Пропагандните страхове от еврото и защо имат почва у нас
По-старите читатели евентуално помнят трепета, който предизвикваха непознатите пари по времето на соца. Помнят несъмнено и по какъв начин купил полагащите се бонове за бензин, членът на туринг клуба напълваше колата със суджуци и консерви и тръгваше на странствуване, молейки се да не му се скапе нещо по пътя, та да се отвори масраф. А ние, момчетата от махалата, взимахме назаем един $ за проявление на входа и се пренасяхме в приказното западно царство, наречено „ Кореком “.
Но валутата си беше и страшна - тъй като можеха да те попитат от кое място я имаш и да ти се случат всякакви неприятни неща. Тъкмо възбраната обаче я правеше още по-примамлива. И когато режимът падна, неслучайно отвред избликнаха фантазии в зелено (заради зеления цвят на долара).
Обидата
Припомням всичко това в опит да схвана за какво новите пропагандни страхове от еврото работят по този начин сполучливо. В Германия те бяха свързани с нежеланието на мощната дойче марка да крепи бедните южни родственици. Във Франция се тюхкаха повече на символическа тематика - окайваха интелектуалците от банкнотите, Мариана и петела, години наред продължаваха да пресмятат цените във франкове. Но неприятните мемоари за следвоенната инфлация на гордата, само че нестабилна родна валута най-после си споделиха думата. На други места водещ бе страхът, че злонамерени търговци ще употребяват момента да усилят цените. Макар здравият разсъдък да подсказва, че в пазарното стопанство търговците усилват цените и без мотив, стига да има кой да заплаща. В последна сметка се оказа, че нарастването е нищожно и дебатите се насочиха към по-важни тематики.
Последният мотив се върти и из българските уеб сайтове, само че съгласно мен водещият претекст е не толкоз стопански - казусът е накърнената национална чест. Защото гледай в този момент: в случай че през днешния ден взимам 1000 лв., представяш ли си какъв брой унизително ще бъде на следващия ден заплатата ми да стане 500 евро. Обидата е в това, че ще лъсне голямото неравноправие сред нас и западняците. Левът въпреки всичко основава илюзията, че живеем в друга галактика и по тази причина нещата не могат да се съпоставят. Ако въведем разплащане с неконвертируеми буци сол, ще бъдем още по-защитени символически, нали по този начин?
Някъде надълбоко в себе си българинът към момента дели парите на наши и техни. Вече години той може да обръща парите си в евро или каквото друго пожелае, само че невидимата граница не желае и не желае да изчезне. А и всеки ден някой му повтаря, че Европейски Съюз веднага ще се разпадне - и тогава какво вършим? Има и друго: с парите към този момент нееднократно са го премятали - комунистите на няколко пъти му обираха спестяванията с обмяна на курса, след това пристигна хиперинфлацията от 1990-те, а в този момент - евро. Вековната Андрешковска недоверчивост го кара да мисли, че някой отново желае да го преметне. И колкото по-далеч е този мрачен индивид, толкоз по-опасна е работата.
Невежество и комплекси
Станното е, че в действителност никой в България не има вяра в силата на нашия върховен лев. Самонадеяните съпоставения с британския паунд или швейцарския франк, които си били доста добре отвън еврото, издават само незнание и комплекси - къде сме ние, къде са тези остарели и мощни валути. Много добре знаем какво ще стане, в случай че се отвържем от валутния ръб и тръгнем да плаваме в откритото валутно море.
В същото време въобще не имаме вяра на специалистите, които ни изясняват, че еврото ще донесе непоклатимост и ниски лихви. А и евро-туристите, на които разчитаме, по никакъв начин не обичат да обменят пари при къси пътувания. Но колкото повече рационални причини ни дават, толкоз повече се настройваме срещу еврото. Защото сме уверени, че специалистите - добре платени, неясно говорещи - са част от огромния скрит план: да ни вкарат принудително в общата валута и да ни ограбят мускалчетата розово масло. Ако четеш форумите, самото ни влизане в Европейски Съюз е такова лукавство - не ние сме се борили с всички сили да ни одобряват, а те ни били подмамили, с цел да ни изсмучат работната ръка. Националното самочувствие би трябвало да е доста тежко повредено, в случай че му се постанова да прибягва до такива хитрости.
Да помислим и за това
И тъй като настроенията срещу еврото най-често се вихрят из русофилските среди, ще предложа на специалистите един геополитически мотив. Еврото се пробва да стане опция на $ като международна валута. Защо е значимо това ли? Защото посредством $ Съединени американски щати реализират международно владичество, товарят планетата с дълга си, постановат наказания на страни, които правят доларови интервенции, неразрешени от Вашингтон. В този смисъл борбата за еврото е борба за равноправност на нашия континент. Хайде в този момент да забележим какво ще отговорят критиците.
Автор: Ивайло Дичев за DW
Но валутата си беше и страшна - тъй като можеха да те попитат от кое място я имаш и да ти се случат всякакви неприятни неща. Тъкмо възбраната обаче я правеше още по-примамлива. И когато режимът падна, неслучайно отвред избликнаха фантазии в зелено (заради зеления цвят на долара).
Обидата
Припомням всичко това в опит да схвана за какво новите пропагандни страхове от еврото работят по този начин сполучливо. В Германия те бяха свързани с нежеланието на мощната дойче марка да крепи бедните южни родственици. Във Франция се тюхкаха повече на символическа тематика - окайваха интелектуалците от банкнотите, Мариана и петела, години наред продължаваха да пресмятат цените във франкове. Но неприятните мемоари за следвоенната инфлация на гордата, само че нестабилна родна валута най-после си споделиха думата. На други места водещ бе страхът, че злонамерени търговци ще употребяват момента да усилят цените. Макар здравият разсъдък да подсказва, че в пазарното стопанство търговците усилват цените и без мотив, стига да има кой да заплаща. В последна сметка се оказа, че нарастването е нищожно и дебатите се насочиха към по-важни тематики.
Последният мотив се върти и из българските уеб сайтове, само че съгласно мен водещият претекст е не толкоз стопански - казусът е накърнената национална чест. Защото гледай в този момент: в случай че през днешния ден взимам 1000 лв., представяш ли си какъв брой унизително ще бъде на следващия ден заплатата ми да стане 500 евро. Обидата е в това, че ще лъсне голямото неравноправие сред нас и западняците. Левът въпреки всичко основава илюзията, че живеем в друга галактика и по тази причина нещата не могат да се съпоставят. Ако въведем разплащане с неконвертируеми буци сол, ще бъдем още по-защитени символически, нали по този начин?
Някъде надълбоко в себе си българинът към момента дели парите на наши и техни. Вече години той може да обръща парите си в евро или каквото друго пожелае, само че невидимата граница не желае и не желае да изчезне. А и всеки ден някой му повтаря, че Европейски Съюз веднага ще се разпадне - и тогава какво вършим? Има и друго: с парите към този момент нееднократно са го премятали - комунистите на няколко пъти му обираха спестяванията с обмяна на курса, след това пристигна хиперинфлацията от 1990-те, а в този момент - евро. Вековната Андрешковска недоверчивост го кара да мисли, че някой отново желае да го преметне. И колкото по-далеч е този мрачен индивид, толкоз по-опасна е работата.
Невежество и комплекси
Станното е, че в действителност никой в България не има вяра в силата на нашия върховен лев. Самонадеяните съпоставения с британския паунд или швейцарския франк, които си били доста добре отвън еврото, издават само незнание и комплекси - къде сме ние, къде са тези остарели и мощни валути. Много добре знаем какво ще стане, в случай че се отвържем от валутния ръб и тръгнем да плаваме в откритото валутно море.
В същото време въобще не имаме вяра на специалистите, които ни изясняват, че еврото ще донесе непоклатимост и ниски лихви. А и евро-туристите, на които разчитаме, по никакъв начин не обичат да обменят пари при къси пътувания. Но колкото повече рационални причини ни дават, толкоз повече се настройваме срещу еврото. Защото сме уверени, че специалистите - добре платени, неясно говорещи - са част от огромния скрит план: да ни вкарат принудително в общата валута и да ни ограбят мускалчетата розово масло. Ако четеш форумите, самото ни влизане в Европейски Съюз е такова лукавство - не ние сме се борили с всички сили да ни одобряват, а те ни били подмамили, с цел да ни изсмучат работната ръка. Националното самочувствие би трябвало да е доста тежко повредено, в случай че му се постанова да прибягва до такива хитрости.
Да помислим и за това
И тъй като настроенията срещу еврото най-често се вихрят из русофилските среди, ще предложа на специалистите един геополитически мотив. Еврото се пробва да стане опция на $ като международна валута. Защо е значимо това ли? Защото посредством $ Съединени американски щати реализират международно владичество, товарят планетата с дълга си, постановат наказания на страни, които правят доларови интервенции, неразрешени от Вашингтон. В този смисъл борбата за еврото е борба за равноправност на нашия континент. Хайде в този момент да забележим какво ще отговорят критиците.
Автор: Ивайло Дичев за DW
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ