По повод 30-годишнината от първите свободни парламентарни избори в България

По мотив 30-годишнината от първите свободни парламентарни избори в България зададохме няколко въпроса на положителния ценител на страната д-р Клаус Шрамайер, някогашен зам.-посланик на Германия в София. На нашите въпроси той отговори със следния авторски коментар, започвайки с ангажимента, че желае да открои позитивните страни на постигнатото до момента.

Изходната точка - т.е., промяната от 1989/1990, окрили очакванията на хилядите последователи на Съюз на демократичните сили. Но действителността бе безнадеждна: смяната бе инициирана от Българска социалистическа партия, която бе на власт в продължение на 45 години. Във вътрешен проект новата народна власт нямаше на какво да стъпи. Още по-малко пък във външен проект, защото задграничните контакти бяха неразрешени. Опозиционни обичаи като тези в Полша, Германска демократична република, Унгария или Чехословакия не съществуваха, а това, което се оформи като съпротива, породи в границите на Българска социалистическа партия, която бе чудесно готова за провокирания от самата нея прелом. Българска социалистическа партия доминираше както на Кръглата маса, по този начин и при изготвянето на новата конституция.

Бурите на времето

В подтекста на тази съсредоточена власт хетерогенният и подкопан от Българска социалистическа партия и Държавна сигурност Съюз на демократичните сили нямаше огромен късмет. Може би защото не се реши да стартира същинска гражданска война. Някакъв по-сериозен късмет можеше да има вероятно само Филип Димитров, само че единствено в случай че се беше договорил с Движение за права и свободи на Ахмед Доган, в случай че беше реформирал по-предпазливо ТКЗС-та и в случай че беше работил по-енергично против Българска социалистическа партия.

В годините след смяната на България ѝ липсваше същински общественик. Дори извънредно почтеният Желев не бе квалифициран за обстановката. А царят, посрещнат като вълшебник, се интересуваше единствено от парцелите си. Единственият от редиците на Българска социалистическа партия, който имаше потенциала да провокира позитивно развиване, бе Андрей Луканов. Но той бе погубен.

В страната и до през днешния ден господстват олигарси, хора като Илия Павлов (убит през 2003), Ахмед Доган, Делян Пеевски, Васил Божков, Цветан Василев или както там се споделят. Междувременно олигарсите влязоха в борба: Васил Божков стреля от Дубай, Цветан Василев - от Белград. Наяве излизат незнайни досега обстоятелства. Може би най-накрая законът на омертата ще отиде в предишното?

Да, България не е същинска народна власт. И не е правова страна. Но и към този момент не е онази България, която беше при Тодор Живков. Това е една специфична страна, която лавира и се пробва да реализира най-хубавото - все пак. Може би заслуга за това има и реалистът Бойко Борисов? И не е ли илюзорно да се има вяра, че страна, претърпяла 500-годишно османско владичество и 45-годишно комунистическо ръководство, би могла благодарение на нормите на европейското право да навакса за една нощ това, за което на западните демокрации са им били нужни стотици години?

На фона на всички тези обременености е цяло знамение, че през 1997 година този народ въстана против клептокрацията на Българска социалистическа партия. Само че за жалост не се откри общественик, който да се възползва от този късмет. Същото беше и при протеста против номинирането на Пеевски за началник на ДАНС - и този път нямаше кой да поеме лидерската роля.

Чудото

Да, същинско знамение е, че България остана постоянна страна. Истинско знамение е, че в тази страна все още можеш да отправяш рецензии към държавното управление, без да те изпратят в Белене. Истинско знамение е, че България се обърна към Европейски Съюз и НАТО, а не към Москва. Истинско знамение е, че към момента има персони, които не се оставят да бъдат сплашени - като ръководителя на Върховен касационен съд Лозан Панов, някогашния министър на правораздаването Христо Иванов, издателя Иво Прокопиев, правозащитника Александър Кашъмов, публицисти и историци като Христо Христов и Едвин Сугарев, Бети Ганева от вестник " Виртшафтсблат “ и още, и още. Истинско знамение е, че има и присъди, които връщат вярата в българското правораздаване - като в тази ситуация с бизнесмена Константин Мавродийски, на който Върховен касационен съд присъди обезщетение в ущърб на българското правораздаване. България още не е изгубена!