-13 милиона " ваксини, които с логистиката по доставянето им ще ни костват над половин милиард лв.. И това в случай, че имунизирането ще е по избор. И че след пандемията я имаме 6 милиона население, а не.
Все отново ген. Мутафчийски и доцент Кунчев имаха смелостта да изразят терзание от този факт, само че си обясниха безумието на поръчката със солидарните квоти за европейските страни. Всъщност повода не е в " солидарността ", а в тоталната непросветеност на този, който контракти квотата ни. Защото неговото присъединяване в тези договаряния се свеждаше до козируване с маска под носа.
В тази обстановка имаме един потребен ход - да вършим антитела и да се връщаме на работа, тъй като милионите би трябвало да се избиват.
За два дни часовете за извършване на покупки на възрастните се трансформираха два пъти, и все със противоречив резултат. Вероятно опитите ще продължат, само че не пречи да си напомним по какъв начин беше първоначално и какви бяха реакциите тогава.
Сигурно множеството хора са позабравили, само че сигнал за въвеждането на зелени коридори подаде на първо време министър председателят, както му наподобява. По това време той сновеше по предприятия, с цел да види с очите си по какъв начин можем сами да си осигурим защитни дрехи и да даде подтик на съответното произвеждане. Това и в Европа го схванаха. На едно такова посещаване през март, той заръча да се фиксира време за извършване на покупки на възрастните: " Да създадем магазините - заран примерно от пет до осем, да работят единствено за възрастни хора. Тогава да излизат и да се прибират. Така че в този момент я пиша заповедта и към този момент да се извършва ".
От 5 до 8 е забавно предложение, добре че тогава към момента в щаба имаше някаква опозиция на безумните му хрумвания и тази не се въплъти в действителна мярка. Не че щеше да има кой знае какъв отпор - по този начин се бяхме наплашили от " невижданата гняв " на ковид, че и да бяха затворили магазините за хранителни артикули, щяхме да решим, че е за наше положително.
Е, не стана от 5 до 8, само че сред 8,30 и 10,30 хората под 65-годишна възраст не бяха допускани в магазините.
Само че този път номерът не мина. И все по-трудно ще минава, тъй като практиката сподели безспорната безполезност на щаба, който беше основан, с цел да управлява здравната рецесия и да овладява етапите й със съответни ограничения.
По негативен рейтинг този стратегически орган може да си съперничи с Народното събрание (една също толкоз безполезна конструкция в изискванията на пандемия, както се оказа).
Ако проследим работата му от март до наши дни, ще установим, че като се изключи първите месец-два, когато всички бяхме блокирани и следяхме напоителните брифинги 24 часа в денонощието, той е все по-неадекватен в решенията си. И това е по този начин, тъй като тези решения нямат съвсем никаква действителна стойност, откакто най-малко половината от тях се ревизират под натиска на публичното или браншово неодобрение.
Прословутите " меки " ограничения, които непрестанно ни навират в очите, в действителност са цялостна липса на надзор върху действително настоящите ограничавания. Сигурно, тъй като с цел да се съблюдават, би трябвало да бъдат огласявани от институция, която има някакъв престиж.
Това за нашия действен щаб не може да се твърди. Последният гвоздей в ковчега му заби още веднъж премиера, който вкара в него най-отявления критик на спешната ни тактика - доцент Мангъров и то в миг, когато и заболеваемостта, и смъртността от COVID-19 катерят невиждани до момента у нас небеса.
Неговото наличие е тест за самоуважението на специалистите, които от началото на пандемията играят ролята на боксова круша. Вероятно някъде другаде по света, сътрудниците им от дълго време щяха да са си подали оставката, с цел да спасят професионалния си престиж и достолепие, само че нашите смирено се возят в джипа на Борисов и преглеждат автомагистрали, до момента в който изнемощелите им сътрудници се пробват да удържат напора от пациенти и да ги запазят живи.
Иначе няма по какъв начин да си разбираем безусловно нелепата екскурзия на здравния министър и шефа на " Пирогов ", които бяха въвлечени в следващия видео рейд на Борисов по пътищата. Още по-нелепо е мълчанието им пред фрапантното тъпчене на противоепидемични ограничения със " свиждането " на пловдивския кмет, който напусна коронавирус отделението, в което лежи, с цел да посрещне началника си и да чуе, че му е време да излиза да работи.
Изобщо, колкото и да ни убеждава здравният министър, че сме навлезли в четвърти стадий от тактиката за справяне с коронакризата (не че разбрахме кои са били предходните три) към този момент и децата знаят, че значимите решения се вземат от водача на джипката.
Сега, както стана ясно, няма смисъл хората да лежат по лечебни заведения - " като създадат антитела ", както умело се изрази Борисов, е време да излизат. Защото " като се върнат на работа, производството няма да спре и брутния вътрешен артикул ще се вдигне ". При тази оптимистична картина да се чуди човек за какво народът под паника изкупи медикаментите в аптеките, та се наложи и по този мотив да ни убеждават, че лекарства има, всеки миг ще пуснат още по аптеките, пък и вирус с антибиотици не се лекува. Включи се дори и прокуратурата, която заподозря реекспорт и подхвана инспекции по складовете.
От друга страна доцент Мангъров го сподели - от медикаменти няма потребност - супички, чайчета, на места някой парацетамол и най-много грижи в домашна среда. Стига с тия скафандри, една маска е задоволителна, пък и като си мием по-често ръцете напълно няма ужасно. Той посегна и на " свещената крава " измежду ограниченията - карантината. Още на първото си съвещание, оправданият инфекционист съобщи, че е време за разхлабване на това ограничаване, защото е безсмислено поради обстоятелството, че всеки трети към този момент е инфектиран. При това разпространяване, отсече " младият началник " на коронавирус поделение, няма по какъв начин карантината да спре вируса. След това светотатствено предложение шефът на " Пирогов " подскочи и опонира, че тъкмо поради безсимптомните случаи и неконтролираното придвижване на контактни лица, в ръководената от него болница още не могат да овладеят болестта измежду медиците. Кратка искра в изпадналия в заспалост щаб.
Последното му съвещание удиви с още един фрапантен факт - купуваме " 12-13 милиона " ваксини, които с логистиката по доставянето им ще ни костват над половин милиард лв.. И това в случай, че имунизирането ще е по избор. И че след пандемията я имаме 6 милиона население, а не.
Все отново ген. Мутафчийски и доцент Кунчев имаха смелостта да изразят терзание от този факт, само че си обясниха безумието на поръчката със солидарните квоти за европейските страни. Всъщност повода не е в " солидарността ", а в тоталната непросветеност на този, който контракти квотата ни. Защото неговото присъединяване в тези договаряния се свеждаше до козируване с маска под носа.
В тази обстановка имаме един потребен ход - да вършим антитела и да се връщаме на работа, тъй като милионите би трябвало да се избиват.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ