Кой е виновен за тези катаклизми?
По-рано естествените бедствия бяха орис. Днес незабавно се търсят виновници. Не е неверно да се търси отговорност, само че циклоните, да вземем за пример, просто няма по какъв начин да бъдат политически инструментализирани, твърди Йоахим Мюлер-Юнг.
Опустошенията от тропическите циклони, а и от трусове като това в Мексико, доближиха нови измерения през последните години. При всички положения става дума за злополука и за застрахователните компании - неизмерима и неизчислима понастоящем. Но какво са големите застрахователни компенсации и загубите на застрахователите спрямо човешките нещастия, на които ставаме очевидци в действително време, с помощта на модерните информационни канали?
Ураганът Ирма от близко (СНИМКИ)
Всеки може да види какво значи да бъдеш изложен на смъртоносните естествени стихии. Това е нещо като обществено упражнение по съпричастие, в което няма по какъв начин да не участваш. Защото травматичните прекарвания, провокирани от „ Ирма “, „ Харви “,„ Хато “ и останалите естествени произшествия, оставят трайни следи в милиони човешки души. Те не могат да оставят безучастен никого, в това число и тези, които живеят надалеч от мястото на злополуките.
Въпросът за отговорността
Грешно ли е, че директно след някое злополучие, таман когато хората чакат помощ, започваме да търсим отговорности? Едно време на естествените бедствия се гледаше като на орис. А през днешния ден след първия потрес идва ред на възмущението - без значение дали от климатичните промени или от неразумната политика на избрани хора. Има и такива, които се възмущават от самата вълна на отвращение. Дали не е цинично да търсим тогава някаква отговорност? Със сигурност - не, само че отговорите на тези въпроси не са по никакъв начин лесни.
Тръмп разгласи цяла Флорида за зона на най-голямо естествено злополучие
Учените да вземем за пример се въздържат да търсят директна взаимовръзка сред стоплянето на световния климат и тропическите циклони. Дори и оправданото от физическа позиция съмнение, че в по-топлите морета могат да се чакат по-интензивни, и надлежно по-опасни циклони, не трябва да се инструментализира, тъй като не всяка злополука може да се припише на нездравословното въздействие на индивида над климата. Да се твърди противоположното би било просто несериозно.
Ураганът Ирма взе жертви във Флорида
Идеологическото инструментализиране от дълго време към този момент се е трансформирало в шлагер. То обаче не води до на никое място. Паралелно с него съществува и друго отвращение, което е напълно навременно, а и належащо. Това е възмущението от тези лица, които е трябвало да носят отговорност за приемането на жизненоважни защитни ограничения, и които, сходно на виновните в Хюстън, не са се съобразили с тези фактори при планирането на градските пространства.
А таман в тази сфера измененията в климата би трябвало да се трансфорат в мерило за всяка активност. Защото стоплянето на климата става все по-мощно и просто ни принуждава към преосмисляне на превантивните ограничения.
Опустошенията от тропическите циклони, а и от трусове като това в Мексико, доближиха нови измерения през последните години. При всички положения става дума за злополука и за застрахователните компании - неизмерима и неизчислима понастоящем. Но какво са големите застрахователни компенсации и загубите на застрахователите спрямо човешките нещастия, на които ставаме очевидци в действително време, с помощта на модерните информационни канали?
Ураганът Ирма от близко (СНИМКИ)
Всеки може да види какво значи да бъдеш изложен на смъртоносните естествени стихии. Това е нещо като обществено упражнение по съпричастие, в което няма по какъв начин да не участваш. Защото травматичните прекарвания, провокирани от „ Ирма “, „ Харви “,„ Хато “ и останалите естествени произшествия, оставят трайни следи в милиони човешки души. Те не могат да оставят безучастен никого, в това число и тези, които живеят надалеч от мястото на злополуките.
Въпросът за отговорността
Грешно ли е, че директно след някое злополучие, таман когато хората чакат помощ, започваме да търсим отговорности? Едно време на естествените бедствия се гледаше като на орис. А през днешния ден след първия потрес идва ред на възмущението - без значение дали от климатичните промени или от неразумната политика на избрани хора. Има и такива, които се възмущават от самата вълна на отвращение. Дали не е цинично да търсим тогава някаква отговорност? Със сигурност - не, само че отговорите на тези въпроси не са по никакъв начин лесни.
Тръмп разгласи цяла Флорида за зона на най-голямо естествено злополучие
Учените да вземем за пример се въздържат да търсят директна взаимовръзка сред стоплянето на световния климат и тропическите циклони. Дори и оправданото от физическа позиция съмнение, че в по-топлите морета могат да се чакат по-интензивни, и надлежно по-опасни циклони, не трябва да се инструментализира, тъй като не всяка злополука може да се припише на нездравословното въздействие на индивида над климата. Да се твърди противоположното би било просто несериозно.
Ураганът Ирма взе жертви във Флорида
Идеологическото инструментализиране от дълго време към този момент се е трансформирало в шлагер. То обаче не води до на никое място. Паралелно с него съществува и друго отвращение, което е напълно навременно, а и належащо. Това е възмущението от тези лица, които е трябвало да носят отговорност за приемането на жизненоважни защитни ограничения, и които, сходно на виновните в Хюстън, не са се съобразили с тези фактори при планирането на градските пространства.
А таман в тази сфера измененията в климата би трябвало да се трансфорат в мерило за всяка активност. Защото стоплянето на климата става все по-мощно и просто ни принуждава към преосмисляне на превантивните ограничения.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ