Plovdiv24.bg представя талантите на Пловдив: Деси - влюбена в поезията
По мотив наближаващия 14 февруари - Деня на влюбените, Plovdiv24.bg показва 17-годишната Десислава Димитрова от креативен клуб " Приятели на словото ". Девойката учи в Професионална гимназия по битова техника и е влюбена, влюбена в писането.
" Бях на към 11 години, когато тогавашната ми класна ръководителка реши да направи клуб по креативно писане " Приятели на словото ". Не помня всичко, само че помня, че съчинявахме детски приказки ", споделя момичето. " Аз бях принудена да се запиша, въобще не ме попитаха дали желая да извозвам още няколко часа в учебно заведение, па въпреки и на вятъра - по този начин си мислех тогава. Съчинявахме приказки. Измислях истории по детски, само че и пишех нещо, да се радва госпожата… Не усетих прекосих на стихотворения. Да, отново по детски, нещо малко, малко рими, а може би и смисъл да имаше. "
Последвала вълната на любовни стихотворения. В началото не ми се получаваше изключително, признава момичето. " Но най-малко ми олекваше, когато изливах възприятията си на листа. " И по този начин година след година, без някой да знае за стиховете й и изписаните с тях тетрадки.
" Беше ме боязън да покажа нещо мое. Чувствах и към момента ненапълно го усещам, че все едно ме виждат от вътрешната страна или някак гола. Страх ме е от рецензия, прекомерно персонални са нещата, прекомерно отдадени. Но се престраших и доста хора ги харесаха. Това укрепи вярата в мен и моето творчество. Не съм сама в рода си с обич към поезията. Прадядо ми също е създател и неотдавна издаде книга, може би от него ми е наследена тази пристрастеност. "
И въпреки всичко, споделя девойката, творбите й нямат прецизен род. " Или най-малко аз не съм наясно за подобен. Пиша за любовта, за експанзията, за живота, за гибелта, за другарството и какво ли още не. " Но най-важното е, че написа от сърце. И не инцидентно сама разказва връзката си с белия листа с думите:
" Листа е тялото ми.
Химикала са вените ми.
Мастилото кръвта ми.
Поезията е моето сърце. "
Насладете се на още от поезията на младия пловдивски гений!
В учебно заведение
Всеки в своя ъгъл
Всеки със своя проблем
Всеки в свои мисли
Със своя човек.
Училище
На всичко ли ни учат там?
Биология, математика...
А никой не ни учи на добрина
Да разберем себе си и да се опознаем
Учим по обвързване, само че не знаем,
че...
Най-важните уроци са след учебно заведение
Най-важният урок е животът
И по какъв начин ще се оправиш с него самичък
Любов
Не бих описала с думи
Не бих описала в стих
Всичко е усеща
Нищо повече не може да е.
" Бях на към 11 години, когато тогавашната ми класна ръководителка реши да направи клуб по креативно писане " Приятели на словото ". Не помня всичко, само че помня, че съчинявахме детски приказки ", споделя момичето. " Аз бях принудена да се запиша, въобще не ме попитаха дали желая да извозвам още няколко часа в учебно заведение, па въпреки и на вятъра - по този начин си мислех тогава. Съчинявахме приказки. Измислях истории по детски, само че и пишех нещо, да се радва госпожата… Не усетих прекосих на стихотворения. Да, отново по детски, нещо малко, малко рими, а може би и смисъл да имаше. "
Последвала вълната на любовни стихотворения. В началото не ми се получаваше изключително, признава момичето. " Но най-малко ми олекваше, когато изливах възприятията си на листа. " И по този начин година след година, без някой да знае за стиховете й и изписаните с тях тетрадки.
" Беше ме боязън да покажа нещо мое. Чувствах и към момента ненапълно го усещам, че все едно ме виждат от вътрешната страна или някак гола. Страх ме е от рецензия, прекомерно персонални са нещата, прекомерно отдадени. Но се престраших и доста хора ги харесаха. Това укрепи вярата в мен и моето творчество. Не съм сама в рода си с обич към поезията. Прадядо ми също е създател и неотдавна издаде книга, може би от него ми е наследена тази пристрастеност. "
И въпреки всичко, споделя девойката, творбите й нямат прецизен род. " Или най-малко аз не съм наясно за подобен. Пиша за любовта, за експанзията, за живота, за гибелта, за другарството и какво ли още не. " Но най-важното е, че написа от сърце. И не инцидентно сама разказва връзката си с белия листа с думите:
" Листа е тялото ми.
Химикала са вените ми.
Мастилото кръвта ми.
Поезията е моето сърце. "
Насладете се на още от поезията на младия пловдивски гений!
В учебно заведение
Всеки в своя ъгъл
Всеки със своя проблем
Всеки в свои мисли
Със своя човек.
Училище
На всичко ли ни учат там?
Биология, математика...
А никой не ни учи на добрина
Да разберем себе си и да се опознаем
Учим по обвързване, само че не знаем,
че...
Най-важните уроци са след учебно заведение
Най-важният урок е животът
И по какъв начин ще се оправиш с него самичък
Любов
Не бих описала с думи
Не бих описала в стих
Всичко е усеща
Нищо повече не може да е.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ