Икономика на ишлемето
По инцидентно съвпадане преди дни у нас по едно и също време бяха оповестени две ранглисти. Едната е на 500-те най-големи корпорации в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), направена от интернационалната кредитна застрахователна компания Кофас (Coface) - Coface CEE Top 500. Другата е на БТПП за 100-те най-динамично разрастващи се компании у нас. Макар и по друг метод от двете ранглисти се вижда, че огромен бизнес у нас към този момент съвсем не съществува.
В рейтинга на Кофас България попада в листата с едвам 17 сдружения, най-голямото от които е държавният "Български енергиен холдинг ", следван от съветския "Лукойл Нефтохим " и медодобивния цех "Аурубис ". Страната е на едвам 7-а позиция от общо 12 страни, включени в класацията. Общият оборот през 2017 година на 17-те български компании е 18,5 милиарда евро, като по-зле от България са единствено Словения, Хърватия, Сърбия, Естония и Латвия, които имат по-малко огромни компании. България участва най-вече с сдружения от бранш "Енергетика " - БЕХ, "Лукойл Нефтохим ", "Лукойл България ", НЕК, "Булгаргаз ", "Сакса ", "АЕЦ Козлодуй ", "ОМВ ", "Енерго Про ". От компаниите отвън този отрасъл на по-предна позиция в класацията (298-ма) е единствено капиталовата компания "Адванс Пропъртис ", следена от братя Домусчиеви. Повечето от българските компании заемат позиция след 300 в класацията. Сред тях са "Експрес лоджистикс енд дистрибюшън ", "Астра Биоплант ", "Софарма " и БТК.
Лидер
Безспорен водач по брой на огромните корпорации в района е Полша, която има 175 компании в листата с общ оборот 262 милиарда евро. Полша има и най-диверсифицираната индустриална конструкция, без мощно преобладаващи браншове. Водещата компания в топ 500 на ЦИЕ е най-голямата полска петролна рафинерия - PKN Orlen, чийто годишен оборот е по-голям от този на целия наедрял бизнес у нас - близо 23 милиарда евро за 2017 година В най-големите компании в Полша работят 1,2 милиона души, до момента в който в най-едрия бизнес у нас - едвам към 23 хиляди души. В същото време популацията на Полша е единствено към 5 пъти по-голямо от това на България. Прави усещане, че България е предпоследна по брой заети в едрия бизнес. Само Латвия, която е показана в класацията от 6 компании с общ оборот към 5,2 милиарда евро, има по-малко служащи в тях - към 18 хиляди души. За съпоставяне, Сърбия, която е показана от 10 компании с оборот 9,6 милиарда евро, регистрира към 71 хиляди души, работещи в тях.
Унгария и Чехия също регистрират огромен брой компании в топ 500 - надлежно 71 сдружения (96 милиарда евро) и 67 сдружения (97 милиарда евро). Румъния е на четвърта позиция с 56 едри компании с оборот от 59 милиарда евро, т.е. почти колкото целия Брутният вътрешен продукт на България. Следва по-малката от България Словакия, показана от 43 огромни компании с общ оборот от 50 милиарда евро. По-добре от България се показва даже Литва, която има под 3 милиона души население.
Според другата ранглиста, на БТПП за 100-те най-динамично разрастващите се компании у нас, междинната облага на тези сякаш огромни компании е 1,1 млн. лева Оказва се че 40% от компаниите в листата се занимават с търговия, 23% с услуги и 14% със строителство. Всеки може да си направи сметката какъв брой остава за едрия бизнес. Ако не бяха тъжни, тези обстоятелства щяха да бъдат смешни.
През пролетта се появиха фотоси от първите четири блока на АЕЦ "Козлодуй ". Тъжна панорама. Някогашната енергийна горделивост на България приличаше на пункт за изкупуване на скрап. Изваждането от употреба на първите четири блока на АЕЦ "Козлодуй " стартира през 2003 година, като част от изискванията за приемането ни в Европейския съюз, и би трябвало да завърши през 2030 година Блоковете бяха спрени преди приключването на техния експлоатационен период, а можеха да работят без проблеми още дълги години. До момента страната ни е похарчила за изваждането на блоковете от употреба общо 592 млн. евро. От тях 226 млн. евро са българско финансиране, останалите 336 млн. евро идват от европейски фондове. През 2018 година българското финансиране за закриване на реакторите ще намалее малко, само че делът на страната в тази интервенция ще се резервира към 30%. Общата сума за изваждане от употреба още не е ясна. Първоначалната оценка бе за 1,106 милиарда евро, само че се чака, че ще се нужни 90 млн. евро в допълнение след 2027 година
Това е един от типичните образци, че България е единствената страна от някогашните социалистически страни, която през последните 30 години е вложила милиарди в личното си опустошение. А такива образци са доста.
Развитие
Според инж. Иван Пехливанов, някогашен зам.-министър и дълготраен ръководител на Българската индустрална и стопанска асоциация (БИСА) в края на 80-те години на предишния век България е била мощно развита индустриална страна, една от 30-те, участващи в международния износ на машини. У нас са били създавани технологии и артикули, които могат да бъдат горделивост за всяка нация.
До 1950 година у нас е нямало металургия. Към 1989 година към този момент произвеждахме 3 милиона и 300 хиляди т стомана и сме 27-ата металургична страна в света. Всичко обаче бе унищожено. Оказва се, че В България са положени 70 хиляди т газопроводни тръби. От тях 50 хиляди т са от българска стомана, създадени от Завода за спиралошевни тръби в гр. Септември. Другите 20 хиляди т са вносни правошевни тръби. Всички досегашни повреди по механически аргументи са при вносните тръби. Въпреки това заводът в Септември безусловно беше разграбен и погубен до момента в който в Турция бе издигнат сходен цех. Същото стана и с най-големия на Балканите цех за плоско стъкло край Разград. Той бе унищожен, а край Търговище се появиха два стъкларски завода на турската "Шишеджам ".
Индустриалната ни химия в средата на предишния век е била в зародиш. Внасяли сме даже сода каустик и наследник камък. Към 1989 година браншът към този момент създава годишно 2,5 млн. т минерални торове, 1 милион тона калцинирана сода, 400 хиляди т пластмаси, 1,8 млн. автомобилни гуми, 20 хиляди т химикали за растителна отбрана. Преработваше 12 млн. т недопечен петрол. Имаше 11% от националните промишлени съществени фондове. Даваше 8,5% от националната промишлена продукция. През 1945 година в машиностроенето в България е имало десетина предприятия и 50 работилници с общо 4000 работещи и не повече от 200 инженери. В 1989 година в бранша работеха 730 завода, 430 хиляди работещи и 35 000 инженери. Металообработващите машини бяха главно направление на бранша. Започнало през 30-те години в 5-6 дребни работилници, към 1980 година то имаше 40 завода, произвеждащи 18 хиляди стругове, фрези, бормашини, агрегатни машини, обработващи центри, автоматизирани софтуерни линии, манипулатори, роботи. 90% от тях се експортираха в десетки страни от Близкия изток до Западна Европа.
Държавата се раздели на алегорична цена и с флагмана на родната електроника, дискови запаметяващи устройства - Стара Загора. Гигантът, който до 1989 година имаше 23 дъщерни компании и оборот от 1,5 милиарда $ годишно, бе платен от унгарската компания "Видеотон " за 54 000 $, с цел да бъде премахнат след години. България не можа да продаде да вземем за пример завода си за автомобилни гуми на някой международен производител, както направиха всички източноевропейски страни. И в този момент внася годишно милиони гуми. Заводът във Видин бе закрит, както и няколкото огромни завода край него. Производствените площадки тънат в съсипия, а градът се обезлюди.
Тенденция
За сметка на това през последното десетилетие родната стопанска система се трансформира в стопанска система на ишлемето, като стана една от най-желаните аутсорсинг дестинациии. А както е известно, аутсорсингът е актуалното наименование на ишлемето. При него основно огромни западни компании изнасят производството си към сякаш външни компании в относително в едва развити страни с единствената цел да понижат разноските си и да усилят облагите. Най-голям дял у нас има аутсорсингът на услугите. Според отчета от 2017 година на Българската аутсорсинг асоциация, заетите в бранша у нас са 55 хиляди души. Приносът на аутсорсинга на услуги е към 3,3 милиарда лева Въпросната промишленост навлезе преди 7-8 години с познатите на всички прът центровете, като през днешния ден към този момент имаме в необятен набор аутсорсинг на бизнес процеси - фактуриране и покупки на артикули, маркетиг, техническа поддръжка.
През последните години не преставахме да се хвалим, че тук работната ръка е евтина и качествена, което в един миг ни изигра неприятна смешка. Пример в това отношение е заплащането при производството на автокомпоненти. В един недодялан град у нас, при произвеждане на ел. платки за автоклиматици на поточна линия се получава работна заплата в границите на 700-800 лева За същата работа в Централна Европа (Чехия, Унгария) се заплаща 2 хиляди лева, а в Германия - над 3,5 хиляди лева И това са разлики при нискоквалифицирания труд, а при висококвалифицираните действия тези пропорции неколкократно се усилват. Така да вземем за пример, в изнесен отдел "Финансов одит " на английска компания в България месечното заплащане на чиновниците е 2 хиляди лева, за същата служба във Англия заплатата е 5 - 6 хиляди лева Въобще оперативните и другите разноски при реализиране на активността на непознатите западни компании в страната падат с над 50%. За какво им е тогава на вложителите да развиват крупна промишленост у нас, като са намерили надалеч по-лесни способи да печелят и да изнасят извоюваното в чужбина.
В рейтинга на Кофас България попада в листата с едвам 17 сдружения, най-голямото от които е държавният "Български енергиен холдинг ", следван от съветския "Лукойл Нефтохим " и медодобивния цех "Аурубис ". Страната е на едвам 7-а позиция от общо 12 страни, включени в класацията. Общият оборот през 2017 година на 17-те български компании е 18,5 милиарда евро, като по-зле от България са единствено Словения, Хърватия, Сърбия, Естония и Латвия, които имат по-малко огромни компании. България участва най-вече с сдружения от бранш "Енергетика " - БЕХ, "Лукойл Нефтохим ", "Лукойл България ", НЕК, "Булгаргаз ", "Сакса ", "АЕЦ Козлодуй ", "ОМВ ", "Енерго Про ". От компаниите отвън този отрасъл на по-предна позиция в класацията (298-ма) е единствено капиталовата компания "Адванс Пропъртис ", следена от братя Домусчиеви. Повечето от българските компании заемат позиция след 300 в класацията. Сред тях са "Експрес лоджистикс енд дистрибюшън ", "Астра Биоплант ", "Софарма " и БТК.
Лидер
Безспорен водач по брой на огромните корпорации в района е Полша, която има 175 компании в листата с общ оборот 262 милиарда евро. Полша има и най-диверсифицираната индустриална конструкция, без мощно преобладаващи браншове. Водещата компания в топ 500 на ЦИЕ е най-голямата полска петролна рафинерия - PKN Orlen, чийто годишен оборот е по-голям от този на целия наедрял бизнес у нас - близо 23 милиарда евро за 2017 година В най-големите компании в Полша работят 1,2 милиона души, до момента в който в най-едрия бизнес у нас - едвам към 23 хиляди души. В същото време популацията на Полша е единствено към 5 пъти по-голямо от това на България. Прави усещане, че България е предпоследна по брой заети в едрия бизнес. Само Латвия, която е показана в класацията от 6 компании с общ оборот към 5,2 милиарда евро, има по-малко служащи в тях - към 18 хиляди души. За съпоставяне, Сърбия, която е показана от 10 компании с оборот 9,6 милиарда евро, регистрира към 71 хиляди души, работещи в тях.
Унгария и Чехия също регистрират огромен брой компании в топ 500 - надлежно 71 сдружения (96 милиарда евро) и 67 сдружения (97 милиарда евро). Румъния е на четвърта позиция с 56 едри компании с оборот от 59 милиарда евро, т.е. почти колкото целия Брутният вътрешен продукт на България. Следва по-малката от България Словакия, показана от 43 огромни компании с общ оборот от 50 милиарда евро. По-добре от България се показва даже Литва, която има под 3 милиона души население.
Според другата ранглиста, на БТПП за 100-те най-динамично разрастващите се компании у нас, междинната облага на тези сякаш огромни компании е 1,1 млн. лева Оказва се че 40% от компаниите в листата се занимават с търговия, 23% с услуги и 14% със строителство. Всеки може да си направи сметката какъв брой остава за едрия бизнес. Ако не бяха тъжни, тези обстоятелства щяха да бъдат смешни.
През пролетта се появиха фотоси от първите четири блока на АЕЦ "Козлодуй ". Тъжна панорама. Някогашната енергийна горделивост на България приличаше на пункт за изкупуване на скрап. Изваждането от употреба на първите четири блока на АЕЦ "Козлодуй " стартира през 2003 година, като част от изискванията за приемането ни в Европейския съюз, и би трябвало да завърши през 2030 година Блоковете бяха спрени преди приключването на техния експлоатационен период, а можеха да работят без проблеми още дълги години. До момента страната ни е похарчила за изваждането на блоковете от употреба общо 592 млн. евро. От тях 226 млн. евро са българско финансиране, останалите 336 млн. евро идват от европейски фондове. През 2018 година българското финансиране за закриване на реакторите ще намалее малко, само че делът на страната в тази интервенция ще се резервира към 30%. Общата сума за изваждане от употреба още не е ясна. Първоначалната оценка бе за 1,106 милиарда евро, само че се чака, че ще се нужни 90 млн. евро в допълнение след 2027 година
Това е един от типичните образци, че България е единствената страна от някогашните социалистически страни, която през последните 30 години е вложила милиарди в личното си опустошение. А такива образци са доста.
Развитие
Според инж. Иван Пехливанов, някогашен зам.-министър и дълготраен ръководител на Българската индустрална и стопанска асоциация (БИСА) в края на 80-те години на предишния век България е била мощно развита индустриална страна, една от 30-те, участващи в международния износ на машини. У нас са били създавани технологии и артикули, които могат да бъдат горделивост за всяка нация.
До 1950 година у нас е нямало металургия. Към 1989 година към този момент произвеждахме 3 милиона и 300 хиляди т стомана и сме 27-ата металургична страна в света. Всичко обаче бе унищожено. Оказва се, че В България са положени 70 хиляди т газопроводни тръби. От тях 50 хиляди т са от българска стомана, създадени от Завода за спиралошевни тръби в гр. Септември. Другите 20 хиляди т са вносни правошевни тръби. Всички досегашни повреди по механически аргументи са при вносните тръби. Въпреки това заводът в Септември безусловно беше разграбен и погубен до момента в който в Турция бе издигнат сходен цех. Същото стана и с най-големия на Балканите цех за плоско стъкло край Разград. Той бе унищожен, а край Търговище се появиха два стъкларски завода на турската "Шишеджам ".
Индустриалната ни химия в средата на предишния век е била в зародиш. Внасяли сме даже сода каустик и наследник камък. Към 1989 година браншът към този момент създава годишно 2,5 млн. т минерални торове, 1 милион тона калцинирана сода, 400 хиляди т пластмаси, 1,8 млн. автомобилни гуми, 20 хиляди т химикали за растителна отбрана. Преработваше 12 млн. т недопечен петрол. Имаше 11% от националните промишлени съществени фондове. Даваше 8,5% от националната промишлена продукция. През 1945 година в машиностроенето в България е имало десетина предприятия и 50 работилници с общо 4000 работещи и не повече от 200 инженери. В 1989 година в бранша работеха 730 завода, 430 хиляди работещи и 35 000 инженери. Металообработващите машини бяха главно направление на бранша. Започнало през 30-те години в 5-6 дребни работилници, към 1980 година то имаше 40 завода, произвеждащи 18 хиляди стругове, фрези, бормашини, агрегатни машини, обработващи центри, автоматизирани софтуерни линии, манипулатори, роботи. 90% от тях се експортираха в десетки страни от Близкия изток до Западна Европа.
Държавата се раздели на алегорична цена и с флагмана на родната електроника, дискови запаметяващи устройства - Стара Загора. Гигантът, който до 1989 година имаше 23 дъщерни компании и оборот от 1,5 милиарда $ годишно, бе платен от унгарската компания "Видеотон " за 54 000 $, с цел да бъде премахнат след години. България не можа да продаде да вземем за пример завода си за автомобилни гуми на някой международен производител, както направиха всички източноевропейски страни. И в този момент внася годишно милиони гуми. Заводът във Видин бе закрит, както и няколкото огромни завода край него. Производствените площадки тънат в съсипия, а градът се обезлюди.
Тенденция
За сметка на това през последното десетилетие родната стопанска система се трансформира в стопанска система на ишлемето, като стана една от най-желаните аутсорсинг дестинациии. А както е известно, аутсорсингът е актуалното наименование на ишлемето. При него основно огромни западни компании изнасят производството си към сякаш външни компании в относително в едва развити страни с единствената цел да понижат разноските си и да усилят облагите. Най-голям дял у нас има аутсорсингът на услугите. Според отчета от 2017 година на Българската аутсорсинг асоциация, заетите в бранша у нас са 55 хиляди души. Приносът на аутсорсинга на услуги е към 3,3 милиарда лева Въпросната промишленост навлезе преди 7-8 години с познатите на всички прът центровете, като през днешния ден към този момент имаме в необятен набор аутсорсинг на бизнес процеси - фактуриране и покупки на артикули, маркетиг, техническа поддръжка.
През последните години не преставахме да се хвалим, че тук работната ръка е евтина и качествена, което в един миг ни изигра неприятна смешка. Пример в това отношение е заплащането при производството на автокомпоненти. В един недодялан град у нас, при произвеждане на ел. платки за автоклиматици на поточна линия се получава работна заплата в границите на 700-800 лева За същата работа в Централна Европа (Чехия, Унгария) се заплаща 2 хиляди лева, а в Германия - над 3,5 хиляди лева И това са разлики при нискоквалифицирания труд, а при висококвалифицираните действия тези пропорции неколкократно се усилват. Така да вземем за пример, в изнесен отдел "Финансов одит " на английска компания в България месечното заплащане на чиновниците е 2 хиляди лева, за същата служба във Англия заплатата е 5 - 6 хиляди лева Въобще оперативните и другите разноски при реализиране на активността на непознатите западни компании в страната падат с над 50%. За какво им е тогава на вложителите да развиват крупна промишленост у нас, като са намерили надалеч по-лесни способи да печелят и да изнасят извоюваното в чужбина.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ