По повод 170 годишнината от рождението на Иван Вазов, издателство

По мотив 170 годишнината от рождението на Иван Вазов, издателство „ Рива “ събра в първокласна антология, отделена за първи пътот обществената и патриотичната му лирика, неговата Лирика. Съставителството е дело на тазгодишния притежател на Вазовата премия за изцяло творчество, поетът Борис Христов–жест на признателност към Учителя на генерации български писатели, към ненадминатия занаятчия на словото и труженик на мира и положителното,към индивида и мислителя - Вазов. Книгата съдържа 150 стихотворения, някои от които рядко срещани в многочислените издания, предлагани до през днешния ден, и малко познати на актуалния четец.

През 1919 година, българският народ посреща новините за унизителните клаузи на Ньойския диктат с нечуван трагизъм и отвращение. Проф. Иван Шишманов споделя за събитията по този начин: „ На 27 ноември 1919 година в църквата „ Света Неделя “ е отслужена панихида за починалите по бойните полета. Сред присъстващите непринудено поражда концепцията да се направи траурно шествие.Множеството с черни хоругви потегля по улиците на столицата. Покрусените хора подминали Двореца и се отправили към улица. „ Раковска”. Начело на шествието постепенно пристъпвали професори от университета, интелектуалци, духовници от Светия синод, ветерани от войните… Някой предложил покрусените хора да отидат пред дома на Вазов, с цел да чуят неговия глас и хилядното голям брой се насочва натам… националният стихотворец се обърнал разчувствуван към множеството с думите: „ С жизнен дух би трябвало да посрещнем ударите на ориста, без да се отчайваме, без да изпадаме в униние… Да бъдем всички уверени, че ще превъзмогнем нещастието си и ще създадем една нова, единна и мощно духовна България! Не се отчайвайте!… Жив е българският господ! “.

„ Това е Вазов – извънреден занаятчия на словото, държавник, Патриарх на българската литература, откривател и умел ценител на българската история и татко за народа в моменти на страхове и подозрения “, споделя Деян Дойнов, кмет на община Сопот. През 2020 година означаваме 170 години от рождението на Иван Вазов, само че цялото човечество, освен българския народ, се намира в време на рецесия, боязън, компликации и подозрения. „ Да се обърнем към Вазов, към мъдростта му и към способността му да сплотява и издига духа “, приканва кметът. Защото духът се издига не с тържества, а първо с слагане на устои и полезности.

Община Сопот ще посрещне 170-тата годишнина от рождението на Иван Вазов с тържества и начинания в стеснен мащаб, които ще се случат при съблюдаване на най-строги противоепидемични ограничения. Това не трябва да пречи на разбирането, което носим за Вазов в сърцата си, не трябва да омаловажава нито смисъла, нито завета му. В тази знакова година притежател на националната Вазова премия за литература е Борис Христов.

Борис Христов е роден на 14-ти август 1945 година в село Крапец, Пернишко. Завършва гимназия в Перник, след това българска лингвистика във Великотърновския университет (1970 г.). След дипломиране работи известно време като преподавател и като публицист. Прави общ дебют с още двама създатели в сборника „ Трима млади поети “ (1975 г.), а независим дебют – с „ Вечерен тромпет “ (1977 г.). Президентът Жельо Желев насочва покана към Борис Христов да стане вицепрезидент, само че поетът изрично отхвърля. Носител е на Голямата литературна премия на СУ „ Св. Климент Охридски “ (2000 г.), както и на ред други литературни оценки. През 2010 година в писмо до Министерския съвет изяснява, че отхвърля да получи присъдения му към този момент медал „ Св. св. Кирил и Методий “ – първа степен.

Борис Христов е съставител на антологиите „ Българска поезия “, „ Българска национална поезия “ (1994), „ Български разкази “, „ Народни устни писмена “ (1995), „ От изгрев солнце до заник “ (1997) и на считания за мистификация през XIX век епос на българо-мохамеданите от Западните Родопи, „ Веда Словена “ (1997).

След появяването на „ Вечерен тромпет “ Радой Ралин споделя: „ Непременно притежавайте тези стиховете! Книжка, все едно, няма да си купите. От библиотеките мъчно ще ви намерят – къде 5000 библиотеки са се вредили при 1000 тираж? Тогава си вземете една тетрадка от 50 страници и си я препишете тази стихосбирка… Поетът просто те завладява. Откога ни се четеше подобен стихотворец! “.

Normal021falsefalsefalseBGX-NONEX-NONE /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name: " Нормална таблица " ; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-priority:99; mso-style-parent: " " ; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin-top:0cm; mso-para-margin-right:0cm; mso-para-margin-bottom:10.0pt; mso-para-margin-left:0cm; line-height:115%; mso-pagination:widow-orphan; font-size:11.0pt; font-family: " Calibri ", " sans-serif " ; mso-ascii-font-family:Calibri; mso-ascii-theme-font:minor-latin; mso-hansi-font-family:Calibri; mso-hansi-theme-font:minor-latin; mso-bidi-font-family: " Times New Roman " ; mso-bidi-theme-font:minor-bidi; mso-fareast-language:EN-US;}