1000 българи зад граница горят с книжките си годишно
По към 1000 българи годишно се разделят с книжките си по целия свят поради това, че пътните служители на реда в другите страни не познават интернационалните закони. За това сигнализират разнообразни организации и частни лица, които са станали жертва по пътищата отвън България.
Според подписаната през 1949 година Женевска спогодба за придвижване по пътищата, както и Виенската от 1968-а и съглашението по Северноатлантическия контракт по отношение на статута на въоръжените сили българите могат да карат съвсем в целия свят с издадените от страната ни свидетелства за правоуправление. Много пътни служители на реда в разнообразни страни обаче отхвърлят да ги одобряват и при инспекция на пътя изискват узаконен превод или „ позволение за шофиране “, както е по законодателството на избраната страна.
При неналичието на спомагателен документ те водят водача за недееспособен и лишават книжката му. След това изпращат санкцията до външното ни министерство, което от своя страна я препраща към българската Пътна полиция. Оттам пък следват каузи от жертвите, които непозволено са били лишени от документите си. Според неофициални данни това са към 1000 души годишно.
„ Тези интернационалните контракти са обнародвани, утвърдени и влезнали в действие и имат преимущество пред вътрешното законодателство, което им опонира. В България се признават и са годни задгранични национални свидетелства, които не са издадени от страна - членка на Европейския съюз, или от друга страна - страна по Споразумението за европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, като съответните условия са според от страната издала свидетелството, и статута на лидера. Такива са разпоредбите и за останалите страни, положили подписите си под тези конвенции и съглашения, само че не всеки надзорен орган на пътя ги съблюдава “, изясняват адвокати представени от „ Монитор “.
Те разясняват, че Женевската спогодба, която урежда връзките сред страните, които обаче не са страни по Виенската спогодба, и я добавя, позволява шофирането с наши книжки даже в страни като Алжир, Бангладеш, Барбадос, Бенин, Ботсуана, Буркина Фасо, Камбоджа, Канада, Конго, Кот д‘Ивоар, Кипър, Доминиканската република, Египет, Фиджи, Гватемала, Хаити и още 30 други, измежду които и Съединени американски щати. Въпреки това в Америка се изисква т.нар позволение за шофиране, което би трябвало да се изкара в допълнение, в случай че желаеме да караме в Щатите. То се показва дружно с българската брошура. Другото условие, което също е срещу интернационалните закони, е легализираният превод. Именно поради тези допълнения, които не би трябвало да са нужни на пътя, доста българи се разделят с документите си всекидневно. Конвенциите плануват обаче и така наречен особени случаи, при които би трябвало да се съблюдава „ националното законодателство “.
За България да вземем за пример това е Законът за придвижване по пътищата, в който са планувани ограничавания във връзка с чужденците, дълготрайно пребиваващи у нас и имат прието за годно задгранично национално удостоверение, което не е издадено от страна - членка на Европейски Съюз, или от Конфедерация Швейцария. Ограничението се отнася само до периода, в който посочените лица имат право да ръководят в България с задграничното удостоверение, отговарящо на условията за годност в сходство с използвания за него режим. Така, когато чужденец, дълготрайно пребиваващ в Република България, има такова удостоверение, той може да ръководи на територията на България до една година от датата на издаване на документ за престояване. След това, в случай че желае да продължи, той би трябвало да мине курсове и да изкара нова българска брошура. Подобни условия, засягащи единствено и само периода, има и в доста други страни по света.
Според подписаната през 1949 година Женевска спогодба за придвижване по пътищата, както и Виенската от 1968-а и съглашението по Северноатлантическия контракт по отношение на статута на въоръжените сили българите могат да карат съвсем в целия свят с издадените от страната ни свидетелства за правоуправление. Много пътни служители на реда в разнообразни страни обаче отхвърлят да ги одобряват и при инспекция на пътя изискват узаконен превод или „ позволение за шофиране “, както е по законодателството на избраната страна.
При неналичието на спомагателен документ те водят водача за недееспособен и лишават книжката му. След това изпращат санкцията до външното ни министерство, което от своя страна я препраща към българската Пътна полиция. Оттам пък следват каузи от жертвите, които непозволено са били лишени от документите си. Според неофициални данни това са към 1000 души годишно.
„ Тези интернационалните контракти са обнародвани, утвърдени и влезнали в действие и имат преимущество пред вътрешното законодателство, което им опонира. В България се признават и са годни задгранични национални свидетелства, които не са издадени от страна - членка на Европейския съюз, или от друга страна - страна по Споразумението за европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, като съответните условия са според от страната издала свидетелството, и статута на лидера. Такива са разпоредбите и за останалите страни, положили подписите си под тези конвенции и съглашения, само че не всеки надзорен орган на пътя ги съблюдава “, изясняват адвокати представени от „ Монитор “.
Те разясняват, че Женевската спогодба, която урежда връзките сред страните, които обаче не са страни по Виенската спогодба, и я добавя, позволява шофирането с наши книжки даже в страни като Алжир, Бангладеш, Барбадос, Бенин, Ботсуана, Буркина Фасо, Камбоджа, Канада, Конго, Кот д‘Ивоар, Кипър, Доминиканската република, Египет, Фиджи, Гватемала, Хаити и още 30 други, измежду които и Съединени американски щати. Въпреки това в Америка се изисква т.нар позволение за шофиране, което би трябвало да се изкара в допълнение, в случай че желаеме да караме в Щатите. То се показва дружно с българската брошура. Другото условие, което също е срещу интернационалните закони, е легализираният превод. Именно поради тези допълнения, които не би трябвало да са нужни на пътя, доста българи се разделят с документите си всекидневно. Конвенциите плануват обаче и така наречен особени случаи, при които би трябвало да се съблюдава „ националното законодателство “.
За България да вземем за пример това е Законът за придвижване по пътищата, в който са планувани ограничавания във връзка с чужденците, дълготрайно пребиваващи у нас и имат прието за годно задгранично национално удостоверение, което не е издадено от страна - членка на Европейски Съюз, или от Конфедерация Швейцария. Ограничението се отнася само до периода, в който посочените лица имат право да ръководят в България с задграничното удостоверение, отговарящо на условията за годност в сходство с използвания за него режим. Така, когато чужденец, дълготрайно пребиваващ в Република България, има такова удостоверение, той може да ръководи на територията на България до една година от датата на издаване на документ за престояване. След това, в случай че желае да продължи, той би трябвало да мине курсове и да изкара нова българска брошура. Подобни условия, засягащи единствено и само периода, има и в доста други страни по света.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ