Кумирът ни няма недостатъци
По това време на годината означаваме успеха над Хитлеристка Германия и съдружниците във Втората международна война. За Русия това е Денят на успеха. За съдружниците от Западна Европа по време на войната това е Денят на Европа. Ние назоваваме този празник и по двата метода. И по двата метода го означаваме. Двойствени сме някак си.
Децата на България се пръснаха по света. Работят за непознати страни и на тези страни празниците честват. Както се честват там. Иначе прислонилият се стопански в тях българин има чувството, че ще бъде непризнателен.
Получих от Русия фотография от грандиозния боен церемониал, отдаден на Деня на успеха. От Франция ми изпратиха фотография на празнуващи Деня на Европа с барбекю в голям и добре организиран парк.
Ако сте схванали инцидентно, че опълчвам барбекюто на военния церемониал като знаци на Запада и Изтока, грешите. Франция също провежда и организира военни паради, които не отстъпват по величественост на тези в Москва. А военните паради в Москва и Париж са по мащабност и величественост след тези в Пхенян и Пекин. Изглежда, че азиатската многотия си споделя думата.
Доналд Тръмп се възпламени по парадите, откакто беше посетител на френския президент Еманюел Макрон и следи военния церемониал на 14 юли 2017 година, отдаден на Деня на Бастилията. В началото на февруари тази година той разпореди на Пентагона и американската войска да стартира най-накрая да прави паради.
Може да се прочете, че военните паради не са самоцел и куха показност. Те са най-яркият и в същото време спазващ рамките на обективността метод страната да показва политиката си във военната област.
С военния церемониал ръководещите една страна демонстрират на народа си по какъв начин са употребявани парите му, с цел да му бъде обезпечена нужната сигурност и сигурност. А на другите страни - прилежащи и не толкоз прилежащи, при актуалните средства за предвижване това е съвсем без значение, военният церемониал демонстрира с какво биха се сблъскали при възможна експанзия от тяхна страна.
Мощните във военно отношение страни вършат мощни и изобилни паради. В тазгодишния боен церемониал в София, отдаден на Деня на храбростта - Гергьовден, взеха присъединяване 1200 военни. Само военният оркестър, който открива и закрива парадите на Червения площад в Москва, се състои от 1700 военни музиканти. Във френските паради минават толкоз или малко повече коне, излъскани от кавалеристите си.
Смайва се човек, когато прочете какъв брой триумфални арки има по света. Всички те са издигнати, с цел да минават под тях военните паради. И да крепят духа на нацията.
Триумфалната арка в Париж е издигната в чест на всички воювали и починали за Франция във войните 1789 - 1815 година. Строи се от 1806 до 1836 година. Проектирана е от Жан-Франсоаз-Терез Шалгрен през 1806 година, като иконографията на плана изобразява голи френски младежи, борещи се против облечени в ризници немски бойци. Те - агресорите, ние - бранещите се.
Московската Триумфална арка е издигната на площад „ Тверская застава ” сред 1829 и 1834 година в чест на успеха на съветския народ във Френско-руската война от 1812 година. През 60-те години на предишния век е преместена на Котузовски проспект.
След войната с Наполеон възстановяването на опожарена Москва е поверено на порусения италианец Осип Бове. Той е проектантът и на Триумфалната арка и съгласно неговия план паметникът е трябвало да показва ясното и умерено осъзнаване на успеха.
Повече, но доста повече, за триумфалните арки по света, от дълбоката античност до наши дни, знае съгражданинът ни арх. Иван Делчев, учител по История на архитектурата в АМТИИ в Пловдив.
Но ние се отдалечихме от Деня на Европа и Деня на успеха. Повече от половината от хората, с които обсъждаме и празниците, и оскъдните си пенсионерски делници, които по формулировка би трябвало също да са празнични, но… Хайде, стига сме се оплаквали. Та, повече от половината мои другари всяка година се качват на Бунарджика. Развяват български и съветски флагове и влизат в сюжетите на уредниците.
Тази година хапнали „ истинска ” фронтова храна и пийнали по чаша войнишка водка. Не ги коря и не ги осмивам. Уважавам техните пристрастия. Не се съгласявам с мненията на коментаторите, съгласно които русофилството на моите оръфани набори ще ни скапе другарството с Европейски Съюз.
Да вървят, щом могат да понасят фалша на олигарсите, платили „ войнишката храна и фронтовата водка ”. И фалша на депутатите, които гледат на тях преди избори, както риболовците гледат на рибните пасажи през сонарите си, преди да спуснат мрежите.
Останалите мои другари и познати гледаха по малкия екран парада в Москва и ми звъняха да ми досаждат с натякванията си, че доста изпускам, като не го виждам. И го сравняваха с нашия Гергьовденски церемониал. Като споделих, че и двата са на гол стомах - чифте пищови, те споделиха, че съветският не е. Кумирът ни няма дефекти.
На бедната страна и парадите са небогати, отвръщах аз с вяра да се откача, само че множеството незабавно прекосяваха на темата за следващото възкачване на Путин на съветския престол. Путин не е Дядо Иван, споделях аз, без да съм русофоб. Но осъзнавам, че Дядо Иван, като мит, е по този начин съществено затънал в душата българска, че и две дивизии професори, борещи се с русофилията, като Огнян Минчев, мъчно ще го изтръгнат оттова.
Да, но в това време сме членове на Европейски Съюз и НАТО, тогава… В Япония и шинтуизмът, и будизмът по едно и също време са приети за публични религии.
То май русофилията, като подбуда за всичко неприятно, което се случва в нашата страна, се оказа тематика хранилница. Винаги можеш да я подхванеш и постоянно можеш да изкараш нещо от нея.
Парадите са смислени, в случай че предотвратяват войните. Тези дни някой извади на ярко милионните числа на починалите и осакатените, с чиято кръв е завоювана успеха, чествана с паради. Възхищенията на сенилните старци от парадите може и да са простими. На младите мястото не е в публиката им.
Иначе, с изключение на паради, в седмицата имаше и опити за политика. Вицепремиерите от Оперативна програма Красимир Каракачанов и Валери Симеонов се срещнаха и разговаряха с главата на опозицията Корнелия Нинова.
Волен Сидеров в ролята си на началник на парламентарната група на Оперативна програма възнегодува от тази среща, не била съгласувана с него, и затова я разгласи за нелегитимна. Те разговаряли с конкурент на ръководещите. Какъв грях! Този сякаш не малоумен човек по какъв начин си представя да правиш политика, без да си говориш с другото мнение!
В Пловдив пък някогашният ни кмет, в този момент народен представител и шеф на парламентарна комисия, като съдружен сътрудник на ГЕРБ - Славчо Атанасов, съществено разкритикува настоящия ни кмет от ГЕРБ Иван Тотев за безобразието по уличните поправки в града ни. От години!
То в действителност идват локалните избори и може господин Атанасов отново да се кандидатира за кмет, но къде отива т.нар съдружна просвета? Не че уличните поправки в града ни са смислени и подредени, само че патриотите можеха да посъветват кмета ни на четири очи.
Ако не схващаха политиката и присъединяване си в нея като церемониал. Парад на планове, излъскани и парафинирани като за церемониал.
Прочетох някъде, че в миналото в предишните времена за присъединяване си в парада военните са лъскали с парафин оръжията си и сбруите на конете си, с цел да блестят. След това премахвали блясъка, тъй като пречел в багра.
Оказва се, че в делничния живот у нас пречи законодателството, съгласно авторитетни адвокати, парадно парафинирано, с цел да не проличава бездарието на законотворците. „ Пазете правото от несъответстващия законодател ”, прикани ръководителят на Върховния касационен съд Лозан Панов на конференция, отдадена на 50 години от приемането на Наказателния кодекс.
Децата на България се пръснаха по света. Работят за непознати страни и на тези страни празниците честват. Както се честват там. Иначе прислонилият се стопански в тях българин има чувството, че ще бъде непризнателен.
Получих от Русия фотография от грандиозния боен церемониал, отдаден на Деня на успеха. От Франция ми изпратиха фотография на празнуващи Деня на Европа с барбекю в голям и добре организиран парк.
Ако сте схванали инцидентно, че опълчвам барбекюто на военния церемониал като знаци на Запада и Изтока, грешите. Франция също провежда и организира военни паради, които не отстъпват по величественост на тези в Москва. А военните паради в Москва и Париж са по мащабност и величественост след тези в Пхенян и Пекин. Изглежда, че азиатската многотия си споделя думата.
Доналд Тръмп се възпламени по парадите, откакто беше посетител на френския президент Еманюел Макрон и следи военния церемониал на 14 юли 2017 година, отдаден на Деня на Бастилията. В началото на февруари тази година той разпореди на Пентагона и американската войска да стартира най-накрая да прави паради.
Може да се прочете, че военните паради не са самоцел и куха показност. Те са най-яркият и в същото време спазващ рамките на обективността метод страната да показва политиката си във военната област.
С военния церемониал ръководещите една страна демонстрират на народа си по какъв начин са употребявани парите му, с цел да му бъде обезпечена нужната сигурност и сигурност. А на другите страни - прилежащи и не толкоз прилежащи, при актуалните средства за предвижване това е съвсем без значение, военният церемониал демонстрира с какво биха се сблъскали при възможна експанзия от тяхна страна.
Мощните във военно отношение страни вършат мощни и изобилни паради. В тазгодишния боен церемониал в София, отдаден на Деня на храбростта - Гергьовден, взеха присъединяване 1200 военни. Само военният оркестър, който открива и закрива парадите на Червения площад в Москва, се състои от 1700 военни музиканти. Във френските паради минават толкоз или малко повече коне, излъскани от кавалеристите си.
Смайва се човек, когато прочете какъв брой триумфални арки има по света. Всички те са издигнати, с цел да минават под тях военните паради. И да крепят духа на нацията.
Триумфалната арка в Париж е издигната в чест на всички воювали и починали за Франция във войните 1789 - 1815 година. Строи се от 1806 до 1836 година. Проектирана е от Жан-Франсоаз-Терез Шалгрен през 1806 година, като иконографията на плана изобразява голи френски младежи, борещи се против облечени в ризници немски бойци. Те - агресорите, ние - бранещите се.
Московската Триумфална арка е издигната на площад „ Тверская застава ” сред 1829 и 1834 година в чест на успеха на съветския народ във Френско-руската война от 1812 година. През 60-те години на предишния век е преместена на Котузовски проспект.
След войната с Наполеон възстановяването на опожарена Москва е поверено на порусения италианец Осип Бове. Той е проектантът и на Триумфалната арка и съгласно неговия план паметникът е трябвало да показва ясното и умерено осъзнаване на успеха.
Повече, но доста повече, за триумфалните арки по света, от дълбоката античност до наши дни, знае съгражданинът ни арх. Иван Делчев, учител по История на архитектурата в АМТИИ в Пловдив.
Но ние се отдалечихме от Деня на Европа и Деня на успеха. Повече от половината от хората, с които обсъждаме и празниците, и оскъдните си пенсионерски делници, които по формулировка би трябвало също да са празнични, но… Хайде, стига сме се оплаквали. Та, повече от половината мои другари всяка година се качват на Бунарджика. Развяват български и съветски флагове и влизат в сюжетите на уредниците.
Тази година хапнали „ истинска ” фронтова храна и пийнали по чаша войнишка водка. Не ги коря и не ги осмивам. Уважавам техните пристрастия. Не се съгласявам с мненията на коментаторите, съгласно които русофилството на моите оръфани набори ще ни скапе другарството с Европейски Съюз.
Да вървят, щом могат да понасят фалша на олигарсите, платили „ войнишката храна и фронтовата водка ”. И фалша на депутатите, които гледат на тях преди избори, както риболовците гледат на рибните пасажи през сонарите си, преди да спуснат мрежите.
Останалите мои другари и познати гледаха по малкия екран парада в Москва и ми звъняха да ми досаждат с натякванията си, че доста изпускам, като не го виждам. И го сравняваха с нашия Гергьовденски церемониал. Като споделих, че и двата са на гол стомах - чифте пищови, те споделиха, че съветският не е. Кумирът ни няма дефекти.
На бедната страна и парадите са небогати, отвръщах аз с вяра да се откача, само че множеството незабавно прекосяваха на темата за следващото възкачване на Путин на съветския престол. Путин не е Дядо Иван, споделях аз, без да съм русофоб. Но осъзнавам, че Дядо Иван, като мит, е по този начин съществено затънал в душата българска, че и две дивизии професори, борещи се с русофилията, като Огнян Минчев, мъчно ще го изтръгнат оттова.
Да, но в това време сме членове на Европейски Съюз и НАТО, тогава… В Япония и шинтуизмът, и будизмът по едно и също време са приети за публични религии.
То май русофилията, като подбуда за всичко неприятно, което се случва в нашата страна, се оказа тематика хранилница. Винаги можеш да я подхванеш и постоянно можеш да изкараш нещо от нея.
Парадите са смислени, в случай че предотвратяват войните. Тези дни някой извади на ярко милионните числа на починалите и осакатените, с чиято кръв е завоювана успеха, чествана с паради. Възхищенията на сенилните старци от парадите може и да са простими. На младите мястото не е в публиката им.
Иначе, с изключение на паради, в седмицата имаше и опити за политика. Вицепремиерите от Оперативна програма Красимир Каракачанов и Валери Симеонов се срещнаха и разговаряха с главата на опозицията Корнелия Нинова.
Волен Сидеров в ролята си на началник на парламентарната група на Оперативна програма възнегодува от тази среща, не била съгласувана с него, и затова я разгласи за нелегитимна. Те разговаряли с конкурент на ръководещите. Какъв грях! Този сякаш не малоумен човек по какъв начин си представя да правиш политика, без да си говориш с другото мнение!
В Пловдив пък някогашният ни кмет, в този момент народен представител и шеф на парламентарна комисия, като съдружен сътрудник на ГЕРБ - Славчо Атанасов, съществено разкритикува настоящия ни кмет от ГЕРБ Иван Тотев за безобразието по уличните поправки в града ни. От години!
То в действителност идват локалните избори и може господин Атанасов отново да се кандидатира за кмет, но къде отива т.нар съдружна просвета? Не че уличните поправки в града ни са смислени и подредени, само че патриотите можеха да посъветват кмета ни на четири очи.
Ако не схващаха политиката и присъединяване си в нея като церемониал. Парад на планове, излъскани и парафинирани като за церемониал.
Прочетох някъде, че в миналото в предишните времена за присъединяване си в парада военните са лъскали с парафин оръжията си и сбруите на конете си, с цел да блестят. След това премахвали блясъка, тъй като пречел в багра.
Оказва се, че в делничния живот у нас пречи законодателството, съгласно авторитетни адвокати, парадно парафинирано, с цел да не проличава бездарието на законотворците. „ Пазете правото от несъответстващия законодател ”, прикани ръководителят на Върховния касационен съд Лозан Панов на конференция, отдадена на 50 години от приемането на Наказателния кодекс.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ