Поклоннически поход с мощите на св. Йоан Рилски ще премине през Врачанско
По мотив 550 годишнината от връщане мощите на св. Йоан Рилски в Рилската света обител през 1469 година се организира Поклоннически пешеходен поход " Светият път " . Той стартира от 30 юни и ще пхродължи до 31 юли 2019 година. За първи път походът ще премине по маршрут, оптимално непосредствен до пътя на преместване мощите на Св Йоан Рилски от Велико Търново до Рилския манастир. За отбелязване по заслужен начин походът се провежда от монашеска върволица, избрана от събора на Рилския манастир, водена от йеромонах Теофан, йеромонах Варлаам, брат Келасий и пресвитер Йоан от Белчин.
След приемане чудодейните мощи на св. Йоан Рилски в Търново участниците изминават пътя от остарялата българска столица през град Никопол, манастира " Св. Георги " при гр. Плевен, Садовския манастир при с. Садовец, Карлуковския манастир, Тържишкия манастир, манастира " Св. Йоан Пусти " при гр. Враца, Черепишкия манастир, Курилския манастир " Св. Йоан Рилски " при гр. Нови Искър, ротондата " Св. Георги " в София и Кладнишкия манастир, и посрещнати тържествено при днешния гр. Дупница, не престават пътя и доближават метоха " Орлица " и Рилската света обител, в която са посрещнати задушевно, като денят на връщане мощите на Рилския вълшебник се трансформира в един от празничните дни в православния ни календар.
Той ще минава по пътя на монашеската върволица от 1469 година Към него може да се причисли всеки, с цел да се допре до естествените хубости на част от страната ни и да посети част от известните, само че и не толкоз известни църкви и манастири по трасето.
В Община Мездра поклонниците ще минат по маршрут:
(16 юли, вторник) с. Камено поле – Тържишки манастир (19 км)
с. Камено поле – с. Долна Бешовица – Тържишки манастир;
(17 юли, сряда) Тържишки манастир – с. Върбешница (23 км)
Тържишки манастир – с. Старо село – с. Царевец – с. Долна Кремена – с. Горна Кремена – с. Върбешница;
(18 юли, четвъртък) с. Върбешница – гр. Враца (20 км)
с. Върбешница – гр. Враца.
Това в действителност е третият стадий о похода. Той се извървява от 14 до 21 юли от гр. Луковит – с. Карлуково и минава през живописни местности във Врачанския балкан . Сред забавните сектори са с. Карлуково – с. Кунино – с. Долна Бешовица, както и р. Враца – с. Паволче – с. Челопек – с. Люти брод – Черепиш. Ще бъдат посетени два манастира – Тържишки манастир „ Св. Пророк Илия ” и Бистрешки манастир „ Св. Иван Пусти ”.
Ето повече информация за местата, които са малко изестни:
Тържишки манастир е наименуван по този начин, тъй като до него е имало пазарище още от Второто българско царство. Намира се намира на 4 км от с. Струпец, община Роман. Разположен е върху рида Гола глава, на 300 м. от река Искър. Няма точни данни по кое време тъкмо е учреден. По време на рухването на България под османско господство светата обител е опожарена, а най-старата й постройка, съхранена и до през днешния ден, е съборната черква. Смята се, че храмът се датира от ХVІ в., само че има и отзиви, че може би е бил построен през ХІV в . От ХVІ в. са стенописите „ Влизането в Йерусалим ”, „ Успение Богородично ” и други
Възстановяването на манастира стартира през 1824 година Богатият врачански възрожденец Димитраки хаджи Тошин наел майстори, които работели през нощта, с цел да създадат покрив на църквата. През 1862 година до съборната черква е построена красива каменна чешма с четири чучура, украсена с каменни релефи. През годините манастирът е бил духовно и религиозно средище. Тук заслон са намирали борците за национално избавление от османска власт Васил Левски, Никола Обретенов и други През 80-те години на ХХ в. стартира реставрацията на стенописите на Струпешкия манастир, а през 90-те тук е издигнат и нов храм.
Манастир „ Свети Иван Рилски – Пусти “ край Враца се слави с удивителна история.
Малко хора знаят, че патронът на манастира „ Свети Иван Рилски “ е бил аскет по тези земи. Преданието сочи, че евентуално тук е била неговата отшелническа обител . Затова е наименуван „ Свети Иван Пусти “ (от „ пустиножител “ – другата дума за отшелник) и Бистрешки (от името на близкото село). Манастирът е датиран от 1544 г . Обявен е за монумент на културата още през 1978 година Причината е, че до него се е стигало само по кози пътеки и едвам през 2008 година светата обител, към този момент изцяло реставрирана, отваря порти за миряни.
Намира се в прегръдките на Врачанската планина. Малката поляна, на която е ситуиран, е оградена с отвесни, високи към 50 метра варовикови скали. В основата им се образува висока и необятна пещера с карстов извор. На северната ѝ стена незнаен зограф е изписал пет подиуми от житието на свети Димитър и свети Нестор.
Стенописите се намират на 12 метра височина и обгръщат повърхност от 15 кв.м, а надписът под сцените сочи годината 1544. Върху западната стена на пещерата са непокътнати следи от скални икони с облиците на св. Иван Рилски и св. Йоан Богослов. Под тях е свещеният извор с езерото – за водата му се има вяра, че е лековита. Тя минава около църковната постройка и пада от скалите, като образува дребен водопад.
Черепишки манастир
Предвидено е посещаване на Св. Литургия в Черепишкия манастир „ Успение Богородично ”. Разположен е в Искърското дефиле в северните скатове на Стара планина на брега на река Искър. Според легендата манастирът е получил името си от белеещите се кости на починалите войни, останали след борбата на цар Иван Шишман с османските нашественици, състояла се в региона. 17в.
Черепишкият манастир е възобновен по самодейност на известния български художник Пимен Зографски. Тогава е издигната и сегашната черква. През Възраждането в манастира се развива богата словесност. Тук са писани и преписвани книги, жития и евангелия, като измежду тях са „ Черпишкото евангелие “ (от 16 в. със златни корици и украсено с древен сцени) и „ Данаиловото евангелие “, преписано през 1616 година В обителта намира леговище св. Софроний Врачански . В Черепишкия манастир е творил Иван Вазов, до момента е непокътната стаята и обзавеждането й, по този начин както при гостуването на Дядо Вазов.
Четвъртият стадий е от Черепиш до София – от 20 юли до 25 юли 2019 година Този сектор включва три манастира. Първият е Осеновлашки манастир „ Рождество на Пресвета Богородица (Седемте престола) ”. Разположен е в дефилето на р. Габровица, в северна Стара Планина. Намира се в полите на връх Измерец, на 7 км от с. Осеновлашко.
Легенда свързва основаването на Осеновлашкия манастир (7-те Престола) с името на болярина Петър Делян и с въстанието срещу византийското господство през 1040 година Има и друго поверие – обителта е учредена през 11 в. от 7 боляри, които идват от Бесарабия и се заселват в Балкана дружно с техните фамилии. Има сведения за съществуването на обителта в кореспонденция от четириевангелие от 1511 година и в служебник от 1554 година Разрушен е през 1737 година, по времето на султан Махмуд. Възстановен е след руско-турската война през 1770 година С това дело се заемат двамата братя свещеници – Тодор и Марко от Тетевен, благодарение на занаятчия Стоян от Троян. По време на Възраждането и революционните битки тук намират леговище Вълчан воевода, Мартин челник, Софроний Врачански и Васил Левски.
Поклонническият поход минава през Курилски манастир „ Св. Йоан Рилски ”. Намира се на брега на р. Искър, на километър от кв. Курило на гр. Нови Искър и на 12 км от София. Тук е имало обител още през Първото българско царство, само че при започване на османското иго е опустошен. През 1593 година манастирът е възобновен със средствата на жителите от близките. Тогава е издигната и сегашната черква, изписан през 1596 година от известния живописец Пимен Зографски. В началото на 20в. Курилския девически манастир е в разцвета си и бил населяван от 45 монахини. По това време тук е работила печатница, в която се е печатала християнска литература. Тук са се съхранявали някои скъпи реликви. Сред тях са евангелие писано от отец Матей от 16в. и каменен свещник със старобългарски надписи от 1497 г.(и двете в този момент са в Църковния историко-археологически музей в София).
Пети стадий е София – Рилски манастир (26 юли-31 юли).
Целият маршрут „ Светият път ” предлага едно съпреживяване на преместването на мощите на Свети Иван Рилски. Включването в похода е освен родолюбиво дело, а и в ръщане към корените ни, към православната религия, която ни е съхранила като народ.
След приемане чудодейните мощи на св. Йоан Рилски в Търново участниците изминават пътя от остарялата българска столица през град Никопол, манастира " Св. Георги " при гр. Плевен, Садовския манастир при с. Садовец, Карлуковския манастир, Тържишкия манастир, манастира " Св. Йоан Пусти " при гр. Враца, Черепишкия манастир, Курилския манастир " Св. Йоан Рилски " при гр. Нови Искър, ротондата " Св. Георги " в София и Кладнишкия манастир, и посрещнати тържествено при днешния гр. Дупница, не престават пътя и доближават метоха " Орлица " и Рилската света обител, в която са посрещнати задушевно, като денят на връщане мощите на Рилския вълшебник се трансформира в един от празничните дни в православния ни календар.
Той ще минава по пътя на монашеската върволица от 1469 година Към него може да се причисли всеки, с цел да се допре до естествените хубости на част от страната ни и да посети част от известните, само че и не толкоз известни църкви и манастири по трасето.
В Община Мездра поклонниците ще минат по маршрут:
(16 юли, вторник) с. Камено поле – Тържишки манастир (19 км)
с. Камено поле – с. Долна Бешовица – Тържишки манастир;
(17 юли, сряда) Тържишки манастир – с. Върбешница (23 км)
Тържишки манастир – с. Старо село – с. Царевец – с. Долна Кремена – с. Горна Кремена – с. Върбешница;
(18 юли, четвъртък) с. Върбешница – гр. Враца (20 км)
с. Върбешница – гр. Враца.
Това в действителност е третият стадий о похода. Той се извървява от 14 до 21 юли от гр. Луковит – с. Карлуково и минава през живописни местности във Врачанския балкан . Сред забавните сектори са с. Карлуково – с. Кунино – с. Долна Бешовица, както и р. Враца – с. Паволче – с. Челопек – с. Люти брод – Черепиш. Ще бъдат посетени два манастира – Тържишки манастир „ Св. Пророк Илия ” и Бистрешки манастир „ Св. Иван Пусти ”.
Ето повече информация за местата, които са малко изестни:
Тържишки манастир е наименуван по този начин, тъй като до него е имало пазарище още от Второто българско царство. Намира се намира на 4 км от с. Струпец, община Роман. Разположен е върху рида Гола глава, на 300 м. от река Искър. Няма точни данни по кое време тъкмо е учреден. По време на рухването на България под османско господство светата обител е опожарена, а най-старата й постройка, съхранена и до през днешния ден, е съборната черква. Смята се, че храмът се датира от ХVІ в., само че има и отзиви, че може би е бил построен през ХІV в . От ХVІ в. са стенописите „ Влизането в Йерусалим ”, „ Успение Богородично ” и други
Възстановяването на манастира стартира през 1824 година Богатият врачански възрожденец Димитраки хаджи Тошин наел майстори, които работели през нощта, с цел да създадат покрив на църквата. През 1862 година до съборната черква е построена красива каменна чешма с четири чучура, украсена с каменни релефи. През годините манастирът е бил духовно и религиозно средище. Тук заслон са намирали борците за национално избавление от османска власт Васил Левски, Никола Обретенов и други През 80-те години на ХХ в. стартира реставрацията на стенописите на Струпешкия манастир, а през 90-те тук е издигнат и нов храм.
Манастир „ Свети Иван Рилски – Пусти “ край Враца се слави с удивителна история.
Малко хора знаят, че патронът на манастира „ Свети Иван Рилски “ е бил аскет по тези земи. Преданието сочи, че евентуално тук е била неговата отшелническа обител . Затова е наименуван „ Свети Иван Пусти “ (от „ пустиножител “ – другата дума за отшелник) и Бистрешки (от името на близкото село). Манастирът е датиран от 1544 г . Обявен е за монумент на културата още през 1978 година Причината е, че до него се е стигало само по кози пътеки и едвам през 2008 година светата обител, към този момент изцяло реставрирана, отваря порти за миряни.
Намира се в прегръдките на Врачанската планина. Малката поляна, на която е ситуиран, е оградена с отвесни, високи към 50 метра варовикови скали. В основата им се образува висока и необятна пещера с карстов извор. На северната ѝ стена незнаен зограф е изписал пет подиуми от житието на свети Димитър и свети Нестор.
Стенописите се намират на 12 метра височина и обгръщат повърхност от 15 кв.м, а надписът под сцените сочи годината 1544. Върху западната стена на пещерата са непокътнати следи от скални икони с облиците на св. Иван Рилски и св. Йоан Богослов. Под тях е свещеният извор с езерото – за водата му се има вяра, че е лековита. Тя минава около църковната постройка и пада от скалите, като образува дребен водопад.
Черепишки манастир
Предвидено е посещаване на Св. Литургия в Черепишкия манастир „ Успение Богородично ”. Разположен е в Искърското дефиле в северните скатове на Стара планина на брега на река Искър. Според легендата манастирът е получил името си от белеещите се кости на починалите войни, останали след борбата на цар Иван Шишман с османските нашественици, състояла се в региона. 17в.
Черепишкият манастир е възобновен по самодейност на известния български художник Пимен Зографски. Тогава е издигната и сегашната черква. През Възраждането в манастира се развива богата словесност. Тук са писани и преписвани книги, жития и евангелия, като измежду тях са „ Черпишкото евангелие “ (от 16 в. със златни корици и украсено с древен сцени) и „ Данаиловото евангелие “, преписано през 1616 година В обителта намира леговище св. Софроний Врачански . В Черепишкия манастир е творил Иван Вазов, до момента е непокътната стаята и обзавеждането й, по този начин както при гостуването на Дядо Вазов.
Четвъртият стадий е от Черепиш до София – от 20 юли до 25 юли 2019 година Този сектор включва три манастира. Първият е Осеновлашки манастир „ Рождество на Пресвета Богородица (Седемте престола) ”. Разположен е в дефилето на р. Габровица, в северна Стара Планина. Намира се в полите на връх Измерец, на 7 км от с. Осеновлашко.
Легенда свързва основаването на Осеновлашкия манастир (7-те Престола) с името на болярина Петър Делян и с въстанието срещу византийското господство през 1040 година Има и друго поверие – обителта е учредена през 11 в. от 7 боляри, които идват от Бесарабия и се заселват в Балкана дружно с техните фамилии. Има сведения за съществуването на обителта в кореспонденция от четириевангелие от 1511 година и в служебник от 1554 година Разрушен е през 1737 година, по времето на султан Махмуд. Възстановен е след руско-турската война през 1770 година С това дело се заемат двамата братя свещеници – Тодор и Марко от Тетевен, благодарение на занаятчия Стоян от Троян. По време на Възраждането и революционните битки тук намират леговище Вълчан воевода, Мартин челник, Софроний Врачански и Васил Левски.
Поклонническият поход минава през Курилски манастир „ Св. Йоан Рилски ”. Намира се на брега на р. Искър, на километър от кв. Курило на гр. Нови Искър и на 12 км от София. Тук е имало обител още през Първото българско царство, само че при започване на османското иго е опустошен. През 1593 година манастирът е възобновен със средствата на жителите от близките. Тогава е издигната и сегашната черква, изписан през 1596 година от известния живописец Пимен Зографски. В началото на 20в. Курилския девически манастир е в разцвета си и бил населяван от 45 монахини. По това време тук е работила печатница, в която се е печатала християнска литература. Тук са се съхранявали някои скъпи реликви. Сред тях са евангелие писано от отец Матей от 16в. и каменен свещник със старобългарски надписи от 1497 г.(и двете в този момент са в Църковния историко-археологически музей в София).
Пети стадий е София – Рилски манастир (26 юли-31 юли).
Целият маршрут „ Светият път ” предлага едно съпреживяване на преместването на мощите на Свети Иван Рилски. Включването в похода е освен родолюбиво дело, а и в ръщане към корените ни, към православната религия, която ни е съхранила като народ.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ