По случай 27 март, международния ден на театъра, гледаме Парижката

По случай 27 март, интернационалния ден на театъра, гледаме „ Парижката Света Богородица “ на спектакъл „ София “. Видеозаписът е от зрелище № 100, което беше оповестено за финално за спектакъла на Лилия Абаджиева. Сега ще се завърти онлайн в YouTube канала на трупата – на 27 март от 19 часа. Видеозаписът ще остане деен за гледане в продължение на 48 часа, по-късно ще бъде заличен. Линк към YouTube канала на Театър " София ": https://bit.ly/3dsUzVj. В функциите са Пламен Манасиев, Калин Врачански, Юли Малинов, Мартин Гяуров, Николай Антонов, Росен Белов, Николай Върбанов, Юлиян Рачков, Михаил Милчев,  Симона Халачева, Йорданка Любенова, Силвия Петкова... Премиерата беше на 24 януари 2013-а. Ето какво споделя Лилия Абаджиева. „ В предговора към " Съзерцание " Виктор Юго написа: " Тук е разказана една човешка орис ден след ден. Но това животът на един човек ли е? Да, само че също по този начин и животът на другите. Никой от нас няма достойнството да има живот, който е единствено негов. Моят живот е вашият, вие изживявате това, което изживявам аз, ориста ни е идентична. " " Парижката Света Богородица " (1831) е разказ, въодушевен от духа на романтизма. В него има всичко належащо за индивида - религия в положителното, екстаз от красотата; спор, подбуден от двойнствеността на този свят - сред положителното и злото, красивото и грозното; блян по щастие; удивление от силата и дързостта на стихията на чувствата; превъзходство на възприятията над разсъдъка. Епохата на романтизма слага възприятията над разсъдъка, бунтува се против откритите модели на мислене и държание и основава несъизмерим свят, в който е допустимо проявлението на свободата на човешкия дух. В наследството си на 31 август 1881 година Юго написа:

1.Бог съществува като безусловно самостоятелен основател и заповедник на Вселената.

2. Животът има смисъл, когато човек обича, труди се и крачи напред.

3. Душата е безсмъртна.

4. Любовта е единственият изобилен извор на религия в живота.

5. Мисията на поета е да възстановява хората към човечността, а човечността е дело на любовта.

Спектакълът ни E животът на духа, преживяващ възторг, пристрастеност, мъчение, болежка, състрадание и съчувствие. Дали във времето, в което живеем разсъдъкът окончателно е надмогнал възприятията? “. Димитър Стоянович, който е създател на драматизацията, разяснява:   „ Парижката Света Богородица “ е дреха, изтъкана от блестящи думи, която в никакъв случай не се къса. Зимата ще те топли, лятото ще носи студ на сърцето ти. Ще ти служи за покривка, под която ще сънуваш приказни истории за обич, лукавство, пристрастеност и проваляне. Такава дреха не остарява. Понякога би трябвало единствено да бъде извадена от дрешника, с цел да бъде изтупана от праха на годините и проветрена от нафталина на дребнотемието. Опитахме се не да преразказваме, а да преосмисляме. Да гледаме нагоре, без да забравяме върху какво сме стъпили. Дано насладата от този развой се окаже заразна. “