За европейската Зелена сделка и въглищата - наясно ли сме какво ни чака
По тематиката за Зелената договорка към този момент имаше изразени няколко позиции в границите на изпълнителната власт, освен това освен в подтекста на въглищата – разбра се, че даже АЕЦ " Белене " е вместена в българското схващане за финансовия обсег на договорката. Което е, меко казано, много смела изходна позиция. В подтекста на договорката може умерено да се прибавят и други огромни тематики на българската енергийна политика – например нормативната неразбория на тематика " енергийна успеваемост “ " съпроводена с данни за неефективно разходване на обществени средства в големи размери; неналичието на стратегия; неналичието на визия за либерализация на пазара; мощно лимитираният административен потенциал и така нататък, които занапред ще бъдат разисквани.
От позиция на въглищата обаче има едно идно политическо мероприятие - единствено след ден, на 31 януари, в Народното събрание следва разискване на българската политика във връзка с въгледобивния бранш, което е обвързвано и със Зелената договорка. В публикуваната от медиите стенограма от Народното събрание от 24 януари депутати и министър Петкова вършат връзка и с европейската самодейност " Въглищни райони в преход ", която съществува от повече от две години, само че по отношение на която страната ни продължава притеснително да седи в профил като въздържан наблюдаващ - а неналичието на конкретика по тематиката за бъдещето на въгледобива в народен и европейски подтекст към този момент е повече от деструктивна.
" Имаме въпроси към всичките ви отговори "
Този прочут израз в тази ситуация обобщава обстоятелството, че на сегашния стадий всички изказани отзиви на политическо равнище имат нещо общо - акцентират какъв брой значими са многото въпроси, само че не дават нито един значим отговор.
Нещо повече - мъглата към публични национални позиции, директно свързани с тематиката за въгледобива, наподобява все по-гъста. Така да вземем за пример продължава да не е ясно дали България има публично показан в Брюксел интегриран проект за енергетика и климат, както и дали има публична позиция по механизмите за потенциал. И двата въпроса бяха обсъждани в последните месеци на 2019 по друг мотив сред заинтригувани страни (изпълнителна власт, бизнес, Неправителствени организации и др.) – само че обещанията за координиране на националната позиция преди представянето ѝ на Европейската комисия май си останаха единствено обещания. Това на процедура слага и въпроса за съществуване на нарушавания, освен това на императивни правила на европейски правилник (напр. за провеждането на публични съвещания във връзка с интегрирания проект за енергетика и климат).
От позиция на въглищата обаче има едно идно политическо мероприятие - единствено след ден, на 31 януари, в Народното събрание следва разискване на българската политика във връзка с въгледобивния бранш, което е обвързвано и със Зелената договорка. В публикуваната от медиите стенограма от Народното събрание от 24 януари депутати и министър Петкова вършат връзка и с европейската самодейност " Въглищни райони в преход ", която съществува от повече от две години, само че по отношение на която страната ни продължава притеснително да седи в профил като въздържан наблюдаващ - а неналичието на конкретика по тематиката за бъдещето на въгледобива в народен и европейски подтекст към този момент е повече от деструктивна.
" Имаме въпроси към всичките ви отговори "
Този прочут израз в тази ситуация обобщава обстоятелството, че на сегашния стадий всички изказани отзиви на политическо равнище имат нещо общо - акцентират какъв брой значими са многото въпроси, само че не дават нито един значим отговор.
Нещо повече - мъглата към публични национални позиции, директно свързани с тематиката за въгледобива, наподобява все по-гъста. Така да вземем за пример продължава да не е ясно дали България има публично показан в Брюксел интегриран проект за енергетика и климат, както и дали има публична позиция по механизмите за потенциал. И двата въпроса бяха обсъждани в последните месеци на 2019 по друг мотив сред заинтригувани страни (изпълнителна власт, бизнес, Неправителствени организации и др.) – само че обещанията за координиране на националната позиция преди представянето ѝ на Европейската комисия май си останаха единствено обещания. Това на процедура слага и въпроса за съществуване на нарушавания, освен това на императивни правила на европейски правилник (напр. за провеждането на публични съвещания във връзка с интегрирания проект за енергетика и климат).
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ