Денят 11 август - Шипка и ... боричканията в поредния парламент
По малкия екран дузина конституционалисти дават изхд от обстановката, а сами не могат да се оправят в личната си Алма Матер. Политолози, социолози и публицисти упражняват за оратори с мнения " за " или " срещу " Слави. Сценаристите-депутати са на амбразурата. Един някогашен президент отново откри повода за обстановката в " диригентската палка " на своя правоприемник. И никой, но никой не се сети за боевете на огромната българска Шипка преди 144 години.
Да си напомним какво стана там!
След яростни боеве при Стара Загора в края на юли и при започване на август 1877 година съветските войски и българските опълченци се изтеглят към Казанлък и Хаинбоаз и заемат отбранителни позиции по билото на Стара планина – на връх Свети Никола и наоколо до него. Стратегическата самодейност във войната обаче е в ръцете на турците. Руското командване се изправя пред огромно предизвикателство – да удържи армията на Сюлейман паша южно от Балкана. Навлизането ѝ в северните български земи би довело до доста предимство на силите на една от двете флангови групировки на турците – на Осман паша в Плевен или Мехмед Али в Добруджа.
Армията на Сюлейман безпроблемно би могла да се слее с войските им, като премине през проходите под турски надзор в Западна и Източна Стара планина.
Въпреки това Сюлейман избира да нападна Шипка, където към този момент са ситуирани съветски войски и български опълченски дружини. Турският пълководец има голямо преимущество – против неговите 35 хиляди бойци се изправят 5000 бранители на прохода, Сюлейман паша разполага със седемкратно числено предимство.
Първият изстрел в историческата борба за Шипка е в утрото на 9 август (21 август) на връх Малък Бедек. Следват няколко мощни турски офанзиви. До вечерта османлиите овладяват фланговете на Демиртепе, Демиевец и Малък Бедек. Главните позиции на бранителите на прохода обаче остават непоклатими.
Когато излиза наяве направлението на Сюлеймановата офанзива, военните елементи от запаса на ген. Радецки, изпратени към Елена, потеглят назад към Шипка. Бойците се движат без отмора в 40-градусовата горещина, с цел да могат час по-скоро да се включат в багра. Радецки вика подкрепление и от Севлиево. За да дойде помощта обаче, е нужно време. Така, разчитайки само на лични сили, опълченци и руснаци бранят прохода и върха в продължение на три дни.
Още на зазоряване на 11 август (23 август) Сюлейман паша потегля на взлом с цялата си мощност. Шипка се пази от общо 7000 бойци – 5 български опълченски дружини и два съветски полка. Турският войник атакува от три страни. След няколко часа съумяват да оградят върха, а боевете на обособените позиции прерастват в едно огромно стълкновение.
Битката е гневна. Българи и руснаци не отстъпват от позициите си, даже когато мунициите им свършват и съперникът е на крачка разстояние. Започват яростни ръкопашни боеве. Със сетни сили бранителите на Шипка съумяват да удържат позициите си до вечерта.
На идната заран - 12 август (24 август), още веднъж пламва борба по цялата отбранителна линия. Сякаш момент преди турският войник да надвие самоотвержените бранители на върха по пътя за Габрово идва дълго чаканата помощ - едвам 150 стрелци и казаци, само че нито бранители, нито турците знаят какъв брой тъкмо са те. Въодушевлението, обхванало оределите окопи на български опълченци и съветски бойци, е неописуемо. Турският войник, който е достигнал до пътя за Габрово, е отхвърлен дефинитивно и върнат на старите му позиции. В идващите часове една след друга идват частите на войсковия запас на ген. Радецки.
„ Това е същинският завършек на багра при Шипка, въпреки че сраженията за този връх ще продължат още пет месеца и половина. Защото в тази минута е извоювана психическата победа. “
Изходът на войната е решен на Шипка. Османското командване е насила да се откаже от първичния план за нахлуване в Северна България. Въпреки че армията на Сюлейман към този момент е изгубила мощта си, турското командване няма друга мощ, която да опълчи на съветските войски както на шипченските позиции, по този начин при нахлуване по направлението Одрин – Цариград. По този метод една от главните турски армии се оказва блокирана и не взе участие в последвалите военни събития.
Пред задграничните репортери, посетили Шипченския проход след шестдневните августовски боеве, ген. Радецки споделя: „ Пишете основно за храбрите ми полкове и доблестното българско опълчение, които, когато нямаха муниции, отблъскваха турските офанзиви с камъни.”
Това е Шипка! Затова славата и се носи "...от урва на урва, и от век на век ". Това е оня 11 август, сравнете го с днешния - с следващия парламент, с всичките му там разпри сред ИТН-та, ДБ-та, ДПС-та, БСП-та, Борисовчета, председателски препоръки и така нататък Сами се погребваме с една анти Шиптка в следващия парламент!?
Къде е България?!
Калин Джумайски
Да си напомним какво стана там!
След яростни боеве при Стара Загора в края на юли и при започване на август 1877 година съветските войски и българските опълченци се изтеглят към Казанлък и Хаинбоаз и заемат отбранителни позиции по билото на Стара планина – на връх Свети Никола и наоколо до него. Стратегическата самодейност във войната обаче е в ръцете на турците. Руското командване се изправя пред огромно предизвикателство – да удържи армията на Сюлейман паша южно от Балкана. Навлизането ѝ в северните български земи би довело до доста предимство на силите на една от двете флангови групировки на турците – на Осман паша в Плевен или Мехмед Али в Добруджа.
Армията на Сюлейман безпроблемно би могла да се слее с войските им, като премине през проходите под турски надзор в Западна и Източна Стара планина.
Въпреки това Сюлейман избира да нападна Шипка, където към този момент са ситуирани съветски войски и български опълченски дружини. Турският пълководец има голямо преимущество – против неговите 35 хиляди бойци се изправят 5000 бранители на прохода, Сюлейман паша разполага със седемкратно числено предимство.
Първият изстрел в историческата борба за Шипка е в утрото на 9 август (21 август) на връх Малък Бедек. Следват няколко мощни турски офанзиви. До вечерта османлиите овладяват фланговете на Демиртепе, Демиевец и Малък Бедек. Главните позиции на бранителите на прохода обаче остават непоклатими.
Когато излиза наяве направлението на Сюлеймановата офанзива, военните елементи от запаса на ген. Радецки, изпратени към Елена, потеглят назад към Шипка. Бойците се движат без отмора в 40-градусовата горещина, с цел да могат час по-скоро да се включат в багра. Радецки вика подкрепление и от Севлиево. За да дойде помощта обаче, е нужно време. Така, разчитайки само на лични сили, опълченци и руснаци бранят прохода и върха в продължение на три дни.
Още на зазоряване на 11 август (23 август) Сюлейман паша потегля на взлом с цялата си мощност. Шипка се пази от общо 7000 бойци – 5 български опълченски дружини и два съветски полка. Турският войник атакува от три страни. След няколко часа съумяват да оградят върха, а боевете на обособените позиции прерастват в едно огромно стълкновение.
Битката е гневна. Българи и руснаци не отстъпват от позициите си, даже когато мунициите им свършват и съперникът е на крачка разстояние. Започват яростни ръкопашни боеве. Със сетни сили бранителите на Шипка съумяват да удържат позициите си до вечерта.
На идната заран - 12 август (24 август), още веднъж пламва борба по цялата отбранителна линия. Сякаш момент преди турският войник да надвие самоотвержените бранители на върха по пътя за Габрово идва дълго чаканата помощ - едвам 150 стрелци и казаци, само че нито бранители, нито турците знаят какъв брой тъкмо са те. Въодушевлението, обхванало оределите окопи на български опълченци и съветски бойци, е неописуемо. Турският войник, който е достигнал до пътя за Габрово, е отхвърлен дефинитивно и върнат на старите му позиции. В идващите часове една след друга идват частите на войсковия запас на ген. Радецки.
„ Това е същинският завършек на багра при Шипка, въпреки че сраженията за този връх ще продължат още пет месеца и половина. Защото в тази минута е извоювана психическата победа. “
Изходът на войната е решен на Шипка. Османското командване е насила да се откаже от първичния план за нахлуване в Северна България. Въпреки че армията на Сюлейман към този момент е изгубила мощта си, турското командване няма друга мощ, която да опълчи на съветските войски както на шипченските позиции, по този начин при нахлуване по направлението Одрин – Цариград. По този метод една от главните турски армии се оказва блокирана и не взе участие в последвалите военни събития.
Пред задграничните репортери, посетили Шипченския проход след шестдневните августовски боеве, ген. Радецки споделя: „ Пишете основно за храбрите ми полкове и доблестното българско опълчение, които, когато нямаха муниции, отблъскваха турските офанзиви с камъни.”
Това е Шипка! Затова славата и се носи "...от урва на урва, и от век на век ". Това е оня 11 август, сравнете го с днешния - с следващия парламент, с всичките му там разпри сред ИТН-та, ДБ-та, ДПС-та, БСП-та, Борисовчета, председателски препоръки и така нататък Сами се погребваме с една анти Шиптка в следващия парламент!?
Къде е България?!
Калин Джумайски
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ