Азербайджан с официален отговор на арменско твърдение, че може да удари арменска АЕЦ
По отношение на изявлението на представителя на посолството на Армения в България Сатеник Зирекянц, оповестено на www.actualno.com на 6 август 2020 година, бих желал да обърна вниманието на вашите читатели към позицията на Азербайджан по отношение на уреждането на арменско-азербайджански нагорно-карабахски спор. Това написа в особено писмо до Actualno.com съветникът по консулските въпроси на азербайджанското посолство в България Канан Маммадов.
По най-важния миг в азербайджанската позиция - дали Азербайджан е подготвен да удари по арменската АЕЦ " Мецамор ", господин Маммадов разяснява по този начин: " Азербайджанската страна към този момент е уведомила генералния шеф на Международната организация за атомна сила (МААЕ), че изявленията на Министерството на защитата на Азербайджан би трябвало да се преглеждат в подтекста на умишлен обстрел от въоръжените сили на Армения на цивилното население в граничните региони на Азербайджан, в това число посредством потребление на неизбирателен артилерийски огън, което аргументи съществени вреди на гражданската инфраструктура, в това число жилищните здания, и докара до гибел и пострадвания измежду цивилните. Тези изказвания са направени в отговор на известията в медиите, че арменската страна смята язовир Мингачевир в Азербайджан за военна цел ". Г-н Маммадов твърди и, че Азербайджан употребява военна мощ единствено в сходство с член 51 от Устава на Организация на обединените нации.
Конфликтът през днешния ден
Според азербайджанската позиция, Армения нарушава изискванията на примирието за Нагорни Карабах. Не може да има помирение, когато е в полза на Армения, а то да бъде нарушавано, когато не е, споделя господин Маммадов. И прибавя, че " военният разбор " на дейностите в района на Товуз показал провокация на Армения и арменски военни интервенции с артилерия в регионите Шахбуз и Джулфа. " Армения твърди, че Азербайджан е нападнал арменски позиции с лек автомобил УАЗ. Това е немислимо изказване. Ако азербайджанската страна би желала да нападна, тя нямаше да употребява УАЗ, а щеше да се възползва от мощните, разрушителни принадлежности в арсенала на своята войска ", съобщи господин Маммадов.
Историята
Предвид казаното от госпожа Сатеник Зирекянц, господин Маммадов оспорва изказванията ѝ за арменските искания за Нагорни Карабах със следните причини: " Държавата Урарту, съществуваща през IX-VI век прочие н.е., не е моноетническа страна, в надписите на асирийския цар Салманасар I се показва, че " страната Уруатри " се състои от 8 страни и 51 град, а в надписите от интервала на Тукулти-Нинурта I се състои от 43 кралства. Друг миг е, че, в случай че идването на арменците от Балканите в Мала Азия се датира от VIII в. прочие н.е., по какъв начин те биха могли да основат страната Урарту през IX в. пр.н.е.? За преместването на арменците от Тракия в Мала Азия през VIII в. прочие н.е. написа известният арменски откривател Николай Адонч в книгата си, оповестена още през 1912 година. Сравнявайки с най-новата история, Урарту беше толкоз арменска страна, колкото би могло Съюз на съветските социалистически републики, в състав на който влизаха 15 републики, да бъде арменска страна ".
" Регионът Нагорни Карабах в Азербайджан е част от географския регион, наименуван Карабах (Qarabağ). Името на тази част на страната се състои от две азербайджански думи - " qara " (черен) и " bağ " (градина). Географският регион на Карабах обгръща земите сред река Араз на юг до река Кура на север и от кръстовището на река Кура и Араз на изток към източните вериги на Малък Кавказ на запад ", изясни още господин Маммадов.
Регионът постоянно е бил и ще остане неотменна част от Азербайджан, прибавя азербайджанският дипломатически представител и сподели следното във връзка с връзката " Сталин ": " С решението си от 5 юли 1921 година Кавказкото бюро на Руската комунистическа партия реши да остави Нагорни Карабах в Азербайджанската ССР, като несъмнено не го трансферира на Азербайджан, както претендира арменската страна. Това решение не е взето от самия Сталин, а по-скоро от групов орган, Кавказкото бюро, в чийто състав вземат участие единствено двама азербайджанци, няколко арменци, както и представители на други националности. Статутът на Нагорни Карабах като самостоятелна област на Азербайджанската ССР е открит в Конституциите на Съюз на съветските социалистически републики от 1936 и 1977 година Автономията има редица права, които на процедура подсигуряват, че характерните потребности на нейното население ще бъдат задоволени.
Съгласно член 78 от Конституцията на Съюз на съветските социалистически републики границите сред съюзните републики могат да бъдат променяни единствено по взаимно единодушие на съответните републики, при изискване че са утвърдени от Съюз на съветските социалистически републики. Тази наредба е включена и в конституциите на Азербайджанската ССР и Арменската ССР. В отговор на обръщението от 20 февруари 1988 година за предаването на Нагорни Карабах от Азербайджан към Армения, Върховният съвет на Азербайджанска ССР и Върховният съвет на Съюз на съветските социалистически републики издават решения надлежно на 17 юни и 18 юни 1988 година, като отхвърлят обръщението като нелегално ".
" От изключително значение в това отношение е декларацията за процеса на дезинтеграция в Съветския съюз, призната от Европейския съвет на 10 декември 1991 година, в която той акцентира значимостта на спазването на наредбите на Заключителния акт от Хелзинки и напомня, че "... съгласно тези разпореждания границите на всички страни в Европа са неприкосновени и могат да бъдат променяни единствено по кротичък път и по съглашение ". По-късно, в своите Указания за признаването на нови страни в Източна Европа и в Съветския съюз, които обезпечават обща политика в региона на признание на страните, изключително от някогашния Съюз на съветските социалистически републики, Европейският съвет повтаря условието за " ценене на неприкосновеността на всички граници, която може да бъде променяна единствено по кротичък път и с общо единодушие ", твърди господин Маммадов.
" Претенциите за самоопределение (бел. ред. - които Азербайджан вижда в позицията на Армения) са неустойчиви, когато са съпроводени от нарушение на интернационалното право, в частност на неговите императивни правила (jus cogens), като тези, забраняващи опасност или потребление на мощ против суверенитета и териториалната целокупност на страните. Тъй като територията не може да бъде добита посредством нелегално потребление на мощ, страните са задължени да не дават юридически доверие – признание на властта над територията – на противозаконното придобиване. Тази позиция е ясно декларирана от Международния съд на Организация на обединените нации и поредно следвана в държавната процедура. В своите единомислещо признати резолюции 822 (1993 г.), 853 (1993 г.), 874 (1993 г.) и 884 (1993 г.), Съветът за сигурност на Организацията на обединените народи освен не загатва „ хората на Арцах “ и неговото " право на самоопределение ", а по-скоро осъжда потреблението на мощ против Азербайджан и окупацията на неговите територии ", гласи още формалната позиция на Азербайджан, подписана от господин Маммадов.
По най-важния миг в азербайджанската позиция - дали Азербайджан е подготвен да удари по арменската АЕЦ " Мецамор ", господин Маммадов разяснява по този начин: " Азербайджанската страна към този момент е уведомила генералния шеф на Международната организация за атомна сила (МААЕ), че изявленията на Министерството на защитата на Азербайджан би трябвало да се преглеждат в подтекста на умишлен обстрел от въоръжените сили на Армения на цивилното население в граничните региони на Азербайджан, в това число посредством потребление на неизбирателен артилерийски огън, което аргументи съществени вреди на гражданската инфраструктура, в това число жилищните здания, и докара до гибел и пострадвания измежду цивилните. Тези изказвания са направени в отговор на известията в медиите, че арменската страна смята язовир Мингачевир в Азербайджан за военна цел ". Г-н Маммадов твърди и, че Азербайджан употребява военна мощ единствено в сходство с член 51 от Устава на Организация на обединените нации.
Конфликтът през днешния ден
Според азербайджанската позиция, Армения нарушава изискванията на примирието за Нагорни Карабах. Не може да има помирение, когато е в полза на Армения, а то да бъде нарушавано, когато не е, споделя господин Маммадов. И прибавя, че " военният разбор " на дейностите в района на Товуз показал провокация на Армения и арменски военни интервенции с артилерия в регионите Шахбуз и Джулфа. " Армения твърди, че Азербайджан е нападнал арменски позиции с лек автомобил УАЗ. Това е немислимо изказване. Ако азербайджанската страна би желала да нападна, тя нямаше да употребява УАЗ, а щеше да се възползва от мощните, разрушителни принадлежности в арсенала на своята войска ", съобщи господин Маммадов.
Историята
Предвид казаното от госпожа Сатеник Зирекянц, господин Маммадов оспорва изказванията ѝ за арменските искания за Нагорни Карабах със следните причини: " Държавата Урарту, съществуваща през IX-VI век прочие н.е., не е моноетническа страна, в надписите на асирийския цар Салманасар I се показва, че " страната Уруатри " се състои от 8 страни и 51 град, а в надписите от интервала на Тукулти-Нинурта I се състои от 43 кралства. Друг миг е, че, в случай че идването на арменците от Балканите в Мала Азия се датира от VIII в. прочие н.е., по какъв начин те биха могли да основат страната Урарту през IX в. пр.н.е.? За преместването на арменците от Тракия в Мала Азия през VIII в. прочие н.е. написа известният арменски откривател Николай Адонч в книгата си, оповестена още през 1912 година. Сравнявайки с най-новата история, Урарту беше толкоз арменска страна, колкото би могло Съюз на съветските социалистически републики, в състав на който влизаха 15 републики, да бъде арменска страна ".
" Регионът Нагорни Карабах в Азербайджан е част от географския регион, наименуван Карабах (Qarabağ). Името на тази част на страната се състои от две азербайджански думи - " qara " (черен) и " bağ " (градина). Географският регион на Карабах обгръща земите сред река Араз на юг до река Кура на север и от кръстовището на река Кура и Араз на изток към източните вериги на Малък Кавказ на запад ", изясни още господин Маммадов.
Регионът постоянно е бил и ще остане неотменна част от Азербайджан, прибавя азербайджанският дипломатически представител и сподели следното във връзка с връзката " Сталин ": " С решението си от 5 юли 1921 година Кавказкото бюро на Руската комунистическа партия реши да остави Нагорни Карабах в Азербайджанската ССР, като несъмнено не го трансферира на Азербайджан, както претендира арменската страна. Това решение не е взето от самия Сталин, а по-скоро от групов орган, Кавказкото бюро, в чийто състав вземат участие единствено двама азербайджанци, няколко арменци, както и представители на други националности. Статутът на Нагорни Карабах като самостоятелна област на Азербайджанската ССР е открит в Конституциите на Съюз на съветските социалистически републики от 1936 и 1977 година Автономията има редица права, които на процедура подсигуряват, че характерните потребности на нейното население ще бъдат задоволени.
Съгласно член 78 от Конституцията на Съюз на съветските социалистически републики границите сред съюзните републики могат да бъдат променяни единствено по взаимно единодушие на съответните републики, при изискване че са утвърдени от Съюз на съветските социалистически републики. Тази наредба е включена и в конституциите на Азербайджанската ССР и Арменската ССР. В отговор на обръщението от 20 февруари 1988 година за предаването на Нагорни Карабах от Азербайджан към Армения, Върховният съвет на Азербайджанска ССР и Върховният съвет на Съюз на съветските социалистически републики издават решения надлежно на 17 юни и 18 юни 1988 година, като отхвърлят обръщението като нелегално ".
" От изключително значение в това отношение е декларацията за процеса на дезинтеграция в Съветския съюз, призната от Европейския съвет на 10 декември 1991 година, в която той акцентира значимостта на спазването на наредбите на Заключителния акт от Хелзинки и напомня, че "... съгласно тези разпореждания границите на всички страни в Европа са неприкосновени и могат да бъдат променяни единствено по кротичък път и по съглашение ". По-късно, в своите Указания за признаването на нови страни в Източна Европа и в Съветския съюз, които обезпечават обща политика в региона на признание на страните, изключително от някогашния Съюз на съветските социалистически републики, Европейският съвет повтаря условието за " ценене на неприкосновеността на всички граници, която може да бъде променяна единствено по кротичък път и с общо единодушие ", твърди господин Маммадов.
" Претенциите за самоопределение (бел. ред. - които Азербайджан вижда в позицията на Армения) са неустойчиви, когато са съпроводени от нарушение на интернационалното право, в частност на неговите императивни правила (jus cogens), като тези, забраняващи опасност или потребление на мощ против суверенитета и териториалната целокупност на страните. Тъй като територията не може да бъде добита посредством нелегално потребление на мощ, страните са задължени да не дават юридически доверие – признание на властта над територията – на противозаконното придобиване. Тази позиция е ясно декларирана от Международния съд на Организация на обединените нации и поредно следвана в държавната процедура. В своите единомислещо признати резолюции 822 (1993 г.), 853 (1993 г.), 874 (1993 г.) и 884 (1993 г.), Съветът за сигурност на Организацията на обединените народи освен не загатва „ хората на Арцах “ и неговото " право на самоопределение ", а по-скоро осъжда потреблението на мощ против Азербайджан и окупацията на неговите територии ", гласи още формалната позиция на Азербайджан, подписана от господин Маммадов.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ