Кристина Димитрова - за първата среща с Орлин Горанов и чудесата в живота й
По мотив Тринадесетото издание на Международния фестивал на шлагерната и остарялата градска песен “Пей сърце “ 2019, една от най-успешните и обичани български певици – Кристина Димитрова, дойде в град Кюстендил, като като се изключи че откри Фестивала и беше ръководител на журито, на 15-ти септември тя поведе българи, сърби и македонци да запеят дружно две извънредно известни песни – “Море пиле “ и “Ако умра ил почина “, пред читалище “Братство “. Тогава стотици кюстендилци и посетители на града се включиха в самодейността и демонстрираха, че обединяването прави силата!
Кореспондент на Actualno.com от града се срещна с огромната българска певица на един от най-светлите християнски празници – Кръстовден. Ето какво описа тя за живота и кариерата си, за социалистическите години, за божествените чудеса, съпътстващи ориста й, за вярата в живота й и за какво Кръстовден е нейн персонален празник и за срещата и с Орлин Горанов.
Г-жо Димитрова, какво е да си толкоз известна и обичана звезда, години наред? Славата промени ли Ви и по кое време и по какъв начин в действителност стартира всичко?
Здравейте! Много Ви благодаря! Честит празник и на Вас и на всички кюстендилци! Кога стартира всичко? - Това се случи през предишния век (смее се).
Спомням си, сякаш още първия ден. Всичко е като една кино лента. Бях още напълно, напълно дребна, когато за първи път се явих на фестивал. По това време се организираха фестивалите “Тромбата на Вили “ и “Зорница “ - в Нощен бар “Астория “, в центъра на София. И тогава взех решение, ей по този начин просто на подбив, в действителност не напълно на подбив - да се явя, тъй като постоянно съм желала да се занимавам с пеене, с музика. Още от първи клас започнах да изсвирвам на цигулка и продължих до 8-ми клас, по-късно взех решение, че цигулката е извънредно прочувствен, по този начин да се каже, инструмент. Бях решила да бъде нещо по-емоционално и несъмнено, избрах пеенето, тъй като то беше моята пристрастеност, беше в кръвта ми! Но да се върнем на въпроса – явих се на тези 2 състезанието, където незабавно бях видяна. Получих много оферти още оттогава да работя с доста групи, имах избор, което беше доста готино. През тази година аплайвах в Консерваторията, одобриха ме в първите редици, в класа на Стефан Анастасов и по този начин стартира в действителност моята кариера. Имала съм щастието да работя с най-големите оркестри в България, по това време, още до момента в който бях 1-ви курс в Консерваторията – това са оркестър “София “, оркестър “Метроном “, “Феротон “ и хиляди други огромни оркестри, с които пътувах освен в България, по най-големите зали и игрища, само че и в целия Соц-лагер, защото тогава можеше да се пътува единствено там.
И по този начин стартира моята кариера, в действителност, записах първите си независими песни, имах щастието да срещна Орлин Горанов, с който записах също доста красиви песни, които и до ден сегашен остават обичани песни на генерации българи!
Безспорно е по този начин! Точно това е и втория ми въпрос- Кога се срещнахте с Орлин Горанов? Вие стартирате независима кариера и сте солов реализатор, само че по какъв начин се сработихте с него и създадохте такива незабравими шлагери?
Да, независима несъмнено, като за моята независима кариера, ръка ми подаде Мария Ганева, която ми беше учител в Консерваторията. Тя в това време е извънреден музикант и композитор и с нея, както и с Иван Тенев, който е и първият ми брачен партньор, бяхме един тандем. Тя написа едни от най-хубавите ми песни, които и до ден сегашен са извънредно съвременни – ще кажа включително “Добре ми е по този начин “, “Вчера, през днешния ден и на следващия ден “, “Липсваш ми “, “Без билет “ и още доста, доста песни, с които започва моята независима кариера. След това през 1984г. – в действителност в един интервал се случват и независимата ми кариера, и срещата ми с Орлин.
С него първата ария, която записахме е песента “Сън “ по музика на Димитър Пенев и по текст на Иван Тенев. Участвахме в Пролетния радио конкурс, където спечелихме Първа премия на публиката. След този конкурс взехме решение, че публиката ни харесва и създадохме още доста, доста песни!
Вие постоянно сте правила и продължавате да създавате извънредно качествена музика, за разлика от музиката, която е настояща сега и през последните години. Всички Ваши песни са с бездънен смисъл, с обръщение, даже когато слушаш единствено мелодията на песента или пък когато четеш единствено текста – откриваш надълбоко обръщение, което те допира. Това ли е в действителност тайната на Вашия огромен триумф като солов реализатор, както и на сполучливото ви сработване с Орлин?
Ами постоянно сме държали текста да е логичен, да бъде с обръщение, да бъде хубав, също така и да бъде елементарно запеваем! В смисъл подобен, текста, посланието доста елементарно да стигне до сърцата на хората. Просто да остави отпечатък в сърцата им! И може би това е тъкмо тайната – да намериш разковничето, което ще жегне хората и ще им се хареса. Пък и несъмнено, аз в никакъв случай не върша взаимни отстъпки да изпея нещо, което на мен персонално няма да ми хареса! Имаше такива моменти в соц. Времето - когато правиш албум, наложително би трябвало да изпееш 1-2 песни на наложителни композитори – щеш, не щеш, само че все пак отново правихме подбори и песните са хубави! И може би това е тайната, това е повода и в този момент младежите да харесват песните от това време, ние да ги сервира в един по-нов вид, в по-модерен вид, тъй като доста от моите песни, а и дуетите с Орлин сме ги създали в Ремикси и ги пеем на нашите концерти.
Да, това е ужасно!
Да, само че несъмнено оригинала си е оригинал!
Точно по този начин! Кръстовден е един от най-големите християнски празници – Кръстовден, като съгласно поверието през нощта на 13-ти против 14-ти септември, Господ слиза на земята и се случват чудеса, извършва стремежи.
Исках да Ви попитам, имате ли събитие в живота Ви, което бихте определили като знамение? Може би момента, когато сте изгряли на огромната сцена? Вярвате ли в чудесата? Случвали ли са Ви се? Имате ли спомен, който сте запомнили като Божествено знамение?
Аз считам, че изобщо ориста ми, ми е отредила, тя да бъде чудна, тъй като това да работиш нещо, което ти е прелестно и аз бих споделила, че цялостен живот аз не работя, тъй като върша нещо, което боготворя и което обичам! Може би това е в действителност едно от чудесата. Аз имам вяра в чудесата! Аз съм необикновен оптимист!
И аз също!
И постоянно, даже когато съм имала някакви тежки моменти, постоянно, на края, те имат една щастлива развръзка и един благополучен край! И аз считам, че това е чудото! И изобщо чудото- то е към нас, то не може да се опише, ние можем единствено да го почувстваме и то да бъде към нас, да бъде като някаква материя, която знаеш, че съществува, само че не можеш да я видиш! И не можеш да я пипнеш!
А смятате ли в действителност, че в тежки моменти, точно вярата е нашата опора, вярата в чудесата, че в един миг нещата ще се подредят?
Абсолютно, да! Вярвам, аз още един път споделям – аз съм безспорен оптимист! Вярвам, че света е добър, че ще се случват хубави неща и при мен сякаш, аз загърбвам неприятните неща и може би поради това, да пази Господ, само че и неприятните моменти, те някакси ме заобикалят. Чувствам, че нещо може да се случи, само че то ме заобикаля! И единствено по отношение на този празник ще кажа, че аз съм кръстена на баба си Христина – с “Х ”, само че ме кръщават Кристина, след което, когато ме кръщават и в една от най-красивите църкви в София – Храм “Свети Седмочисленици “, там в кръщелното ми, в църквата – аз съм КРЪСТИНА и постоянно този празник за мен е извънредно свят!
Да, значи това си е вашия празник! Ваш персонален празник!
Да, това е моя празник и няколко пъти съм била на Кръстова гора, където в действителност считам, че там се случват чудеса! Ходила съм, за жалост, не всяка година, ето както и на днешния ден съм ангажирана, само че когато съм свободна, аз отивам там и по-късно цялата година ми е извънредно заредена - тя ми е хубава, тя ми е здрава годината и за това настина считам, че един човек би трябвало да има вяра!
Така е, аз също имам вяра!
Не споделям, че би трябвало да вярваш в Господ или в нещо съответно, просто би трябвало да вярваш в положителното и да имаш религия!
За всички нас е голямо наслаждение, че на този огромен християнски празник, а както разбрахме и ваш персонален празник, сте точно тук в нашия прелестен град Кюстендил!
Да и аз доста се веселя тъй като ми е извънредно прелестно и желая да благодаря на господин Иван Андонов за поканата, както и на читалище “Братство “ за чудесното отношение и организация на този Международен музикален конгрес, от който към този момент съм част и аз!
Надявам се да останете с прелестни и топли мемоари и усещания от града и екипа ни! Във връзка с поверието на празника, че Господ слиза на земята и се случват чудеса – последният ми въпрос е: Какво знамение ще пожелаете да се случи на кюстендилци?
Минавайки през центъра виждам, че града ви към този момент е доста хубав! Искам да пожелая на първо място на кюстендилци да са здрави, да обичат града си, да го пазят чист и хубав. Да обичат хубавата българска музика и да я ценят! Най-вече здраве!
Много Ви благодаря че отделихте време и бяхте толкоз откровена и същинска пред нашите читатели! Благодаря Ви и за прелестните пожелания и Ви поисквам сполучливо разкриване на Международния фестивал “Пей сърце “ 2019!
Интервю на Джулия Андонова
Кореспондент на Actualno.com от града се срещна с огромната българска певица на един от най-светлите християнски празници – Кръстовден. Ето какво описа тя за живота и кариерата си, за социалистическите години, за божествените чудеса, съпътстващи ориста й, за вярата в живота й и за какво Кръстовден е нейн персонален празник и за срещата и с Орлин Горанов.
Г-жо Димитрова, какво е да си толкоз известна и обичана звезда, години наред? Славата промени ли Ви и по кое време и по какъв начин в действителност стартира всичко?
Здравейте! Много Ви благодаря! Честит празник и на Вас и на всички кюстендилци! Кога стартира всичко? - Това се случи през предишния век (смее се).
Спомням си, сякаш още първия ден. Всичко е като една кино лента. Бях още напълно, напълно дребна, когато за първи път се явих на фестивал. По това време се организираха фестивалите “Тромбата на Вили “ и “Зорница “ - в Нощен бар “Астория “, в центъра на София. И тогава взех решение, ей по този начин просто на подбив, в действителност не напълно на подбив - да се явя, тъй като постоянно съм желала да се занимавам с пеене, с музика. Още от първи клас започнах да изсвирвам на цигулка и продължих до 8-ми клас, по-късно взех решение, че цигулката е извънредно прочувствен, по този начин да се каже, инструмент. Бях решила да бъде нещо по-емоционално и несъмнено, избрах пеенето, тъй като то беше моята пристрастеност, беше в кръвта ми! Но да се върнем на въпроса – явих се на тези 2 състезанието, където незабавно бях видяна. Получих много оферти още оттогава да работя с доста групи, имах избор, което беше доста готино. През тази година аплайвах в Консерваторията, одобриха ме в първите редици, в класа на Стефан Анастасов и по този начин стартира в действителност моята кариера. Имала съм щастието да работя с най-големите оркестри в България, по това време, още до момента в който бях 1-ви курс в Консерваторията – това са оркестър “София “, оркестър “Метроном “, “Феротон “ и хиляди други огромни оркестри, с които пътувах освен в България, по най-големите зали и игрища, само че и в целия Соц-лагер, защото тогава можеше да се пътува единствено там.
И по този начин стартира моята кариера, в действителност, записах първите си независими песни, имах щастието да срещна Орлин Горанов, с който записах също доста красиви песни, които и до ден сегашен остават обичани песни на генерации българи!
Безспорно е по този начин! Точно това е и втория ми въпрос- Кога се срещнахте с Орлин Горанов? Вие стартирате независима кариера и сте солов реализатор, само че по какъв начин се сработихте с него и създадохте такива незабравими шлагери?
Да, независима несъмнено, като за моята независима кариера, ръка ми подаде Мария Ганева, която ми беше учител в Консерваторията. Тя в това време е извънреден музикант и композитор и с нея, както и с Иван Тенев, който е и първият ми брачен партньор, бяхме един тандем. Тя написа едни от най-хубавите ми песни, които и до ден сегашен са извънредно съвременни – ще кажа включително “Добре ми е по този начин “, “Вчера, през днешния ден и на следващия ден “, “Липсваш ми “, “Без билет “ и още доста, доста песни, с които започва моята независима кариера. След това през 1984г. – в действителност в един интервал се случват и независимата ми кариера, и срещата ми с Орлин.
С него първата ария, която записахме е песента “Сън “ по музика на Димитър Пенев и по текст на Иван Тенев. Участвахме в Пролетния радио конкурс, където спечелихме Първа премия на публиката. След този конкурс взехме решение, че публиката ни харесва и създадохме още доста, доста песни!
Вие постоянно сте правила и продължавате да създавате извънредно качествена музика, за разлика от музиката, която е настояща сега и през последните години. Всички Ваши песни са с бездънен смисъл, с обръщение, даже когато слушаш единствено мелодията на песента или пък когато четеш единствено текста – откриваш надълбоко обръщение, което те допира. Това ли е в действителност тайната на Вашия огромен триумф като солов реализатор, както и на сполучливото ви сработване с Орлин?
Ами постоянно сме държали текста да е логичен, да бъде с обръщение, да бъде хубав, също така и да бъде елементарно запеваем! В смисъл подобен, текста, посланието доста елементарно да стигне до сърцата на хората. Просто да остави отпечатък в сърцата им! И може би това е тъкмо тайната – да намериш разковничето, което ще жегне хората и ще им се хареса. Пък и несъмнено, аз в никакъв случай не върша взаимни отстъпки да изпея нещо, което на мен персонално няма да ми хареса! Имаше такива моменти в соц. Времето - когато правиш албум, наложително би трябвало да изпееш 1-2 песни на наложителни композитори – щеш, не щеш, само че все пак отново правихме подбори и песните са хубави! И може би това е тайната, това е повода и в този момент младежите да харесват песните от това време, ние да ги сервира в един по-нов вид, в по-модерен вид, тъй като доста от моите песни, а и дуетите с Орлин сме ги създали в Ремикси и ги пеем на нашите концерти.
Да, това е ужасно!
Да, само че несъмнено оригинала си е оригинал!
Точно по този начин! Кръстовден е един от най-големите християнски празници – Кръстовден, като съгласно поверието през нощта на 13-ти против 14-ти септември, Господ слиза на земята и се случват чудеса, извършва стремежи.
Исках да Ви попитам, имате ли събитие в живота Ви, което бихте определили като знамение? Може би момента, когато сте изгряли на огромната сцена? Вярвате ли в чудесата? Случвали ли са Ви се? Имате ли спомен, който сте запомнили като Божествено знамение?
Аз считам, че изобщо ориста ми, ми е отредила, тя да бъде чудна, тъй като това да работиш нещо, което ти е прелестно и аз бих споделила, че цялостен живот аз не работя, тъй като върша нещо, което боготворя и което обичам! Може би това е в действителност едно от чудесата. Аз имам вяра в чудесата! Аз съм необикновен оптимист!
И аз също!
И постоянно, даже когато съм имала някакви тежки моменти, постоянно, на края, те имат една щастлива развръзка и един благополучен край! И аз считам, че това е чудото! И изобщо чудото- то е към нас, то не може да се опише, ние можем единствено да го почувстваме и то да бъде към нас, да бъде като някаква материя, която знаеш, че съществува, само че не можеш да я видиш! И не можеш да я пипнеш!
А смятате ли в действителност, че в тежки моменти, точно вярата е нашата опора, вярата в чудесата, че в един миг нещата ще се подредят?
Абсолютно, да! Вярвам, аз още един път споделям – аз съм безспорен оптимист! Вярвам, че света е добър, че ще се случват хубави неща и при мен сякаш, аз загърбвам неприятните неща и може би поради това, да пази Господ, само че и неприятните моменти, те някакси ме заобикалят. Чувствам, че нещо може да се случи, само че то ме заобикаля! И единствено по отношение на този празник ще кажа, че аз съм кръстена на баба си Христина – с “Х ”, само че ме кръщават Кристина, след което, когато ме кръщават и в една от най-красивите църкви в София – Храм “Свети Седмочисленици “, там в кръщелното ми, в църквата – аз съм КРЪСТИНА и постоянно този празник за мен е извънредно свят!
Да, значи това си е вашия празник! Ваш персонален празник!
Да, това е моя празник и няколко пъти съм била на Кръстова гора, където в действителност считам, че там се случват чудеса! Ходила съм, за жалост, не всяка година, ето както и на днешния ден съм ангажирана, само че когато съм свободна, аз отивам там и по-късно цялата година ми е извънредно заредена - тя ми е хубава, тя ми е здрава годината и за това настина считам, че един човек би трябвало да има вяра!
Така е, аз също имам вяра!
Не споделям, че би трябвало да вярваш в Господ или в нещо съответно, просто би трябвало да вярваш в положителното и да имаш религия!
За всички нас е голямо наслаждение, че на този огромен християнски празник, а както разбрахме и ваш персонален празник, сте точно тук в нашия прелестен град Кюстендил!
Да и аз доста се веселя тъй като ми е извънредно прелестно и желая да благодаря на господин Иван Андонов за поканата, както и на читалище “Братство “ за чудесното отношение и организация на този Международен музикален конгрес, от който към този момент съм част и аз!
Надявам се да останете с прелестни и топли мемоари и усещания от града и екипа ни! Във връзка с поверието на празника, че Господ слиза на земята и се случват чудеса – последният ми въпрос е: Какво знамение ще пожелаете да се случи на кюстендилци?
Минавайки през центъра виждам, че града ви към този момент е доста хубав! Искам да пожелая на първо място на кюстендилци да са здрави, да обичат града си, да го пазят чист и хубав. Да обичат хубавата българска музика и да я ценят! Най-вече здраве!
Много Ви благодаря че отделихте време и бяхте толкоз откровена и същинска пред нашите читатели! Благодаря Ви и за прелестните пожелания и Ви поисквам сполучливо разкриване на Международния фестивал “Пей сърце “ 2019!
Интервю на Джулия Андонова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ