Изложба във Велико Търново разкрива зараждането на гражданското общество в България
По мотив навършването през актуалната година на 30 години от огромната гражданска интензивност за промяна на социалистическата система в България, от 14 до 28 юни 2019 година във Велико Търново гостува фотодокументалната галерия " Зараждането на гражданското общество в България 1987–1989 " . Изложбата е дело на Държавен списък – Русе и Централен държавен списък – София, и към този момент е експонирана в районната библиотека „ П.Р.Славейков ” – Велико Търново . Инициативата се осъществва от Държавен списък – Велико Търново в партньорство с Република България „ П. Р. Славейков ” – осведоми Боряна Маринова, шеф на „ Държавен списък ” – Велико Търново.
Госпожа Маринова напомни, че гражданското общество в България за първи път след 1947 година се идентифицира на 28 септември 1987, когато две години преди промяната на тоталитарния режим, шест русенки – Цонка Букурова, Вяра Георгиева, Дора Бобева, Стефка Монова, Евгения Желева и Албена Велкова, провеждат и оглавяват първата екологична проява в България против съвсем десетилетното обгазяване на града от химическия комбинат в Гюргево.
Изложбата акцентира върху екологичните придвижвания и по-специално на тези в гр. Русе. Това са зелените организации - Обществен комитет за екологична отбрана на Русе, " Екогласност ", а след измененията и зелените партии. Преди тяхната поява, има импровизиран митинг на самоорганизиране на русенското поданство и по-специално на русенските майки, които излизат с количките си през есента на 1987 година за първи път и показват пред постройката на Окръжния комитет на Българска комунистическа партия в града. В изложбата са показани документи, които се съхраняват в Държавен списък – Русе и Централен държавен списък - София.
На 22 табла с снимки са показани първите митинги на майките в Русе против обгазяването от химическия комбинат „ Верахим “ в прилежащия румънски град Гюргево и учредяването на Обществения комитет за екологична отбрана на Русе.
Гражданското общество в България през последните три десетилетия бележи растяща интензивност съгласно оценки на институции и медии, означи Боряна Маринова и добави: " То се съставлява от разнообразни неправителствени организации, цивилен сдружения и цивилен начинания. Появата и развиването на модерни неправителствени организации са част от еволюцията на гражданското общество в изискванията на народна власт, належащо изискване за триумфа и гарантиране необратимостта на промените, чиято насочна точка са събитията в интервала 1989 - 1990 година В подтекста на българския преход този развой се характеризира с редица национални особености и отразява обществено-политическите промени и преобладаващите настройки през миналите три десетилетия. Поради това и резултатите от институционализирането и активността на „ третия бранш ” са нееднозначни и свидетелстват освен за огромния капацитет на гражданския активизъм, само че и за възникването на съществени провокации и опасности за този самостоятелен по формулировка бранш. "
„ Участието на Неправителствени организации в процесите на взимане на решения на разнообразни институционални равнища, е обща европейска наклонност. Правителството и Народното събрание основават благоприятни условия за консултиране с Неправителствени организации в процеса на правене на политики и приемането на разнообразни нормативни актове. Участвайки в разнообразни работни групи, публични разисквания, консултативни органи, Неправителствени организации се утвърждават като скъп сътрудник на държавните и локалните управляващи. Участието на Неправителствени организации в процесите на взимане на решения води като цяло до повишение на качеството на законодателството и до основаване на среда, в която самите закони и актове, се ползват по-добре в практиката. “ – безапелационна е госпожа Маринова.
Госпожа Маринова напомни, че гражданското общество в България за първи път след 1947 година се идентифицира на 28 септември 1987, когато две години преди промяната на тоталитарния режим, шест русенки – Цонка Букурова, Вяра Георгиева, Дора Бобева, Стефка Монова, Евгения Желева и Албена Велкова, провеждат и оглавяват първата екологична проява в България против съвсем десетилетното обгазяване на града от химическия комбинат в Гюргево.
Изложбата акцентира върху екологичните придвижвания и по-специално на тези в гр. Русе. Това са зелените организации - Обществен комитет за екологична отбрана на Русе, " Екогласност ", а след измененията и зелените партии. Преди тяхната поява, има импровизиран митинг на самоорганизиране на русенското поданство и по-специално на русенските майки, които излизат с количките си през есента на 1987 година за първи път и показват пред постройката на Окръжния комитет на Българска комунистическа партия в града. В изложбата са показани документи, които се съхраняват в Държавен списък – Русе и Централен държавен списък - София.
На 22 табла с снимки са показани първите митинги на майките в Русе против обгазяването от химическия комбинат „ Верахим “ в прилежащия румънски град Гюргево и учредяването на Обществения комитет за екологична отбрана на Русе.
Гражданското общество в България през последните три десетилетия бележи растяща интензивност съгласно оценки на институции и медии, означи Боряна Маринова и добави: " То се съставлява от разнообразни неправителствени организации, цивилен сдружения и цивилен начинания. Появата и развиването на модерни неправителствени организации са част от еволюцията на гражданското общество в изискванията на народна власт, належащо изискване за триумфа и гарантиране необратимостта на промените, чиято насочна точка са събитията в интервала 1989 - 1990 година В подтекста на българския преход този развой се характеризира с редица национални особености и отразява обществено-политическите промени и преобладаващите настройки през миналите три десетилетия. Поради това и резултатите от институционализирането и активността на „ третия бранш ” са нееднозначни и свидетелстват освен за огромния капацитет на гражданския активизъм, само че и за възникването на съществени провокации и опасности за този самостоятелен по формулировка бранш. "
„ Участието на Неправителствени организации в процесите на взимане на решения на разнообразни институционални равнища, е обща европейска наклонност. Правителството и Народното събрание основават благоприятни условия за консултиране с Неправителствени организации в процеса на правене на политики и приемането на разнообразни нормативни актове. Участвайки в разнообразни работни групи, публични разисквания, консултативни органи, Неправителствени организации се утвърждават като скъп сътрудник на държавните и локалните управляващи. Участието на Неправителствени организации в процесите на взимане на решения води като цяло до повишение на качеството на законодателството и до основаване на среда, в която самите закони и актове, се ползват по-добре в практиката. “ – безапелационна е госпожа Маринова.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ