Безконтролно за изродите, безмилостно за жертвите
„ По пътя на желанието за ѝмане човек става нещастен”. Това споделя приживе свиреп пребитата в от роми във Видин и умряла от раните си учителка по музика и пиано Емилия Бузова в изявление, направено от нейната внучка Милена Нейова, която оповестява, че състав на Върховен касационен съд е оправдал за убийството хванатите обвинени. Мърлявото следствие на злокобното ликвидиране на достолепната учителка било причина нападателите да бъдат упрекнати единствено за одеяло, което взели след пъкленото си дело...
.jpeg )
„ Не всичко, което желаех и имах, ми трябваше. По пътя на желанието за ѝмане човек става недодялан, злорад, подвластен, алчен, с една дума – трагичен човек! Е, защо ми беше всичко това? В края на дните си съм… Бих желала да ми разрешиш да взема приспивателни, да легна на леглото в скута ти, да ме прегърнеш и по този начин да си отида. Така няма да ме е боязън. И ти не би трябвало да се страхуваш. Призори видях майка си. Гледаше ме през прозорчето на кухненската врата и сякаш че ли ме викаше. Трябва да си вървя към този момент. Уморих се. А ме е боязън да го направя сама. В стаята с пианото върху акордеона съм оставила дългата тъмносиня рокля, която Еми ми донесе от Америка. С нея ме облечи. Оставила съм и записка с музиката, която желая да пуснете на погребението ми. Нека е радостно, не плачете. Нали ти си ми казвала, че гибелта не е край, не е разлъка завинаги”. Това споделя в част от изявлението Емилия Бузова, докоснала чувствителността на мнозина, притежаващи сетивност по тази причина. То бе направено от нейната внучка Милена Нейова и оповестено в уеб страницата „ Гласове”.
Достолепната и обичана учителка Емилия Бузова умря на 9 ноември 2015 година в болница след свиреп побой от роми, нахлули в дома ѝ, с цел да крадат. През 2017 година един от нейните умъртвители - Петър Петров бе наказан на 20 година затвор от окръжния съд във Видин за обир и ликвидиране. Той бил признал, че е откраднал от вкъщи на преподавателката в центъра на крайдунавския град, но сякаш други негови приятели я пребивали с цел да каже къде са парите. На втора инстанция съдиите стигат до извода, че им липсват задоволително доказателства и понижават присъдата, постановена от техните сътрудници на първа инстанция от 20 години затвор на 8. И по този начин от равнище на равнище, от развой на развой, се стига до неуместното оневиняване на хванатите убийци на една българка, възпитавала и учила генерации обратно.
Емилия Бузова е пребита на 15 октомври 2015 година Преди това Петър Петров – оня с одеялото, влизал да краде още 2 пъти в дома на самотно живеещата в центъра на Видин преподователка по пиано. Никой не обърнал внимание на нейните недоволства и наглите обирджии пристигнали за трети път да издевателстват над жертвата си. Този път до гибел.
Тези дни внучката на убитата учителка Милена Нейова написа:
„ След четири години влачене по съдилища, след четири години събиране на доказателства, привличане на нови очевидци и още други дивотии, на 2 октомври Върховен касационен съд излезе с решение по делото за убийството на баба ми.
Единственият обвинен е наказан за кражба (защото нали го хванали пред вратата с одеяло и не помня още какво), за останалите двама (също арестувани вечерта на нападението и освободени на идващия ден) не са открити доказателства.
Не знам какво да прибавя.
Ще сложа тук като спомен за нея част от описа, който съумях да запиша година преди този момент зверство”.
Аз обаче ще прибавя към десетките, хилядите пребивани, измъчвани и убивани възрастни хора в България, още един подобен непоносим случай от през днешния ден. Рецидивисти, профилирани в малтретирането на възрастни хора, за следващ път са пребили беззащитни пенсионери в Бузовград.
"Докато спях някой ме удари. Беше мрачно, а нападателите се показаха за служители на реда. Жена ми викаше за помощ, а моят бияч крещеше да млъкне. Придобих кураж и взех ракета, с цел да го ударя. В същото време чувствам удар, не знаех, че има и втори мъж. Ромите ме биха с дървен кол. Взеха ми телефона, а на него имах записи на правнучка ми. Благодаря на полицията за бързата реакция ", описа през сълзи пребитият Иван Колев.” Безжалостните нападатели строшили и помощните патерици на дамата. Преди близо 6 години отново там има злокобно ликвидиране на стара жена от сходни причинители...
Тази ужасна статистика, както и обобщенията могат да продължат дълго, дълго, само че по-ужасно е, че не се вижда излаз от този обаян кръг. Няма за какво да се лъжем – към момента тук-там в България има оскотели хора, подготвени да убият за два лв.. Битовата престъпност в дребни и огромни селища е отвън всевъзможен надзор, а страхът е сковал душите и сърцата на хиляди възрастни хора.
Не им оказва помощ и взетото на хартия решение на първо четене от Народното събрание през май тази година за разширението на рамките на неизбежната самозащита. Не се знае дали и по кое време въобще се се стигне до второ четене и приемане на законов текст, гарантиращ на естествения човек правото да отбрани себе си и дома си от убийци, крадци и всевъзможни изроди. А те, както знаем, по нашите географски ширини си вилнеят безнаказано, тъй като са същински защитавани и толерирани от всевъзможни органи, институции и псевдочовешки организации. Това видяхме и напълно неотдавна при предварителното освобождение на килъра Джок Полфрийман.
Ще завърша с думите, написани наскоро от психиатъра с дългогодишна процедура в Съединени американски щати доктор Любомир Канов, който е прочут публицист, държавник, интелектуалец:
„...срещу изрода не стои никой - нито същинска безкомпромисна държавна система за уединяване на такива човеци, нито справедливото наказване на отговорния, нито за средства за възпирането му, тъй като системата, която би трябвало да го извърши, е изцяло деградирала. Тя е всъщност една милиционерско-комунистическа вкаменелост, която изцяло се е разградила и разпаднала, носейки всичките белези на невалидност от предходната система, само че в допълнение разкрасена в своя разпад от финтифлюшките на “правозащитни” аргументации и процедури, осуетяващи действителното правораздаване. Самата система, чиято съществена функционалност би трябвало да бъде отбрана на естествените хора от изродите, се е трансформирала на собствен ред в някакъв юридически мутант с 3% утвърждение измежду популацията. Вероятно тъкмо толкоз са и изродите, населяващи територията на България”.
„ Не всичко, което желаех и имах, ми трябваше. По пътя на желанието за ѝмане човек става недодялан, злорад, подвластен, алчен, с една дума – трагичен човек! Е, защо ми беше всичко това? В края на дните си съм… Бих желала да ми разрешиш да взема приспивателни, да легна на леглото в скута ти, да ме прегърнеш и по този начин да си отида. Така няма да ме е боязън. И ти не би трябвало да се страхуваш. Призори видях майка си. Гледаше ме през прозорчето на кухненската врата и сякаш че ли ме викаше. Трябва да си вървя към този момент. Уморих се. А ме е боязън да го направя сама. В стаята с пианото върху акордеона съм оставила дългата тъмносиня рокля, която Еми ми донесе от Америка. С нея ме облечи. Оставила съм и записка с музиката, която желая да пуснете на погребението ми. Нека е радостно, не плачете. Нали ти си ми казвала, че гибелта не е край, не е разлъка завинаги”. Това споделя в част от изявлението Емилия Бузова, докоснала чувствителността на мнозина, притежаващи сетивност по тази причина. То бе направено от нейната внучка Милена Нейова и оповестено в уеб страницата „ Гласове”.
Достолепната и обичана учителка Емилия Бузова умря на 9 ноември 2015 година в болница след свиреп побой от роми, нахлули в дома ѝ, с цел да крадат. През 2017 година един от нейните умъртвители - Петър Петров бе наказан на 20 година затвор от окръжния съд във Видин за обир и ликвидиране. Той бил признал, че е откраднал от вкъщи на преподавателката в центъра на крайдунавския град, но сякаш други негови приятели я пребивали с цел да каже къде са парите. На втора инстанция съдиите стигат до извода, че им липсват задоволително доказателства и понижават присъдата, постановена от техните сътрудници на първа инстанция от 20 години затвор на 8. И по този начин от равнище на равнище, от развой на развой, се стига до неуместното оневиняване на хванатите убийци на една българка, възпитавала и учила генерации обратно.
Емилия Бузова е пребита на 15 октомври 2015 година Преди това Петър Петров – оня с одеялото, влизал да краде още 2 пъти в дома на самотно живеещата в центъра на Видин преподователка по пиано. Никой не обърнал внимание на нейните недоволства и наглите обирджии пристигнали за трети път да издевателстват над жертвата си. Този път до гибел.
Тези дни внучката на убитата учителка Милена Нейова написа:
„ След четири години влачене по съдилища, след четири години събиране на доказателства, привличане на нови очевидци и още други дивотии, на 2 октомври Върховен касационен съд излезе с решение по делото за убийството на баба ми.
Единственият обвинен е наказан за кражба (защото нали го хванали пред вратата с одеяло и не помня още какво), за останалите двама (също арестувани вечерта на нападението и освободени на идващия ден) не са открити доказателства.
Не знам какво да прибавя.
Ще сложа тук като спомен за нея част от описа, който съумях да запиша година преди този момент зверство”.
Аз обаче ще прибавя към десетките, хилядите пребивани, измъчвани и убивани възрастни хора в България, още един подобен непоносим случай от през днешния ден. Рецидивисти, профилирани в малтретирането на възрастни хора, за следващ път са пребили беззащитни пенсионери в Бузовград.
"Докато спях някой ме удари. Беше мрачно, а нападателите се показаха за служители на реда. Жена ми викаше за помощ, а моят бияч крещеше да млъкне. Придобих кураж и взех ракета, с цел да го ударя. В същото време чувствам удар, не знаех, че има и втори мъж. Ромите ме биха с дървен кол. Взеха ми телефона, а на него имах записи на правнучка ми. Благодаря на полицията за бързата реакция ", описа през сълзи пребитият Иван Колев.” Безжалостните нападатели строшили и помощните патерици на дамата. Преди близо 6 години отново там има злокобно ликвидиране на стара жена от сходни причинители...
Тази ужасна статистика, както и обобщенията могат да продължат дълго, дълго, само че по-ужасно е, че не се вижда излаз от този обаян кръг. Няма за какво да се лъжем – към момента тук-там в България има оскотели хора, подготвени да убият за два лв.. Битовата престъпност в дребни и огромни селища е отвън всевъзможен надзор, а страхът е сковал душите и сърцата на хиляди възрастни хора.
Не им оказва помощ и взетото на хартия решение на първо четене от Народното събрание през май тази година за разширението на рамките на неизбежната самозащита. Не се знае дали и по кое време въобще се се стигне до второ четене и приемане на законов текст, гарантиращ на естествения човек правото да отбрани себе си и дома си от убийци, крадци и всевъзможни изроди. А те, както знаем, по нашите географски ширини си вилнеят безнаказано, тъй като са същински защитавани и толерирани от всевъзможни органи, институции и псевдочовешки организации. Това видяхме и напълно неотдавна при предварителното освобождение на килъра Джок Полфрийман.
Ще завърша с думите, написани наскоро от психиатъра с дългогодишна процедура в Съединени американски щати доктор Любомир Канов, който е прочут публицист, държавник, интелектуалец:
„...срещу изрода не стои никой - нито същинска безкомпромисна държавна система за уединяване на такива човеци, нито справедливото наказване на отговорния, нито за средства за възпирането му, тъй като системата, която би трябвало да го извърши, е изцяло деградирала. Тя е всъщност една милиционерско-комунистическа вкаменелост, която изцяло се е разградила и разпаднала, носейки всичките белези на невалидност от предходната система, само че в допълнение разкрасена в своя разпад от финтифлюшките на “правозащитни” аргументации и процедури, осуетяващи действителното правораздаване. Самата система, чиято съществена функционалност би трябвало да бъде отбрана на естествените хора от изродите, се е трансформирала на собствен ред в някакъв юридически мутант с 3% утвърждение измежду популацията. Вероятно тъкмо толкоз са и изродите, населяващи територията на България”.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ