Златна значка от Община Русе получи доайенът на българския балет проф. Петър Луканов
По случай своя 90-годишен празник изявеният български хореограф, постановчик, режисьор и възпитател проф. Петър Луканов получи златна значка от Община Русе.
Празникът на балетмайстора бе маркиран със спектакъла „ Жизел “, който той слага преди години и към момента е неизменима част от афиша на Държавна опера-Русе.
„ Благодаря Ви за креативната отдаденост и многочислените вълнуващи моменти, които балетните Ви постановки доставяха на всички русенци и посетители на града през годините “, поздрави го началника на отдел „ Култура “ и почетен жител на Русе госпожа Ива Чавдарова.
Проф. Луканов е основател на повече от 80 балетни постановки, 35 танцови миниатюри и танцовите фрагменти за някои от най-впечатляващите оперни продукции на сцените на българските оперни театри.
Той трайно свързва креативната си орис с Русенската опера. Професионалният му път стартира в Русе като артист-балетист в интервала 1953-1963. Той е ученик на именития съветски балетист, хореограф и балетен възпитател Леонид Лавровски (1905-1967), при който приключва Балетна постановка в Москва (1963-1967).
Неговите първи постановки са насочени към едноактни балетни произведения върху музика от ХХ век, които слага на русенската балетна сцена. Сред тях се открояват заглавията на „ Чудният мандарин “ по музика на Барток и „ Карнавал в Куба “, показани през 1965 дружно с „ Франческа да Римини “ от Чайковски под диригентството на Александър Владигеров. Спектаклите са удостоени с наличието и аплаузите на Дмитрий Шостакович. През 1966 още веднъж на русенска сцена следват „ Целувката на феята “ от Стравински, „ Блудният наследник “ от Прокофиев, „ Един американец в Париж “ по музика на Гершуин.
След голям брой постановки в София, Пловдив и Стара Загора, в средата и в края на 70-те името на Луканов още веднъж участва в русенския балетен плакат с истинските постановки на „ Рождество и разпятие “ по музика на Васил Казанджиев и с огромните балетни произведения „ Хайдушка ария “ на Александър Райчев, „ Нистинарка “ на Марин Големинов, „ Чиполино “ от Карен Хачатурян и класическото заглавие „ Жизел “. През 1996 година Петър Луканов слага на русенска сцена класическия балет „ Дон Кихот “, на следната година – балета на Красимир Кюркчийски „ Козият рог “, а през 1998 година – още веднъж „ Нестинарка “ на Марин Големинов и „ Жизел “, която режисура и през днешния ден участва в репертоара на балета на Русенската опера.
Афинитетът на Петър Луканов към музикалния авангард удостоверяват и последните му постановки по музика на Симеон Пиронков за Русенската опера – „ Апологията на Сократ “ („ Истинската апология на Сократ “) и „ Балетна музика в памет на Стравински “, осъществени през 2005 под диригентството на Симеон Пиронков-син.
Творбите на Петър Луканов се отличават с четлива режисьорска структура, а ясно извършените взаимоотношения сред героите и прецизността в провеждането на трагичното деяние доближават до построяването на въздействащи кулминационни точки.
Празникът на балетмайстора бе маркиран със спектакъла „ Жизел “, който той слага преди години и към момента е неизменима част от афиша на Държавна опера-Русе.
„ Благодаря Ви за креативната отдаденост и многочислените вълнуващи моменти, които балетните Ви постановки доставяха на всички русенци и посетители на града през годините “, поздрави го началника на отдел „ Култура “ и почетен жител на Русе госпожа Ива Чавдарова.
Проф. Луканов е основател на повече от 80 балетни постановки, 35 танцови миниатюри и танцовите фрагменти за някои от най-впечатляващите оперни продукции на сцените на българските оперни театри.
Той трайно свързва креативната си орис с Русенската опера. Професионалният му път стартира в Русе като артист-балетист в интервала 1953-1963. Той е ученик на именития съветски балетист, хореограф и балетен възпитател Леонид Лавровски (1905-1967), при който приключва Балетна постановка в Москва (1963-1967).
Неговите първи постановки са насочени към едноактни балетни произведения върху музика от ХХ век, които слага на русенската балетна сцена. Сред тях се открояват заглавията на „ Чудният мандарин “ по музика на Барток и „ Карнавал в Куба “, показани през 1965 дружно с „ Франческа да Римини “ от Чайковски под диригентството на Александър Владигеров. Спектаклите са удостоени с наличието и аплаузите на Дмитрий Шостакович. През 1966 още веднъж на русенска сцена следват „ Целувката на феята “ от Стравински, „ Блудният наследник “ от Прокофиев, „ Един американец в Париж “ по музика на Гершуин.
След голям брой постановки в София, Пловдив и Стара Загора, в средата и в края на 70-те името на Луканов още веднъж участва в русенския балетен плакат с истинските постановки на „ Рождество и разпятие “ по музика на Васил Казанджиев и с огромните балетни произведения „ Хайдушка ария “ на Александър Райчев, „ Нистинарка “ на Марин Големинов, „ Чиполино “ от Карен Хачатурян и класическото заглавие „ Жизел “. През 1996 година Петър Луканов слага на русенска сцена класическия балет „ Дон Кихот “, на следната година – балета на Красимир Кюркчийски „ Козият рог “, а през 1998 година – още веднъж „ Нестинарка “ на Марин Големинов и „ Жизел “, която режисура и през днешния ден участва в репертоара на балета на Русенската опера.
Афинитетът на Петър Луканов към музикалния авангард удостоверяват и последните му постановки по музика на Симеон Пиронков за Русенската опера – „ Апологията на Сократ “ („ Истинската апология на Сократ “) и „ Балетна музика в памет на Стравински “, осъществени през 2005 под диригентството на Симеон Пиронков-син.
Творбите на Петър Луканов се отличават с четлива режисьорска структура, а ясно извършените взаимоотношения сред героите и прецизността в провеждането на трагичното деяние доближават до построяването на въздействащи кулминационни точки.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ