Варна отбелязва утре 146 г. от Априлското въстание
По мотив честването на 146 година от Априлското въстание, на 20 април от 10 ч. до 11 ч. на паметника на Георги Бенковски в Морската градина, жители, организации и институции могат да положат цветя и венци при обезпечено озвучаване.
Априлското въстание избухва прибързано на 20 април 1876 година в Копривщица. Организирано е от Гюргевския революционен комитет. Въпреки че е несполучливо, то съставлява самобитен връх на българското националноосвободително придвижване. Днешните оценки са, че въстанието, въпреки и незавършило с боен триумф, реализира друга своя съществена цел – политическата, защото националният протест за самостоятелност намира мощен отзив в Западна Европа и изключително в Русия, напомня БНР.
Въстанието е квалифицирано единствено за 1-2 месеца, с което се изясняват неуспехите в организацията и хода му. Решението за въстание е взето от обособени деятели на БРЦК, то не е подкрепено от нито една външна мощ и в последна сметка е резултат от напъните на неколцина апостоли.
Единствено в IV Революционен окръг под управлението на Георги Бенковски била основана непрекъснато настояща въстаническа милиция, контролираща подготовката за въстание. Трескавата подготовка правела усещане на локалните мюсюлмани и на османските управляващи. Сигурна информация за " предприятието “ обаче те получили едвам след Оборище от участник в събранието – Ненко Терзийски от Балдово.
От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище били изпратени жандармерийски отделения, които да арестуват подстрекателите на " мирната парадайса “. При опит да бъде хванат Тодор Каблешков, копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие полицията. Мюдюринът бил погубен, а в градчето била открита революционна власт. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище популярното " Кърваво писмо “. Писмото е пренесено от 19-годишния Георги Салчев, който минал 5-часовия път от Копривщица до Панагюрище единствено за 2 часа. Точно преди Панагюрище, конят на преносителя на кървавото писмо издъхва от натоварването.
Още следобеда на същия ден (20 април) Георги Бенковски, съгласно с решението от Оборище за отбягване на неуспех, оповестил прибързано началото на българското въстание.
Това избързване с десетина дни изненадало комитетите и повлияло отрицателно на цялата революционна акция. То обаче било наложено от самите условия. Предателството заплашвало с неуспех грижливо построената организация, както и психическата подготовка на народа за обезверени и решителни дейности. Избухването на въстанието в IV окръг довело до всеобщи арести на комитетски дейци в другите окръзи, стремително активизиране на нередовни турски елементи (башибозук) и дислокация на военни подразделения във всички по-големи български градове.
Подготовката на въстанието е осуетена от османските управляващи. Заловени са редица комитетски дейци като Никола Славков, а Георги Икономов е подложен под наблюдаване. Нанесен е изпреварващ удар в Горна Оряховица. Прави се опит за изпреварващ удар в Копривщица и Панагюрище. Започва прекачване на войски от Шумен в Търново, от Одрин в Пловдив и Пазарджик и други
Според българската историография починалите са към 30 000 души, до момента в който съгласно външни откриватели броя на жертвите е не повече от 15 000 души. Руският консул в Одрин Алексей Церетелев счита, че по време на въстанието са разрушени към 200 села с общо население повече от 75 000 души, част от които са избити, а други са прогонени.
Жестокото потушаване на въстанието и отзвукът на зверствата в Европа са мотив за осъществяване на Цариградската конференция.
Решенията на Цариградската конференция са първото интернационално самопризнание на правото на българите да имат своя страна в етническите си граници, обрисувани към този момент от битката за църковна самостоятелност, санкционирано от всички Велики сили.
Така Априлското въстание, въпреки и боен неуспех, директно води до най-големия политически триумф на българската нация до тогава. Отказът за реализиране на решенията на Цариградската конференция от страна на османското държавно управление води до оповестяването на единадесетата Руско-турска война, довела до Освобождението на България.
Въпреки че Априлското въстание не трансформира военната конюнктура в България, то значително дава международен отзив на казуса с България, позволен с Руско-турската Освободителна война.
Как ще бъде маркирана днешната дата в Копривщица?
Кунка Неделева, шеф дирекция " Музеи “ в Община Копривщица, споделя за подготовката в “Нашият ден “:
“Тази година, както всякога, в Копривщица ще бъде маркирана великата дата. Цикълът от тържества, отдаден на 145-годишнината от Априлското въстание, стартира още през днешния ден във възрожденското градче.
На историческия площад " 20 април " среща ще си дадат Фондация " Васил Левски “, в лицето на ръководителя ѝ – проф. Пламен Павлов. Представители на Сдружение “Тодор Каблешков “. Академичният състав и Студентския съвет на Висшето транспортно учебно заведение “Тодор Каблешков “ и жителите на Копривщица.
Ще поднесем венци и ще се преклоним пред величието и саможертвата на всички тези велики българи, пожертвали живота си за България.
Тази година в Копривщица е отдадена освен на 145-годишнината от експлоадирането на Априлското въстание, само че и на 170 години от рождението на най-светлия български деятел на това въстание – Тодор Каблешков. “
Априлското въстание избухва прибързано на 20 април 1876 година в Копривщица. Организирано е от Гюргевския революционен комитет. Въпреки че е несполучливо, то съставлява самобитен връх на българското националноосвободително придвижване. Днешните оценки са, че въстанието, въпреки и незавършило с боен триумф, реализира друга своя съществена цел – политическата, защото националният протест за самостоятелност намира мощен отзив в Западна Европа и изключително в Русия, напомня БНР.
Въстанието е квалифицирано единствено за 1-2 месеца, с което се изясняват неуспехите в организацията и хода му. Решението за въстание е взето от обособени деятели на БРЦК, то не е подкрепено от нито една външна мощ и в последна сметка е резултат от напъните на неколцина апостоли.
Единствено в IV Революционен окръг под управлението на Георги Бенковски била основана непрекъснато настояща въстаническа милиция, контролираща подготовката за въстание. Трескавата подготовка правела усещане на локалните мюсюлмани и на османските управляващи. Сигурна информация за " предприятието “ обаче те получили едвам след Оборище от участник в събранието – Ненко Терзийски от Балдово.
От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище били изпратени жандармерийски отделения, които да арестуват подстрекателите на " мирната парадайса “. При опит да бъде хванат Тодор Каблешков, копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие полицията. Мюдюринът бил погубен, а в градчето била открита революционна власт. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище популярното " Кърваво писмо “. Писмото е пренесено от 19-годишния Георги Салчев, който минал 5-часовия път от Копривщица до Панагюрище единствено за 2 часа. Точно преди Панагюрище, конят на преносителя на кървавото писмо издъхва от натоварването.
Още следобеда на същия ден (20 април) Георги Бенковски, съгласно с решението от Оборище за отбягване на неуспех, оповестил прибързано началото на българското въстание.
Това избързване с десетина дни изненадало комитетите и повлияло отрицателно на цялата революционна акция. То обаче било наложено от самите условия. Предателството заплашвало с неуспех грижливо построената организация, както и психическата подготовка на народа за обезверени и решителни дейности. Избухването на въстанието в IV окръг довело до всеобщи арести на комитетски дейци в другите окръзи, стремително активизиране на нередовни турски елементи (башибозук) и дислокация на военни подразделения във всички по-големи български градове.
Подготовката на въстанието е осуетена от османските управляващи. Заловени са редица комитетски дейци като Никола Славков, а Георги Икономов е подложен под наблюдаване. Нанесен е изпреварващ удар в Горна Оряховица. Прави се опит за изпреварващ удар в Копривщица и Панагюрище. Започва прекачване на войски от Шумен в Търново, от Одрин в Пловдив и Пазарджик и други
Според българската историография починалите са към 30 000 души, до момента в който съгласно външни откриватели броя на жертвите е не повече от 15 000 души. Руският консул в Одрин Алексей Церетелев счита, че по време на въстанието са разрушени към 200 села с общо население повече от 75 000 души, част от които са избити, а други са прогонени.
Жестокото потушаване на въстанието и отзвукът на зверствата в Европа са мотив за осъществяване на Цариградската конференция.
Решенията на Цариградската конференция са първото интернационално самопризнание на правото на българите да имат своя страна в етническите си граници, обрисувани към този момент от битката за църковна самостоятелност, санкционирано от всички Велики сили.
Така Априлското въстание, въпреки и боен неуспех, директно води до най-големия политически триумф на българската нация до тогава. Отказът за реализиране на решенията на Цариградската конференция от страна на османското държавно управление води до оповестяването на единадесетата Руско-турска война, довела до Освобождението на България.
Въпреки че Априлското въстание не трансформира военната конюнктура в България, то значително дава международен отзив на казуса с България, позволен с Руско-турската Освободителна война.
Как ще бъде маркирана днешната дата в Копривщица?
Кунка Неделева, шеф дирекция " Музеи “ в Община Копривщица, споделя за подготовката в “Нашият ден “:
“Тази година, както всякога, в Копривщица ще бъде маркирана великата дата. Цикълът от тържества, отдаден на 145-годишнината от Априлското въстание, стартира още през днешния ден във възрожденското градче.
На историческия площад " 20 април " среща ще си дадат Фондация " Васил Левски “, в лицето на ръководителя ѝ – проф. Пламен Павлов. Представители на Сдружение “Тодор Каблешков “. Академичният състав и Студентския съвет на Висшето транспортно учебно заведение “Тодор Каблешков “ и жителите на Копривщица.
Ще поднесем венци и ще се преклоним пред величието и саможертвата на всички тези велики българи, пожертвали живота си за България.
Тази година в Копривщица е отдадена освен на 145-годишнината от експлоадирането на Априлското въстание, само че и на 170 години от рождението на най-светлия български деятел на това въстание – Тодор Каблешков. “
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ