Ньойският договор – крушението на вярата в собствените сили
По мотив 100 години от Ньойския контракт " Дневник " разгласява със съкращения фрагмент от новата двутомна история на България на проф. Иван Илчев - " Розата на Балканите " , възложен ни от издателство " Колибри ", издател на книгата.
Днес споменаването на Ньойския контракт звучи като един от многото далечни обстоятелства от историята, а за мнозина не приказва нищо. Но тогава е всенародна мъка, завършек на очакванията за сливане на българите със лични сили. Земетръсен удар, който слага в заплаха даже самото битие на България. И не е било разтуха, че Германия и Австро-Унгария са осъдени още по-тежко. Следват страшни години - от едната страна спечелилите, които бдят за съблюдаване на Ньойския диктат, от другата -.Коминтерна, който набира сили и въздействие. И е цяло знамение, споделят наблюдаващи от това време, че в такава трагична обстановка България оцелява и съумява да се изправя на крайници.
Един подробност. В българската делегация в Париж има политици и специалисти и от опозицията, измежду тях доктор Никола Сакаров, народен представител от Комунистическата партия. Когато става ясна присъдата, плачат всички. Опровергавайки, въпреки и за момент, тезата, че единствено успехите сплотяват.
------------------------
През 1919–1920 година победителките подписват мирни контракти с победените. Година по-рано американският президент Удроу Уилсън е заречен обективен мир, право на самоопределение; действителни граници, които да дават отговор на етническите... Договорите
обаче са монументи на отмъстителността и зложелателството.
Очите на българите са вперени в Ньойи, където ще бъде произнесена присъдата ни
В дребното градче, богато предградие на Париж, вършителите на бъдещето на народа ни ще произнесат присъдата си.
Идеалистите имат вяра в прословутите " 14 точки " на американския президент Уилсън.
В тях България не се и загатва, само че най-малко се упорства границите да дават отговор на
желанията на хората. Македонските студенти в Швейцария пращат до огромния мечтател пламенни апели. Настояват за свободна Македония, в която приятелски ще живеят всички македонци: българите, мюсюлманите, албанците и куцовласите, които съставляват 90% от цялото население.
Студентите прокарват същите хрумвания и в зов до английския парламент, до Лойд Джордж
и до най-големите англоезични вестници. В него приканват да бъде отстранено терористичното сръбско ръководство:
... наказани сме на ръководство, което цели нашето цялостно изтриване. Всички наши
църкви, учебни заведения и национални институции са затворени или присвоени от сръбските и
гръцки управляващи. Всичките наши свещеници, учители и по-изтъкнати съотечественици
бяха принудени или да емигрират, или са затваряни и избивани. Под боязън от сурово
наказване ни е неразрешено да приказваме на родния се език, а нашите книги се не разрешават
или унищожават.
Изготвянето на мирния контракт с България: ползите на страните победителки пред самоопределението на народите
Още през войната съперниците ни са подготвили предварителните условия за
контракта с България. Съседките ни създават причини, с които да оправдаят
орязването на българските земи. Големите страни пък обмислят планове, които да
обезпечат въздействието им и в бъдеще на полуострова.
В Съединените щати така наречен комисия за изследвания още през 1917 година е определила, че
Южна Добруджа, Източна Тракия до линията Мидия – Енос и крайбрежието на Егейско
море, в това число устието на Струма, би трябвало да бъдат върнати на България.
Що се отнася до Македония, комисията намира, че е прекомерно мъчно да се даде
дефинитивна рекомендация. Справедливостта изисквала огромна част от нея да е българска,
само че условията на действителната политика налагали да не се наскърбява Сърбия, която безстрашно
се била сражавала в продължение на четири години.
В общи линии това е багажът, с който отпътува американската делегация за Париж. За
нас първичната американска позиция е много преференциална.
/.../
За страдание обаче, изправени пред натиска на съдружниците си на конференцията, в
последна сметка американците отстъпват от множеството си постановки. Един от специалистите
на Съединени американски щати, докаран до обезсърчение от твърдоглавието на Гърция и Сърбия, намерено декларира,
че политиката на Антантата, която облагодетелства балканските си съдружници за сметка
на България, в действителност повече ги отслабва, в сравнение с да ги ускорява.
На съвещанията Франция поддържа абсолютно всички претенции на Сърбо-хърватско-
словенското кралство към нас. Франция и Англия подпират с етнически причини
настояванията на Гърция да причисли цяла Тракия
въпреки даже и техните специалисти да признават
че решението им се опира на статистики, готови – да не речем подправени – от самите гърци.
Останали сами против всички, и американците дават заден ход, още повече че отбраната им на България не се дължи на някакви особени ползи, в името на които да се демонстрира непримиримост, а по-скоро на ценене правата на народите, които отново остават на последно място. Така България изгубва Тракия. Реверансът да се разгласи, че Западна Тракия няма да бъде окупирана незабавно от гръцки войски, а от войските на огромните страни на Антантата, не може да излъже никого. За българските дипломати е ясно, че провалянето е цялостно.
Трябва да се означи, че през месеците, когато от всички страни против България се
сипят ругатни и клюки, американските мисионери, работили в България и Добруджа,
възприемат като наложена им свише задачата да коментират пред европейското и
американското публично мнение истината за балканските събития. Д-р Едуард
Хаскел, чието семейство е прекарало десетилетия у нас, разгласява редица публикации в
американски списания, в които споделя за Македония:
В продължение на двайсетина години аз се катерех по нейните планински пътеки,
общувах с нейните поданици, загребвах от общата чиния на техните софри, спях
върху земления под на техните колиби.
Аз открих, че като се изключи крайбрежието всички се считат и назовават българи и
приказват акцент, който се разграничава от езика, говорен в София и Пловдив, не повече
от разликите сред Мейн, Охайо и Кентъки.
/.../
Навсякъде в публикациите си Хаскел показва триумфите на българите в образованието, наблягайки на неоспоримия факт, че те са явни спрямо тези на прилежащите балкански нации, които имат надалеч по-дълга независима история. Трима от мисионерите в Самоков се обръщат напряко към президента Уилсън:
Американските мисионери свидетелстват за правото на България над Македония,
Егейското крайбрежие, Добруджа, линията Енос – Мидия. Изобщо границите на
българското племе в предишното и в този момент са задоволително обрисувани.
За страдание, гласът на справедливостта и този път остава нечут
Безкористните старания на мисионерите провокират единствено непрестореното удивление на новоназначения у нас американски представител. Незапознат с изискванията на Балканите, той се диви, че... всички американски мисионери в страната са настроени мощно пробългарски и са
огромни партизани на българските териториални упоритости.
След шестмесечно разискване, до което български представители не са и позволени, на
27 ноември 1919 година в Ньойи сюр Сен е подписан договорът с България – контракт нечовечен
и неправдив, в който са погазени и национални, и исторически права, и
стопански ползи. Той нанася пагубен удар върху очакванията на
българския народ за национално обединяване.
Ньойският контракт е подписан единствено от Стамболийски и министъра на външните работи М. Маджаров
Другите членове на делегацията отхвърлят в символ на митинг. Не че някой му обръща внимание.
/.../
Стамболийски влиза в залата, съпровождан от неколцина членове на българската
делегация и неизменимите френски офицери. Министър-председателят – " Тигъра "
Клемансо, показал се като българоядец, който преди този момент е питал пренебрежително: " Има
ли такава страна? ", в този момент след още няколко думи подканва българския си сътрудник да
приближи масата.
Сръбските, румънските и гръцките делегати гледат със зложелателство. Тук е ред на
легендата – българският министър-председател, който е прекарал две години в
пандиза поради съпротивата си против политиката на Фердинанд и либералите, бил
счупил писалката, с която подписал контракта. Нищо сходно – оставя я деликатно
настрана, покланя се на присъстващите и напуща залата на кметството. Колата се е
обърнала и нему в този момент се пада да подлепва счупените грънци.
/.../
© Изгубената България
Представители на френска задача на посещаване в бежанско населено място на преселници от изгубените територии, Харманли, 1927 година
Докато Букурещкият контракт се възприема от съвременниците като вопиюща, само че поправима в близкото бъдеще неправда, Ньойският контракт прекършва дефинитивно всички очаквания.
Но човек се надява до последно.
Когато вестта долита, крахът е цялостен. Условията:
загуба на Босилеградско, Царибродско, Струмишко и дребна територия в Кулско. В
Царибродско – от 21 000 души – 79 са сърби, в Босилеградско от 22 000 – 12.
Дори и сръбската делегация я досрамява
до такава степен, че не издига етнографски, а единствено стратегически учредения за настояванията си. Според нея България два пъти ги била атакувала непредизвикано през последните пет години и по тази причина трябвало да бъде осъдена.
В резултат от това наказване 25 села остават разцепени на половина. В с.
Стрезимировци учебното заведение, църквата и гробището минават в Сърбия. В с. Банкя
една къща е разграничена на две от границата – кухнята минава в Сърбия – спалнята
остава в България.
В различен от парадоксалните случаи къща се оказва от едната страна на границата,
тоалетната – от другата.
Прекомерните сръбски искания срещат отпор даже във Франция, която е най-
антибългарски настроена. Общо към 70 000 българи се оказват под сръбска власт. В
тези региони има 106 първични учебни заведения, шест прогимназии и една гимназия.
Много от учебните заведения незабавно са затворени, а учениците биват насилвани да учат
сръбски.
Граждански комитет на трънчани изпраща прочувствен митинг до мирната
конференция против откъсването на чисто български села от териториите на страната и
даването им на Сърбия. Войници от тези краища са се сражавали безстрашно в последните
войни единствено с цел да видят, че родните им огнища минават под непознато ръководство.
Никой не се затрогва от мнението на популацията, прехвърляно равнодушно от една
страна в друга.
Вестта за сключване на мирния контракт става мотив за прочувствени демонстрации
В София на площада при църквата " Св. Александър Невски " недоволни се събират на многохиляден протестен протест. Никой от ораторите не е в положение да успокои националната душа. Българите са изгубили доверие в своите водители. Хилядното голям брой потича надолу по " Раковски " и когато стига до Земеделската банка, някой извиква: Вазов, Вазов!. Възгласът е подет от стотици гърла. След минута един от прозорците на " Юнион клуб ", където поетът постоянно се храни, се открехва. Самият той. С ръка дава знак, че желае да приказва. С няколко фрази жигосва миротворците в Париж и показва увереността си в бъдещето на българския народ. После възрастният към този момент патриарх на словото, откликвал и на националните очаквания, и на националните премеждия, се опира на перваза и прохлипва. Множеството коленичи пред него на улицата и подема песента му " Покойници, вий в други полк минахте, де няма отпуск, ни вик за битка... "
Договорът е неправдив от етническа позиция, тъй като отломява обширни
територии, обитаеми с българи, от страната им; от стратегическа – тъй като откъсва
България от Егейското крайбрежие; от позиция на бъдещите балкански
взаимоотношения – оставя България подготвена жертва на всеки агресор с реваншистки
тежнения; от икономическа позиция – спъва вероятностите за развиването на
страната и я обременява с грижата за десетки хиляди бежанци; от международноправна
позиция – не дава никакви права на българите в Македония, превзета от
Гърция и Сърбия през Балканските войни. Той е съдбовен от психическа гледна
точка, тъй като вселява подозрения в душата на българския народ, каквито досега не е
имало.
След 1919 година България се трансформира в най-малката балканска страна след Албания –
територията є е по-малко от половината на Югославия или на Румъния. Страните
победителки я следят с съмнение като евентуален фактор за спор.
Държана е в интернационална изолираност. Армията на дело остава разоръжена в
продължение на две десетилетия.
Най- тъжното е, че народът и изключително интелигенцията са обезверени
Напусто са отишли стремежите, напъните, трудът, очакванията от близо половин век.
Трябва да се начене отначало.
Но би могло да е и по-зле. Гърците желаят Родопите. Сърбите желаят и Петрич, Кюстендил, Радомир, Брезник, Белоградчик, Кула и Видин с регионите им.
А и българите не са безгрешни. Когато са очаквали, че ще победят, във Външното министерство най-сериозно разискват делба на Сърбия сред Австрия и България. Да изчезне напълно от географската карта.
Каква безпросветност – нито в Белград, нито в София си дават сметка, че двата народа
постоянно ще си останат съседи
Близо година специалисти от страните победителки дълбокомъдрено поучават държавниците. Всъщност всички признават, че без да бъдат задоволени най-малко част от справедливите претенции на България, мирът на полуострова постоянно ще бъде заплашен. Дочува се, че още при разискването на изискванията за примирието в Лондон английският боен министър и високопоставени чиновници на Форин офис упорствали на България да бъдат дадени Източна Тракия и безспорната зона в Македония, както и да й бъде оставена Южна Добруджа. Експертите не се заблуждават, че може да се чака успокоение с квалифицирания мир.
Да се упорства България да изостави законните си национални аспирации – декларира
един от дипломатите от Форин офис, – значи в никакъв случай да не се реализира балканско
единение.
Всуе остават тези вопли. Политиците не се интересуват какво ще стане след 30 или 40
години. За тях най-важното е да ги изберат при следвaщия избор. Най-сигурният път към
изборната победа е да се даде задоволство на възприятието за отплата, накипяло в
страните от Антантата.
/.../
Историята помни и по-несправедливи, и по-тежки контракти.
Страшното е, че в Ньойи лишават на българите вярата в бъдещето
А един народ не може да живее без вяра. През идните десетилетия водеща мисъл на политиката ни е не фантазията, не полетът, а страхът. Страхът да не ни бият отначало, сиромашкият блян да опазиш към момента незагубеното, плахата надеждица да се сместиш някъде измежду другите – не на първи проект, боже опази!, само че да не те държат встрани като чужденец. Целите ни от максималистични стават минималистични. Да задържим каквото имаме, пък каквото е писано.
Философия на примирението, на обезверението, която не ни е непозната и до наши дни.
Ето за какво споделяме, че Ньойският контракт закопава България, закопава не същността й, а вярата й в личните сили, упованието й в едно ярко и просветено бъдеще.
* Акцентите са на редакцията
Днес споменаването на Ньойския контракт звучи като един от многото далечни обстоятелства от историята, а за мнозина не приказва нищо. Но тогава е всенародна мъка, завършек на очакванията за сливане на българите със лични сили. Земетръсен удар, който слага в заплаха даже самото битие на България. И не е било разтуха, че Германия и Австро-Унгария са осъдени още по-тежко. Следват страшни години - от едната страна спечелилите, които бдят за съблюдаване на Ньойския диктат, от другата -.Коминтерна, който набира сили и въздействие. И е цяло знамение, споделят наблюдаващи от това време, че в такава трагична обстановка България оцелява и съумява да се изправя на крайници.
Един подробност. В българската делегация в Париж има политици и специалисти и от опозицията, измежду тях доктор Никола Сакаров, народен представител от Комунистическата партия. Когато става ясна присъдата, плачат всички. Опровергавайки, въпреки и за момент, тезата, че единствено успехите сплотяват.
------------------------
През 1919–1920 година победителките подписват мирни контракти с победените. Година по-рано американският президент Удроу Уилсън е заречен обективен мир, право на самоопределение; действителни граници, които да дават отговор на етническите... Договорите
обаче са монументи на отмъстителността и зложелателството.
Очите на българите са вперени в Ньойи, където ще бъде произнесена присъдата ни
В дребното градче, богато предградие на Париж, вършителите на бъдещето на народа ни ще произнесат присъдата си.
Идеалистите имат вяра в прословутите " 14 точки " на американския президент Уилсън.
В тях България не се и загатва, само че най-малко се упорства границите да дават отговор на
желанията на хората. Македонските студенти в Швейцария пращат до огромния мечтател пламенни апели. Настояват за свободна Македония, в която приятелски ще живеят всички македонци: българите, мюсюлманите, албанците и куцовласите, които съставляват 90% от цялото население.
Студентите прокарват същите хрумвания и в зов до английския парламент, до Лойд Джордж
и до най-големите англоезични вестници. В него приканват да бъде отстранено терористичното сръбско ръководство:
... наказани сме на ръководство, което цели нашето цялостно изтриване. Всички наши
църкви, учебни заведения и национални институции са затворени или присвоени от сръбските и
гръцки управляващи. Всичките наши свещеници, учители и по-изтъкнати съотечественици
бяха принудени или да емигрират, или са затваряни и избивани. Под боязън от сурово
наказване ни е неразрешено да приказваме на родния се език, а нашите книги се не разрешават
или унищожават.
Изготвянето на мирния контракт с България: ползите на страните победителки пред самоопределението на народите
Още през войната съперниците ни са подготвили предварителните условия за
контракта с България. Съседките ни създават причини, с които да оправдаят
орязването на българските земи. Големите страни пък обмислят планове, които да
обезпечат въздействието им и в бъдеще на полуострова.
В Съединените щати така наречен комисия за изследвания още през 1917 година е определила, че
Южна Добруджа, Източна Тракия до линията Мидия – Енос и крайбрежието на Егейско
море, в това число устието на Струма, би трябвало да бъдат върнати на България.
Що се отнася до Македония, комисията намира, че е прекомерно мъчно да се даде
дефинитивна рекомендация. Справедливостта изисквала огромна част от нея да е българска,
само че условията на действителната политика налагали да не се наскърбява Сърбия, която безстрашно
се била сражавала в продължение на четири години.
В общи линии това е багажът, с който отпътува американската делегация за Париж. За
нас първичната американска позиция е много преференциална.
/.../
За страдание обаче, изправени пред натиска на съдружниците си на конференцията, в
последна сметка американците отстъпват от множеството си постановки. Един от специалистите
на Съединени американски щати, докаран до обезсърчение от твърдоглавието на Гърция и Сърбия, намерено декларира,
че политиката на Антантата, която облагодетелства балканските си съдружници за сметка
на България, в действителност повече ги отслабва, в сравнение с да ги ускорява.
На съвещанията Франция поддържа абсолютно всички претенции на Сърбо-хърватско-
словенското кралство към нас. Франция и Англия подпират с етнически причини
настояванията на Гърция да причисли цяла Тракия
въпреки даже и техните специалисти да признават
че решението им се опира на статистики, готови – да не речем подправени – от самите гърци.
Останали сами против всички, и американците дават заден ход, още повече че отбраната им на България не се дължи на някакви особени ползи, в името на които да се демонстрира непримиримост, а по-скоро на ценене правата на народите, които отново остават на последно място. Така България изгубва Тракия. Реверансът да се разгласи, че Западна Тракия няма да бъде окупирана незабавно от гръцки войски, а от войските на огромните страни на Антантата, не може да излъже никого. За българските дипломати е ясно, че провалянето е цялостно.
Трябва да се означи, че през месеците, когато от всички страни против България се
сипят ругатни и клюки, американските мисионери, работили в България и Добруджа,
възприемат като наложена им свише задачата да коментират пред европейското и
американското публично мнение истината за балканските събития. Д-р Едуард
Хаскел, чието семейство е прекарало десетилетия у нас, разгласява редица публикации в
американски списания, в които споделя за Македония:
В продължение на двайсетина години аз се катерех по нейните планински пътеки,
общувах с нейните поданици, загребвах от общата чиния на техните софри, спях
върху земления под на техните колиби.
Аз открих, че като се изключи крайбрежието всички се считат и назовават българи и
приказват акцент, който се разграничава от езика, говорен в София и Пловдив, не повече
от разликите сред Мейн, Охайо и Кентъки.
/.../
Навсякъде в публикациите си Хаскел показва триумфите на българите в образованието, наблягайки на неоспоримия факт, че те са явни спрямо тези на прилежащите балкански нации, които имат надалеч по-дълга независима история. Трима от мисионерите в Самоков се обръщат напряко към президента Уилсън:
Американските мисионери свидетелстват за правото на България над Македония,
Егейското крайбрежие, Добруджа, линията Енос – Мидия. Изобщо границите на
българското племе в предишното и в този момент са задоволително обрисувани.
За страдание, гласът на справедливостта и този път остава нечут
Безкористните старания на мисионерите провокират единствено непрестореното удивление на новоназначения у нас американски представител. Незапознат с изискванията на Балканите, той се диви, че... всички американски мисионери в страната са настроени мощно пробългарски и са
огромни партизани на българските териториални упоритости.
След шестмесечно разискване, до което български представители не са и позволени, на
27 ноември 1919 година в Ньойи сюр Сен е подписан договорът с България – контракт нечовечен
и неправдив, в който са погазени и национални, и исторически права, и
стопански ползи. Той нанася пагубен удар върху очакванията на
българския народ за национално обединяване.
Ньойският контракт е подписан единствено от Стамболийски и министъра на външните работи М. Маджаров
Другите членове на делегацията отхвърлят в символ на митинг. Не че някой му обръща внимание.
/.../
Стамболийски влиза в залата, съпровождан от неколцина членове на българската
делегация и неизменимите френски офицери. Министър-председателят – " Тигъра "
Клемансо, показал се като българоядец, който преди този момент е питал пренебрежително: " Има
ли такава страна? ", в този момент след още няколко думи подканва българския си сътрудник да
приближи масата.
Сръбските, румънските и гръцките делегати гледат със зложелателство. Тук е ред на
легендата – българският министър-председател, който е прекарал две години в
пандиза поради съпротивата си против политиката на Фердинанд и либералите, бил
счупил писалката, с която подписал контракта. Нищо сходно – оставя я деликатно
настрана, покланя се на присъстващите и напуща залата на кметството. Колата се е
обърнала и нему в този момент се пада да подлепва счупените грънци.
/.../
© Изгубената България
Представители на френска задача на посещаване в бежанско населено място на преселници от изгубените територии, Харманли, 1927 година
Докато Букурещкият контракт се възприема от съвременниците като вопиюща, само че поправима в близкото бъдеще неправда, Ньойският контракт прекършва дефинитивно всички очаквания.
Но човек се надява до последно.
Когато вестта долита, крахът е цялостен. Условията:
загуба на Босилеградско, Царибродско, Струмишко и дребна територия в Кулско. В
Царибродско – от 21 000 души – 79 са сърби, в Босилеградско от 22 000 – 12.
Дори и сръбската делегация я досрамява
до такава степен, че не издига етнографски, а единствено стратегически учредения за настояванията си. Според нея България два пъти ги била атакувала непредизвикано през последните пет години и по тази причина трябвало да бъде осъдена.
В резултат от това наказване 25 села остават разцепени на половина. В с.
Стрезимировци учебното заведение, църквата и гробището минават в Сърбия. В с. Банкя
една къща е разграничена на две от границата – кухнята минава в Сърбия – спалнята
остава в България.
В различен от парадоксалните случаи къща се оказва от едната страна на границата,
тоалетната – от другата.
Прекомерните сръбски искания срещат отпор даже във Франция, която е най-
антибългарски настроена. Общо към 70 000 българи се оказват под сръбска власт. В
тези региони има 106 първични учебни заведения, шест прогимназии и една гимназия.
Много от учебните заведения незабавно са затворени, а учениците биват насилвани да учат
сръбски.
Граждански комитет на трънчани изпраща прочувствен митинг до мирната
конференция против откъсването на чисто български села от териториите на страната и
даването им на Сърбия. Войници от тези краища са се сражавали безстрашно в последните
войни единствено с цел да видят, че родните им огнища минават под непознато ръководство.
Никой не се затрогва от мнението на популацията, прехвърляно равнодушно от една
страна в друга.
Вестта за сключване на мирния контракт става мотив за прочувствени демонстрации
В София на площада при църквата " Св. Александър Невски " недоволни се събират на многохиляден протестен протест. Никой от ораторите не е в положение да успокои националната душа. Българите са изгубили доверие в своите водители. Хилядното голям брой потича надолу по " Раковски " и когато стига до Земеделската банка, някой извиква: Вазов, Вазов!. Възгласът е подет от стотици гърла. След минута един от прозорците на " Юнион клуб ", където поетът постоянно се храни, се открехва. Самият той. С ръка дава знак, че желае да приказва. С няколко фрази жигосва миротворците в Париж и показва увереността си в бъдещето на българския народ. После възрастният към този момент патриарх на словото, откликвал и на националните очаквания, и на националните премеждия, се опира на перваза и прохлипва. Множеството коленичи пред него на улицата и подема песента му " Покойници, вий в други полк минахте, де няма отпуск, ни вик за битка... "
Договорът е неправдив от етническа позиция, тъй като отломява обширни
територии, обитаеми с българи, от страната им; от стратегическа – тъй като откъсва
България от Егейското крайбрежие; от позиция на бъдещите балкански
взаимоотношения – оставя България подготвена жертва на всеки агресор с реваншистки
тежнения; от икономическа позиция – спъва вероятностите за развиването на
страната и я обременява с грижата за десетки хиляди бежанци; от международноправна
позиция – не дава никакви права на българите в Македония, превзета от
Гърция и Сърбия през Балканските войни. Той е съдбовен от психическа гледна
точка, тъй като вселява подозрения в душата на българския народ, каквито досега не е
имало.
След 1919 година България се трансформира в най-малката балканска страна след Албания –
територията є е по-малко от половината на Югославия или на Румъния. Страните
победителки я следят с съмнение като евентуален фактор за спор.
Държана е в интернационална изолираност. Армията на дело остава разоръжена в
продължение на две десетилетия.
Най- тъжното е, че народът и изключително интелигенцията са обезверени
Напусто са отишли стремежите, напъните, трудът, очакванията от близо половин век.
Трябва да се начене отначало.
Но би могло да е и по-зле. Гърците желаят Родопите. Сърбите желаят и Петрич, Кюстендил, Радомир, Брезник, Белоградчик, Кула и Видин с регионите им.
А и българите не са безгрешни. Когато са очаквали, че ще победят, във Външното министерство най-сериозно разискват делба на Сърбия сред Австрия и България. Да изчезне напълно от географската карта.
Каква безпросветност – нито в Белград, нито в София си дават сметка, че двата народа
постоянно ще си останат съседи
Близо година специалисти от страните победителки дълбокомъдрено поучават държавниците. Всъщност всички признават, че без да бъдат задоволени най-малко част от справедливите претенции на България, мирът на полуострова постоянно ще бъде заплашен. Дочува се, че още при разискването на изискванията за примирието в Лондон английският боен министър и високопоставени чиновници на Форин офис упорствали на България да бъдат дадени Източна Тракия и безспорната зона в Македония, както и да й бъде оставена Южна Добруджа. Експертите не се заблуждават, че може да се чака успокоение с квалифицирания мир.
Да се упорства България да изостави законните си национални аспирации – декларира
един от дипломатите от Форин офис, – значи в никакъв случай да не се реализира балканско
единение.
Всуе остават тези вопли. Политиците не се интересуват какво ще стане след 30 или 40
години. За тях най-важното е да ги изберат при следвaщия избор. Най-сигурният път към
изборната победа е да се даде задоволство на възприятието за отплата, накипяло в
страните от Антантата.
/.../
Историята помни и по-несправедливи, и по-тежки контракти.
Страшното е, че в Ньойи лишават на българите вярата в бъдещето
А един народ не може да живее без вяра. През идните десетилетия водеща мисъл на политиката ни е не фантазията, не полетът, а страхът. Страхът да не ни бият отначало, сиромашкият блян да опазиш към момента незагубеното, плахата надеждица да се сместиш някъде измежду другите – не на първи проект, боже опази!, само че да не те държат встрани като чужденец. Целите ни от максималистични стават минималистични. Да задържим каквото имаме, пък каквото е писано.
Философия на примирението, на обезверението, която не ни е непозната и до наши дни.
Ето за какво споделяме, че Ньойският контракт закопава България, закопава не същността й, а вярата й в личните сили, упованието й в едно ярко и просветено бъдеще.
* Акцентите са на редакцията
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ