Румен Петков: Плевен е значим в европейски и световен мащаб
По мотив 140-ата годишнина от Плевенската епопея Румен Петков, член на Инициативния комитет по отбелязване на годишнината, някогашен кмет на града и дълготраен народен представител от плевенския регион, даде изявление пред " Фокус ".
- Г-н Петков, на 10 декември означаваме 140 години от Плевенската епопея. Какво е смисъла на тези събития за България и за Плевен?
- Както споделя император Александър II - тази борба направи Плевен важен в международен и европейски мащаб. Всъщност борбите за Плевен, Стара Загора и Шипка разрешават над България от орлово гнездо да изгрее свободата. Плевен с епичните си три щурма, с героизма на българските освобожденци на съветските и румънски освободители, направи една крачка в историята, която няма аналог. В Плевен дават живота си повече от 40 хиляди съветски, финландски и румънски воини. Те се жертват за нас - техните братя, които 500 години се борим за свободата си и с помощта на Светата православна черква съхранихме националност и вяра. Възклицанието на Иван Вазов: „ Плевен падна, ден Велик! " с всяка година става все по-силно и настоящо.
- При обсадата на Плевен умират хиляди руси, румънци, украинци, белоруси, поляци, финландци и молдовци. Има ли го и през днешния ден чувството у българите за духовна непосредственост с Русия и народите, спомогнали за българската независимост?
- В Плевен това е въпрос на осъзната нужда. В Плевен, когато се приказва за свободата, всички се покланяме на единственото място в света, наречено „ Мъртвата котловина ", където са костите на починалите съветски, румънски и финландски войни. Там чувството за поклонение пред хората, които пристигнаха тук и оставиха най-скъпото си - живота за нашата независимост - е доста мощно. „ Мъртвата котловина " за нас е долината на свободата на Плевен и на България. Така че в Плевен няма по какъв начин ние да не изпитваме възприятие на благодарност, само че и възприятие на горделивост. В Плевен доста ясно си даваме сметка, че всеки монумент, може да бъде опустошен. Поколения наред през тези 140 години в душата на всеки плевенчанин се построява този огромен монумент на признателността пред освободителите и на гордостта на това, че сме съхранили националност и религия. Днес с горделивост можем да кажем, че в света близо 100 обекта носят името Плевен. Точно тъй като демократичната, свободомислещата общност, е оценила смисъла, мястото и ролята на плевенската борба. Само в Лондон има пет улици, които се споделят „ Плевен ". Англия е оценила плевенската борба и 26 обществени обекта там носят името „ Плевен ". Всеки плевенчанин се гордее с това, само че се гордее с глава, наведена в респект пред починалите българи, нашите освободители, само че и с взор, вторачен в бъдещето, което ни беше обещано като опция преди 140 години.
- Трябва ли това историческо събитие да бъде мост сред България и Руската федерация? Какво е посланието на визитата на гостите от Русия, измежду които е и княз Никита Ростовский?
- Лично аз мисля, че връзките сред българския и съветския народ, не се нуждаят от мост. Двата народа имат взаимна любов, почитание и ценене. Именно с помощта на мъдростта на българския и на съветския народ конюнктурните повеи и забежки на разнообразни властово облечени фактори, без значение дали в България или Русия, са били преодолявани. Днес 140 години по-късно, 110 години от началото на военно-музейното дело в България, 40 години след построяването на Плевенската гледка, ние би трябвало да си дадем сметка, че имаме една основа, която би трябвало да надграждаме. Трябва да надграждаме от позиция на сигурността, на икономическия и обществен интерес, на гарантиране на енергийната сигурност на България, на пазарите, които загубихме през годините и за които се борят в този момент Германия, Полша и Унгария. На нас не ни би трябвало мост сред българския у съветския народ, а ни трябват прагматични дейности от страна на българското държавно управление. Това, което през последните два месеца се проучва, приказва и работи към Белене и към построяването на водопровод, не би трябвало да бъде спирано по никакъв метод. Очаквам външна намеса за България. Много се надявам нашето държавно управление и нашето Народно заседание да не се поддадат на външен напън и да се подсигурява отбраната на българския и публичен народен интерес.
В тържествата във връзка 140-годишнината от Плевенската епопея ще взе участие един извънреден жител на България - княз Никита Дмитриевич Лобанов Ростовский. Той е роден в България и е български родолюбец в директния смисъл на думата. Ще ни посетят и делегации от Руската Дума, от Съвета на Руската федерация. Тези визити са задоволително явен знак за почитта към събитията преди 140 години, само че и за мястото и ролята, които съветската страна отделя на Плевен в нашите взаимоотношения. В Плевен идва една доста мощна делегация от Руското историческо общество, в което личат огромни престижи и доста забавни фигури. В тържествата ще взе участие ръководителят на Руското историческо общество Юрий Петрович, както и Алексей Громико, който е внук на един от най-големите политици на предишния век Андрей Громико. Повече от 20 години Андрей Громико е външен министър на Съюз на съветските социалистически републики, един неоспорим престиж, към който и до ден сегашен се отнасят с почитание във всички краища на света. Няма никакво значение дали става дума за Съединени американски щати, Канада или за страни от арабския свят. Плевен се трансформира в огромен център на едно международно мероприятие, каквото е Освобождението на града от турско иго.
- Вие сте част от Инициативния комитет за честване на 140-годишнината от Освобождението на Плевен. Успяхте ли да подготвите огромна стратегия и получи ли градът-герой държавна поддръжка за тържествата на българския дух?
- Кметът на града Георг Спартански, благодарение на някогашни кметове, народни представители и членове на Инициативния комитет, фактически съумя да вдъхне чувството за значителност на града, което целия свят е видял преди 140 години. През 1934 година, когато се открива паметникът на свободата при Шипка, в словото си тогавашният цар споделя: „...и пред учудените погледи на света, тук засия славата на българското оръжие, възкръснало след пет века ". Това са неща, които през вековете минават и се носят, само че благодарение на акад. Светлин Русев и на други сътрудници привлякохме повече от 200 деца от Плевен и от разнообразни краища на България в един превъзходен конкурс за рисунка, песничка и есе. Направихме специфичен пощенски плик и пощенска картичка, които са адресирани към трите юбилея и те бяха посрещнати с голяма наслада и интерес, когато ги валидирахме в Плевен. В града се сътвори една атмосфера на празник, на празненство, на силата на плевенския и българския дух. За страдание държавното управление не реагира по съответен метод или доколкото реагира, го направи прекомерно късно.
- В навечерието на 140-годишнината от Плевенската епопея, какво е положението на военните монументи на територията на региона още повече, че тази година се навършват и 40 години от основаването на Панорама „ Плевенска епопея "?
- Основната концепция на кмета на Плевен Георг Спартански и на Инициативния комитет, когато се обърнахме към държавното управление да поддържа Плевен финансово, бяха точно паметниците. Трябва да кажа, че доста публични организации хвърлиха големи старания по възобновяване на Плевенските монументи, работа в Скобелевия парк и така нататък Сред тях бяха: Съюзът на ветераните, Политическа партия АБВ и Младежката организация на АБВ. За страдание държавното управление реагира доста късно, само че по никой метод не помрачи атмосферата в града. Това е за сметка на държавното управление. Не можеш да се правиш, че не виждаш такива значими дати в своята история и в същото време със зоологически възторг да обявяваш, че даваш 1 млн. лева на един състезателен клуб. Разбира се, аз съм човек, милеещ за спорта, само че съм човек, който си дава сметка, че в случай че ние не си почитаме историята, на следващия ден няма да имаме и спорт. В тези неща би трябвало да има мярка и почитание към самите нас, в случай че желаеме да ни почитат и другите. Неслучайно споделих, че Англия е кръстила 26 публични обекта с името Плевен. В Лондон, столица със международна тежест и престиж, пет улици носят името „ Плевен ", а тук държавното управление ни се прави, че не вижда значимостта на борбите при Плевен и подвигът, героизмът и майсторството на ген. Скобелев, на ген. Тотлебен, на майор Гурко. Това са неща, които са обидни за нацията, само че ние плевенчани сме горди и се оправяме и сами. Много пъти Плевен е чествал своите победи и празници, макар държавните управления и без значение от режима.
- Какво ще пожелаете на плевналии и на всички българи във връзка празника?
- Гордост, самочувствие, мощ на българския дух, реверанс и дълбока религия в Светата ни православна черква и реверанс пред нашите освободители със съзнанието, че имаме общо бъдеще, което без енергични дейности от страна на всички ни, няма по какъв начин да се случи.
- Г-н Петков, на 10 декември означаваме 140 години от Плевенската епопея. Какво е смисъла на тези събития за България и за Плевен?
- Както споделя император Александър II - тази борба направи Плевен важен в международен и европейски мащаб. Всъщност борбите за Плевен, Стара Загора и Шипка разрешават над България от орлово гнездо да изгрее свободата. Плевен с епичните си три щурма, с героизма на българските освобожденци на съветските и румънски освободители, направи една крачка в историята, която няма аналог. В Плевен дават живота си повече от 40 хиляди съветски, финландски и румънски воини. Те се жертват за нас - техните братя, които 500 години се борим за свободата си и с помощта на Светата православна черква съхранихме националност и вяра. Възклицанието на Иван Вазов: „ Плевен падна, ден Велик! " с всяка година става все по-силно и настоящо.
- При обсадата на Плевен умират хиляди руси, румънци, украинци, белоруси, поляци, финландци и молдовци. Има ли го и през днешния ден чувството у българите за духовна непосредственост с Русия и народите, спомогнали за българската независимост?
- В Плевен това е въпрос на осъзната нужда. В Плевен, когато се приказва за свободата, всички се покланяме на единственото място в света, наречено „ Мъртвата котловина ", където са костите на починалите съветски, румънски и финландски войни. Там чувството за поклонение пред хората, които пристигнаха тук и оставиха най-скъпото си - живота за нашата независимост - е доста мощно. „ Мъртвата котловина " за нас е долината на свободата на Плевен и на България. Така че в Плевен няма по какъв начин ние да не изпитваме възприятие на благодарност, само че и възприятие на горделивост. В Плевен доста ясно си даваме сметка, че всеки монумент, може да бъде опустошен. Поколения наред през тези 140 години в душата на всеки плевенчанин се построява този огромен монумент на признателността пред освободителите и на гордостта на това, че сме съхранили националност и религия. Днес с горделивост можем да кажем, че в света близо 100 обекта носят името Плевен. Точно тъй като демократичната, свободомислещата общност, е оценила смисъла, мястото и ролята на плевенската борба. Само в Лондон има пет улици, които се споделят „ Плевен ". Англия е оценила плевенската борба и 26 обществени обекта там носят името „ Плевен ". Всеки плевенчанин се гордее с това, само че се гордее с глава, наведена в респект пред починалите българи, нашите освободители, само че и с взор, вторачен в бъдещето, което ни беше обещано като опция преди 140 години.
- Трябва ли това историческо събитие да бъде мост сред България и Руската федерация? Какво е посланието на визитата на гостите от Русия, измежду които е и княз Никита Ростовский?
- Лично аз мисля, че връзките сред българския и съветския народ, не се нуждаят от мост. Двата народа имат взаимна любов, почитание и ценене. Именно с помощта на мъдростта на българския и на съветския народ конюнктурните повеи и забежки на разнообразни властово облечени фактори, без значение дали в България или Русия, са били преодолявани. Днес 140 години по-късно, 110 години от началото на военно-музейното дело в България, 40 години след построяването на Плевенската гледка, ние би трябвало да си дадем сметка, че имаме една основа, която би трябвало да надграждаме. Трябва да надграждаме от позиция на сигурността, на икономическия и обществен интерес, на гарантиране на енергийната сигурност на България, на пазарите, които загубихме през годините и за които се борят в този момент Германия, Полша и Унгария. На нас не ни би трябвало мост сред българския у съветския народ, а ни трябват прагматични дейности от страна на българското държавно управление. Това, което през последните два месеца се проучва, приказва и работи към Белене и към построяването на водопровод, не би трябвало да бъде спирано по никакъв метод. Очаквам външна намеса за България. Много се надявам нашето държавно управление и нашето Народно заседание да не се поддадат на външен напън и да се подсигурява отбраната на българския и публичен народен интерес.
В тържествата във връзка 140-годишнината от Плевенската епопея ще взе участие един извънреден жител на България - княз Никита Дмитриевич Лобанов Ростовский. Той е роден в България и е български родолюбец в директния смисъл на думата. Ще ни посетят и делегации от Руската Дума, от Съвета на Руската федерация. Тези визити са задоволително явен знак за почитта към събитията преди 140 години, само че и за мястото и ролята, които съветската страна отделя на Плевен в нашите взаимоотношения. В Плевен идва една доста мощна делегация от Руското историческо общество, в което личат огромни престижи и доста забавни фигури. В тържествата ще взе участие ръководителят на Руското историческо общество Юрий Петрович, както и Алексей Громико, който е внук на един от най-големите политици на предишния век Андрей Громико. Повече от 20 години Андрей Громико е външен министър на Съюз на съветските социалистически републики, един неоспорим престиж, към който и до ден сегашен се отнасят с почитание във всички краища на света. Няма никакво значение дали става дума за Съединени американски щати, Канада или за страни от арабския свят. Плевен се трансформира в огромен център на едно международно мероприятие, каквото е Освобождението на града от турско иго.
- Вие сте част от Инициативния комитет за честване на 140-годишнината от Освобождението на Плевен. Успяхте ли да подготвите огромна стратегия и получи ли градът-герой държавна поддръжка за тържествата на българския дух?
- Кметът на града Георг Спартански, благодарение на някогашни кметове, народни представители и членове на Инициативния комитет, фактически съумя да вдъхне чувството за значителност на града, което целия свят е видял преди 140 години. През 1934 година, когато се открива паметникът на свободата при Шипка, в словото си тогавашният цар споделя: „...и пред учудените погледи на света, тук засия славата на българското оръжие, възкръснало след пет века ". Това са неща, които през вековете минават и се носят, само че благодарение на акад. Светлин Русев и на други сътрудници привлякохме повече от 200 деца от Плевен и от разнообразни краища на България в един превъзходен конкурс за рисунка, песничка и есе. Направихме специфичен пощенски плик и пощенска картичка, които са адресирани към трите юбилея и те бяха посрещнати с голяма наслада и интерес, когато ги валидирахме в Плевен. В града се сътвори една атмосфера на празник, на празненство, на силата на плевенския и българския дух. За страдание държавното управление не реагира по съответен метод или доколкото реагира, го направи прекомерно късно.
- В навечерието на 140-годишнината от Плевенската епопея, какво е положението на военните монументи на територията на региона още повече, че тази година се навършват и 40 години от основаването на Панорама „ Плевенска епопея "?
- Основната концепция на кмета на Плевен Георг Спартански и на Инициативния комитет, когато се обърнахме към държавното управление да поддържа Плевен финансово, бяха точно паметниците. Трябва да кажа, че доста публични организации хвърлиха големи старания по възобновяване на Плевенските монументи, работа в Скобелевия парк и така нататък Сред тях бяха: Съюзът на ветераните, Политическа партия АБВ и Младежката организация на АБВ. За страдание държавното управление реагира доста късно, само че по никой метод не помрачи атмосферата в града. Това е за сметка на държавното управление. Не можеш да се правиш, че не виждаш такива значими дати в своята история и в същото време със зоологически възторг да обявяваш, че даваш 1 млн. лева на един състезателен клуб. Разбира се, аз съм човек, милеещ за спорта, само че съм човек, който си дава сметка, че в случай че ние не си почитаме историята, на следващия ден няма да имаме и спорт. В тези неща би трябвало да има мярка и почитание към самите нас, в случай че желаеме да ни почитат и другите. Неслучайно споделих, че Англия е кръстила 26 публични обекта с името Плевен. В Лондон, столица със международна тежест и престиж, пет улици носят името „ Плевен ", а тук държавното управление ни се прави, че не вижда значимостта на борбите при Плевен и подвигът, героизмът и майсторството на ген. Скобелев, на ген. Тотлебен, на майор Гурко. Това са неща, които са обидни за нацията, само че ние плевенчани сме горди и се оправяме и сами. Много пъти Плевен е чествал своите победи и празници, макар държавните управления и без значение от режима.
- Какво ще пожелаете на плевналии и на всички българи във връзка празника?
- Гордост, самочувствие, мощ на българския дух, реверанс и дълбока религия в Светата ни православна черква и реверанс пред нашите освободители със съзнанието, че имаме общо бъдеще, което без енергични дейности от страна на всички ни, няма по какъв начин да се случи.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ