Официално! Вижте какво показва сравнението между 31 продукта в България и в Германия и Австрия
По-рано през днешния ден земеделският министър Румен Порожанов разкри скандални обстоятелства за разликата в цените и качеството на храните у нас и в Западна Европа. Преди мунити от Министерството на земеделието и храните разгласиха резултатите от осъществения от тях относителен разбор на хранителни артикули в България и в Австрия и Германия:
От Германия и Австрия бяха закупени 31 продукта, а от България 30 техни аналози (разликата се получи заради обстоятелството, че в дните за взимане на проби от България един месен артикул отсъстваше от българския пазар). Пробите бяха разграничени условно на пет огромни групи:
Шоколадови произведения – 8 броя, от които 2 типа бонбони, 4 типа шоколад, 1 течен шоколад и един детски шоколадов десерт;
Безалкохолни питиета и сокове 7 бр., от които 1 газирана напитка, 2 плодови сока, 1 леден чай, 2 бр. енергийни питиета и 1 млечна напитка с кафе;
Детски храни – 2 броя (пюрета);
Млечни артикули и маргарин – 8 броя, от които 4 сирена, 3 масла и 1 маргарин;
Месни артикули 6 броя, от които 1 шунка, 1 месна консерва, 4 салами.
Оценката за сходство протече в няколко стадия:
Съпоставка и разбор на информацията от етикетите на продуктите, предлагани в Западна Европа и в България и първичен ценови анализ;
Органолептичен разбор на продуктите от сертифицирани специалисти с потвърден опит в региона на този тип изследване;
Физикохимичен разбор на всички типове артикули за параленост на информацията от етикетите с действителното количество на дадена съставна част в продукта;
Сравняване на информацията от всички типове проучвания за българския артикул и неговия “европейски” аналог;
Допълнителни проучвания за допустима замяна на съставки или необявено вложение на такива – разбор за съществуване на:
● чуждовидов скотски белтък (конско и птиче месо) в месни продукти;
● соя и соеви деривати в месни продукти;
● наличие на хидроксипролин и съответствие колаген/протеин;
● немлечни мазнини в млечни продукти;
● необявени и неразрешени оцветители, подсладители и консерванти в безалкохолните питиета и соковете;
● необявени и неразрешени подсладители и консерванти в шоколадите и шоколадовите изделия;
● установяване наличието на какао в шоколадите и шоколадовите произведения.
За лабораторните изпитвания бяха употребявани следните лаборатории:
Национален център за публично здраве и разбори (НЦОЗА) за физикохимичен разбор на шоколадови произведения, безалкохолни питиета и сокове и детски храни;
Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт (НДНИВМИ) за разбор на млечни продукти;
Изпитвателна лаборатория при Областна дирекция по сигурност на храните София град (ИЛ при ОДБХ София град) за разбор на месни продукти;
Изпитвателна лаборатория при «СЖС България» ЕООД, гр. Варна за разбор на месни артикули за съществуване на чуждовидов (птичи и конски) протеин и соев протеин;
Изпитвателен център «ГЛОБАЛТЕСТ» ООД за разбор на наличието на какао в шоколадовите произведения.
Всички посочени лаборатории са упълномощени от Българската работа по акредитация.
За крайната преценка на лабораторните резултати са употребявани допустимите отклонения, според метода за разбор на подобаващ индикатор, а за преценка на сходството на хранителната стойност са употребявани насоки за Компетентните органи по отношение на контрола на спазването на Регламент (ЕС) № 1169/2011 година по повод определянето на допустимите отклонения за хранителни стойности, оповестени върху етикета.
Обобщените резултати от всички типове разбори (етикети, органолептични, физикохимични и спомагателни анализи) за всяка група поотделно са:
І. Резултати от разбора (констатирани различия) на групата “месни продукти”.
1. Етикетиране – не са установени различия;
2. Органолептичен разбор – не са установени различия;
3. Физикохимичен разбор – установените разлики в някои от стойностите при лабораторното изпитване са несъществени и са в границите на допустимите отклонения;
Примери:
За един тип сурово сушен месен артикул
съдържанието на натриев хлорид в “българския” артикул е с 3,18% по-малко съпоставено с “европейския” и с 2,12% по-малко спрямо информацията на етикета
водно наличие в % на “българския” артикул е с 3,2% по-високо, спрямо “европейския”
За един тип месен артикул
съдържанието на мазнини на “българския” артикул е с 1,72% по-малко съпоставено с “европейския” и с 4,31% спрямо информацията на етикета
съдържанието на протеин в % на “българския” артикул е с 0,05% по-високо, спрямо “европейския” и с 3,25% спрямо информацията на етикета
За един тип консерва
съдържанието на мазнини на “българския” артикул е с 1,02% по-малко съпоставено с “европейския” и с 0,24% спрямо информацията на етикета
съдържанието на натриев хлорид % на “българския” артикул е с 0,12% по-високо, спрямо “европейския” и с 0,17% спрямо информацията на етикета
4. Допълнителни разбори:
● съществуване на чуждовидов скотски белтък (конско и птиче месо) в месни артикули – не е открито наличие;
● съществуване на соя и соеви деривати в месни артикули – не е открито наличие;
● наличие на хидроксипролин и съответствие колаген/протеин – този индикатор нормално се изследва единствено за мляно месо (такива артикули не са анализирани) и няма норма нито в европейското законодателство, нито е оповестена стойност на етикетите на продуктите, само че за задачите на изследването за лицемерен стандарт е от голяма важност съпоставимостта на резултатите. До огромна степен стойностите се припокриват, разликите са несъществени и могат да се дължат даже на анатомичната област на животинския мъртвец, от която е добита суровината.
ІІ. Резултати от разбора (констатирани различия) на групата “млечни артикули и маргарин”.
1. Етикетиране – установени разлики:
– за един от типовете краве масло, наличието на мазнини в продукта, предлаган у нас е 82%, а в този от немския пазар – 80%;
– при съпоставката на маргарина, който на външен тип е безусловно идентичен (освен разлика в грамажа) предлагания у нас е със 70% мазнини, а немския е с 80% мазнини;
2. Органолептичен разбор – разграничение е установено при двата аналога на «Сирене Моцарела» във усет, аромат, мирис, цвят, консистенция, разрезна повърхнина и саламура. Сиренето, предлагано на българския пазар е с бял цвят, характерен усет, само че без изразен мирис на мляко, с рехава разрезна повърхнина и едва открояване на пластовете. На саламурата ú липсва присъщия зеленикав нюанс. Сиренето предлагано на немския пазар е със едва жълт нюанс, изразен усет на мляко, плътна разрезна повърхнина с открояване на пластовете. При саламурата се следи характерния зеленикав оттенък;
3. Физикохимичен разбор – установените разлики в някои от стойностите при лабораторното изпитване са несъществени и са в границите на допустимите отклонения;
Примери:
За един тип сирене
съдържанието на въглехидрати на “българския” артикул е с 0,1% по-високо съпоставено с “европейския” и с 0,2% по-ниско спрямо информацията на етикета
съдържанието на протеин в % на “българския” артикул е с 0,19% по-високо, спрямо “европейския” и с 0,2% по-ниско спрямо информацията на етикета
За един тип краве масло
съдържанието на наситени мастни киселини на “българския” артикул е с 0,9% по-високо съпоставено с “европейския” и с 4,3% по – високо спрямо информацията на етикета
съдържанието на въглехидрати % на “българския” артикул е с 0,46% по-ниско, спрямо “европейския” и с 0,31% по-ниско спрямо информацията на етикета
4. Допълнителни разбори:
● немлечни мазнини в млечни артикули – не е открито
● ценови разбор – за един от типовете краве масло в Германия се продава за към 4 лв., а в България е 5,89 лв. за едно и също количество от 250 грама
ІІІ. Резултати от разбора (констатирани различия) на групата “шоколадови изделия”.
1. Етикетиране – установени разлики:
– в детски шоколадов десерт от една и съща комерсиална марка се следят обилни разлики сред съставките на двата етикета. В продукта от Германия се съдържат захар, декстроза и яйчен прахуляк, а в продукта от България се съдържа захар, глюкоза, глюкозо-фруктозен сироп, яйца. Освен това в „ германския” има мляко – 24% и мрачен (горчив) шоколад – 21%, до момента в който в „ българския” има мляко 21% и шоколад – 20%.
2. Органолептичен разбор – разграничение е установено при двата аналога на един от типовете шоколад във връзка с цвета, като българския артикул е с кафяв цвят, а западноевропейският му аналог е ярко кафяв;
3. Физикохимичен разбор – установените разлики в някои от стойностите при лабораторното изпитване са несъществени и са в границите на допустимите отклонения;
Примери:
За един тип шоколад
съдържанието на мазнини в % съпоставено с оповестено на етикета за “българския” артикул е 0,02% по-малко, а на “европейския – по-малко с 0,31%
съдържанието на захари в % съпоставено с оповестеното на етикета за “българския” артикул е с 1,09% по-ниско, а за “европейския” – по-ниско с 1,95%
Съдържание на какао в % при оповестено на етикета минимално наличие от 30%, българският шоколад съдържа 8,68% повече, а немския – 4,67% повече какао
За един тип шоколадови бонбони
съдържанието на мазнини в % съпоставено с оповестено на етикета за “българския” артикул е 0,36% по-малко, а на “европейския – по-малко с 0,44%
съдържанието на белтък в % съпоставено с оповестеното на етикета за “българския” артикул е с 0,42% по-високо, а за “европейския” – по-ниско с 0,11%
4. Допълнителни разбори:
● наличие на какао – установено е разграничение в един от продуктите, а точно наличие на повече какао в шоколада от България, спрямо аналога му с по-светъл цвят от Западна Европа;
● подсладители и консерванти в шоколадите и шоколадовите произведения – не са установени.
ІV. Резултати от разбора (констатирани различия) на групата “детски храни”.
1. Етикетиране – в детско пюре от една и съща марка са оповестени всички съставки, само че в продукта предлаган на българския пазар оповестеното наличие на рапичното олио е 1,3%, до момента в който в този от Германия е 0,9%. Съдържанието на протеин в пюрето за Германия е 1,5 гр. на 100 грама артикул, а за България количеството е 1 грам на 100 грама продукт;
2. Органолептичен разбор – няма установени различия;
3. Физикохимичен разбор – установените разлики в някои от стойностите при лабораторното изпитване са несъществени и са в границите на допустимите отклонения;
Примери:
съдържанието на белтък съпоставено с оповестено на етикета за “българския” артикул е 0,01% по-малко, а на “европейския – с 0,15%
съдържанието на хранителни влакнини съпоставено с оповестеното на етикета за “българския” артикул е с 0,04% по-високо, а за “европейския” – с 0,02%
V. Резултати от разбора (констатирани различия) на групата “безалкохолни питиета и сокове”.
1. Етикетиране – установени разлики
– в газирана напитка от една и съща марка, продукта от немския пазар съдържа „ захар” и „ въглеродна киселина”, а този, предлаган в България съдържа „ фруктозо-глюкозен сироп” и „ въглероден диоксид”;
– в плодовия сок от една и съща марка, продуктът от западноевропейския пазар е с оповестено наличие на 100% плод”, а този предлаган в България е с 97% сок от концентрат и 3% портокалов пулп;
2. Органолептичен разбор – при един от продуктите в българския му аналог газировката е слаба, а усетът е блудкав, спрямо този от Западна Европа, където газирането е изразено, а усетът е сладък;
3. Физикохимичен разбор – установените разлики в някои от стойностите при лабораторното изпитване са несъществени и са в границите на допустимите отклонения;
Примери:
За един тип енергийна напитка:
съдържанието на кофеин в mg% съпоставено с оповестено на етикета за “българския” артикул е с 1,52 mg % по-малко, а на “европейския – с 0,65 mg %. Реалната разлика в наличието на кофеина сред българския и европейския артикул е 0,87 mg %
енергийното наличие в kJ/100g за “българския” артикул е с 3 kJ по-високо, от това на “европейския” артикул.
За един тип сок:
съдържанието на захари в % в “българския” артикул е с 0,32 % по-ниско съпоставено с “европейския” и с 0,39 % по-ниско съпоставено с етикета
съдържанието на белтък в % в “българския” артикул е с 0,02 % по-ниско съпоставено с “европейския” и с 0,03 % по-високо съпоставено с етикета
4. Допълнителни разбори:
● необявени и неразрешени оцветители, подсладители и консерванти в безалкохолните питиета и соковете – не се установяват;
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: На база на осъществените изпитвания и сравнителни разбори на установените разлики в “българските” артикули и техните “европейски” аналози, работната група счита, че на този стадий са налични доказателства за разминаване в качеството на храните на българския и европейския пазар.
За резултатите от изследването ще бъдат известени Национален център за публично здраве и разбори и Комисия за отбрана на потребителите.
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ Пожарна охрана ГОРЕЩАТА ТЕМА!
От Германия и Австрия бяха закупени 31 продукта, а от България 30 техни аналози (разликата се получи заради обстоятелството, че в дните за взимане на проби от България един месен артикул отсъстваше от българския пазар). Пробите бяха разграничени условно на пет огромни групи:
Шоколадови произведения – 8 броя, от които 2 типа бонбони, 4 типа шоколад, 1 течен шоколад и един детски шоколадов десерт;
Безалкохолни питиета и сокове 7 бр., от които 1 газирана напитка, 2 плодови сока, 1 леден чай, 2 бр. енергийни питиета и 1 млечна напитка с кафе;
Детски храни – 2 броя (пюрета);
Млечни артикули и маргарин – 8 броя, от които 4 сирена, 3 масла и 1 маргарин;
Месни артикули 6 броя, от които 1 шунка, 1 месна консерва, 4 салами.
Оценката за сходство протече в няколко стадия:
Съпоставка и разбор на информацията от етикетите на продуктите, предлагани в Западна Европа и в България и първичен ценови анализ;
Органолептичен разбор на продуктите от сертифицирани специалисти с потвърден опит в региона на този тип изследване;
Физикохимичен разбор на всички типове артикули за параленост на информацията от етикетите с действителното количество на дадена съставна част в продукта;
Сравняване на информацията от всички типове проучвания за българския артикул и неговия “европейски” аналог;
Допълнителни проучвания за допустима замяна на съставки или необявено вложение на такива – разбор за съществуване на:
● чуждовидов скотски белтък (конско и птиче месо) в месни продукти;
● соя и соеви деривати в месни продукти;
● наличие на хидроксипролин и съответствие колаген/протеин;
● немлечни мазнини в млечни продукти;
● необявени и неразрешени оцветители, подсладители и консерванти в безалкохолните питиета и соковете;
● необявени и неразрешени подсладители и консерванти в шоколадите и шоколадовите изделия;
● установяване наличието на какао в шоколадите и шоколадовите произведения.
За лабораторните изпитвания бяха употребявани следните лаборатории:
Национален център за публично здраве и разбори (НЦОЗА) за физикохимичен разбор на шоколадови произведения, безалкохолни питиета и сокове и детски храни;
Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт (НДНИВМИ) за разбор на млечни продукти;
Изпитвателна лаборатория при Областна дирекция по сигурност на храните София град (ИЛ при ОДБХ София град) за разбор на месни продукти;
Изпитвателна лаборатория при «СЖС България» ЕООД, гр. Варна за разбор на месни артикули за съществуване на чуждовидов (птичи и конски) протеин и соев протеин;
Изпитвателен център «ГЛОБАЛТЕСТ» ООД за разбор на наличието на какао в шоколадовите произведения.
Всички посочени лаборатории са упълномощени от Българската работа по акредитация.
За крайната преценка на лабораторните резултати са употребявани допустимите отклонения, според метода за разбор на подобаващ индикатор, а за преценка на сходството на хранителната стойност са употребявани насоки за Компетентните органи по отношение на контрола на спазването на Регламент (ЕС) № 1169/2011 година по повод определянето на допустимите отклонения за хранителни стойности, оповестени върху етикета.
Обобщените резултати от всички типове разбори (етикети, органолептични, физикохимични и спомагателни анализи) за всяка група поотделно са:
І. Резултати от разбора (констатирани различия) на групата “месни продукти”.
1. Етикетиране – не са установени различия;
2. Органолептичен разбор – не са установени различия;
3. Физикохимичен разбор – установените разлики в някои от стойностите при лабораторното изпитване са несъществени и са в границите на допустимите отклонения;
Примери:
За един тип сурово сушен месен артикул
съдържанието на натриев хлорид в “българския” артикул е с 3,18% по-малко съпоставено с “европейския” и с 2,12% по-малко спрямо информацията на етикета
водно наличие в % на “българския” артикул е с 3,2% по-високо, спрямо “европейския”
За един тип месен артикул
съдържанието на мазнини на “българския” артикул е с 1,72% по-малко съпоставено с “европейския” и с 4,31% спрямо информацията на етикета
съдържанието на протеин в % на “българския” артикул е с 0,05% по-високо, спрямо “европейския” и с 3,25% спрямо информацията на етикета
За един тип консерва
съдържанието на мазнини на “българския” артикул е с 1,02% по-малко съпоставено с “европейския” и с 0,24% спрямо информацията на етикета
съдържанието на натриев хлорид % на “българския” артикул е с 0,12% по-високо, спрямо “европейския” и с 0,17% спрямо информацията на етикета
4. Допълнителни разбори:
● съществуване на чуждовидов скотски белтък (конско и птиче месо) в месни артикули – не е открито наличие;
● съществуване на соя и соеви деривати в месни артикули – не е открито наличие;
● наличие на хидроксипролин и съответствие колаген/протеин – този индикатор нормално се изследва единствено за мляно месо (такива артикули не са анализирани) и няма норма нито в европейското законодателство, нито е оповестена стойност на етикетите на продуктите, само че за задачите на изследването за лицемерен стандарт е от голяма важност съпоставимостта на резултатите. До огромна степен стойностите се припокриват, разликите са несъществени и могат да се дължат даже на анатомичната област на животинския мъртвец, от която е добита суровината.
ІІ. Резултати от разбора (констатирани различия) на групата “млечни артикули и маргарин”.
1. Етикетиране – установени разлики:
– за един от типовете краве масло, наличието на мазнини в продукта, предлаган у нас е 82%, а в този от немския пазар – 80%;
– при съпоставката на маргарина, който на външен тип е безусловно идентичен (освен разлика в грамажа) предлагания у нас е със 70% мазнини, а немския е с 80% мазнини;
2. Органолептичен разбор – разграничение е установено при двата аналога на «Сирене Моцарела» във усет, аромат, мирис, цвят, консистенция, разрезна повърхнина и саламура. Сиренето, предлагано на българския пазар е с бял цвят, характерен усет, само че без изразен мирис на мляко, с рехава разрезна повърхнина и едва открояване на пластовете. На саламурата ú липсва присъщия зеленикав нюанс. Сиренето предлагано на немския пазар е със едва жълт нюанс, изразен усет на мляко, плътна разрезна повърхнина с открояване на пластовете. При саламурата се следи характерния зеленикав оттенък;
3. Физикохимичен разбор – установените разлики в някои от стойностите при лабораторното изпитване са несъществени и са в границите на допустимите отклонения;
Примери:
За един тип сирене
съдържанието на въглехидрати на “българския” артикул е с 0,1% по-високо съпоставено с “европейския” и с 0,2% по-ниско спрямо информацията на етикета
съдържанието на протеин в % на “българския” артикул е с 0,19% по-високо, спрямо “европейския” и с 0,2% по-ниско спрямо информацията на етикета
За един тип краве масло
съдържанието на наситени мастни киселини на “българския” артикул е с 0,9% по-високо съпоставено с “европейския” и с 4,3% по – високо спрямо информацията на етикета
съдържанието на въглехидрати % на “българския” артикул е с 0,46% по-ниско, спрямо “европейския” и с 0,31% по-ниско спрямо информацията на етикета
4. Допълнителни разбори:
● немлечни мазнини в млечни артикули – не е открито
● ценови разбор – за един от типовете краве масло в Германия се продава за към 4 лв., а в България е 5,89 лв. за едно и също количество от 250 грама
ІІІ. Резултати от разбора (констатирани различия) на групата “шоколадови изделия”.
1. Етикетиране – установени разлики:
– в детски шоколадов десерт от една и съща комерсиална марка се следят обилни разлики сред съставките на двата етикета. В продукта от Германия се съдържат захар, декстроза и яйчен прахуляк, а в продукта от България се съдържа захар, глюкоза, глюкозо-фруктозен сироп, яйца. Освен това в „ германския” има мляко – 24% и мрачен (горчив) шоколад – 21%, до момента в който в „ българския” има мляко 21% и шоколад – 20%.
2. Органолептичен разбор – разграничение е установено при двата аналога на един от типовете шоколад във връзка с цвета, като българския артикул е с кафяв цвят, а западноевропейският му аналог е ярко кафяв;
3. Физикохимичен разбор – установените разлики в някои от стойностите при лабораторното изпитване са несъществени и са в границите на допустимите отклонения;
Примери:
За един тип шоколад
съдържанието на мазнини в % съпоставено с оповестено на етикета за “българския” артикул е 0,02% по-малко, а на “европейския – по-малко с 0,31%
съдържанието на захари в % съпоставено с оповестеното на етикета за “българския” артикул е с 1,09% по-ниско, а за “европейския” – по-ниско с 1,95%
Съдържание на какао в % при оповестено на етикета минимално наличие от 30%, българският шоколад съдържа 8,68% повече, а немския – 4,67% повече какао
За един тип шоколадови бонбони
съдържанието на мазнини в % съпоставено с оповестено на етикета за “българския” артикул е 0,36% по-малко, а на “европейския – по-малко с 0,44%
съдържанието на белтък в % съпоставено с оповестеното на етикета за “българския” артикул е с 0,42% по-високо, а за “европейския” – по-ниско с 0,11%
4. Допълнителни разбори:
● наличие на какао – установено е разграничение в един от продуктите, а точно наличие на повече какао в шоколада от България, спрямо аналога му с по-светъл цвят от Западна Европа;
● подсладители и консерванти в шоколадите и шоколадовите произведения – не са установени.
ІV. Резултати от разбора (констатирани различия) на групата “детски храни”.
1. Етикетиране – в детско пюре от една и съща марка са оповестени всички съставки, само че в продукта предлаган на българския пазар оповестеното наличие на рапичното олио е 1,3%, до момента в който в този от Германия е 0,9%. Съдържанието на протеин в пюрето за Германия е 1,5 гр. на 100 грама артикул, а за България количеството е 1 грам на 100 грама продукт;
2. Органолептичен разбор – няма установени различия;
3. Физикохимичен разбор – установените разлики в някои от стойностите при лабораторното изпитване са несъществени и са в границите на допустимите отклонения;
Примери:
съдържанието на белтък съпоставено с оповестено на етикета за “българския” артикул е 0,01% по-малко, а на “европейския – с 0,15%
съдържанието на хранителни влакнини съпоставено с оповестеното на етикета за “българския” артикул е с 0,04% по-високо, а за “европейския” – с 0,02%
V. Резултати от разбора (констатирани различия) на групата “безалкохолни питиета и сокове”.
1. Етикетиране – установени разлики
– в газирана напитка от една и съща марка, продукта от немския пазар съдържа „ захар” и „ въглеродна киселина”, а този, предлаган в България съдържа „ фруктозо-глюкозен сироп” и „ въглероден диоксид”;
– в плодовия сок от една и съща марка, продуктът от западноевропейския пазар е с оповестено наличие на 100% плод”, а този предлаган в България е с 97% сок от концентрат и 3% портокалов пулп;
2. Органолептичен разбор – при един от продуктите в българския му аналог газировката е слаба, а усетът е блудкав, спрямо този от Западна Европа, където газирането е изразено, а усетът е сладък;
3. Физикохимичен разбор – установените разлики в някои от стойностите при лабораторното изпитване са несъществени и са в границите на допустимите отклонения;
Примери:
За един тип енергийна напитка:
съдържанието на кофеин в mg% съпоставено с оповестено на етикета за “българския” артикул е с 1,52 mg % по-малко, а на “европейския – с 0,65 mg %. Реалната разлика в наличието на кофеина сред българския и европейския артикул е 0,87 mg %
енергийното наличие в kJ/100g за “българския” артикул е с 3 kJ по-високо, от това на “европейския” артикул.
За един тип сок:
съдържанието на захари в % в “българския” артикул е с 0,32 % по-ниско съпоставено с “европейския” и с 0,39 % по-ниско съпоставено с етикета
съдържанието на белтък в % в “българския” артикул е с 0,02 % по-ниско съпоставено с “европейския” и с 0,03 % по-високо съпоставено с етикета
4. Допълнителни разбори:
● необявени и неразрешени оцветители, подсладители и консерванти в безалкохолните питиета и соковете – не се установяват;
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: На база на осъществените изпитвания и сравнителни разбори на установените разлики в “българските” артикули и техните “европейски” аналози, работната група счита, че на този стадий са налични доказателства за разминаване в качеството на храните на българския и европейския пазар.
За резултатите от изследването ще бъдат известени Национален център за публично здраве и разбори и Комисия за отбрана на потребителите.
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ Пожарна охрана ГОРЕЩАТА ТЕМА!
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ