Как да разбираме мистериозния Синдром на кимането
По света към момента има доста медицински събития и положения, които не са ни известни, и един любопитен образец за това е малко разбрано положение, което озадачава лекари и откриватели от десетилетия. Известно като „ синдром на кимането “, то визира хора – съвсем извънредно деца – в някои елементи на Източна Африка. Идентифицирано е за първи път още през 60-те години на предишния век, само че към момента никой не знае какво тъкмо съставлява и от кое място идва…
Towa e необяснимо неврологично положение, характерno с епизоди на повтарящо се кимане с глава. Тези епизоди наподобяват сходни на епилепсия, тъй като постоянно са съпроводени и от припадъци и спазми.
Последиците са изтощителни, а появяването му може да забави растежа и умственото развиване на детето. Странно е, че ранните признаци се демонстрират, когато децата се готвят да ядат или от време на време, когато им е студено, само че тези епизоди са къси.
Според Абдинасир Абуакар, доктор от Световната здравна организация (СЗО), все още известните случаи са лимитирани до общности в Южен Судан, Танзания и Северна Уганда, където обаче са наранени хиляди деца. Но откривателите към момента се пробват да схванат дали това мистериозно заболяване е изолирано в тези райони или се е популяризирало в нови общности.
Синдромът на кимането е разказан публично за първи път от доктор Луиз Джилек-Аал, до момента в който тя изследва епилепсията измежду народа уапогоро от Махенге, Танзания, при започване на 60-те години на предишния век. Джилек-Аал вижда, че „ при 8 пациенти огромните пристъпи на епилепсия са предхождани 2 или 3 месеца по-рано с „ кимане на главата “; деца стартират да кимат, когато им поднасяли храна, и нормално проявявали нарушавания в когнитивното и физическото си развиване.
Оттогава насам са извършени по-интензивни проучвания от СЗО, американските Центрове за надзор и предварителна защита на болесттите (ЦКПЗ) и доста други екипи от учени. През 2012 година СЗО организира обзорна среща по тематиката за синдрома и признава описанията на Джилек-Ал за първите регистрирани случаи на болестта, като също по този начин отбелязва, че тя в действителност е уловила доказателства за него и в по-ранни проучвания, които организира през 30-те години на предишния век.
Onchocerca volvulus
Понастоящем, макар че синдромът остава мистерия, има прочут консенсус по отношение на вероятната причина. Смята се, че в основата на синдрома може да стои паразитният нематоден (тоест кръгъл) червей Onchocerca volvulus. Известно е, че O. volvulus предизвиква онхоцеркоза, известна още като речна слепота, и върлува всички области, наранени от синдрома на кимането. Освен това наподобява, че доста – в случай че не и всички – от децата с това положение живеят наоколо до реки, което ускорява това съмнение. Интересно е, че евентуалната връзка сред този паразит и епилепсията е следена при пациенти в Мексико още през 30-те години на предишния век.
Ако паразитът е забъркан в болестта, то към момента не сме сигурни по какъв начин, защото той е много публикуван и в други региони, където няма данни за синдрома на кимането. Освен това пациентите със синдрома не са посочили данни за съществуване на червея в гръбначно-мозъчната течност, което нормално е симптом за зараза.
Алтернативната догадка се концентрира върху така наречен молекулярна мимикрия, съгласно която имунната система на пациента реагира прекалено на паразита и нападна личните си протеини. Това би могло да докара до увреждане на невроните, което да е причина за признаците, само че към този момент тази опция също не е доказана.
В момента не е известно лекуване, макар че проучванията на вероятните аргументи за него не престават съществено. СЗО и ЦКПЗ, които поддържат хипотезата за O. volvulus, приканват да се работи повече в битката против черните мухи, за които е известно, че популяризират паразита. Въпреки че към момента не е ясно дали това е повода за синдрома на кимането, изкореняването на мухите би било стъпка в вярната посока за ограничение и на други инфекции.
