По пътя си към въглеродно неутрално бъдеще и в съответствие

По пътя си към въглеродно неутрално бъдеще и в сходство с Националната тактика за стабилно енергийно развиване България възнамерява да конфигурира към 20 гигавата (GW) сила от възобновими източници (ВЕИ) доникъде на века. За задачата в страната ни би трябвало да бъдат конфигурирани 11,8 GW фотоволтаични електроцентрали, 5 GW вятърни електроцентрали на сушата и 3,3 GW вятърни електроцентрали в морето. В тази връзка картографирането и пространственото обмисляне на територии, подобаващи за ВЕИ у нас, изпъква като все по-належаща нужда, оповестиха от WWF България.

„ WWF смята, че предпочитани за развиването на възобновяеми енергийни източници би трябвало да бъдат нарушените и урбанизирани терени. По този метод освен ще минимизираме въздействията върху биоразнообразието и ще опазим естествените ландшафти, само че ще осигурим и опция за ориентиране на вложения към терени, които имат потребност от рекултивация. Освен това ще генерираме възобновяема сила допустимо най-близо до консуматорите. “, обяснява Диана Димитрова, шеф „ Природозащитни стратегии “ във WWF България.

Експерти на WWF създадоха и показаха обществено първия базов разбор за потенциалана на ВЕИ в нарушени и урбанизирани телени у нас. Той демонстрира, че България разполага с над 50 000 хектара повърхност от нарушени и урбанизирани терени, подобаващи за произвеждане на слънчева сила, разпръснати из територията на цялата страна. Според предварителните оценки, на тези терени има капацитет да се конфигурират ВЕИ мощности от близо 18 GW. Освен това у нас са открити и над 1700 нарушени терена, на които може да се развива вятърна сила.

В изследването е употребена обществено налична информация, както и информация, получена от съответните органи по ЗДОИ в интервала юни 2023 година - март 2024 година Част от данните са в допълнение цифровизирани или конвертирани в подобаващ за разбора формат. Самият разбор се основава на няколко групи критерии: сегашна земна завивка и земеползване, механически, вещно-правни и екологични критерии, за които са избрани параметри и, където е използвано, гранични стойности на параметрите.

„ Критериите, употребявани в разбора не са изчерпателни, само че дават една систематична рамка, която по-нататък може да се обогати и уточни. Без сходен разбор е доста евентуално капацитетът на тези зони да не се употребява за стабилно произвеждане на сила, а спорът сред ВЕИ и опазването на природата да продължи да се задълбочава. Целта на документа е да внесе първична изясненост и да даде насоки на способените органи за следващи стъпки на деяние. “, допълва Димитрова.

Анализът демонстрира потребността от взаимни старания на виновните институции за основаването на единна база данни за нарушени и урбанизирани терени, както и за в допълнение проучване на капацитета им за инсталиране на слънчева и вятърна сила. Специалистите предвиждат, че, в случай че тези дейности се подхващат бързо и в случай че се добавят и с други нормативни и капиталови ограничения, това би могло да докара до пренасочване на вложения във ВЕИ от зони с висока консервационна стойност към тези високо антропогенизирани терени. А това би лимитирало натиска върху биоразнообразието и би понижило напрежението сред другите заинтригувани страни. 
WWF работи интензивно в тази посока с поддръжката на програма LIFE – програмата за природозащита на Европейската комисия, а неотдавна и чрез проекта ReNewLand, който се концентрира върху три значима аспекта:

потребността от стратегическо пространствено обмисляне на слънчевата и вятърната сила на сушата;

потребността от установяване на зоните за ускорено развиване за ВЕИ;