Назад към традицията и същината на Великден
„ По истинска рецепта ”, „ Както го е правила баба ”, „ Традиционна рецепта на предците ни ” – тези послания ни заливат отвред. От млякото на хана до марината на агнешкото. На какво се дължи по празниците изключително да се сещаме за традициите си и тези рекламни слогани постоянно да приковават вниманието ни? Днес не като че ли сме изгубили духовния си център – и персонално, и национално. А когато човек се загуби той търси нещо остаряло и познато, на което да се опре. Това са традициите.
Не е мода да търсим „ същинските ” неща, присъщите, националните –
“ това е отчаянието на хората, които са изгубили всичко скъпо по пътя си. ”
И когато наближи празник, като че ли по-силно ни обзема потребността да се свържем с предците си. Да намерим пътеката, по която поколенията преди нас са минали, тъй като тя е толкоз сигурна, че предначертава и пътят, по който да минем.
Великден е християнски празник, само че той е тясно преплетен с езически и изконни български обичаи и към този момент съвсем никой не търси религиозния детайл толкоз, колкото открития от вековните практики на бабите и дядовците ни, обратно и по-назад в поколенията. Масово канонът не е определящ духовните ни практики, а по-скоро - каквото сме научили от по-старите хора, както са го правили елементарните хора в предишното.
“Тази година и аз почувствах потребност да се свържа с традицията и това, което е било преди мен и тече в мен, ще го има и след мен. ”
Реших да меся сама своя козунак, като за следващата година се заричам да е с мая, и да боядисам яйцата с естествени бои. И в това няма никакво театралничене. Във време, когато не знам какво поставям на масата, всичко, което най-малко малко е минало през ръцете и очите ми, е повече от скъпо – то е здраве, мир и възприятие за сроденост, което за малко най-малко преодолява безпътицата и хаоса към нас.
Истинският Великден е алено яйце и сладостен самун с мляко и яйца.
“Смирено и добродушно. ”
Днес яйцата са по-шарени от всеки път, техниките за боядисване – все по-изчанчени, а едно време за спомагателен труд било броене рисуването с парещ восък на аленото яйце. Толкова. В козунака е нямало локум, ядки, стафиди, лимонени и портокалови кори, какво да кажем за шоколад и филирани бадеми. Просто и бързо.
Много ми се желае тази и всяка последваща година, всеки идващ празник непретенциозно да благодарим и за дребното, което имаме на трапезата, опцията да сме здрави и да се погледнем в очите, когато сме дружно към нея. И с по-малко търсене на внимание по обществените мрежи и по-малко суетност. Може би по този начин и ще се върнем към канона на Църквата и простотата на Христовите думи, може би ще намерим корен, който сме считали за пресечен. Може би просто ще намерим центъра си.
Не е мода да търсим „ същинските ” неща, присъщите, националните –
“ това е отчаянието на хората, които са изгубили всичко скъпо по пътя си. ”
И когато наближи празник, като че ли по-силно ни обзема потребността да се свържем с предците си. Да намерим пътеката, по която поколенията преди нас са минали, тъй като тя е толкоз сигурна, че предначертава и пътят, по който да минем.
Великден е християнски празник, само че той е тясно преплетен с езически и изконни български обичаи и към този момент съвсем никой не търси религиозния детайл толкоз, колкото открития от вековните практики на бабите и дядовците ни, обратно и по-назад в поколенията. Масово канонът не е определящ духовните ни практики, а по-скоро - каквото сме научили от по-старите хора, както са го правили елементарните хора в предишното.
“Тази година и аз почувствах потребност да се свържа с традицията и това, което е било преди мен и тече в мен, ще го има и след мен. ”
Реших да меся сама своя козунак, като за следващата година се заричам да е с мая, и да боядисам яйцата с естествени бои. И в това няма никакво театралничене. Във време, когато не знам какво поставям на масата, всичко, което най-малко малко е минало през ръцете и очите ми, е повече от скъпо – то е здраве, мир и възприятие за сроденост, което за малко най-малко преодолява безпътицата и хаоса към нас.
Истинският Великден е алено яйце и сладостен самун с мляко и яйца.
“Смирено и добродушно. ”
Днес яйцата са по-шарени от всеки път, техниките за боядисване – все по-изчанчени, а едно време за спомагателен труд било броене рисуването с парещ восък на аленото яйце. Толкова. В козунака е нямало локум, ядки, стафиди, лимонени и портокалови кори, какво да кажем за шоколад и филирани бадеми. Просто и бързо.
Много ми се желае тази и всяка последваща година, всеки идващ празник непретенциозно да благодарим и за дребното, което имаме на трапезата, опцията да сме здрави и да се погледнем в очите, когато сме дружно към нея. И с по-малко търсене на внимание по обществените мрежи и по-малко суетност. Може би по този начин и ще се върнем към канона на Църквата и простотата на Христовите думи, може би ще намерим корен, който сме считали за пресечен. Може би просто ще намерим центъра си.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ