Най-важните дати в историята на изследването на Марс
По мотив края на задачата на марсохода " Опортюнити ", за който НАСА заяви на 13 февруари, Си Ен Ен напомня някои основни моменти отизследването на Червената планета :
Съединени американски щати и Съветският съюз са единствените две страни, изпращали галактически апарати на повърхността на Марс . Съединени американски щати реализират осем сполучливи кацания на Червената планета - с " Викинг 1 " и " Викинг 2 " (1976), " Марс Патфайндър " (1997), " Спирит " и " Опортюнити " (2004), " Финикс " (2008), " Кюриосити " (2012) и " ИнСайт " (2018). Съветският съюз реализира кацания на галактически апарати на Марс през 1971 и 1973 година
for being the little rover that could! A planned 90-day mission to explore Mars turned into 15 years of ground-breaking discoveries and record-breaking achievements. Here's a look:
— NASA (@NASA) А кои са най-важните дати в историята на проучването на Червената планета ? Ето някои от тях:
1965 година
Космическият уред " Маринър 4 " на НАСА минава на към 9650 километра от Марс и прави първите фотоси от близко на повърхността на планетата.
1969 година
" Маринър 6 " и " Маринър 7 " минават на към 4000 километра от Марс и предават информация за повърхността и атмосферата на планетата.
3 ноември 1971 година
Изстрелян е " Маринър 9 ", който на 24 ноември се нарежда в орбита към " Марс ", и става първият американски галактически уред, обиколил друга планета, с изключение на Земята.-->
2 декември 1971 година
Съветският галактически уред " Марс 3 " прави първото сполучливо кацане на повърхността на Червената планета, откъдето предава данни в продължение на към 20 секунди, преди да се повреди.
Юли и август 1973 година
Съюз на съветските социалистически републики сполучливо изстрелва апаратите " Марс 4 ", " Марс 5 ", " Марс 6 " и " Марс 7 ". Около седем месеца са нужни на всеки от тях, с цел да доближи Червената планета. От четирите апарата каца единствено " Марс 6 ".
1975 година
НАСА изстрелва галактическите апарати " Викинг 1 " и " Викинг 2 ".
20 юли 1976 година
Спускаемият уред на " Викинг 1 " каца на повърхността на Марс.
3 септември 1976 година
Спускаемият уред на " Викинг 2 " каца на Марс.
25 септември 1992 година
Съединени американски щати изстрелват галактическия уред " Марс Обзървър ". Връзката с него прекъсва дефинитивно през август 1993 година
Ноември 1996 година
Изстрелян е галактическият уред " Марс глоубъл сървейър ", който доближава Червената планета през септември 1997 година и се нарежда в орбита към нея. На 2 ноември 2006 година е получен последният сигнал от апарата.
4 юли 1997 година
След шестмесечно пътешестване " Марс Патфайндър " каца на Червената планета. В продължение на четири месеца марсоходът " Соджърнър " изследва повърхността на Марс и праща фотоси към Земята.
11 декември 1998 година
Изстрелян е апаратът " Марс клаймит орбитър ", който стига до Червената планета през 1999 година, само че е погубен заради навигационна неточност.
3 януари 1999 година
Изстрелян е галактическият уред " Марс полър лендър ". На 3 декември апаратът не съумява да реализира контакт с наземния надзор. От НАСА считат, че той е погубен при удар с Марс.
7 април 2001 година
Изстрелян е галактическият уред " Марс Одисей ", който доближава Червената планета на 24 октомври.
2 юни 2003 година
Европейската галактическа организация (ЕКА) изстрелва орбитиращия уред " Марс Експрес " и спускаемия уред " Бийгъл 2 ". По проект " Бийгъл 2 " би трябвало да кацне на Марс на 25 декември 2003 година, само че по този начин и не реализира контакт. " Марс Експрес " сполучливо влиза в орбита към Червената планета с задача да я изследва в продължение на две години.
10 юни 2003 година
Изстрелян е марсоходът " Спирит ".
7 юли 2003 година
Изстрелян е марсоходът " Опортюнити ". Двата роувъра са част от програмата " Марс експлорейшън " на НАСА.
3 януари 2004 година
Марсоходът " Спирит " каца на Червената планета и неотложно стартира да предава фотоси от повърхността.
15 януари 2004 година
" Спирит " стартира идната фаза от задачата да изследва скалите и почвата на Марс за признаци за вода.
24/25 януари 2004 година
Марсоходът " Опортюнити " каца на Марс.
2 февруари 2004 година
За първи път и двата марсохода " Спирит " и " Опортюнити " са изцяло функционални. Роувърите, отстоящи на към 10 000 километра един от различен, събират проби от почвата и вършат фотоси на марсианската повърхнина. И двата апарата откриват свидетелства за антична марсианска среда, която с спирания е била влажна и годна за обитаване.
12 август 2005 година
Изстрелян е апаратът " Марс рикънисънс орбитър ". Задачата му е да сканира по-обстойно планетата за признаци за вода.
10 март 2006 година
" Марс рикънисънс орбитър " доближава Червената планета и се нарежда в орбита. Той е оборудван с най-мощната камера, напускала в миналото Земята - HiRISE (High Resolution Imaging Science Experiment). Камерата прави първите си четири фотоси на Марс на 23 март, до момента в който орбитиращият уред се намира на разстояние сред 900 и 4000 километра от планетата. Началната фаза на задачата продължава две седмици.
24 януари 2007 година
На третата годишнина от кацането си на Червената планета марсоходът " Опортюнити " към момента изследва марсианския терен - 33 месеца по-дълго от плануваното.
4 август 2007 година
Успешно е изстрелян " Финикс ", част от програмата " Скаут " на НАСА за по-малки и евтини апарати. Спускаемият уред е планиран да проучва проби от почвата и да изследва атмосферата на планетата.
25 май 2008 година
" Финикс " приключва траялото си 296 дни пътешестване, кацайки покрай северния полюс на Марс.
Ноември 2008 година
След като завършва задачата си, апаратът прекратява връзка със Земята. По проект " Финикс " би трябвало да действа 90 марсиански слънчеви дни. Апаратът прави научни проучвания в продължение на 149 дни от заложените му 152.
22 март 2010 година
НАСА получава последния сигнал от марсохода " Спирит ". Американското галактическо ръководство продължава да прави опити да се свърже с роувъра. Неговият брат-близнак " Опортюнити " към момента действа.
6 април 2011 година
НАСА показва марсохода " Кюриосити ". Апаратът е доста по-голям от " Спирит " и " Опортюнити ", тежи към 900 кг и е с приблизителните размери на автомобил " Мини Купър ".
25 май 2011 година
Учените от НАСА преустановяват опитите да се свържат със " Спирит ".
26 ноември 2011 година
Марсоходът " Кюриосити " е изстрелян от Кейп Канаверал с ракета-носител " Атлас V ". Пътуването на апарата би трябвало да продължи към 8,5 месеца.
6 август 2012 година
" Кюриосити " сполучливо каца на Марс.
21 септември 2014 година
Сондата " Мейвън " на НАСА идва в орбитата на Марс, откакто е пътувала 10 месеца и е минала 711 милиона километра. Мисията й - първата по рода си, е да изследва горните пластове на марсианската атмосфера за по-добро схващане на климата, времето и годността за живот на планетата.
24 септември 2014 година
Индийската сонда " Мангалиан " сполучливо влиза в орбита към Марс. Индия става първата нация с сходно достижение от първия опит, както и първата азиатска страна, достигнала Червената планета.
16 януари 2015 година
НАСА оповестява, че изчезналият преди 11 години " Бийгъл 2 " е видян на Марс. Смята се, че при кацането на апарата слънчевите му акумулатори не са се отвори изцяло, възпрепятствайки връзката му със Земята.
Март 2015 година
Индийската сонда завършва 160-дневната си задача, само че продължава да действа.
28 септември 2015 година
Учени от НАСА оповестяват, че на Марс към момента има вода в течно положение.
14 март 2016 година
От Байконур започва руско-европейската задача " ЕкзоМарс - 2016 ", в състава на която влизат орбиталният уред " Трейс газ орбитър " (Trace Gas Orbiter - TGO) и демонстрационният спускаем модул " Скиапарели ". Модулът се разрушава при кацането си на Марс през октомври. Апаратът е предопределен да открива атмосферни газове - удостоверение за деен биологичен живот на Червената планета.
29 септември 2017 година
Основателят на " Спейс екс " Илон Мъск оповестява проектите на компанията да колонизира Марс до 2024 година
5 май 2018 година
НАСА изстреля сондата " ИнСайт ", чиято задача с дълготрайност две години е да изследва загадъчната сърцевина на Марс.
7 юни 2018 година
НАСА оповестява, че марсоходът " Кюриосити " е разкрил органична материя в почвени проби от речно корито на 3 милиарда години в кратера Гейл, както и метан в марсианската атмосфера.
10 юни 2018 година
НАСА получава последния сигнал от марсохода " Опортюнити ".
25 юли 2018 година
Учени от Италианската галактическа организация разгласяват проучване, описващо съществуването на огромно подпочвено езеро под южния полюс на Марс, намерено благодарение на инструмент на ЕКА.
28 ноември 2018 година
Космическият уред " ИнСайт " се нарежда върху повърхността на Марс и няколко минути по-късно стартира да изпраща сигнали на НАСА, включително и фотография от мястото си на кацане.
13 февруари 2019 година
НАСА оповестява края на задачата на марсохода " Опортюнити ". За времето, прекарано на Червената планета, роувърът измина рекордните 45 километра. " Опортюнити " сложи и връх по устойчивост, функционирайки години наред, в случай че беше програмиран за 90 дни.
Съединени американски щати и Съветският съюз са единствените две страни, изпращали галактически апарати на повърхността на Марс . Съединени американски щати реализират осем сполучливи кацания на Червената планета - с " Викинг 1 " и " Викинг 2 " (1976), " Марс Патфайндър " (1997), " Спирит " и " Опортюнити " (2004), " Финикс " (2008), " Кюриосити " (2012) и " ИнСайт " (2018). Съветският съюз реализира кацания на галактически апарати на Марс през 1971 и 1973 година
for being the little rover that could! A planned 90-day mission to explore Mars turned into 15 years of ground-breaking discoveries and record-breaking achievements. Here's a look:
— NASA (@NASA) А кои са най-важните дати в историята на проучването на Червената планета ? Ето някои от тях:
1965 година
Космическият уред " Маринър 4 " на НАСА минава на към 9650 километра от Марс и прави първите фотоси от близко на повърхността на планетата.
1969 година
" Маринър 6 " и " Маринър 7 " минават на към 4000 километра от Марс и предават информация за повърхността и атмосферата на планетата.
3 ноември 1971 година
Изстрелян е " Маринър 9 ", който на 24 ноември се нарежда в орбита към " Марс ", и става първият американски галактически уред, обиколил друга планета, с изключение на Земята.-->
2 декември 1971 година
Съветският галактически уред " Марс 3 " прави първото сполучливо кацане на повърхността на Червената планета, откъдето предава данни в продължение на към 20 секунди, преди да се повреди.
Юли и август 1973 година
Съюз на съветските социалистически републики сполучливо изстрелва апаратите " Марс 4 ", " Марс 5 ", " Марс 6 " и " Марс 7 ". Около седем месеца са нужни на всеки от тях, с цел да доближи Червената планета. От четирите апарата каца единствено " Марс 6 ".
1975 година
НАСА изстрелва галактическите апарати " Викинг 1 " и " Викинг 2 ".
20 юли 1976 година
Спускаемият уред на " Викинг 1 " каца на повърхността на Марс.
3 септември 1976 година
Спускаемият уред на " Викинг 2 " каца на Марс.
25 септември 1992 година
Съединени американски щати изстрелват галактическия уред " Марс Обзървър ". Връзката с него прекъсва дефинитивно през август 1993 година
Ноември 1996 година
Изстрелян е галактическият уред " Марс глоубъл сървейър ", който доближава Червената планета през септември 1997 година и се нарежда в орбита към нея. На 2 ноември 2006 година е получен последният сигнал от апарата.
4 юли 1997 година
След шестмесечно пътешестване " Марс Патфайндър " каца на Червената планета. В продължение на четири месеца марсоходът " Соджърнър " изследва повърхността на Марс и праща фотоси към Земята.
11 декември 1998 година
Изстрелян е апаратът " Марс клаймит орбитър ", който стига до Червената планета през 1999 година, само че е погубен заради навигационна неточност.
3 януари 1999 година
Изстрелян е галактическият уред " Марс полър лендър ". На 3 декември апаратът не съумява да реализира контакт с наземния надзор. От НАСА считат, че той е погубен при удар с Марс.
7 април 2001 година
Изстрелян е галактическият уред " Марс Одисей ", който доближава Червената планета на 24 октомври.
2 юни 2003 година
Европейската галактическа организация (ЕКА) изстрелва орбитиращия уред " Марс Експрес " и спускаемия уред " Бийгъл 2 ". По проект " Бийгъл 2 " би трябвало да кацне на Марс на 25 декември 2003 година, само че по този начин и не реализира контакт. " Марс Експрес " сполучливо влиза в орбита към Червената планета с задача да я изследва в продължение на две години.
10 юни 2003 година
Изстрелян е марсоходът " Спирит ".
7 юли 2003 година
Изстрелян е марсоходът " Опортюнити ". Двата роувъра са част от програмата " Марс експлорейшън " на НАСА.
3 януари 2004 година
Марсоходът " Спирит " каца на Червената планета и неотложно стартира да предава фотоси от повърхността.
15 януари 2004 година
" Спирит " стартира идната фаза от задачата да изследва скалите и почвата на Марс за признаци за вода.
24/25 януари 2004 година
Марсоходът " Опортюнити " каца на Марс.
2 февруари 2004 година
За първи път и двата марсохода " Спирит " и " Опортюнити " са изцяло функционални. Роувърите, отстоящи на към 10 000 километра един от различен, събират проби от почвата и вършат фотоси на марсианската повърхнина. И двата апарата откриват свидетелства за антична марсианска среда, която с спирания е била влажна и годна за обитаване.
12 август 2005 година
Изстрелян е апаратът " Марс рикънисънс орбитър ". Задачата му е да сканира по-обстойно планетата за признаци за вода.
10 март 2006 година
" Марс рикънисънс орбитър " доближава Червената планета и се нарежда в орбита. Той е оборудван с най-мощната камера, напускала в миналото Земята - HiRISE (High Resolution Imaging Science Experiment). Камерата прави първите си четири фотоси на Марс на 23 март, до момента в който орбитиращият уред се намира на разстояние сред 900 и 4000 километра от планетата. Началната фаза на задачата продължава две седмици.
24 януари 2007 година
На третата годишнина от кацането си на Червената планета марсоходът " Опортюнити " към момента изследва марсианския терен - 33 месеца по-дълго от плануваното.
4 август 2007 година
Успешно е изстрелян " Финикс ", част от програмата " Скаут " на НАСА за по-малки и евтини апарати. Спускаемият уред е планиран да проучва проби от почвата и да изследва атмосферата на планетата.
25 май 2008 година
" Финикс " приключва траялото си 296 дни пътешестване, кацайки покрай северния полюс на Марс.
Ноември 2008 година
След като завършва задачата си, апаратът прекратява връзка със Земята. По проект " Финикс " би трябвало да действа 90 марсиански слънчеви дни. Апаратът прави научни проучвания в продължение на 149 дни от заложените му 152.
22 март 2010 година
НАСА получава последния сигнал от марсохода " Спирит ". Американското галактическо ръководство продължава да прави опити да се свърже с роувъра. Неговият брат-близнак " Опортюнити " към момента действа.
6 април 2011 година
НАСА показва марсохода " Кюриосити ". Апаратът е доста по-голям от " Спирит " и " Опортюнити ", тежи към 900 кг и е с приблизителните размери на автомобил " Мини Купър ".
25 май 2011 година
Учените от НАСА преустановяват опитите да се свържат със " Спирит ".
26 ноември 2011 година
Марсоходът " Кюриосити " е изстрелян от Кейп Канаверал с ракета-носител " Атлас V ". Пътуването на апарата би трябвало да продължи към 8,5 месеца.
6 август 2012 година
" Кюриосити " сполучливо каца на Марс.
21 септември 2014 година
Сондата " Мейвън " на НАСА идва в орбитата на Марс, откакто е пътувала 10 месеца и е минала 711 милиона километра. Мисията й - първата по рода си, е да изследва горните пластове на марсианската атмосфера за по-добро схващане на климата, времето и годността за живот на планетата.
24 септември 2014 година
Индийската сонда " Мангалиан " сполучливо влиза в орбита към Марс. Индия става първата нация с сходно достижение от първия опит, както и първата азиатска страна, достигнала Червената планета.
16 януари 2015 година
НАСА оповестява, че изчезналият преди 11 години " Бийгъл 2 " е видян на Марс. Смята се, че при кацането на апарата слънчевите му акумулатори не са се отвори изцяло, възпрепятствайки връзката му със Земята.
Март 2015 година
Индийската сонда завършва 160-дневната си задача, само че продължава да действа.
28 септември 2015 година
Учени от НАСА оповестяват, че на Марс към момента има вода в течно положение.
14 март 2016 година
От Байконур започва руско-европейската задача " ЕкзоМарс - 2016 ", в състава на която влизат орбиталният уред " Трейс газ орбитър " (Trace Gas Orbiter - TGO) и демонстрационният спускаем модул " Скиапарели ". Модулът се разрушава при кацането си на Марс през октомври. Апаратът е предопределен да открива атмосферни газове - удостоверение за деен биологичен живот на Червената планета.
29 септември 2017 година
Основателят на " Спейс екс " Илон Мъск оповестява проектите на компанията да колонизира Марс до 2024 година
5 май 2018 година
НАСА изстреля сондата " ИнСайт ", чиято задача с дълготрайност две години е да изследва загадъчната сърцевина на Марс.
7 юни 2018 година
НАСА оповестява, че марсоходът " Кюриосити " е разкрил органична материя в почвени проби от речно корито на 3 милиарда години в кратера Гейл, както и метан в марсианската атмосфера.
10 юни 2018 година
НАСА получава последния сигнал от марсохода " Опортюнити ".
25 юли 2018 година
Учени от Италианската галактическа организация разгласяват проучване, описващо съществуването на огромно подпочвено езеро под южния полюс на Марс, намерено благодарение на инструмент на ЕКА.
28 ноември 2018 година
Космическият уред " ИнСайт " се нарежда върху повърхността на Марс и няколко минути по-късно стартира да изпраща сигнали на НАСА, включително и фотография от мястото си на кацане.
13 февруари 2019 година
НАСА оповестява края на задачата на марсохода " Опортюнити ". За времето, прекарано на Червената планета, роувърът измина рекордните 45 километра. " Опортюнити " сложи и връх по устойчивост, функционирайки години наред, в случай че беше програмиран за 90 дни.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ