По това време крайдунавският град Видин наброявал 15 хиляди жители.

...
По това време крайдунавският град Видин наброявал 15 хиляди жители.
Коментари Харесай

Видинските жени хем ербап, хем сладкопойни

По това време крайдунавският град Видин наброявал 15 хиляди поданици. Как и за какво първи точно видинските дами запяват в църквата (1894 г.), е реалност, обвързван с името на учителя Руси Коджаманов. Той е 28-годишен, роден в с. Вардун, Търговищко. Майка му пеела хубаво национални песни и по този начин от дребен обиква музиката. Самоук музикант, композитор, самият той артист, бил и предприемчив, куражлия, решен на всичко, щом е за общото богатство. Благодарение на неговите мемоари през днешния ден знаем по какъв начин се е случило това с църковния хор и всички “военни” премеждия на борбата с духовенството - доста неравна в тези далечни години.

“Първата ми работа беше да сформира един хор от учениците в гимназията, която в този момент беше държавна. И различен един хор от жители и гражданки основах...”, споделя той за идването си във Видин. Участниците в общоградския хор били подбирани - да са свършили “поне гимназия”, очевидно Руси Коджаманов е съзнавал, че с необразовани и невежи хора мъчно се гради нещо ново. Били все видни жители, сред тях - политикът Найчо Цанов. Пък хористките, естествено, били основно учителки. На първо време смесеният “светски” хор дава концерти, взе участие в градските тържества и “утра” на всякакви сдружения - македонското, женското и други Добре се показва и на молебени, панихиди... Хората го харесват и почват да го канят при подобаващи мотиви. “И когато се случеше молебените, панихидите да се правят вън на площада, пеях и с двата хора. По този метод жителите, па и духовенството, сякаш привикнаха да гледат в черковните служби да вземат присъединяване и дами, което празненство с двата хора ставаше по-бляскаво...”, хвали се Коджаманов.
Но не щеш ли е отворена нова, огромна църква - “Св. Димитър”. При освещаването й, за по-голяма церемониалност, пеят и двата хора. Гражданството - предостатъчно, празникът в действителност става двоен със съпътстващия концерт. Не след дълго обаче стартира да недоволства духовенството:

Не би трябвало да пеят
жени в черквата, не е редно!


Всъщност недоволните са досегашните църковни псалтове, които се усещат изместени и подценени. Митрополитът първоначално се сдържа, само че при среща все натяква на Руси Коджаманов: църквата е синодална, от Светия синод ще го сгълчат безусловно. А той е човек, дето желае да е безупречен. Митрополит Кирил по това време е 67-годишен, доста непоколебим и придирчив към всичко и всички, мъмрел свещениците даже за небрежен външен тип.

В биографията му има какви ли не тествания, в това число изгнание в Сивас, Мала Азия - тъй като при обиск (по донос, естествено!) откриват у него книга за царуването на цар Йоан-Асен II. На Великден гражданският хор отишъл да го поздрави с изпяване на молебствия. Руси Коджаманов си спомня: “Дядо Кирил ни нахока едно хубаво и ний не видяхме по какъв начин се смъкнахме из митрополитските стълби...”


Митрополит Кирил (вляво) и Руси Коджаманов (вдясно)

Дали пък не се е уплашил, че ще му желаят пари за пеенето си? - разясняват хористките.

Не, не от сребролюбие обаче, щом
митрополит Кирил дава 50 хиляди лева
а построяването на Духовната семинария в София


Но тогава хористите му се обидили и не отишли на идната неделна литургия в черквата, което на часа се популяризирало из целия град като тон на бойна тръба. Гражданите зароптали: по какъв начин по този начин хорът е изпъден от черквата! Митрополитът праща човек с опрощение до Руси Коджаманов, само че напрежението остава.
Защото досегашните псалтове не престават да мрънкат, сякаш женското наличие с тип, тоалети, прически, гласове и усмивки ги вкарва в греховни мисли. Те вършат интриги и сплетничат: с тези дами черквата е обърната на “театро”.

Да, по това време театрото, т.е. карагьозчийството, към момента е нещо прекомерно светско, неприлично като занимание и даже развращаващо! Към Светия синод потеглят анонимки. Църковните настоятели, все старци, също недоволстват. Накрая оферират компромис: хорът да пее, но не прикрит горе, а да слезе долу, пред олтара. Надявали са се, че

“жените ще се срамят,
като ги гледат богомолците”,


т.е. мислели, че на срамежливите моми и булки ще им е неприятно от любопитните погледи на мъжете и сами ще се откажат. Или ще ги “откажат” татковци и съпрузи. Да, но не дочакали чак подобен женски позор.

“Войната” траяла 10 години. Докато един ден Синодът изрично подрежда: “хорът би трябвало да напусне черквата”. Самият митрополит прибавя: “Ако щете, останете единствено мъжете”. Отговорът е писмен: “В Светото писание е казано: “Всяко дихание - да хвалит Господа”. Жените и те са Божии създания, позволете им да хвалят Бога”.

Битката за женските хорове продължава - къде открита, къде подмолна. Веднъж видинският кмет отива по работа в Светия синод.

Председател на Синода по това време е дядо Симеон, 64-годишен, възрожденски просветник и член на Българска академия на науките, депутат. Константин Иречек го разказва като “добър човек, остроумен и просветен... отличен разум.... знае французки...”. Видинският кмет, сякаш апропо в диалога, пита:

Защо Светият синод
преследва черковния хор?


Нещо повече, кметът си разрешава ултиматум: “Дядо Симеоне, в случай че Светият синод преследва хора ни, който е единственото бижу на нашата огромна черква, ние, видинските жители, ще си създадем на пазара една колиба и там ще пее хорът ни, там ще черкуваме”. Дядо Симеон го поизгледал зачудено. После извадил от чекмеджето снопче анонимни писма, скъсал ги на части и споделил: “Идете си, да бъде блажен хорът ви”.

Така пеенето на смесените хорове в църквата било позволено.

Според дневника на диригента “пробивът” провокирал радостни писма и поздравления от всички краища на страната, където очевидно следили войната и очаквали този резултат. Руси Коджаманов за 40-годишния си празник даже бил отличен от Светия синод с парична премия, и то таман за активността си по църковното хорово “пение”.
А към 1930 година Светият синод даже изпраща във Видин преподавател от Музикалната академия - да събере учителки и учители, с цел да се приготвят нови “регенти”, т.е. диригенти за църковни хорове. Ей така, с блестяща победа за дамите приключва тази десетгодишна война в дребния крайдунавски град.

Петя АЛЕКСАНДРОВА
Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР