Център Амалипе: Защо родителите от с.Сотиря, Сливенско не взеха своите деца от училище?
По стичане на събитията, което не бих определил като инцидентно, учебни заведения от мрежата на Център Амалипе, както и представители на Организацията, се оказаха в Сливен в деня на разразилата се стихия по прекъсването на децата от учебно заведение в следствие от зловредни клюки, разпространение измежду ромските родители - напълно не инцидентно. Разговаряхме с разтревожени родители от село Сотиря, намиращо се до Сливен, и видяхме какво тормози хората или най-малкото какво са им споделили, с цел да ги притеснят. Това се показва в позицията на Деян Колев от Център „ Амалипе “.
Какви причини могат да ги успокоят, както и какъв брой е значимо учебното заведение като фактор, с цел да бъде преодоляна нервността? Какво споделиха родителите и учителите? Защо макар терзанията си ромите от Сотиря се довериха на своето учебно заведение и не изведоха децата си от него, даже в сериозния понеделник? Може ли да се каже, от кое място потегли нервността и по какъв начин се популяризира толкоз бързо в ромските квартали?
Откога стартира страхът за децата в ромските квартали?
Ден преди сериозния понеделник започнахме среща с шефове от мрежата “Всеки възпитаник ще бъде отличник” от Югоизточна и Централна Южна България. Една от дискутираните тематики бе създаващото се от миналата седмица напрежение към популяризираните клюки, че обществени служащи ще вземат децата от фамилиите им, че в детските градини и учебните заведения ще се преподава полово обучение още от тригодишна възраст и че ромските деца ще бъдат всеобщо изпратени в Норвегия. Родителите са мощно обезпокоени и отхвърлят да подписват какъвто и да е документ. В учебно заведение обаче не може да се случи нищо, за което родителят не е дал единодушие, в това число и посещаването на занималня (целодневна организация), сигнализираха сътрудниците. Още от първия образователен ден родители идват с заявления препечатващи прословутата декларация “Не давам българските деца”, която още преди месеци предизвикаха съперниците на Стратегията за детето. Но нещата ескалираха, съгласно шефовете, след 04 октомври, когато пред 75 Основно учебно заведение “Тодор Каблешков” в квартал Факултета, София бе извършен огромен протест и клипът от него към този момент се популяризира в цялата страна посредством фейсбук и обществените медии. Това споделиха шефове даже от дребни учебни заведения като това в село Караджово. Заедно с сътрудниците обсъдихме каква да бъде реакцията и планирахме да сложим този въпрос на министър Вълчев още на идващия ден, когато той щеше да има среща с шефовете от мрежата “Всеки възпитаник ще бъде отличник”.
Какво видяхме в учебното заведение в село Сотиря?
На срещата с министър Вълчев, провела се в Професионалната гимназия по облекло и текстил в понеделник сутринта, шефовете сложиха въпроса за създаващото се напрежение и нуждата МОН и останалите институции да се намесят с ясни послания, че популяризираните клюки са изрично погрешни. По същото време представителите на Регионалното ръководство на образованието споделиха, че в две от огромните сливенски учебни заведения родители извеждат децата си поради популяризираните в интернет клипове и последвалите ги клюки. Два часа по-късно посетихме учебното заведение в село Сотиря, което е част от мрежата Всеки възпитаник ще бъде първенец. Дворът на учебното заведение бе цялостен с родители, очевидно разтревожени, само че също по този начин класните стаи бяха цялостни с деца. След срещата на министър Вълчев с учителския колектив и отпътуването на формалните посетители, организирахме среща с родителите. За няколко минути лекционният салон се извърши с над 100 родители. Те споделиха своите мощни страхове, само че също по този начин споделиха какво огромно доверие имат в учителите, шефа и учебното заведение. След диалога, на който имах опция да отговоря на всичките им терзания, дадоха обещание, че децата ще продължат да бъдат в учебно заведение и няма да се поддадат на създаващата се неуравновесеност.
Какво притесняваше родителите и от кое място научаваха слуховете?
Оказа се че обществените медии и изключително Facebook са извънредно известни и комфортни като канал за разпространяване на клюки. Дори тук, в отдалеченото сливенско село, съвсем всички бяха гледали два клипа. Единият е от митинга в квартал Факултета, на който една от организаторките ясно споделя, че не би трябвало да се съблюдават никакви закони и родителите да не разрешават нищо да се прави с техните деца. Макар че в Сотирия ораторката е незнайна, никой не знае дали по този начин наречената черква, която тя съставлява, е действително съществуваща и представящите се за нейни пастори дали са действително духовни лица, думите им за извеждане на децата от фамилиите и се одобряват изцяло съществено.
Вторият клип, който също бе прочут за всички родители, се отнася за извеждането на деца от полицията в едно от учебните заведения в Асеновград. Знаехме за този клип още от предходните дни и се бяхме срещнали, че 1) той е отпреди години и 2) той се отнася за случай, в който татко е нарушил наложената му ограничаваща заповед. Т.е. нищо общо с популяризираните клюки, само че по този начин или другояче, в случай че перифразираме националната сентенция „ На страха очите са огромни "...
Родителите споделиха, че са им споделили по какъв начин обществени служащи ще вземат децата на татковци, които не са припознали публично синовете или дъщерите си, фамилии които нямат брак, небогати фамилии, фамилии, при които родителите са в чужбина, а децата се отглеждат от баби и дядовци. Бяха чували, че това се планува в новите закони (без да са наясно какви нови закони), които са признати „ след приемането на тактика за детето “ (която де факто въобще не е призната и е изтеглена от публично разискване.
След като обясних, че няма такава тактика, не са одобрявани такива закони и нищо значително не се е трансформирало в законодателството във връзка с извеждането на деца от фамилиите, родителите се съгласиха че евентуално става дума за откровени неистини, на които не би трябвало да имат вяра. Те споделиха, че имат цялостно доверие на своите учители и са уверени че в учебното заведение в Сотиря децата са на несъмнено място. Знаеха за процеса на деинституционализация и закриване на домовете за деца и се съгласиха че на фона на този развой е нереално да се мисли по какъв начин ромските деца ще бъдат взети от техните фамилии. Разговаряхме че доста постоянно обществените служащи не се намесват даже в случаи в които би трябвало да се намесят - по този начин да вземем за пример едно отлично момиче от шести клас преди година бе омъжена два пъти от фамилията си и отделът за протекция на детето не предприе нищо по отношение на родителите…
Макар и нискообразовани ромските родители в Сотиря се оказаха осведомени с значими неща които се случват в страната и при по-спокоен диалог с тях одобряваха причините ми.
От диалога стана ясно че страховете им се употребяват и от политически партии само че най-малко в Сотиря това не бе водещо.
Защо учебното заведение съумя да успокои родителите?
Училището в Сотиря е едно от дейните учебни заведения в мрежата на Център Амалипе и ползва всички детайли от модела Всеки възпитаник ще бъде първенец. Там действа деен наставнически клуб, който от време на време организира срещи и в който вземат участие голям брой родители. Назначен е учебен посредник от локалната общественост в селото, изключително значимо е, че там работи и преподавател от ромски генезис. Всичко това е доближило локалната общественост до учебното заведение, основала е доверие и то се оказа основно за това децата да останат в класните стаи.
Свърши ли нервността?
Съвсем не. Ако нещата в Сливен и Ямбол са в развой на нормализиране, то няма никаква гаранция, че същата стихия няма да се появи в други градове. Във вторник Център Амалипе провежда среща на шефове от мрежата от Северна България. Сутринта те споделиха, че такива проблеми при тях няма, само че в ранния следобяд на обособени места към този момент се показваха разтревожени родители. Дори в Сливен надали някой може да предвижда дали квалифицираният митинг против несъществуващата Стратегия за детето в събота няма да докара до нова ескалация.
Дори и прекъсването на децата от учебно заведение да бъде относително бързо преодоляно, напълно действителна е заплахата провокираната нервност да докара до дълготраен отвод на родителите да дават единодушие за присъединяване на техните деца в извънкласни действия, занятие по ползи и ред други. Понастоящем учебните заведения имат голям брой благоприятни условия да разнообразят образователния развой с сходни занимания, които несъмнено са забавни за децата, само че при всички положения се изисква декларация за единодушие от страна на техните родители. Много е евентуално насажданият боязън да докара до не предпочитание от страна на ниско грамотните родители да подписват каквато и да е декларация.
Освен това сигурно оттук нататък ще е доста мъчно на екипите за обсег, в които вземат участие обществени служащи, служители на реда и други институции, да търсят деца в ромските квартали. Създаването на Механизма за обсег и локалните екипи бе едно от значимите развития в образованието, с което актуалното държавно управление се гордееше. Според МОН те са съумели да върнат в класните стаи 44000 деца. Създадената нервност сигурно ще направи активността на тези екипи съвсем невъзможна.
Какви причини могат да ги успокоят, както и какъв брой е значимо учебното заведение като фактор, с цел да бъде преодоляна нервността? Какво споделиха родителите и учителите? Защо макар терзанията си ромите от Сотиря се довериха на своето учебно заведение и не изведоха децата си от него, даже в сериозния понеделник? Може ли да се каже, от кое място потегли нервността и по какъв начин се популяризира толкоз бързо в ромските квартали?
Откога стартира страхът за децата в ромските квартали?
Ден преди сериозния понеделник започнахме среща с шефове от мрежата “Всеки възпитаник ще бъде отличник” от Югоизточна и Централна Южна България. Една от дискутираните тематики бе създаващото се от миналата седмица напрежение към популяризираните клюки, че обществени служащи ще вземат децата от фамилиите им, че в детските градини и учебните заведения ще се преподава полово обучение още от тригодишна възраст и че ромските деца ще бъдат всеобщо изпратени в Норвегия. Родителите са мощно обезпокоени и отхвърлят да подписват какъвто и да е документ. В учебно заведение обаче не може да се случи нищо, за което родителят не е дал единодушие, в това число и посещаването на занималня (целодневна организация), сигнализираха сътрудниците. Още от първия образователен ден родители идват с заявления препечатващи прословутата декларация “Не давам българските деца”, която още преди месеци предизвикаха съперниците на Стратегията за детето. Но нещата ескалираха, съгласно шефовете, след 04 октомври, когато пред 75 Основно учебно заведение “Тодор Каблешков” в квартал Факултета, София бе извършен огромен протест и клипът от него към този момент се популяризира в цялата страна посредством фейсбук и обществените медии. Това споделиха шефове даже от дребни учебни заведения като това в село Караджово. Заедно с сътрудниците обсъдихме каква да бъде реакцията и планирахме да сложим този въпрос на министър Вълчев още на идващия ден, когато той щеше да има среща с шефовете от мрежата “Всеки възпитаник ще бъде отличник”.
Какво видяхме в учебното заведение в село Сотиря?
На срещата с министър Вълчев, провела се в Професионалната гимназия по облекло и текстил в понеделник сутринта, шефовете сложиха въпроса за създаващото се напрежение и нуждата МОН и останалите институции да се намесят с ясни послания, че популяризираните клюки са изрично погрешни. По същото време представителите на Регионалното ръководство на образованието споделиха, че в две от огромните сливенски учебни заведения родители извеждат децата си поради популяризираните в интернет клипове и последвалите ги клюки. Два часа по-късно посетихме учебното заведение в село Сотиря, което е част от мрежата Всеки възпитаник ще бъде първенец. Дворът на учебното заведение бе цялостен с родители, очевидно разтревожени, само че също по този начин класните стаи бяха цялостни с деца. След срещата на министър Вълчев с учителския колектив и отпътуването на формалните посетители, организирахме среща с родителите. За няколко минути лекционният салон се извърши с над 100 родители. Те споделиха своите мощни страхове, само че също по този начин споделиха какво огромно доверие имат в учителите, шефа и учебното заведение. След диалога, на който имах опция да отговоря на всичките им терзания, дадоха обещание, че децата ще продължат да бъдат в учебно заведение и няма да се поддадат на създаващата се неуравновесеност.
Какво притесняваше родителите и от кое място научаваха слуховете?
Оказа се че обществените медии и изключително Facebook са извънредно известни и комфортни като канал за разпространяване на клюки. Дори тук, в отдалеченото сливенско село, съвсем всички бяха гледали два клипа. Единият е от митинга в квартал Факултета, на който една от организаторките ясно споделя, че не би трябвало да се съблюдават никакви закони и родителите да не разрешават нищо да се прави с техните деца. Макар че в Сотирия ораторката е незнайна, никой не знае дали по този начин наречената черква, която тя съставлява, е действително съществуваща и представящите се за нейни пастори дали са действително духовни лица, думите им за извеждане на децата от фамилиите и се одобряват изцяло съществено.
Вторият клип, който също бе прочут за всички родители, се отнася за извеждането на деца от полицията в едно от учебните заведения в Асеновград. Знаехме за този клип още от предходните дни и се бяхме срещнали, че 1) той е отпреди години и 2) той се отнася за случай, в който татко е нарушил наложената му ограничаваща заповед. Т.е. нищо общо с популяризираните клюки, само че по този начин или другояче, в случай че перифразираме националната сентенция „ На страха очите са огромни "...
Родителите споделиха, че са им споделили по какъв начин обществени служащи ще вземат децата на татковци, които не са припознали публично синовете или дъщерите си, фамилии които нямат брак, небогати фамилии, фамилии, при които родителите са в чужбина, а децата се отглеждат от баби и дядовци. Бяха чували, че това се планува в новите закони (без да са наясно какви нови закони), които са признати „ след приемането на тактика за детето “ (която де факто въобще не е призната и е изтеглена от публично разискване.
След като обясних, че няма такава тактика, не са одобрявани такива закони и нищо значително не се е трансформирало в законодателството във връзка с извеждането на деца от фамилиите, родителите се съгласиха че евентуално става дума за откровени неистини, на които не би трябвало да имат вяра. Те споделиха, че имат цялостно доверие на своите учители и са уверени че в учебното заведение в Сотиря децата са на несъмнено място. Знаеха за процеса на деинституционализация и закриване на домовете за деца и се съгласиха че на фона на този развой е нереално да се мисли по какъв начин ромските деца ще бъдат взети от техните фамилии. Разговаряхме че доста постоянно обществените служащи не се намесват даже в случаи в които би трябвало да се намесят - по този начин да вземем за пример едно отлично момиче от шести клас преди година бе омъжена два пъти от фамилията си и отделът за протекция на детето не предприе нищо по отношение на родителите…
Макар и нискообразовани ромските родители в Сотиря се оказаха осведомени с значими неща които се случват в страната и при по-спокоен диалог с тях одобряваха причините ми.
От диалога стана ясно че страховете им се употребяват и от политически партии само че най-малко в Сотиря това не бе водещо.
Защо учебното заведение съумя да успокои родителите?
Училището в Сотиря е едно от дейните учебни заведения в мрежата на Център Амалипе и ползва всички детайли от модела Всеки възпитаник ще бъде първенец. Там действа деен наставнически клуб, който от време на време организира срещи и в който вземат участие голям брой родители. Назначен е учебен посредник от локалната общественост в селото, изключително значимо е, че там работи и преподавател от ромски генезис. Всичко това е доближило локалната общественост до учебното заведение, основала е доверие и то се оказа основно за това децата да останат в класните стаи.
Свърши ли нервността?
Съвсем не. Ако нещата в Сливен и Ямбол са в развой на нормализиране, то няма никаква гаранция, че същата стихия няма да се появи в други градове. Във вторник Център Амалипе провежда среща на шефове от мрежата от Северна България. Сутринта те споделиха, че такива проблеми при тях няма, само че в ранния следобяд на обособени места към този момент се показваха разтревожени родители. Дори в Сливен надали някой може да предвижда дали квалифицираният митинг против несъществуващата Стратегия за детето в събота няма да докара до нова ескалация.
Дори и прекъсването на децата от учебно заведение да бъде относително бързо преодоляно, напълно действителна е заплахата провокираната нервност да докара до дълготраен отвод на родителите да дават единодушие за присъединяване на техните деца в извънкласни действия, занятие по ползи и ред други. Понастоящем учебните заведения имат голям брой благоприятни условия да разнообразят образователния развой с сходни занимания, които несъмнено са забавни за децата, само че при всички положения се изисква декларация за единодушие от страна на техните родители. Много е евентуално насажданият боязън да докара до не предпочитание от страна на ниско грамотните родители да подписват каквато и да е декларация.
Освен това сигурно оттук нататък ще е доста мъчно на екипите за обсег, в които вземат участие обществени служащи, служители на реда и други институции, да търсят деца в ромските квартали. Създаването на Механизма за обсег и локалните екипи бе едно от значимите развития в образованието, с което актуалното държавно управление се гордееше. Според МОН те са съумели да върнат в класните стаи 44000 деца. Създадената нервност сигурно ще направи активността на тези екипи съвсем невъзможна.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ