По отношение на изкуството да обичаш това означава, че всеки,

„ По отношение на изкуството да обичаш това значи, че всеки, който има предпочитание да стане занаятчия в тази област, би трябвало да стартира със съблюдаване на дисциплинираност, концентриране и самообладание през целия си живот. “

Изкуството да обичаш на практика 

След като се занимахме с теоретичните въпроси на изкуството да обичаш, в този момент сме изправени пред един доста по-труден проблем - проблемът за изкуството да обичаш на процедура. Може ли да се научи нещо за практиката на едно изкуство, с изключение на посредством самото му упражняване?

Проблемът става още по-труден заради обстоятелството, че през днешния ден множеството хора, затова и доста читатели на тази наша книга, чакат да им се даде рецепта „ направи си самичък “, а това в нашия случай значи да те учат по какъв начин да обичаш. Да обичаш е съкровено възприятие, което всеки човек може само да изживее посредством и за себе си. Всъщност надали има някой, който да не е изпитал това възприятие, най-малко в първичната му форма, като дете, младеж или като възрастен. Да се разисква върху практиката на обичта в действителност значи да се изяснят предпоставките за изкуството да обичаш, действителните подходи към него; а също и ролята на тези предпоставки и подходи. Стъпките към задачата могат да се създадат само от самия субект и това значи, че полемиката се приключва още преди решителната крачка. Въпреки всичко обаче мислим, че разискването на методите може да помогне за преодоляването на това изкуство - поне на тези, които не разчитат на предписания.

За практиката на всички типове умения има някои общовалидни условия, без значение дали става дума за дърводелство, медицина или за изкуството да обичаш. Най-напред, всяко изкуство изисква дисциплина. Никога няма да имате положителни достижения в една работа, в случай че не я вършите при съблюдаване на нужната дисциплинираност. Правите ли нещо единствено „ по въодушевление “, то би могло да стане прелестно и занимателно занимание, само че в никакъв случай не ще достигнете професионалното ниво на майстора. Проблемът обаче не се свежда единствено до дисциплината в непосредствената креативна активност (да кажем, че й посвещавате по няколко часа дневно), а до дисциплината в целия живот. Може да се намерения, че за актуалния човек няма нищо по-лесно от това да се научи на дисциплинираност. Нима той не се труди по осем часа дневно, с цел да извърши най-дисциплинирано и тъкмо избрани задания? Истината обаче е, че нашият съвременник се отличава с изключително ниска дисциплинираност отвън работното си място. Когато не е на работа, той избира да мързелува, да се размотава, или в случай че използваме по-приличен израз - „ да си почива “. Самото предпочитание за мързелуване е в множеството случаи реакция срещу рутината на всекидневието. Точно тъй като човек е заставен осем часа дневно да изразходва силата си не за свои лични цели, по наложени му от ритъма на работата несвойствени за него способи, той се бунтува и митингът му се показва в детско предоставяне воля на желанията си. Освен това в борбата срещу авторитаризма нашият съвременник е мнителен към всевъзможен тип дисциплинираност, натрапена от несъизмерим престиж, или към рационална дисциплинираност, която самичък си е наложил: Без такава дисциплинираност обаче животът се разстройва, става безреден и разпилян, изостря се потребността от концентриране.

Едва ли е належащо да потвърждаваме, че съсредоточеността е наложително изискване за преодоляване майсторството на едно изкуство. Това е известно на всеки, който се е опитал да усвои някакво умеене. И въпреки всичко съсредоточеността е дори по-рядко събитие в нашето общество, в сравнение с самодисциплината. Тъкмо противоположното - общественото развиване води до разпилян и раздробен метод на живот, който няма еднакъв на себе си. Вие вършите доста неща по едно и също време: четете, слушате радио, говорите, пушите, храните се, пиете. Вие сте потребителят с отворена уста, който има огромно предпочитание и подготвеност да изгълта всичко - филми, алкохол, познания. Липсата на вглъбеност ясно личи в компликацията ни да останем сами със себе си. За множеството хора е невероятно да седят умерено, без да приказват, без да пушат и да четат, без да пият и прочие Те стават нервни, не ги свърта на едно място и би трябвало да вършат нещо с уста или с ръце (тютюнопушенето е един от признаците на неналичието на вглъбеност - то ангажира ръката, устата, очите и носа).

Трети фактор е търпението. И в този случай всеки, който се е опитал да реализира майсторство в някакво умеене, знае, че в случай че в действителност има съществени планове, му е належащо самообладание. Търсят ли се бързи резултати, той в никакъв случай не ще овладее своето изкуство. При все това за нашия съвременник търпението е не по-малко мъчно, в сравнение с дисциплината и съсредоточеността. Цялата ни промишлена система подтиква противоположното - бързината. Всичките ни машини са проектирани предвид на това условие: автомобилът и самолетът ни водят неотложно до задачата и колкото по-бързо, толкоз по-добре. Машината, която създава същото количество артикули за половината от времето, е два пъти по-добра от по-старата и по-бавната. Разбира се, това е належащо заради значими стопански аргументи. Както обаче и в доста други връзки, човешките добродетели се дефинират от икономическите резултати. Онова, което е положително за машините, следва да бъде положително и за индивида - такава е логиката. Нашият съвременник мисли, че губи нещо, в действителност време, в случай че не работи бързо. И все пак той не знае какво да прави със извоюваното време, с изключение на да го… убива.

Накрая, едно от изискванията за асимилиране на обещано умеене е изключителната заинтересованост към преодоляване на майсторството в съответната област. Ако това умеене не е от първостепенно значение за оня, който се е заел да го изучи, той в никакъв случай няма да успее да реализира задачата си. В най-хубавия случай ще си остане нелош аматьор, само че вечно - далеч от майсторството. Както и за всички други умения, това условие е неотменно и за изкуството да обичаш. Все отново като че ли в любовта, за разлика от другите области, пропорцията сред майстори и фенове е в интерес на последните. 

Във връзка с общите условия за преодоляване на едно умеене би трябвало да се има поради още нещо. Фактически човек не стартира да учи умеенето напряко, а индиректно. Налага се, преди да се заеме с основната задача, той да учи редица други неща, които не наподобяват директно свързани с главната цел. Един чирак в дърводелския поминък стартира да се учи най-на-пред по какъв начин да рендосва; ученикът по пиано стартира с практикуване на гамите: начинаещият в будистката школа за пукотевица с лък изначало усвоява дихателните извършения. Ако някой желае да стане занаятчия в несъмнено изкуство, би трябвало да му посвети целия си живот или най-малко непрекъснато да се занимава с него, да не го изоставя нито за момент. Собствената персона става инструмент за практикуването на съответното изкуство, който би трябвало да бъде поддържан във форма с оглед осъществяването на характерните функционалности. По отношение на изкуството да обичаш това значи, че всеки, който има предпочитание да стане занаятчия в тази област, би трябвало да стартира със съблюдаване на дисциплинираност, концентриране и самообладание през целия си живот.

Избрано от: „ Изкуството да обичаш “, Ерих Фром, издателска къща „ Хр. Ботев “
Снимка: en.wikipedia.org