Лекар развенча най-големите митове за антибиотиците
По отношение на антибиотиците родителите нормално изпадат в двете крайности. Докато някои са твърдо срещу и ги дават на децата си единствено когато “ножът е допрял до кокала”, при други нещата по никакъв начин не стоят по този начин. Дори и при най-лека хрема и неразположение втората група родители тичат до аптеката и купуват антибиотик без даже да се поучават с лекаря.
И в двата случая не са напълно прави, родителите се управляват от страха, провокиран от някои предубеждения и легенди за антибиотиците. За развенчаването им написа доктор Павлина Андреева за уеб страницата ohnamama.bg.
1. Без антибиотик няма да мине настинката.
Не е истина. Така наречената простуда в действителност е цялост от вирусни болести, при които антибиотикът не работи. Само бактериалните инфекции като гнойна ангина, синузит, отит, пиелонефрит, пневмония и други се повлияват от антибиотиците.
Вирусните болести обаче изтощават имунната система и постоянно настъпват бактериални затруднения, при които приложението на антибиотици към този момент е целесъобразно. Затова след четвъртия-пети ден, в случай че положението на детето се усложни или настъпят нови недоволства, се мисли за антибиотици.
В редки случаи, да вземем за пример при деца с тежки хронични болести (сърдечен недостатък да вземем за пример или увреждане на имунната система от лъчетерапия), антибиотик се ползва още от началото за профилактика на затрудненията.
Във всички останали случаи организмът на детето има задоволително защитни механизми, с цел да се оправи самичък с заболяването. А да се дава антибиотик единствено с цел да са спокойни родителите, е закононарушение по отношение на здравето на детето.
2. Антибиотиците подкрепят имунната система
Не е правилно, по-скоро я повреждат. Отдавна се потвърди, че естествената чревна флора играе огромна роля за здравето на индивида, защото е фактор на имунната система. Антибиотиците обаче я унищожават и се получава един обаян кръг: колкото повече се одобряват антибиотици, толкоз повече детето боледува. Затова е добре при случаите, в които е неизбежно приемането на антибиотик, да се дават пробиотици.
3. Антибиотиците имат доста странични дейности.
Ако прочетете листовките към антибиотиците, ще ви настръхнат косите. Има най-малко 2-3 страници с нежелани дейности. Това не е напълно по този начин. Производителите са длъжни да разказват и най-незначителните нежелани дейности, даже те да са едно на един милион.
Все отново истина е, че от време на време се следят странични дейности. Най-честа е алергията към даден медикамент. Тя се демонстрира с обрив, отоци, разстройство или повръщане, в извънредно редки случаи с алергичен потрес. За страдание не можем да знаем авансово по какъв начин детето ще понесе даден антибиотик, по тази причина в случай че родителите имат алергия към даден медикамент, по-добре е да му се даде нещо друго.
4. Антибиотиците наложително се дават след храна, с цел да не нервират стомаха.
Това не е наложително. Има някои, които би трябвало да се дават на гладно, други - назад, дават се по време или след хранене, трети не се дават с мляко и така нататък
За да няма неточности, прочетете листовката към лекарството, производителят е дал точни инструкции по какъв начин би трябвало да се дава антибиотикът. Също там е разказано дали може да се дава с други медикаменти и през какъв период, по какъв начин тъкмо се разтварят гранулите, с цел да се получи сироп. Неправилното разтваряне значи неточна доза, което значи или предозиране, или незадоволително количество антибиотик.
5. По-скъпият антибиотик е по-добър.
Невинаги е по този начин. Майсторството при лекуването е не да се дава мощен, безценен, широкоспектърен антибиотик, а монопрепарат, който работи на съответния извършител. Той освен е доста по-евтин, само че е по-безопасен за здравето. Добрият доктор се ориентира от прегледа и проучванията за вероятния извършител и изписва най-безопасното, само че ефикасно лекарство. Което не е наложително да е скъпо.
И в двата случая не са напълно прави, родителите се управляват от страха, провокиран от някои предубеждения и легенди за антибиотиците. За развенчаването им написа доктор Павлина Андреева за уеб страницата ohnamama.bg.
1. Без антибиотик няма да мине настинката.
Не е истина. Така наречената простуда в действителност е цялост от вирусни болести, при които антибиотикът не работи. Само бактериалните инфекции като гнойна ангина, синузит, отит, пиелонефрит, пневмония и други се повлияват от антибиотиците.
Вирусните болести обаче изтощават имунната система и постоянно настъпват бактериални затруднения, при които приложението на антибиотици към този момент е целесъобразно. Затова след четвъртия-пети ден, в случай че положението на детето се усложни или настъпят нови недоволства, се мисли за антибиотици.
В редки случаи, да вземем за пример при деца с тежки хронични болести (сърдечен недостатък да вземем за пример или увреждане на имунната система от лъчетерапия), антибиотик се ползва още от началото за профилактика на затрудненията.
Във всички останали случаи организмът на детето има задоволително защитни механизми, с цел да се оправи самичък с заболяването. А да се дава антибиотик единствено с цел да са спокойни родителите, е закононарушение по отношение на здравето на детето.
2. Антибиотиците подкрепят имунната система
Не е правилно, по-скоро я повреждат. Отдавна се потвърди, че естествената чревна флора играе огромна роля за здравето на индивида, защото е фактор на имунната система. Антибиотиците обаче я унищожават и се получава един обаян кръг: колкото повече се одобряват антибиотици, толкоз повече детето боледува. Затова е добре при случаите, в които е неизбежно приемането на антибиотик, да се дават пробиотици.
3. Антибиотиците имат доста странични дейности.
Ако прочетете листовките към антибиотиците, ще ви настръхнат косите. Има най-малко 2-3 страници с нежелани дейности. Това не е напълно по този начин. Производителите са длъжни да разказват и най-незначителните нежелани дейности, даже те да са едно на един милион.
Все отново истина е, че от време на време се следят странични дейности. Най-честа е алергията към даден медикамент. Тя се демонстрира с обрив, отоци, разстройство или повръщане, в извънредно редки случаи с алергичен потрес. За страдание не можем да знаем авансово по какъв начин детето ще понесе даден антибиотик, по тази причина в случай че родителите имат алергия към даден медикамент, по-добре е да му се даде нещо друго.
4. Антибиотиците наложително се дават след храна, с цел да не нервират стомаха.
Това не е наложително. Има някои, които би трябвало да се дават на гладно, други - назад, дават се по време или след хранене, трети не се дават с мляко и така нататък
За да няма неточности, прочетете листовката към лекарството, производителят е дал точни инструкции по какъв начин би трябвало да се дава антибиотикът. Също там е разказано дали може да се дава с други медикаменти и през какъв период, по какъв начин тъкмо се разтварят гранулите, с цел да се получи сироп. Неправилното разтваряне значи неточна доза, което значи или предозиране, или незадоволително количество антибиотик.
5. По-скъпият антибиотик е по-добър.
Невинаги е по този начин. Майсторството при лекуването е не да се дава мощен, безценен, широкоспектърен антибиотик, а монопрепарат, който работи на съответния извършител. Той освен е доста по-евтин, само че е по-безопасен за здравето. Добрият доктор се ориентира от прегледа и проучванията за вероятния извършител и изписва най-безопасното, само че ефикасно лекарство. Което не е наложително да е скъпо.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ