Интитутът за пазарна икономика: Застрашени са около 25 000 работни места във Варна заради извънредното положение
По поръчка на Община Варна Институтът за пазарна стопанска система (ИПИ) приготви
отчет „ Влиянието на COVID-19 върху стопанската система на Варна “. Той дава информация
за предстоящо влияние на рецесията с ковид върху бизнеса в града. До две
седмици следва да бъде направен и по-подробен разбор за икономическия профил
на морската столица в подтекста на новите провокации.
В документа са показани разбори и данни за секторите и работната мощ във
Варна в навечерието на рецесията, за туризма, общи бележки за стопанската система и резултата
от COVID-19, прогноза за резултата на рецесията върху работната мощ по браншове.
Ето и цялостният текст на отчета на Института за пазарна стопанска система:
Влиянието на COVID-19 върху стопанската система на Варна
Институт за пазарна стопанска система
Варна е най-големият стопански център в Северна България с създадена продукция от над 10 милиарда лева за 2018 година и близо 219 хиляди заети лица в цялата област през 2019 година Относително високата взаимозависимост от туризма и интернационалния трафик слага морската столица в по-неблагоприятна позиция по отношение на други огромни градове. Пълната неизясненост към бъдещето на летния туристически сезон излага на риск над 900 млн. лева предстоящи доходи в местната икономика от предстоящите 730 хиляди задграничните туристи в интервала май-септември 2020 година
Потенциално застрашени са и към 25 хиляди работни места в секторите, които са най-силно ударени от битката с пандемията и оповестеното изключително състояние. Броят на хората, които ще изгубят работата си най-вероятно ще бъде най-малко на половина от горната прогноза, според от продължителността на рецесията и успеваемостта на държавните ограничения в посока ликвидна подкрепа на предприятията и отбрана на работните места. Възможно е и бързо възобновяване на голяма част от изгубените работни места, при „ отпушване “ на летния туристически сезон.
Въпреки рецесията и сериозния удар върху туризма, Варна остава най-перспективният
стопански център в Северна България. Увеличаващо се население, добра образователна структура и приток на младежи в локалните университети поддържат човешкият капитал на морската столица и задават посоката за напредък. Ориентирането на локалната стопанска система към по-високата добавена стойност, в това число с развиването на осведомителните технологии и развойната активност, както и положителното развиване на тежката индустрия в необятната външна страна на града, са процеси, които няма да спрат вследствие на ковид.
Трансформацията на Варна към надграждане на икономическия модел на града и по-малка зависимост от летния туризъм, може да бъде в допълнение усилена от актуалната рецесия. Краткосрочният удар ще е бездънен, само че последващото възобновяване има всички предпоставки да бъде бързо и в описаната посока.
Пъстрата стопанска система на Варна
Варна е отчетливо най-големият стопански център в Северна България, като произведената продукция в региона е за над 10 милиарда лева (2018 г.). Областта е мощно доминирана от икономиката на град Варна и подкрепена от промишлеността в нейната външна страна. Произведената продукция в община Варна е на стойност 7,9 милиарда лева, а в община Девня, където са позиционирани големите промишлени предприятия, продукцията е за близо 1,3 милиарда лева
Човешкият капитал е основен за развиването на Варна. Градът е един от дребното в страната, в които населението нараства, като позитивният машинален приръст е най-силен точно при младите хора до 29 година Във Варна има над 30 хиляди студенти в 7 университета, а близо 30% от работната мощ е с висше обучение. Доброто обучение, в това число мощните гимназии в града, дават сериозен отпечатък върху локалната стопанска система. Човешкият капитал и интелигентната инфраструктура, която се генерира към висшите учебни заведения във Варна, са в основата на капацитета за напредък и във времената след рецесията с ковид.
Това е изключително правилно и за мощния здравен бранш, който е извънредно значим на фона на кризата с ковид. Поне две институции заслужават изключително внимание. Медицинският университет " Проф. доктор Параскев Стоянов " е непроменяемо в топ 3 на страната в направленията медиц ина, стоматология здравни грижи. В него се образоват над 5 300 студенти, като над половината са чужденци. Университетска многопрофилна болница за интензивно лекуване “Света Марина ” пък е най-големият диагностично-лечебен и съвещателен академични болничен комплекс в Североизточна България, о служващ население от цялата страна, който разполага с над 1300 кревати, най-модерна инсталация и висококвалифицирани фрагменти. В болничното заведение се помещава и вирусологичната лаборатория за проучване на пациенти за ковид.
Икономиката на Варна е очебийно насочена към услугите и то такива, които са силно зависими от външното търсене. Произведената продукция в строителството, търговията,
превоза, хотелиерството и ресторантьорството е за близо 4,3 милиарда лева (2018 г.) или над половината от общинската стопанска система. Особено при строителството в последните години се наблюдава бурно развиване, като продукцията на бранша доближава над 1,5 милиарда лева Макар строителните работи да не са официално неразрешени, допустимо е част от плановете да бъдат временно замразени или съществено забавени. Тези обичайни браншове ще бъдат мощно
повлияни от рецесията с ковид, което значи, че и резултатът върху стопанската система на Варна в краткосрочен проект ще бъде сериозен.
Секторите с най-висока добавена стойност все още наподобяват по-малко наранени. Тежката промишленост в Девня да вземем за пример, която обезпечава забележителен брой работни места и поръчки за услуги към работещи и бизнесмени от Варна, действа и все още е по-слабо засегната спрямо други промишлености в страната – автоиндустрията е на процедура спряла, последователно сериозно намаление на активността се вижда и в машиностроенето и производствата на електрически съоръжения и електроника. Въпреки това обаче, тези предприятия също ще срещнат затруднения при утежняване на надеждността и предвидимостта на доставките.
Секторът на осведомителните технологии и услуги във Варна също работи и е по-малко засегнат от рецесията. ИКТ секторът в морската столица има мощно позитивни трендове – почти удвояване на продукцията и близо 600 нови работни места за интервал от три години (2016-2018).
Това е и секторът с доста висока добавена стойност – 53 хиляди лева на един нает на година, което е около два пъти над междинната добавена стойност на един нает в строителството или хотелиерство и ресторантьорството.
Секторите и работната мощ в навечерието на рецесията
Коефициентът на претовареност в област Варна доближи близо 70% през 2019 година, което е връх за областта в новата история на страната. Безработицата също е на рекордно ниски равнища – 2,8% в община Варна и 3,9% в община Девня за 2019 година, а трайно безработни в град Варна съвсем няма.
Заплатите в района също са относително високи, само че точно в секторите, зависещи в най-голяма степен от туризма, формалното възнаграждение е по-ниско.
Над 60 хиляди са заетите в строителство, търговия, превоз, хотелиерство и ресторантьорство, култура, спорт и развлечения в община Варна. Това са и секторите с най-ниски публични заплати – под 900 лева на месец през 2018 година Единствено в превоза месечната заплата е над 1 100 лева
Именно тези браншове ще бъдат най-тежко наранени от рецесията, в това число от идния по-слаб туристически сезон. В тях се чакат и най-вече съкращения. Трябва обаче да се регистрира, че това са и секторите, в които работната мощ най-бързо може да се възвърне, при отпадане на всички ограничения и отпушване на стопанската система.
Други над 40 хиляди са заети в сфери, които не са толкоз подвластни от туризма и в които работните места са в по-малка степен наранени от моменталния резултат на рецесията. Това са заетите в сферата на финансите, осведомителните технологии, професионалните действия, администрация и ръководство, обучение и опазване на здравето. Последните два бранша също понесоха тежък удар от ковид, само че все още заплахата от загуба на работни места в тях остава по-малка.
Общо в тази група действия междинната месечна заплата е към 1 400 лева (2018 г.), а в ИКТ сектора достига близо 1 900 лева
Над 14 хиляди са заети в индустрията в община Варна, без да се регистрира тежката промишленост на Девня. Средната заплата в индустрията във община Варна гони 1 100 лева, като през последните 3-4 години пораства с над 10% на година. Кризата ще има своя отпечатък върху промишлеността в морската столица, като корабостроенето към този момент е наранено. Положителната динамика в по-динамичните браншове на индустрията обаче най-вероятно ще се възстанови сравнително бързо след края на изключителното състояние.
Общият профил на стопанската система демонстрира, че Варна ще понесе най-тежък удар по линия на туризма, който се отнася до към половината от заетите в общината. Ограниченият приток на чужденци през летните месеци ще окаже своя отпечатък върху локалната стопанска система. Над 730 хил. чужди туристи посещават Варна през лятото, като близо 250 млн. лева са приходите единствено от техните нощувки, а общите доходи за града доближават над 900 млн. лева Всеки спад в този индикатор ще се усети непосредствено в стопанската система на града.
В средносрочен проект обаче Варна остава с положителни фундаменти. Доброто обучение и постоянен приток на младежи, в това число чужденци в локалните университети, поддържат човешкия капитал в морската столица. Силната индустрия в периферията и пъстрата стопанска система в града, която постепенно се ориентира към браншове с по-висока добавена стойност, в това число информационните технологии и услуги, дават добра основа за дълготрайно развиване. Все по-големите вложения, в т.ч. приток на непознати капитали, в научните проучвания и развойната активност също подкрепят трансформацията на стопанската система на Варна.
Туризмът и притокът на чужденци към Варна
Туристическият и развлекателен отрасъл е най-тежко обиден от рецесията с ковид и обявеното изключително състояние. Имайки поради водещата роля на този бранш за Варна, както и евентуалните резултати през летния туристически сезон, значимо е да отправим по-задълбочен поглед към туризма в морската столица.
Според данните на Национален статистически институт, приходите единствено от нощувки във Варна за цялата 2019 година са били 300 милиона лв., като над 87% се образуват от чужденците. Близо 90% от визитите на чужденците пък се концентрират в месеците май-септември. Това систематизиране демонстрира огромната роля на чужденците и концентрацията им в летните месеци – над 730 хиляди чужденци са посетили Варна в месеците май-септември 2019 година При продължителни ограничавания и проблеми с международния превоз, Варна мъчно може да компенсира и да “спаси ” сезона единствено с български туристи. В най-силните месеци непознатите туристи са към 5 пъти повече от българските, а разноските на място на един чужденец са два пъти над тези на родния екскурзиант.
В резултат на ограничаващите ограничения, месеците март и април са на процедура изгубени. По-неясно е обаче бъдещето на летния туристически сезон. В интервала сред май и септември се осъществят голямата част от визитите на чужденците, които сега са под въпрос и зависят от развитието на пандемията. Дори и да има активизиране на българските туристи, възможен голям спад от чужденците мъчно може да бъде обезщетен.
Сателитните сметки за туризма демонстрират, че разноските за нощувки са в към 1⁄4 от всички разноски, характерни за задграничните туристи. Разходите за храна и питиета, за превоз и за културни мероприятия са измежду главните пера. При цялостна неизясненост към бъдещето на летния сезон във Варна, можем да кажем, че над 900 млн. лева общо доходи от чужденци са сложени под риск – концентрирани в хотели, заведения за хранене, транспортни услуги, туроператори, културни прояви и така нататък
Пътниците на Летище Варна
Данните за трафика на Летище Варна разрешават да проследим динамичността на пасажерите, както и страните, от които идват най-вече туристи в летните месеци. Близо 2,1 млн. пасажера са минали през летище Варна през 2019 година, като 1,6 млн. са в интервала май-септември. В най- силните месеци – юли и август, над 400 хиляди пасажера минават месечно през летище Варна.
През 2019-та най-вече полети от и към Варна е имало на немски туристи – 534 хиляди пътници през цялата година. На второ място са българите с 260 хиляди пасажери за годината. На трето място са туристи от Англия, като миналите през летището британци са 191 хиляди След топ 3 се нареждат туристи от Полша (171 хиляди пътници), Русия (165 хиляди пътници) и Австрия (124 хил. пътници). Всички тези страни са наранени от ковид и постановат разнообразни ограничавания на придвижването. Ключово за Варна ще бъде отключването на пътуването през лятото.
Месечната динамичност също е от голяма важност – през месеците (март и април) със мощно намален трафик в резултат на рестриктивните мерки, той е релативно дребен, към 140 хиляди пасажери.
Очаквано, огромна част от трафика се осъществя в границите на туристическия сезон, сред май и септември – близо 1,6 милиона пасажери от общо 2,1 милиона, минали през летището. Също както при нощувките, намаляването на трафика зависи най-много от задържането на ограниченията за пътешестване в границите на летния сезон, свиването на приходите в главните страни-източници на туристи и покачвания боязън от пътешестване.
Общи бележки за стопанската система и резултата от ковид
Епидемията от ковид и ограниченията, които целят ограничението на разпространяването му се отразяват неравномерно на другите браншове на стопанската система, поради техните специфични особености. Тук се фокусираме най-много върху краткосрочните резултати, защото следствията от общото икономическо закъснение в дълготраен проект са доста по-непредсказуеми. Най-общо можем да разделим браншовете на директно и непряко наранени, по отношение на ограничаващите ограничения.
Пряко наранени са браншовете, чиято активност е неразрешена в границите на изключителното положение (ресторанти, питейни заведения, кина, концертни зали, молове, спортни зали, стадиони), а в другата група спадат на процедура всички останали. Същевременно, би трябвало да се разграничават потенциалните рискове, идващи от ограничения, ограничавания или обща стопанска обстановка в България, и такива, които са резултат на бариери или усложнения пред интернационалните пътувания и влошено състояние на външните бизнес сътрудници или клиенти.
Най-прекият и забележим удар от рецесията е върху бранша хотели и заведения за хранене, както и върху по-широкия туристически бранш, който разгледахме нагоре. Що се отнася до преработващата промишленост, там резултатът се дефинира от една страна от опциите на отделните предприятия да покрият нарасналите санитарни условия в границите на извънредното положение, от друга – на търсенето на стоката, която компаниите създават.
Предприятия, които предлагат потребителски артикули за настояща приложимост от семействата, в това число храни, напитки и други сходни, ще бъдат минимално наранени в кратковременен проект, за разлика от тези, произвеждат капиталови артикули или артикули с дълготрайна приложимост, или съставни елементи за тях.
Макар дейностите по започнатите градежи в съвсем всички случаи да не са спрени, резултатът върху строителството във Варна може да е относително мощен. По-големият риск би пристигнал от отхвърли от инвестиционни планове и свиването на новите градежи във втората половина на годината.
Допълнителен риск е събитието, че забележителна част от бранша,специално във Варна, е пряко или индиректно обвързван с търсене от външни клиенти, поради упования за прилагане от туристи, задгранични студенти или вложители от други страни.
Най-слабо засегнатите от рецесията стопански действия са тази част от услугите, която успява безболезнено да премине към режим на работа от разстояние – ИКТ, част от аутсорсинга, фрилансърите, онлайн търговците и така нататък При тях главният риск е по линия на понижаване на поръчките, само че като цяло активността им не търпи обилни отрицателни последици.
Отделните сегменти на комерсиалния бранш се въздействат друго – до момента в който търговията на дребно, особено тази с храни и медикаменти остава по-малко наранена и даже при започване на кризата регистрира нараснало търсене, то интернационалната търговия страда от съществени забавяния още от началото на рецесията, вследствие на затварянето на фабриките в Китай.
Тъй като във Варна се намира главното комерсиално пристанище на България, забавянето в интернационалната търговия и в частност на морската е от изключително значение.
Ефектът от рецесията е огромен и в обществените сфери. Образованието се преориентира и се
цифровизира, обществените действия са на напред във времето и към този момент получиха спомагателна поддръжка от бюджета, а в опазването на здравето следим двуполюсни процеси. Здравните служащи са първа линия в битката с ковид и предстоящо получават поддръжка под формата на повишени разходи за обезщетения, инсталация и консумативи. Здравните заведения обаче, които не могат да разчитат на доходи от нормалната си активност – заради фокусиране върху ковид, ще изпитат напън върху своите бюджети.
Ефектна рецесията върху работната мощ по браншове
Тази секция прави оценка риска за служащите във Варна съгласно бранша в който работят.
Разгледаните сюжети стъпват на прегледа на литературата за резултата от предишни епидемии по света, както и върху данни на „ Google ” за предвижването на хората в огромните градове през последните седмици. Анализът почива на допусканията, че рецесията има непосреден резултат и създава риск за работните места на следните служащи:
80% от наетите в хотели и заведения за хранене, спорт и просвета
25% от наетите в търговията, превоза, строителството и недвижимите парцели
10% от наетите в преработващата индустрия
„ Забранените ” браншове:
Хотели и заведения за хранене: средногодишният брой наети е 12,9 хиляди души, само че сезонната
претовареност е сензитивно по-висока. Секторът е изправен пред най-малко два месеца цялостна липса на интензивност, съгласно оценка на ИПИ в риск са малко над 10 хиляди работни места.
Към момента съвсем напълно отрицателният резултат е директен резултат от ограничаващите ограничения в страната. В огромна част от обектите, разчитащи на локално търсене, активността и заетостта могат съвсем без усложнения да бъдат възобновени след анулация на възбраните. В следващите месеци обаче все по-голяма роля ще имат ограничавания пред международните пътувания, както и настройките на задгранични туристи да пътуват след кризата;
Спорт и просвета: 2,1 хиляди наети лица. Секторът на процедура не работи, и няма по какъв начин да поднови активност до отпадането на рестриктивните мерки. Около 1,7 хиляди служащи са в риск, но отново е допустимо бързо възобновяване.
Силно наранени браншове:
Търговия и ремонт: 26,3 хиляди наети. Търговията с храни, медикаменти и техника остава в
относително положително положение. По-значим отрицателен резултат ще се усети по линия на
интернационалната търговия и търговията с първокласни артикули. Същевременно, част от
продажбите са обвързани със съществено наличие на туристи в дейния летен сезон.
Поне 6 хиляди работни места в риск;
Строителство: 12,3 хиляди наети. Засега активността се развива релативно обикновено, само че се наблюдава доста по-висока от типичната за други огромни градове взаимозависимост от външно търсене. Потенциално над 3 хиляди служащия са в риск.
Транспорт: 8,5 хиляди наети. Градският превоз работи, само че се чака огромен спад във
вътрешните транспорти, както и по-ниска интензивност в товарния превоз при свита
индустриална интензивност и търговия със артикули за дълготрайна приложимост. Пряка е
зависимостта и сред летния проведен туризъм и работата на автобусните транспорти и
прехвърляния към курортите. Поне 2 хиляди работни места в риск;
Операции с недвижими парцели: 2 хиляди наети. Секторът страда от една страна поради
прекъсване на покупко-продажбите, от друга от средносрочното закъснение на строителството. Услугите са в забележителна степен ориентирани към задгранични клиенти, като търсенето зависи от
дълбочината на рецесията в други страни. Поне 500 работни места в риск.
Засегнати браншове:
Преработваща индустрия: 14,2 хиляди наети. Въздействието зависи доста от модела на работа и търсенето на външните пазари. Кризата ще има своя отпечатък върху
индустрията в морската столица, като корабостроенето към този момент е наранено. Около 1,4
хиляди служащия са в риск, като тук възобновяване може и да отнеме повече време;
По-слабо наранени браншове:
ИКТ: 3,6 хиляди наети. Един от най-адаптивните в тези условия бранш, рестриктивните мерки не пречат доста на ежедневната работа. Рискът идва по линията на евентуална загуба на поръчки в средносрочен проект. Общите упования обаче са за продължаващ растеж във
Варна, като се резервира позитивната динамичност от последните години;
Електроенергия и ВиК: 4 хиляди наети. В рамките на сериозна икономическа рецесия
комуналните услуги не престават да работят и сериозен резултат върху наетите не се очаква;
Професионални и административни действия: 11,5 хиляди наети. Работата от разстояние
оказва помощ доста за намаляване на удара. Ефектът е косвен, като утежняване на
вероятностите пред всички останали браншове и несигурността за предстоящите приходи може да ограничи старта на нови планове и заявки;
Държавно ръководство и обучение: 14 хиляди наети. Работните места в обществения сектор не са съществено застрашени. През 2020 година е планувано и нарастване на възнагражденията;
Здравеопазване: 8,7 хиляди наети. В хода на пандемията секторът е измежду най-тежко
натоварените. Голям кратковременен удар по работната мощ по-скоро не се чака.
Същевременно, част от доставчиците на здравни услуги във Варна са профилирани в
обслужване на задгранични пациенти със важен принос в приходите, и те са
директно наранени от ограничаващите ограничения.
Важно е да посочим, че клиниката по инфекциозни заболявания във Варна е в обособена постройка, в която все още са настанени всички пациенти с ковид в града. Това позволява на другите лечебни заведения да продължат да действат обикновено.
Следвайки допусканията при започване на тази секция, директно застрашени в най-лошия сюжет са 25 хиляди работни места в стопанската система на община Варна. Мерките на държавното управление, в т.ч. ликвидната поддръжка през ББР и мярката „ 60 на 40 ” за опазване на работните места, най-вероятно ще омекоти удара по работната мощ във Варна. Голяма част от изгубените работни места могат и да бъдат бързо възобновени при отпадане на рестриктивните мерки. В средносрочен план ударът върху туризма и интернационалните пътувания ще имат най-сериозен резултат върху заетостта и продукцията на Варна.
Варна в света след ковид
Варна остава най-перспективният стопански център в Северна България. Увеличаващо се население, добра просветителна конструкция и приток на младежи в локалните университети, подкрепят човешкият капитал на морската столица и задават посоката за напредък. Ориентирането на локалната стопанска система към по-високата добавена стойност, в това число с развиването на информационните технологии и развойната активност, както и положителното развиване на тежката промишленост в необятната външна страна на града, са процеси, които ще няма да спрат в следствие на коронавируса.
Трансформацията на Варна към надграждане на икономическия модел на града и по-
слабазависимост от летния туризъм, може да бъде в допълнение усилена от актуалната рецесия.
Краткосрочният удар ще е бездънен, само че последващото възобновяване има всички предпоставки да бъде бързо и в вярната посока.
PETEL.BG се дистанцира през цялото време от съобщаването като изключителна вест на броя на умряли остарели хора в Италия, Испания и други страни с огромен % възрастно население.
Засега няма никакви данни, които да демонстрират, че има някакво нарастване на междинната сезонна смъртност в нито една от страните, което да постанова тази статистика да се оповестява като изключителна вест.
Информирайте се от достоверни източници!
Не се подавайте на операции и на евентуални опити на измамници и политици да употребяват изключителната финсова рецесия за користни персонални цели.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html и тук
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Последни вести 
рекламаФорумФорум--> --> 
реклама
реклама За Петел|Рекламни тарифи|
отчет „ Влиянието на COVID-19 върху стопанската система на Варна “. Той дава информация
за предстоящо влияние на рецесията с ковид върху бизнеса в града. До две
седмици следва да бъде направен и по-подробен разбор за икономическия профил
на морската столица в подтекста на новите провокации.
В документа са показани разбори и данни за секторите и работната мощ във
Варна в навечерието на рецесията, за туризма, общи бележки за стопанската система и резултата
от COVID-19, прогноза за резултата на рецесията върху работната мощ по браншове.
Ето и цялостният текст на отчета на Института за пазарна стопанска система:
Влиянието на COVID-19 върху стопанската система на Варна
Институт за пазарна стопанска система
Варна е най-големият стопански център в Северна България с създадена продукция от над 10 милиарда лева за 2018 година и близо 219 хиляди заети лица в цялата област през 2019 година Относително високата взаимозависимост от туризма и интернационалния трафик слага морската столица в по-неблагоприятна позиция по отношение на други огромни градове. Пълната неизясненост към бъдещето на летния туристически сезон излага на риск над 900 млн. лева предстоящи доходи в местната икономика от предстоящите 730 хиляди задграничните туристи в интервала май-септември 2020 година
Потенциално застрашени са и към 25 хиляди работни места в секторите, които са най-силно ударени от битката с пандемията и оповестеното изключително състояние. Броят на хората, които ще изгубят работата си най-вероятно ще бъде най-малко на половина от горната прогноза, според от продължителността на рецесията и успеваемостта на държавните ограничения в посока ликвидна подкрепа на предприятията и отбрана на работните места. Възможно е и бързо възобновяване на голяма част от изгубените работни места, при „ отпушване “ на летния туристически сезон.
Въпреки рецесията и сериозния удар върху туризма, Варна остава най-перспективният
стопански център в Северна България. Увеличаващо се население, добра образователна структура и приток на младежи в локалните университети поддържат човешкият капитал на морската столица и задават посоката за напредък. Ориентирането на локалната стопанска система към по-високата добавена стойност, в това число с развиването на осведомителните технологии и развойната активност, както и положителното развиване на тежката индустрия в необятната външна страна на града, са процеси, които няма да спрат вследствие на ковид.
Трансформацията на Варна към надграждане на икономическия модел на града и по-малка зависимост от летния туризъм, може да бъде в допълнение усилена от актуалната рецесия. Краткосрочният удар ще е бездънен, само че последващото възобновяване има всички предпоставки да бъде бързо и в описаната посока.
Пъстрата стопанска система на Варна
Варна е отчетливо най-големият стопански център в Северна България, като произведената продукция в региона е за над 10 милиарда лева (2018 г.). Областта е мощно доминирана от икономиката на град Варна и подкрепена от промишлеността в нейната външна страна. Произведената продукция в община Варна е на стойност 7,9 милиарда лева, а в община Девня, където са позиционирани големите промишлени предприятия, продукцията е за близо 1,3 милиарда лева
Човешкият капитал е основен за развиването на Варна. Градът е един от дребното в страната, в които населението нараства, като позитивният машинален приръст е най-силен точно при младите хора до 29 година Във Варна има над 30 хиляди студенти в 7 университета, а близо 30% от работната мощ е с висше обучение. Доброто обучение, в това число мощните гимназии в града, дават сериозен отпечатък върху локалната стопанска система. Човешкият капитал и интелигентната инфраструктура, която се генерира към висшите учебни заведения във Варна, са в основата на капацитета за напредък и във времената след рецесията с ковид.
Това е изключително правилно и за мощния здравен бранш, който е извънредно значим на фона на кризата с ковид. Поне две институции заслужават изключително внимание. Медицинският университет " Проф. доктор Параскев Стоянов " е непроменяемо в топ 3 на страната в направленията медиц ина, стоматология здравни грижи. В него се образоват над 5 300 студенти, като над половината са чужденци. Университетска многопрофилна болница за интензивно лекуване “Света Марина ” пък е най-големият диагностично-лечебен и съвещателен академични болничен комплекс в Североизточна България, о служващ население от цялата страна, който разполага с над 1300 кревати, най-модерна инсталация и висококвалифицирани фрагменти. В болничното заведение се помещава и вирусологичната лаборатория за проучване на пациенти за ковид.
Икономиката на Варна е очебийно насочена към услугите и то такива, които са силно зависими от външното търсене. Произведената продукция в строителството, търговията,
превоза, хотелиерството и ресторантьорството е за близо 4,3 милиарда лева (2018 г.) или над половината от общинската стопанска система. Особено при строителството в последните години се наблюдава бурно развиване, като продукцията на бранша доближава над 1,5 милиарда лева Макар строителните работи да не са официално неразрешени, допустимо е част от плановете да бъдат временно замразени или съществено забавени. Тези обичайни браншове ще бъдат мощно
повлияни от рецесията с ковид, което значи, че и резултатът върху стопанската система на Варна в краткосрочен проект ще бъде сериозен.
Секторите с най-висока добавена стойност все още наподобяват по-малко наранени. Тежката промишленост в Девня да вземем за пример, която обезпечава забележителен брой работни места и поръчки за услуги към работещи и бизнесмени от Варна, действа и все още е по-слабо засегната спрямо други промишлености в страната – автоиндустрията е на процедура спряла, последователно сериозно намаление на активността се вижда и в машиностроенето и производствата на електрически съоръжения и електроника. Въпреки това обаче, тези предприятия също ще срещнат затруднения при утежняване на надеждността и предвидимостта на доставките.
Секторът на осведомителните технологии и услуги във Варна също работи и е по-малко засегнат от рецесията. ИКТ секторът в морската столица има мощно позитивни трендове – почти удвояване на продукцията и близо 600 нови работни места за интервал от три години (2016-2018).
Това е и секторът с доста висока добавена стойност – 53 хиляди лева на един нает на година, което е около два пъти над междинната добавена стойност на един нает в строителството или хотелиерство и ресторантьорството.
Секторите и работната мощ в навечерието на рецесията
Коефициентът на претовареност в област Варна доближи близо 70% през 2019 година, което е връх за областта в новата история на страната. Безработицата също е на рекордно ниски равнища – 2,8% в община Варна и 3,9% в община Девня за 2019 година, а трайно безработни в град Варна съвсем няма.
Заплатите в района също са относително високи, само че точно в секторите, зависещи в най-голяма степен от туризма, формалното възнаграждение е по-ниско.
Над 60 хиляди са заетите в строителство, търговия, превоз, хотелиерство и ресторантьорство, култура, спорт и развлечения в община Варна. Това са и секторите с най-ниски публични заплати – под 900 лева на месец през 2018 година Единствено в превоза месечната заплата е над 1 100 лева
Именно тези браншове ще бъдат най-тежко наранени от рецесията, в това число от идния по-слаб туристически сезон. В тях се чакат и най-вече съкращения. Трябва обаче да се регистрира, че това са и секторите, в които работната мощ най-бързо може да се възвърне, при отпадане на всички ограничения и отпушване на стопанската система.
Други над 40 хиляди са заети в сфери, които не са толкоз подвластни от туризма и в които работните места са в по-малка степен наранени от моменталния резултат на рецесията. Това са заетите в сферата на финансите, осведомителните технологии, професионалните действия, администрация и ръководство, обучение и опазване на здравето. Последните два бранша също понесоха тежък удар от ковид, само че все още заплахата от загуба на работни места в тях остава по-малка.
Общо в тази група действия междинната месечна заплата е към 1 400 лева (2018 г.), а в ИКТ сектора достига близо 1 900 лева
Над 14 хиляди са заети в индустрията в община Варна, без да се регистрира тежката промишленост на Девня. Средната заплата в индустрията във община Варна гони 1 100 лева, като през последните 3-4 години пораства с над 10% на година. Кризата ще има своя отпечатък върху промишлеността в морската столица, като корабостроенето към този момент е наранено. Положителната динамика в по-динамичните браншове на индустрията обаче най-вероятно ще се възстанови сравнително бързо след края на изключителното състояние.
Общият профил на стопанската система демонстрира, че Варна ще понесе най-тежък удар по линия на туризма, който се отнася до към половината от заетите в общината. Ограниченият приток на чужденци през летните месеци ще окаже своя отпечатък върху локалната стопанска система. Над 730 хил. чужди туристи посещават Варна през лятото, като близо 250 млн. лева са приходите единствено от техните нощувки, а общите доходи за града доближават над 900 млн. лева Всеки спад в този индикатор ще се усети непосредствено в стопанската система на града.
В средносрочен проект обаче Варна остава с положителни фундаменти. Доброто обучение и постоянен приток на младежи, в това число чужденци в локалните университети, поддържат човешкия капитал в морската столица. Силната индустрия в периферията и пъстрата стопанска система в града, която постепенно се ориентира към браншове с по-висока добавена стойност, в това число информационните технологии и услуги, дават добра основа за дълготрайно развиване. Все по-големите вложения, в т.ч. приток на непознати капитали, в научните проучвания и развойната активност също подкрепят трансформацията на стопанската система на Варна.
Туризмът и притокът на чужденци към Варна
Туристическият и развлекателен отрасъл е най-тежко обиден от рецесията с ковид и обявеното изключително състояние. Имайки поради водещата роля на този бранш за Варна, както и евентуалните резултати през летния туристически сезон, значимо е да отправим по-задълбочен поглед към туризма в морската столица.
Според данните на Национален статистически институт, приходите единствено от нощувки във Варна за цялата 2019 година са били 300 милиона лв., като над 87% се образуват от чужденците. Близо 90% от визитите на чужденците пък се концентрират в месеците май-септември. Това систематизиране демонстрира огромната роля на чужденците и концентрацията им в летните месеци – над 730 хиляди чужденци са посетили Варна в месеците май-септември 2019 година При продължителни ограничавания и проблеми с международния превоз, Варна мъчно може да компенсира и да “спаси ” сезона единствено с български туристи. В най-силните месеци непознатите туристи са към 5 пъти повече от българските, а разноските на място на един чужденец са два пъти над тези на родния екскурзиант.
В резултат на ограничаващите ограничения, месеците март и април са на процедура изгубени. По-неясно е обаче бъдещето на летния туристически сезон. В интервала сред май и септември се осъществят голямата част от визитите на чужденците, които сега са под въпрос и зависят от развитието на пандемията. Дори и да има активизиране на българските туристи, възможен голям спад от чужденците мъчно може да бъде обезщетен.
Сателитните сметки за туризма демонстрират, че разноските за нощувки са в към 1⁄4 от всички разноски, характерни за задграничните туристи. Разходите за храна и питиета, за превоз и за културни мероприятия са измежду главните пера. При цялостна неизясненост към бъдещето на летния сезон във Варна, можем да кажем, че над 900 млн. лева общо доходи от чужденци са сложени под риск – концентрирани в хотели, заведения за хранене, транспортни услуги, туроператори, културни прояви и така нататък
Пътниците на Летище Варна
Данните за трафика на Летище Варна разрешават да проследим динамичността на пасажерите, както и страните, от които идват най-вече туристи в летните месеци. Близо 2,1 млн. пасажера са минали през летище Варна през 2019 година, като 1,6 млн. са в интервала май-септември. В най- силните месеци – юли и август, над 400 хиляди пасажера минават месечно през летище Варна.
През 2019-та най-вече полети от и към Варна е имало на немски туристи – 534 хиляди пътници през цялата година. На второ място са българите с 260 хиляди пасажери за годината. На трето място са туристи от Англия, като миналите през летището британци са 191 хиляди След топ 3 се нареждат туристи от Полша (171 хиляди пътници), Русия (165 хиляди пътници) и Австрия (124 хил. пътници). Всички тези страни са наранени от ковид и постановат разнообразни ограничавания на придвижването. Ключово за Варна ще бъде отключването на пътуването през лятото.
Месечната динамичност също е от голяма важност – през месеците (март и април) със мощно намален трафик в резултат на рестриктивните мерки, той е релативно дребен, към 140 хиляди пасажери.
Очаквано, огромна част от трафика се осъществя в границите на туристическия сезон, сред май и септември – близо 1,6 милиона пасажери от общо 2,1 милиона, минали през летището. Също както при нощувките, намаляването на трафика зависи най-много от задържането на ограниченията за пътешестване в границите на летния сезон, свиването на приходите в главните страни-източници на туристи и покачвания боязън от пътешестване.
Общи бележки за стопанската система и резултата от ковид
Епидемията от ковид и ограниченията, които целят ограничението на разпространяването му се отразяват неравномерно на другите браншове на стопанската система, поради техните специфични особености. Тук се фокусираме най-много върху краткосрочните резултати, защото следствията от общото икономическо закъснение в дълготраен проект са доста по-непредсказуеми. Най-общо можем да разделим браншовете на директно и непряко наранени, по отношение на ограничаващите ограничения.
Пряко наранени са браншовете, чиято активност е неразрешена в границите на изключителното положение (ресторанти, питейни заведения, кина, концертни зали, молове, спортни зали, стадиони), а в другата група спадат на процедура всички останали. Същевременно, би трябвало да се разграничават потенциалните рискове, идващи от ограничения, ограничавания или обща стопанска обстановка в България, и такива, които са резултат на бариери или усложнения пред интернационалните пътувания и влошено състояние на външните бизнес сътрудници или клиенти.
Най-прекият и забележим удар от рецесията е върху бранша хотели и заведения за хранене, както и върху по-широкия туристически бранш, който разгледахме нагоре. Що се отнася до преработващата промишленост, там резултатът се дефинира от една страна от опциите на отделните предприятия да покрият нарасналите санитарни условия в границите на извънредното положение, от друга – на търсенето на стоката, която компаниите създават.
Предприятия, които предлагат потребителски артикули за настояща приложимост от семействата, в това число храни, напитки и други сходни, ще бъдат минимално наранени в кратковременен проект, за разлика от тези, произвеждат капиталови артикули или артикули с дълготрайна приложимост, или съставни елементи за тях.
Макар дейностите по започнатите градежи в съвсем всички случаи да не са спрени, резултатът върху строителството във Варна може да е относително мощен. По-големият риск би пристигнал от отхвърли от инвестиционни планове и свиването на новите градежи във втората половина на годината.
Допълнителен риск е събитието, че забележителна част от бранша,специално във Варна, е пряко или индиректно обвързван с търсене от външни клиенти, поради упования за прилагане от туристи, задгранични студенти или вложители от други страни.
Най-слабо засегнатите от рецесията стопански действия са тази част от услугите, която успява безболезнено да премине към режим на работа от разстояние – ИКТ, част от аутсорсинга, фрилансърите, онлайн търговците и така нататък При тях главният риск е по линия на понижаване на поръчките, само че като цяло активността им не търпи обилни отрицателни последици.
Отделните сегменти на комерсиалния бранш се въздействат друго – до момента в който търговията на дребно, особено тази с храни и медикаменти остава по-малко наранена и даже при започване на кризата регистрира нараснало търсене, то интернационалната търговия страда от съществени забавяния още от началото на рецесията, вследствие на затварянето на фабриките в Китай.
Тъй като във Варна се намира главното комерсиално пристанище на България, забавянето в интернационалната търговия и в частност на морската е от изключително значение.
Ефектът от рецесията е огромен и в обществените сфери. Образованието се преориентира и се
цифровизира, обществените действия са на напред във времето и към този момент получиха спомагателна поддръжка от бюджета, а в опазването на здравето следим двуполюсни процеси. Здравните служащи са първа линия в битката с ковид и предстоящо получават поддръжка под формата на повишени разходи за обезщетения, инсталация и консумативи. Здравните заведения обаче, които не могат да разчитат на доходи от нормалната си активност – заради фокусиране върху ковид, ще изпитат напън върху своите бюджети.
Ефектна рецесията върху работната мощ по браншове
Тази секция прави оценка риска за служащите във Варна съгласно бранша в който работят.
Разгледаните сюжети стъпват на прегледа на литературата за резултата от предишни епидемии по света, както и върху данни на „ Google ” за предвижването на хората в огромните градове през последните седмици. Анализът почива на допусканията, че рецесията има непосреден резултат и създава риск за работните места на следните служащи:
80% от наетите в хотели и заведения за хранене, спорт и просвета
25% от наетите в търговията, превоза, строителството и недвижимите парцели
10% от наетите в преработващата индустрия
„ Забранените ” браншове:
Хотели и заведения за хранене: средногодишният брой наети е 12,9 хиляди души, само че сезонната
претовареност е сензитивно по-висока. Секторът е изправен пред най-малко два месеца цялостна липса на интензивност, съгласно оценка на ИПИ в риск са малко над 10 хиляди работни места.
Към момента съвсем напълно отрицателният резултат е директен резултат от ограничаващите ограничения в страната. В огромна част от обектите, разчитащи на локално търсене, активността и заетостта могат съвсем без усложнения да бъдат възобновени след анулация на възбраните. В следващите месеци обаче все по-голяма роля ще имат ограничавания пред международните пътувания, както и настройките на задгранични туристи да пътуват след кризата;
Спорт и просвета: 2,1 хиляди наети лица. Секторът на процедура не работи, и няма по какъв начин да поднови активност до отпадането на рестриктивните мерки. Около 1,7 хиляди служащи са в риск, но отново е допустимо бързо възобновяване.
Силно наранени браншове:
Търговия и ремонт: 26,3 хиляди наети. Търговията с храни, медикаменти и техника остава в
относително положително положение. По-значим отрицателен резултат ще се усети по линия на
интернационалната търговия и търговията с първокласни артикули. Същевременно, част от
продажбите са обвързани със съществено наличие на туристи в дейния летен сезон.
Поне 6 хиляди работни места в риск;
Строителство: 12,3 хиляди наети. Засега активността се развива релативно обикновено, само че се наблюдава доста по-висока от типичната за други огромни градове взаимозависимост от външно търсене. Потенциално над 3 хиляди служащия са в риск.
Транспорт: 8,5 хиляди наети. Градският превоз работи, само че се чака огромен спад във
вътрешните транспорти, както и по-ниска интензивност в товарния превоз при свита
индустриална интензивност и търговия със артикули за дълготрайна приложимост. Пряка е
зависимостта и сред летния проведен туризъм и работата на автобусните транспорти и
прехвърляния към курортите. Поне 2 хиляди работни места в риск;
Операции с недвижими парцели: 2 хиляди наети. Секторът страда от една страна поради
прекъсване на покупко-продажбите, от друга от средносрочното закъснение на строителството. Услугите са в забележителна степен ориентирани към задгранични клиенти, като търсенето зависи от
дълбочината на рецесията в други страни. Поне 500 работни места в риск.
Засегнати браншове:
Преработваща индустрия: 14,2 хиляди наети. Въздействието зависи доста от модела на работа и търсенето на външните пазари. Кризата ще има своя отпечатък върху
индустрията в морската столица, като корабостроенето към този момент е наранено. Около 1,4
хиляди служащия са в риск, като тук възобновяване може и да отнеме повече време;
По-слабо наранени браншове:
ИКТ: 3,6 хиляди наети. Един от най-адаптивните в тези условия бранш, рестриктивните мерки не пречат доста на ежедневната работа. Рискът идва по линията на евентуална загуба на поръчки в средносрочен проект. Общите упования обаче са за продължаващ растеж във
Варна, като се резервира позитивната динамичност от последните години;
Електроенергия и ВиК: 4 хиляди наети. В рамките на сериозна икономическа рецесия
комуналните услуги не престават да работят и сериозен резултат върху наетите не се очаква;
Професионални и административни действия: 11,5 хиляди наети. Работата от разстояние
оказва помощ доста за намаляване на удара. Ефектът е косвен, като утежняване на
вероятностите пред всички останали браншове и несигурността за предстоящите приходи може да ограничи старта на нови планове и заявки;
Държавно ръководство и обучение: 14 хиляди наети. Работните места в обществения сектор не са съществено застрашени. През 2020 година е планувано и нарастване на възнагражденията;
Здравеопазване: 8,7 хиляди наети. В хода на пандемията секторът е измежду най-тежко
натоварените. Голям кратковременен удар по работната мощ по-скоро не се чака.
Същевременно, част от доставчиците на здравни услуги във Варна са профилирани в
обслужване на задгранични пациенти със важен принос в приходите, и те са
директно наранени от ограничаващите ограничения.
Важно е да посочим, че клиниката по инфекциозни заболявания във Варна е в обособена постройка, в която все още са настанени всички пациенти с ковид в града. Това позволява на другите лечебни заведения да продължат да действат обикновено.
Следвайки допусканията при започване на тази секция, директно застрашени в най-лошия сюжет са 25 хиляди работни места в стопанската система на община Варна. Мерките на държавното управление, в т.ч. ликвидната поддръжка през ББР и мярката „ 60 на 40 ” за опазване на работните места, най-вероятно ще омекоти удара по работната мощ във Варна. Голяма част от изгубените работни места могат и да бъдат бързо възобновени при отпадане на рестриктивните мерки. В средносрочен план ударът върху туризма и интернационалните пътувания ще имат най-сериозен резултат върху заетостта и продукцията на Варна.
Варна в света след ковид
Варна остава най-перспективният стопански център в Северна България. Увеличаващо се население, добра просветителна конструкция и приток на младежи в локалните университети, подкрепят човешкият капитал на морската столица и задават посоката за напредък. Ориентирането на локалната стопанска система към по-високата добавена стойност, в това число с развиването на информационните технологии и развойната активност, както и положителното развиване на тежката промишленост в необятната външна страна на града, са процеси, които ще няма да спрат в следствие на коронавируса.
Трансформацията на Варна към надграждане на икономическия модел на града и по-
слабазависимост от летния туризъм, може да бъде в допълнение усилена от актуалната рецесия.
Краткосрочният удар ще е бездънен, само че последващото възобновяване има всички предпоставки да бъде бързо и в вярната посока.
PETEL.BG се дистанцира през цялото време от съобщаването като изключителна вест на броя на умряли остарели хора в Италия, Испания и други страни с огромен % възрастно население.
Засега няма никакви данни, които да демонстрират, че има някакво нарастване на междинната сезонна смъртност в нито една от страните, което да постанова тази статистика да се оповестява като изключителна вест.
Информирайте се от достоверни източници!
Не се подавайте на операции и на евентуални опити на измамници и политици да употребяват изключителната финсова рецесия за користни персонални цели.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html и тук
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ