По около 1000 българи годишно се разделят с книжките си

По към 1000 българи годишно се разделят с книжките си по целия свят поради това, че пътните служители на реда в другите страни не познават интернационалните закони. За това оповестява „ Монитор “, базирайки се на сигнали от разнообразни организации и частни лица, които са станали жертва по пътищата отвън България.

Според подписаната през далечната 1949 година Женевска спогодба за придвижване по пътищата, както и Виенската от 1968-а и съглашението по Северноатлантическия контракт по отношение на статута на въоръжените сили българите могат да карат съвсем в целия свят с издадените от страната ни свидетелства за правоуправление. Много пътни служители на реда в разнообразни страни обаче отхвърлят да ги одобряват и при инспекция на пътя изискват узаконен превод или „ позволение за шофиране “, както е по законодателството на избраната страна.

При неналичието на спомагателен документ те водят водача за недееспособен и лишават книжката му. След това изпращат санкцията до външното ни министерство, което от своя страна я препраща към българската Пътна полиция. Оттам пък следват каузи от жертвите, които непозволено са били лишени от документите си.

Според неофициални данни това са към 1000 души годишно. „ Тези интернационалните контракти са обнародвани, утвърдени и влезнали в действие и имат преимущество пред вътрешното законодателство, което им опонира. В България се признават и са годни задгранични национални свидетелства, които не са издадени от страна - членка на Европейския съюз, или от друга страна - страна по Споразумението за европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, като съответните условия са според от страната издала свидетелството, и статута на лидера. Такива са разпоредбите и за останалите страни, положили подписите си под тези конвенции и съглашения, само че не всеки надзорен орган на пътя ги съблюдава “, обясниха адвокати.

Те разясниха, че Женевската спогодба, която урежда връзките сред страните, които обаче не са страни по Виенската спогодба, и я добавя, позволява шофирането с наши книжки даже в страни като Алжир, Бангладеш, Барбадос, Бенин, Ботсуана, Буркина Фасо, Камбоджа, Канада, Конго, Кот д‘Ивоар, Кипър, Доминиканската република, Египет, Фиджи, Гватемала, Хаити и още 30 други, измежду които и Съединени американски щати. Въпреки това в Америка се изисква т. нар позволение за шофиране, което би трябвало да се изкара в допълнение, в случай че желаеме да караме в Щатите. То се показва дружно с българската брошура. Другото условие, което също е срещу интернационалните закони, е легализираният превод. Именно поради тези допълнения, които не би трябвало да са нужни на пътя, доста българи се разделят с документите си всекидневно.

Конвенциите плануват обаче и така наречен особени случаи, при които би трябвало да се съблюдава „ националното законодателство “. За България да вземем за пример това е Законът за придвижване по пътищата, в който са планувани ограничавания във връзка с чужденците, дълготрайно пребиваващи у нас и имат прието за годно задгранично национално удостоверение, което не е издадено от страна - членка на Европейски Съюз, или от Конфедерация Швейцария. Ограничението се отнася само до периода, в който посочените лица имат право да ръководят в България с задграничното удостоверение, отговарящо на условията за годност в сходство с използвания за него режим. Така, когато чужденец, дълготрайно пребиваващ в Република България, има такова удостоверение, той може да ръководи на територията на България до една година от датата на издаване на документ за престояване. След това, в случай че желае да продължи, той би трябвало да мине курсове и да изкара нова българска брошура. Подобни условия, засягащи единствено и само периода, има и в доста други страни по света.