1942 г. - загадъчно потъва френската подводница ”Сюркуф”
По това време тя е най-големият кораб в света от този клас и бързият завършек на нейната военна история е изпълнен с неясноти и конспирации. Дир.бг напомня какво се е случило преди 76 години.
Подводницата носи името на френския пират Робер Сюркуф. Пусната е на вода още през 1929 година, а през 1934 година е призната на работа във военноморския флот.
8 години по-късно - на 12 февруари, "Сюркуф” напуща Бермудите и взема курс към Панамския канал за прекосяване в Тихия океан. Заради разваления мотор по време на скорошната интервенция по освобождение на архипелага Сен Пиер и Микелон, подводницата е способна да плава единствено в надводно състояние и то с оптималната скорост от 13 възела.
Дълго време се счита, че във съдбовната нощ - на към 80 благи северно от панамския пристанищен град Кристобал, тя е потопена от военния товарен транспортен съд на Съединени американски щати "Томсън Лайкс”. Американският капитан рапортува, че се е върнал, само че на мястото към този момент нямало нищо. Екипажът на "Томсън Лайкс” прави търсене до сутринта, само че открива единствено нефтени петна. Няма следи нито от хора, нито от парчета.
Разследване на френска комисия стига до извода, че причина за потапянето на "Сюркуф” е другарски огън от страна на патрулиращ хидросамолет PBY Catalina, който извършва охранителна задача против подводници в региона. По неточност тя е взета за огромна немска или японска подводница и е атакувана с гранати.
Има обаче и други версии, някои от които чисто спекулативни - като да вземем за пример, че подводницата е погълната от загадъчния Бермудски триъгълник.
Сред по достоверните подозрения обаче е тази, че "Сюркуф " е била засечена в пролива на Лонг Айлъд да презарежда немска подводница, и двете са били потопени от американските подводници USS Mackerel и USS Marlin, или от дребен бдителен дирижабъл на Бреговата защита на Съединени американски щати.
В отговор на тази доктрина обаче, капитан Джулиъс Грайгор-младши от запаса на Военноморски сили на Съединени американски щати предлага премия от 1 милион $ на всеки, който може да потвърди, че "Сюркуф " е взела участие в дейности в ущърб на Съюзниците. Наградата по този начин и не е потърсена от никого.
В книгата си "Кой потопи Сюркуф " британецът Джеймс Расбриджър преглежда версиите за гибелта на подводницата, като отхвърля всички, с изключение на една - документите на 6-та Тежка бомбардировъчна група, оперираща от Панама, свидетелстват за потопена огромна вражеска подводница на 19 февруари 1942 година Нито една немска подводница не е изгубена там тогава, това би могла да бъде само френската.
Мощта на "подводния крайцер "
"Подводният крайцер ", както назовават тогава "Сюркуф ", е планиран да взе участие в надводни борби и по тази причина е въоръжен с две 203 мм (8-инчови) оръдия, две 37 мм зенитни оръдия, четири 13,2 мм зенитни картечници, шест 550 мм (22-инчови) и четири 400 мм (16-инчови) торпедни тръби, първите с боезапас от 14, а вторите – от 8 торпеда.
"Сюркуф " е дълга 110 метра, необятна - 9,1 метра, подводната й водоизместимост е 4304 тона, а работна дълбочина на потапяне – 80 м. Тя е предопределена за океански връзки на отдалеченост 12 000 благи (22 000 км), самостоятелност на плаването 90 дни със скорост в подводно състояние – 10 възела (18,5 км/час) и в надводно – 18,5 възела.
Подводницата може да води до 11 км прицелен артилерийски огън в полупотопено положение, като единствено оръдията излизат над водата .
Подводницата разполага и с хангар за аероплан Besson MB.411, който може да се употребява и за разузнаване, и за ориентиране на артилерийския огън, с което оптималният обсег на основния диаметър става 21 морски благи.
По това време тя е връх в опитите, подхванати след Първата международна война, да се съчетае подводна лодка с огневата мощност на надводен транспортен съд. Подписаният през 1922 година Вашингтонски контракт постанова ограничавания в тонажа и броя на надводните кораби, само че не и на подводниците. Затова множеството морски страни пробват да основат подводници, способни да извършват ролята на крейцери.
За Франция обаче "Сюркуф” се оказва единствена. През 1930 година пък влиза в действие Лондонският морски контракт, който лимитира основния артилерийски диаметър на подводниците до 155-мм на оръдията. В него се прави особено изключение за полупостроената "Сюркуф”, само че се стопира строителството на останалите, защото надвишават въведеното ограничаване за 2000 т. До средата на 1940-те години „ Сюркуф” е най-големият кораб в този клас до построяването на японските подводници I-400 "Сентоку”.
Офицерът за взаимозависимост на съюзническите сили капитан Френсис Бойер обаче споделя:
„ Подводницата имаше куполна установка с две 8-дюймови оръдия. По концепция при доближаване с задачата ние трябваше да изкараме дулата на оръдията и да стреляме, оставайки под водата. Но това не ставаше: имахме съществени компликации с обезпечаването на водонепроницаемостта на оръдейния купол. Като военен транспортен съд той нищо не струваше , гигантско подводно страшилище.”
Подводницата носи името на френския пират Робер Сюркуф. Пусната е на вода още през 1929 година, а през 1934 година е призната на работа във военноморския флот.
8 години по-късно - на 12 февруари, "Сюркуф” напуща Бермудите и взема курс към Панамския канал за прекосяване в Тихия океан. Заради разваления мотор по време на скорошната интервенция по освобождение на архипелага Сен Пиер и Микелон, подводницата е способна да плава единствено в надводно състояние и то с оптималната скорост от 13 възела.
Дълго време се счита, че във съдбовната нощ - на към 80 благи северно от панамския пристанищен град Кристобал, тя е потопена от военния товарен транспортен съд на Съединени американски щати "Томсън Лайкс”. Американският капитан рапортува, че се е върнал, само че на мястото към този момент нямало нищо. Екипажът на "Томсън Лайкс” прави търсене до сутринта, само че открива единствено нефтени петна. Няма следи нито от хора, нито от парчета.
Разследване на френска комисия стига до извода, че причина за потапянето на "Сюркуф” е другарски огън от страна на патрулиращ хидросамолет PBY Catalina, който извършва охранителна задача против подводници в региона. По неточност тя е взета за огромна немска или японска подводница и е атакувана с гранати.
Има обаче и други версии, някои от които чисто спекулативни - като да вземем за пример, че подводницата е погълната от загадъчния Бермудски триъгълник.
Сред по достоверните подозрения обаче е тази, че "Сюркуф " е била засечена в пролива на Лонг Айлъд да презарежда немска подводница, и двете са били потопени от американските подводници USS Mackerel и USS Marlin, или от дребен бдителен дирижабъл на Бреговата защита на Съединени американски щати.
В отговор на тази доктрина обаче, капитан Джулиъс Грайгор-младши от запаса на Военноморски сили на Съединени американски щати предлага премия от 1 милион $ на всеки, който може да потвърди, че "Сюркуф " е взела участие в дейности в ущърб на Съюзниците. Наградата по този начин и не е потърсена от никого.
В книгата си "Кой потопи Сюркуф " британецът Джеймс Расбриджър преглежда версиите за гибелта на подводницата, като отхвърля всички, с изключение на една - документите на 6-та Тежка бомбардировъчна група, оперираща от Панама, свидетелстват за потопена огромна вражеска подводница на 19 февруари 1942 година Нито една немска подводница не е изгубена там тогава, това би могла да бъде само френската.
Мощта на "подводния крайцер "
"Подводният крайцер ", както назовават тогава "Сюркуф ", е планиран да взе участие в надводни борби и по тази причина е въоръжен с две 203 мм (8-инчови) оръдия, две 37 мм зенитни оръдия, четири 13,2 мм зенитни картечници, шест 550 мм (22-инчови) и четири 400 мм (16-инчови) торпедни тръби, първите с боезапас от 14, а вторите – от 8 торпеда.
"Сюркуф " е дълга 110 метра, необятна - 9,1 метра, подводната й водоизместимост е 4304 тона, а работна дълбочина на потапяне – 80 м. Тя е предопределена за океански връзки на отдалеченост 12 000 благи (22 000 км), самостоятелност на плаването 90 дни със скорост в подводно състояние – 10 възела (18,5 км/час) и в надводно – 18,5 възела.
Подводницата може да води до 11 км прицелен артилерийски огън в полупотопено положение, като единствено оръдията излизат над водата .
Подводницата разполага и с хангар за аероплан Besson MB.411, който може да се употребява и за разузнаване, и за ориентиране на артилерийския огън, с което оптималният обсег на основния диаметър става 21 морски благи.
По това време тя е връх в опитите, подхванати след Първата международна война, да се съчетае подводна лодка с огневата мощност на надводен транспортен съд. Подписаният през 1922 година Вашингтонски контракт постанова ограничавания в тонажа и броя на надводните кораби, само че не и на подводниците. Затова множеството морски страни пробват да основат подводници, способни да извършват ролята на крейцери.
За Франция обаче "Сюркуф” се оказва единствена. През 1930 година пък влиза в действие Лондонският морски контракт, който лимитира основния артилерийски диаметър на подводниците до 155-мм на оръдията. В него се прави особено изключение за полупостроената "Сюркуф”, само че се стопира строителството на останалите, защото надвишават въведеното ограничаване за 2000 т. До средата на 1940-те години „ Сюркуф” е най-големият кораб в този клас до построяването на японските подводници I-400 "Сентоку”.
Офицерът за взаимозависимост на съюзническите сили капитан Френсис Бойер обаче споделя:
„ Подводницата имаше куполна установка с две 8-дюймови оръдия. По концепция при доближаване с задачата ние трябваше да изкараме дулата на оръдията и да стреляме, оставайки под водата. Но това не ставаше: имахме съществени компликации с обезпечаването на водонепроницаемостта на оръдейния купол. Като военен транспортен съд той нищо не струваше , гигантско подводно страшилище.”
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ