Ириней Константинов на 70: Не се прощава, но се надживява!
По случай юбилея му президентът Румен Радев удостои наскоро артиста с най-високото държавно отличие - медал “Стара планина”, първа степен.
Човекът с най-странното име в храма на Мелпомена има също по този начин и странна биография
Единствено пред кореспондент на в. “Над 55” артистът и шеф на Театър “София” открехва доста секрети от житието-битието си. А там е един необикновен лабиринт. С доста загадки и незнайни. Участвал е в десетки български филми, както от време оно - “Петимата от Моби Дик”, “Зарево над Драва”, “Трите смъртни гряха”, “Борис I”, както и в актуалните “Полицаи и нарушители: Голямата ченгеджийница”, “Живей опасно” и други Повод и белетристично, и от напълно човешки проект да реши две напълно разнообразни столетия. Ириней, както постоянно, е спестовен и сбит в изрече си, вероятно това е неговото житейско верую, а там, на сцената, си е неговата територия, където никой не би трябвало да “пипа”, даже и маститият критик. То пък и какви ли критици останаха в шантавия ни хоризонт?! - и щеш не щеш се завръщаме отново към “динозавъра” Станиславски, който рече и отсече, че по-добър критик от фена няма и няма и да има...
Първоначално навлизаме в дебрите на съвремието, а то не е “онова”, което би ни погалило с перце: “Като че ли се върна оня боязън по-тихо да приказваме, а това беше наследено от татко ми, от чичовците ми - по-тихо да приказваме, с цел да не ни чуят. Чичо ми Ириней, на който съм кръстен, не го помня, тъй като изчезна безследно през 1944 година Бил е свиреп погубен, по този начин и не знаем къде е гробът му. Имах мъчно детство. Едва през 1960 година татко ми получава опрощение от един военачалник: “Борисе, извинявай, станало е неточност. Ти си бил доста добър човек!”. Детството мина и отпътува, по-добре да не се завръщам към него... Аз не съм отмъстителен. Иван Радоев има една доста хубава фраза: “Не се прости, само че се надживява!”. Гадостта няма по какъв начин да се избегне, само че би трябвало да останеш над нея и да вървиш нататък. Иначе злобата, омразата те връща обратно, унищожава те. Прошката дава благородство”.
Житейският му път минава под знака на “четворката”, което значи, че при него в никакъв случай и нищо не става елементарно и би трябвало самичък да си носи кръста
Твърди, че нееднократно се е случвало ориста да му подаде ръка. А кои са били най-рисковите моменти в живота му до момента?
- Имал съм доста присъщи случки в живота. Да тръгнем от юношеството ми - вкараха ме в Трудова тегоба (Трудови войски, известни още като Строителни войски, вероятно поради “неблагонадеждния” му чичо - б.а.) в Бухово. Още същата вечер “старите кокали” ме пребиха от пердах, само че Господ ме резервира. Не съм злопаметен човек, само че по-късно си го върнах на тоя, дето ме би... Участвал съм в стотици представления и десетки филми. На смешка съм казвал, че единствено в Темната дупка и на Айфеловата кула не съм се изявявал. Играх един път даже на... равнища в разградско село, с цел да подтиквам бригада от жетварки. Навярно ще ме попиташ какъв брой пъти съм се “повреждал”, или другояче казано - съм имал трудови злополуки? Общо взето, аз притежавам тялото си, постоянно съм бил безрезервен, обичал съм да се въргалям на сцената. Но, припомням си, в един летен ден като днешния, на площада в Пловдив “Щурците” имаха концерт и се срещнахме с тях. Вечерта имах възприятието, че ще умра. Явно бях получил безоблачен удар, само че в името на това да мине представлението всичко се преодолява - забравяш болката, излизаш и играеш. Актьорът е едно необикновено животно - тая природа се тренира дълги години, с цел да се стигне до невероятното оцеляване при всевъзможни обстановки.
Ириней Константинов е един от дребното “белязани” артисти. Не приказваме за характерния му глас, външен натюрел или типичните му актьорски похвати. Всичко това отличава артиста от другия, прави го по-различен.
Става въпрос за характерната му бенка от лявата страна на лицето му
Вижда ли в нея някакъв генетично заложен смисъл, Божия протекция или признак?
- Ако е по този начин, не съм го схванал - дава отговор с плевел смях. - Робърт де Ниро също има бенка, само че неговата е къде-къде по-голяма от моята. И в случай че това е знак, значи има някаква връзка с Бог. Винаги бенката е била част от чара ми и аз доста си я одобрявам. Момичетата постоянно са се закачали с мен във връзка тая бенка!
Снимал се е с много корифеи на българското кино и спектакъл. С множеството от тях има невероятни мемоари. За Георги Парцалев си спомня, че бил един извънредно простодушен човек и безпределно надарен. С Пацо, както го назоваха множеството от сътрудниците му, си партнират в “Моби Дик”. С Невена Коканова снимат в Благоевградския край “Трите смъртни гряха”, когато умира брачният партньор й Любчо Шарланджиев, а тя, макар скръбта си, довършва кино лентата. С Наум Шопов играят в “Партньора”, още го носи в сърцето си.
- По-популярен човек от Гришата Вачков не си припомням. Той минаваше като избавител през улиците. Замотахме се в един пазар в Благоевград и нямаше човек, който да не се допре до него - връща лентата към мъртвите си сътрудници, които през днешния ден безпределно му липсват.
Ириней има една хубава мисъл - “Стръв за живот”, а може би това е логото на безконечния оптимист. Днес сякаш повече оптимисти срещаме единствено на сцената, само че не и на улицата, за жалост.
Стръвта за мен е предпочитание за живот, другояче стръвта е част от това, с което се хваща рибата (смях). А аз другояче имам примамка за живот още от сутринта, когато се втурвам в деня, във времето си, в работата си. Често отивам в гората, върша си моите километри и бягане - по този начин се зареждам до вечерта. Това е стръвта! Искам всеки ден да ми се случват неща, с цел да мога да приписвам силата си. Това е смисълът, другояче другото е застой на тялото, на душата, на мисълта... Иначе гибелта всички ни плаши. Това ме натъжава по-скоро. Но има си орис, има си карма... Това е животът!
Какъв по-хубав край на един радушен диалог!
Георги АНДОНОВ, Кърджали
/вестник "Над 55 "/
Човекът с най-странното име в храма на Мелпомена има също по този начин и странна биография
Единствено пред кореспондент на в. “Над 55” артистът и шеф на Театър “София” открехва доста секрети от житието-битието си. А там е един необикновен лабиринт. С доста загадки и незнайни. Участвал е в десетки български филми, както от време оно - “Петимата от Моби Дик”, “Зарево над Драва”, “Трите смъртни гряха”, “Борис I”, както и в актуалните “Полицаи и нарушители: Голямата ченгеджийница”, “Живей опасно” и други Повод и белетристично, и от напълно човешки проект да реши две напълно разнообразни столетия. Ириней, както постоянно, е спестовен и сбит в изрече си, вероятно това е неговото житейско верую, а там, на сцената, си е неговата територия, където никой не би трябвало да “пипа”, даже и маститият критик. То пък и какви ли критици останаха в шантавия ни хоризонт?! - и щеш не щеш се завръщаме отново към “динозавъра” Станиславски, който рече и отсече, че по-добър критик от фена няма и няма и да има...
Първоначално навлизаме в дебрите на съвремието, а то не е “онова”, което би ни погалило с перце: “Като че ли се върна оня боязън по-тихо да приказваме, а това беше наследено от татко ми, от чичовците ми - по-тихо да приказваме, с цел да не ни чуят. Чичо ми Ириней, на който съм кръстен, не го помня, тъй като изчезна безследно през 1944 година Бил е свиреп погубен, по този начин и не знаем къде е гробът му. Имах мъчно детство. Едва през 1960 година татко ми получава опрощение от един военачалник: “Борисе, извинявай, станало е неточност. Ти си бил доста добър човек!”. Детството мина и отпътува, по-добре да не се завръщам към него... Аз не съм отмъстителен. Иван Радоев има една доста хубава фраза: “Не се прости, само че се надживява!”. Гадостта няма по какъв начин да се избегне, само че би трябвало да останеш над нея и да вървиш нататък. Иначе злобата, омразата те връща обратно, унищожава те. Прошката дава благородство”.
Житейският му път минава под знака на “четворката”, което значи, че при него в никакъв случай и нищо не става елементарно и би трябвало самичък да си носи кръста
Твърди, че нееднократно се е случвало ориста да му подаде ръка. А кои са били най-рисковите моменти в живота му до момента?
- Имал съм доста присъщи случки в живота. Да тръгнем от юношеството ми - вкараха ме в Трудова тегоба (Трудови войски, известни още като Строителни войски, вероятно поради “неблагонадеждния” му чичо - б.а.) в Бухово. Още същата вечер “старите кокали” ме пребиха от пердах, само че Господ ме резервира. Не съм злопаметен човек, само че по-късно си го върнах на тоя, дето ме би... Участвал съм в стотици представления и десетки филми. На смешка съм казвал, че единствено в Темната дупка и на Айфеловата кула не съм се изявявал. Играх един път даже на... равнища в разградско село, с цел да подтиквам бригада от жетварки. Навярно ще ме попиташ какъв брой пъти съм се “повреждал”, или другояче казано - съм имал трудови злополуки? Общо взето, аз притежавам тялото си, постоянно съм бил безрезервен, обичал съм да се въргалям на сцената. Но, припомням си, в един летен ден като днешния, на площада в Пловдив “Щурците” имаха концерт и се срещнахме с тях. Вечерта имах възприятието, че ще умра. Явно бях получил безоблачен удар, само че в името на това да мине представлението всичко се преодолява - забравяш болката, излизаш и играеш. Актьорът е едно необикновено животно - тая природа се тренира дълги години, с цел да се стигне до невероятното оцеляване при всевъзможни обстановки.
Ириней Константинов е един от дребното “белязани” артисти. Не приказваме за характерния му глас, външен натюрел или типичните му актьорски похвати. Всичко това отличава артиста от другия, прави го по-различен.
Става въпрос за характерната му бенка от лявата страна на лицето му
Вижда ли в нея някакъв генетично заложен смисъл, Божия протекция или признак?
- Ако е по този начин, не съм го схванал - дава отговор с плевел смях. - Робърт де Ниро също има бенка, само че неговата е къде-къде по-голяма от моята. И в случай че това е знак, значи има някаква връзка с Бог. Винаги бенката е била част от чара ми и аз доста си я одобрявам. Момичетата постоянно са се закачали с мен във връзка тая бенка!
Снимал се е с много корифеи на българското кино и спектакъл. С множеството от тях има невероятни мемоари. За Георги Парцалев си спомня, че бил един извънредно простодушен човек и безпределно надарен. С Пацо, както го назоваха множеството от сътрудниците му, си партнират в “Моби Дик”. С Невена Коканова снимат в Благоевградския край “Трите смъртни гряха”, когато умира брачният партньор й Любчо Шарланджиев, а тя, макар скръбта си, довършва кино лентата. С Наум Шопов играят в “Партньора”, още го носи в сърцето си.
- По-популярен човек от Гришата Вачков не си припомням. Той минаваше като избавител през улиците. Замотахме се в един пазар в Благоевград и нямаше човек, който да не се допре до него - връща лентата към мъртвите си сътрудници, които през днешния ден безпределно му липсват.
Ириней има една хубава мисъл - “Стръв за живот”, а може би това е логото на безконечния оптимист. Днес сякаш повече оптимисти срещаме единствено на сцената, само че не и на улицата, за жалост.
Стръвта за мен е предпочитание за живот, другояче стръвта е част от това, с което се хваща рибата (смях). А аз другояче имам примамка за живот още от сутринта, когато се втурвам в деня, във времето си, в работата си. Често отивам в гората, върша си моите километри и бягане - по този начин се зареждам до вечерта. Това е стръвта! Искам всеки ден да ми се случват неща, с цел да мога да приписвам силата си. Това е смисълът, другояче другото е застой на тялото, на душата, на мисълта... Иначе гибелта всички ни плаши. Това ме натъжава по-скоро. Но има си орис, има си карма... Това е животът!
Какъв по-хубав край на един радушен диалог!
Георги АНДОНОВ, Кърджали
/вестник "Над 55 "/
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ