Панихида за парламентаризма
" По това време в нашите показа всичко произтичаше от него и се препокриваше с неговото име. " Така Константин Симонов разказва епохата на Сталин. 21 декември в формалната историография е рождения ден на Йосиф Джугашвили. В България тази дата може да се разгласи за най-тъжната за българския парламентаризъм през 28-те сякаш демократични години.
Само ден след обявяване на признат от Народното събрание с безапелационно болшинство закон в " Държавен вестник ", той бе анулиран с безусловно единодушие. Закон поставящ в риск живота на доста хора. Некачествен, долнокачествен, нездравословен закон. Но закон, с тъпа непримиримост защитаван от 126-има представителите на ръководещото болшинство и присъдружни. Закон, ощетяващ хиляди пациенти, само че подсилен от народни представители, полагали с изключение на депутатска и Хипократова клетва. Закон, нападнат от президента съгласно конституционните му пълномощия, гневно оспорван и с професионална експертиза, и с политически причини, и с морално-етични внушения от опозицията. И въпреки всичко признат.
32 молекули или 700 милиона
Вчера държавното управление хвърли в бездънната яма 700 милиона, а през днешния ден Народното събрание отхвърли да даде 25 милиона
Представители на народа ли седят в залата против паметника с коня? Или машинки за подбудено гласоподаване. Не би трябвало ли всеки народен представител да дава своя избор с изключение на по партийна заръка и съгласно съвестта си. Които в демократичния свят е разрешено и да се разминават.
Прецедентът " Иди ми-дойди ми-Закон за бюджета на НЗОК " беляза края на парламентаризма. Предизвестен от близо десетгодишното ръководство на ГЕРБ. Народно заседание няма. Има Бойко Борисов. И неговият наместник в пленарна зала Цв. Цв. И достойният заместител на без време пенсионирания таран Антон Тодоров - Данаил Кирилов. И група женски беквокали. Ако министър председателят (както един починал водач, на който бе гавазин - съчетаващ поста на държавен началник и общоприет секретар на партията) не бе " отменил " мораториума, неговата покорна парламентарна кохорта щеше да стои до гибел зад него " кат шъпа спартанци пред сганта на Ксеркса ". В случая на Нинова.
Която пък няма потребност да се базира на чудеса по Коледа и да си приписва персонални заслуги за постигнатия консенсус. Ако Той не бе благоволил консенсуса - консенсус - през крив макарон. Опозицията е гласовита, нападателна, само че безпомощна при съотношението на силите. Където Обединените патриоти доста се тормозят да не станат обеднели патриоти откъм посланичество във властта. А бизнес дружинката на Марешки гласоподава на правилото " както всички турци, по този начин и гол Хасан ".
Народното събрание претърпя сложни години след 1989 (преди това бяха лесни, само че нали и по тази причина ручахме жабèтата - да няма гласоподаване под строй и Цола Драгойчева закрепостен депутат). Учихме се на ход на демократични процедури и парламентаризъм. Надживяхме брадите и домашно плетените пуловери, копринените костюмчета и белите чорапки. По храма на законодателната власт летяха камъни и дърве. От трибуната се чуваха обиди и ругатни, раздаваха се присъди, лееше се канибалски популизъм. Имаше бели рейсове и железни огради. Приемаха се закони, които през годините се сдобиваха с толкоз ремонти, колкото алинеи не се съдържат сред кориците им. Едни гласоподаваха Конституция, други лежаха по жълтите павета. С влизане-излизане, тук сме, само че ни няма бе подкопаван кворума. Делян Пеевски още е народен представител, само че не върви на работа. Както в миналото неговия наставник от сараите. През пленарната зала минаха почтени хора и подлеци, депутати, отдадени на своята идея, и кариеристи-еднодневки. Някои останаха в историята. Други даже не съумяха да отворят вратата, с цел да влязат в нея.
Никога до момента (може би единствено по времето на Цачева) Народното събрание не се е употребило с толкоз ниско доверие измежду обществото. И за какво се учудваме? За месец Борисов еднолично уволни по невиждан метод неговия ръководител, назначи следващата верноподанна безличност на поста " пръв измежду равни " и принуди своите депутати да се извъртят на 180˚ по жизненоважен закон. А да си спомним ли по какъв начин съгласно директивата депутатите Борисови овардиха мандата на обраслия с родственици по права и съребрена линия на апетитни местенца Делян Добрев. И назад - по какъв начин небрежно отсвириха избраника на избрана част от народа Тодоров. Парламентарният надзор към този момент е официална процедура, на която никой не обръща съществено внимание, в която самият министър-председател даже не желае да взе участие. А в случай че терорист реши да нападна Народно събрание в петък по-добре да избере кафенето, а не пленарната зала...
Преди време министър председателят на овладяната страна дефинира депутатите като безделници. Вероятно не е имал поради своите депутати. Които доста съзнателно извършват Неговите повели. Без значение дали са разпоредени при изненадващо нахлуване на председателски съвет, от партийната централа, из-под магнолията в Бояна, от Брюксел, Анкара, Лондон, Берлин или някоя гореща точка по света, която умиротворява и причислява към Европейски Съюз.
Бариерата пред новаторските медикаменти падна. Но за хроничното страдалчество на българския парламентаризъм няма фиктивен лек. Като в оня анекдот: заболяването протича обикновено, преди гибелта си пациентът хълцаше. И вотът на съмнение към ръководството " Борисов 3 " няма да помогне. Защото са нарушени съществени демократични правила на парламентарната република. Подкопани са устоите на държавността. И не приказваме за превръщането на България в премиерска. Всеки министър-председател в страните с сходна форма на ръководство управлява страната с екип. А в българския Министерски съвет седят кукли на конци, които ясно схващат, че креслото им е в директна взаимозависимост от Неговото въодушевление. Ако не имат вяра - да питат Главчев. И по тази причина техните " решения " са Неговите решения.
Диктатурата на една партия нормално свършва с диктатурата на един човек, споделяше в миналото Георгий Плеханов. Десетина години (минус един Орешарски) Борисов се опита с всички вероятни трикове да трансформира ГЕРБ в партия - владетел. На централно и локално равнище. В медиите. В публичния живот. Диктатура в мека (засега) форма. Дали усещайки, че последният мандат му се изплъзва от ръцете той обезверено се утвърждава на позицията Властелин. Дори си разрешава сходен комичен разкош на интернационалната сцена. " Аз " формата от дълго време е негово оръжие - аз ви дадох, аз ги залових, аз ви построих, аз...
И тук би трябвало да напомним, че надписът на Народното събрание " Съединението прави силата " не значи съединението на всичко в едни ръце. Колкото и мощни да са те. И в случай че се върнем към началото: " по това време в нашите показа всичко произтичаше от него и се препокриваше с неговото име ". Краят на диктаторите нормално е уединен и печален. А след него най-приближените им привикват 20-и конгрес и ги смъкват и от пиедестала...
Само ден след обявяване на признат от Народното събрание с безапелационно болшинство закон в " Държавен вестник ", той бе анулиран с безусловно единодушие. Закон поставящ в риск живота на доста хора. Некачествен, долнокачествен, нездравословен закон. Но закон, с тъпа непримиримост защитаван от 126-има представителите на ръководещото болшинство и присъдружни. Закон, ощетяващ хиляди пациенти, само че подсилен от народни представители, полагали с изключение на депутатска и Хипократова клетва. Закон, нападнат от президента съгласно конституционните му пълномощия, гневно оспорван и с професионална експертиза, и с политически причини, и с морално-етични внушения от опозицията. И въпреки всичко признат.
32 молекули или 700 милиона
Вчера държавното управление хвърли в бездънната яма 700 милиона, а през днешния ден Народното събрание отхвърли да даде 25 милиона
Представители на народа ли седят в залата против паметника с коня? Или машинки за подбудено гласоподаване. Не би трябвало ли всеки народен представител да дава своя избор с изключение на по партийна заръка и съгласно съвестта си. Които в демократичния свят е разрешено и да се разминават.
Прецедентът " Иди ми-дойди ми-Закон за бюджета на НЗОК " беляза края на парламентаризма. Предизвестен от близо десетгодишното ръководство на ГЕРБ. Народно заседание няма. Има Бойко Борисов. И неговият наместник в пленарна зала Цв. Цв. И достойният заместител на без време пенсионирания таран Антон Тодоров - Данаил Кирилов. И група женски беквокали. Ако министър председателят (както един починал водач, на който бе гавазин - съчетаващ поста на държавен началник и общоприет секретар на партията) не бе " отменил " мораториума, неговата покорна парламентарна кохорта щеше да стои до гибел зад него " кат шъпа спартанци пред сганта на Ксеркса ". В случая на Нинова.
Която пък няма потребност да се базира на чудеса по Коледа и да си приписва персонални заслуги за постигнатия консенсус. Ако Той не бе благоволил консенсуса - консенсус - през крив макарон. Опозицията е гласовита, нападателна, само че безпомощна при съотношението на силите. Където Обединените патриоти доста се тормозят да не станат обеднели патриоти откъм посланичество във властта. А бизнес дружинката на Марешки гласоподава на правилото " както всички турци, по този начин и гол Хасан ".
Народното събрание претърпя сложни години след 1989 (преди това бяха лесни, само че нали и по тази причина ручахме жабèтата - да няма гласоподаване под строй и Цола Драгойчева закрепостен депутат). Учихме се на ход на демократични процедури и парламентаризъм. Надживяхме брадите и домашно плетените пуловери, копринените костюмчета и белите чорапки. По храма на законодателната власт летяха камъни и дърве. От трибуната се чуваха обиди и ругатни, раздаваха се присъди, лееше се канибалски популизъм. Имаше бели рейсове и железни огради. Приемаха се закони, които през годините се сдобиваха с толкоз ремонти, колкото алинеи не се съдържат сред кориците им. Едни гласоподаваха Конституция, други лежаха по жълтите павета. С влизане-излизане, тук сме, само че ни няма бе подкопаван кворума. Делян Пеевски още е народен представител, само че не върви на работа. Както в миналото неговия наставник от сараите. През пленарната зала минаха почтени хора и подлеци, депутати, отдадени на своята идея, и кариеристи-еднодневки. Някои останаха в историята. Други даже не съумяха да отворят вратата, с цел да влязат в нея.
Никога до момента (може би единствено по времето на Цачева) Народното събрание не се е употребило с толкоз ниско доверие измежду обществото. И за какво се учудваме? За месец Борисов еднолично уволни по невиждан метод неговия ръководител, назначи следващата верноподанна безличност на поста " пръв измежду равни " и принуди своите депутати да се извъртят на 180˚ по жизненоважен закон. А да си спомним ли по какъв начин съгласно директивата депутатите Борисови овардиха мандата на обраслия с родственици по права и съребрена линия на апетитни местенца Делян Добрев. И назад - по какъв начин небрежно отсвириха избраника на избрана част от народа Тодоров. Парламентарният надзор към този момент е официална процедура, на която никой не обръща съществено внимание, в която самият министър-председател даже не желае да взе участие. А в случай че терорист реши да нападна Народно събрание в петък по-добре да избере кафенето, а не пленарната зала...
Преди време министър председателят на овладяната страна дефинира депутатите като безделници. Вероятно не е имал поради своите депутати. Които доста съзнателно извършват Неговите повели. Без значение дали са разпоредени при изненадващо нахлуване на председателски съвет, от партийната централа, из-под магнолията в Бояна, от Брюксел, Анкара, Лондон, Берлин или някоя гореща точка по света, която умиротворява и причислява към Европейски Съюз.
Бариерата пред новаторските медикаменти падна. Но за хроничното страдалчество на българския парламентаризъм няма фиктивен лек. Като в оня анекдот: заболяването протича обикновено, преди гибелта си пациентът хълцаше. И вотът на съмнение към ръководството " Борисов 3 " няма да помогне. Защото са нарушени съществени демократични правила на парламентарната република. Подкопани са устоите на държавността. И не приказваме за превръщането на България в премиерска. Всеки министър-председател в страните с сходна форма на ръководство управлява страната с екип. А в българския Министерски съвет седят кукли на конци, които ясно схващат, че креслото им е в директна взаимозависимост от Неговото въодушевление. Ако не имат вяра - да питат Главчев. И по тази причина техните " решения " са Неговите решения.
Диктатурата на една партия нормално свършва с диктатурата на един човек, споделяше в миналото Георгий Плеханов. Десетина години (минус един Орешарски) Борисов се опита с всички вероятни трикове да трансформира ГЕРБ в партия - владетел. На централно и локално равнище. В медиите. В публичния живот. Диктатура в мека (засега) форма. Дали усещайки, че последният мандат му се изплъзва от ръцете той обезверено се утвърждава на позицията Властелин. Дори си разрешава сходен комичен разкош на интернационалната сцена. " Аз " формата от дълго време е негово оръжие - аз ви дадох, аз ги залових, аз ви построих, аз...
И тук би трябвало да напомним, че надписът на Народното събрание " Съединението прави силата " не значи съединението на всичко в едни ръце. Колкото и мощни да са те. И в случай че се върнем към началото: " по това време в нашите показа всичко произтичаше от него и се препокриваше с неговото име ". Краят на диктаторите нормално е уединен и печален. А след него най-приближените им привикват 20-и конгрес и ги смъкват и от пиедестала...
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ